euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Декемврийският Европейски съвет - поредна токсична среща на върха

Аделина Марини, December 14, 2016

Толкова малко се очаква от ЕС, а атмосферата е толкова взривоопасна! Тазгодишната обзорна среща на върха на Съюза ще бъде само един ден, но програмата е пълна с теми, по които може много да се обърка. Единствената възможност за успех се съдържа в постната декларация от Братислава, по която се очаква словашкото ротационно председателство да отчете напредък по изпълнението й. Всичко останало е минно поле, както го описа високопоставен източник от ЕС. Срещата ще започне в 1230 с обяд, по време на който лидерите трябва да обсъдят миграцията с всичките й аспекти, сред които и изпълнението на споразумението между ЕС и Турция. Една от целите на срещата ще бъде да покаже, че европейските лидери вярват, че споразумението с Турция работи. Това е една от мините в минното поле на срещата, която се очаква да бъде настъпена от Австрия, след като Виена блокира приемането на заключения по повод преговорния процес с Турция.

Австрия настоява този процес да бъде замразен, заради значителното отстъпление на Турция по отношение на демокрацията, върховенството на закона и основните права. Възможно е австрийският канцлер Кристиян Керн да повдигне темата и тя да се превърне в една от конфликтните точки по време на обяда. Друга спорна тема, свързана с миграцията, е така наречената "ефективна солидарност", която засяга квотното разпределение на бежанци. Говори се, че има сближаване на позициите по някои аспекти на тази тема, но тя продължава да е точка на вътрешносъюзно напрежение. 

В менюто на лидерите е и друга взривоопасна тема, която е с дори още по-голям потенциал да съсипе и удължи срещата (или поне обяда) - темата за Украйна. Ябълката на раздора е намирането на решение на проблема, създаден с референдума в Холандия по-рано тази година, на който беше отхвърлено всеобхватното търговско споразумение с Украйна. До момента все още няма постигнато споразумение, което да удовлетвори Холандия, останала единствената страна, която не е ратифицирала споразумението. Балансът е труден, тъй като освен да се бъде удовлетворена Холандия, нужно е текстът да не налага повторна ратификация в останалите 27 членки, Европарламента и самата Украйна. 

Украинският казус все повече прилича на проблема, който се превърна в централен за октомврийската среща на върха - търговското споразумение с Канада (CETA). Някои медии дори вече започнаха да наричат премиера Марк Рюте "холандския Пол Маньет" - премиера на белгийската провинция Валония, чийто парламент блокира подписването на споразумението с Канада. Източници, запознати с преговорите, споделиха, че темата е натоварена с много емоции и напрежение. Очакването е тази тема да обладае цялата декемврийска среща на върха, тъй като, по подобие на канадското споразумение, също има силно геополитическо значение и ще бъде сигнал за способността на ЕС да сключва търговски споразумения. Силен натиск се очаква от страна на проукраинските държави в ЕС - Полша, балтийските страни, Румъния и Хърватия. 

В контекста на Украйна се очаква да се обсъжда и темата за удължаването на санкциите срещу Русия, заради неизпълнението на Минските споразумения. Както и на октомврийската среща на върха, на тази също не може да се очаква да бъдат наложени нови санкции на Русия, заради ставащото в Сирия, независимо че то е значително по-лошо в сравнение с преди 2 месеца. Според дипломатически източник, отново същите държави са против нови санкции. През октомври единствената държава, която наложи вето беше италианският премиер Матео Ренци. На срещата на 15 декември обаче Италия ще бъде представена от новия си премиер Паоло Джентилони, след като г-н Ренци подаде оставка, заради провалилия се конституционен референдум в началото на декември.

Досега г-н Джентилони беше външен министър в правителството на Матео Ренци. Дали той ще продължи линията на бившия си началник ще разберем в четвъртък. Очаква се лидерите да приемат заключения за Сирия, които ще бъдат далече от това, което изисква ситуацията в момента. 

По време на следобедната сесия лидерите ще обсъдят създаването на отбранителен съюз. Това също е чувствителна тема, но едва ли по нея ще има сериозни конфликти. Поне не на този етап. Очаква се лидерите да приемат заключения по тази тема, които обхващащи три големи подтеми. Едната е изпълнението на глобалната стратегия на ЕС, другата е създаването на отбранителен фонд, а третата е сътрудничеството между ЕС и НАТО. Последното е чувствителната точка, заради която президентът Туск си е поставил задача да се изкове такова послание, което ясно да покаже, че ЕС няма намерение да дублира функции на НАТО. По този повод към тази част на срещата ще се присъедини и генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг. 

Амбицията на председателя Туск е ЕС да покаже, че е в състояние да поеме по-големи отговорности и да играе по-полезна роля. Друга точка от дневния ред за следобедната сесия са икономическите въпроси, по които обаче не се очакват никакви търкания. По тази тема в разговорите ще се включи и шефът на Европейската централна банка Марио Драги, който наскоро призова лидерите да не забравят и за ангажимента си да довършат строителството на еврозоната. Но не това ще бъде акцентът в разговорите. Вместо това лидерите ще направят преглед на постигнатото по изграждането на енергийния съюз и единния пазар. Те ще обсъдят също решението за разширяване на Европейския фонд за стратегически инвестиции и увеличената подкрепа за Инициативата за младежка безработица. 

Срещата ще завърши с неформална среща на страните-членки без Великобритания, по време на която се очаква да бъде потвърден ангажиментът от юни, когато лидерите се договориха, че няма да се водят двустранни преговори с Великобритания и че преговори ще има едва след като Обединеното кралство активира член 50 от Договора на ЕС за напускане. Източници от ЕС намекват, че е възможно лидерите да обсъдят допълнителни принципи. Целта на дискусията ще бъде да завършат процедурните въпроси по Бризхода. На предишната среща през октомври британската премиерка Териза Мей се възмути от неформалните срещи на 27-те, докато Великобритания все още е пълноправна членка, но британски медии съобщават, че сега тя няма нищо против, че не е поканена на неформалната вечеря.