Тихо, да не чуят агенциите за кредитен рейтинг
Аделина Марини, August 8, 2011
Не, не е Moody's. Standard & Poor's е. Това е агенцията за кредитен рейтинг, която мигна първа и свали кредитния рейтинг на Съединените щати за първи път от десетилетия насам - от тройно А на АА+. Това повиши още повече и без друго високите температури на международните пазари само три години след август 2008-ма година, когато започна най-голямата световна финансова и икономическа криза от Голямата депресия насам. Разбира се, само от събота досега мненията за това какво всъщност става, на какво се дължи и кой е виновен вече са десетки и варират от едната до другата крайност. Какъвто и да бъде резултатът от анализите, едно е сигурно - настъпват промени, които ще имат дълбоко отражение върху глобалната икономика и най-вероятно и върху политическия пейзаж.
Мотивите
Освен, че не е Moody's, която започна всичко през пролетта, другата изненада са мотивите, с които Standard & Poor's обяснява решението си. И сред тях акцентът съвсем не е евентуална невъзможност на САЩ да си изпълняват ангажиментите. Основният мотив е проточилият се твърде дълго процес на преговори в Конгреса по вдигането на дълговия таван на САЩ от 14,3 трлн. долара на 16,7 трлн. "Ние намалихме дългосрочния рейтинг на САЩ, тъй като вярваме, че продължителните спорове около вдигането на дълговия таван и свързания с това дебат по фискалната политика показват, че по-нататъшен близкосрочен напредък за овладяване на растежа на публичните разходи, особено по основни програми или по постигането на споразумение за увеличаване на приходите, е малко вероятен от очакваното преди и ще остане спорен и променлив процес", се казва в мотивите на агенцията.
Точно както писахме и ние в euinside - вредата вече е нанесена, най-вече заради това, че след толкова много усилия, спорове и драма беше поститигнат възможно най-минималистичният компромис - нито има съгласие за по-дълбоко рязане на разходите, нито има каквато и да е готовност да се приеме увеличаване на приходите и всичкото това на фона на лошите икономически перспективи и данните за безработицата в САЩ.
Политическият виновник за кризата
В повечето анализи на процесите, довели до текущата ситуация преобладават икономическите, но има и доста политически причини. Така например, в обширен материал вестник The Washington Post посочва, че всъщност зад поведението на републиканците по време на дебатите по вдигането на дълговия таван стои дългосрочна стратегия за взимане на властта. Нещо повече, тази стратегия е не просто взимането на властта, а взимането й с нови хора. Под заглавие "Произход на дълговия конфликт", вестникът пише, че още след загубата на президентските избори през 2008 републиканците взимат твърдо решение да започнат да набират нови лица.
Някъде тогава започна да добива популярност и едно от радикалните течения в редиците на Републиканската партия - Чаеното парти, което изигра забележителна роля в дълговия конфликт. Но, според анализа на The Washington Post, стратегията по набирането на нови лица се оказва изключително успешна при частичните избори за Конгреса, когато в Камарата на представителите е вляна нова републиканска кръв, вече разполагаща с мнозинство. Новото поколение нарича себе си "млади пушки" и се ръководи от лидера им в Камарата Ерик Кантор. Още в началото на 2010 година дълговата криза е определена като основен лост, с който републиканците да си върнат властта.
И ако по времето на управлението на републиканците през двата мандата на Джордж Уокър Буш светът се запозна твърде отблизо с неоконсерваторите, сега светът тепърва ще опознава по-отблизо младите пушки. С тази разлика, че неоконсерваторите на Буш, сред които най-отявлен беше бившият министър на отбраната Доналд Ръмсфелд (да, същият, който направи разделението на Европа на нова и стара), не се характеризираха с нещо по същността си ново. Те бяха олицетворението на старата школа от Студената война - трябва да имаме враг. И врагът влезе в стратегията "Война срещу терора", глътнала трилиони долари до момента без да донесе някакви впечатляващи резултати.
Републиканците от времето на Буш настояваха за свиване на разходите у дома и увеличаването им за финансиране на външнополитическите приоритети. Демократите пък правеха точно обратното - повече разходи вътре и по-малко навън. В този смисъл би било интересно, ако републиканците успеят да спечелят Белия дом догодина как биха се справили с последиците от битката им на всяка цена да вземат властта. Още повече като се има предвид, че агенциите за кредитен рейтинг действаха не на база прави ли са едните или другите в идеологиите си - те оцениха липсата на възможности за бързо постигане на компромис в името на тази оценка.
Все още е трудно да се прецени какъв е цялостният облик на младите пушки, но отсега е ясно, че това, на което те са готови на всяка цена (включително фалит на правителството) е да не бъдат пипани данъците на корпоративна Америка и да се режат по-смело субсидиите за здравеопазване и, забележете - образование.
Част от политическите обяснения за американската дългова криза се 
въртят не просто между републиканци и демократи, а дори насочват мисълта към идеята, че самата демокрация като такава се е провалила и е време за промяна. Въпрос, който неведнъж е бил повдиган, особено след началото на дълговия конфликт във Вашингтон, но който си остава все още твърде философски и твърде опасен за разглеждане на фона на икономическите сътресения.
Затова и преобладават икономическите анализи. В редакционен коментар, отново The Washington Post посочва, че нито републиканците са виновни, нито демократите, нито Белият дом, още по-малко пък Wall Street. Единствената причина се крие в числото 138 процента. Това е съотношението на дълга на американските домакинства измерен спрямо разполагаемия доход от 2007-ма година. "Няма начин да се възстанови силно потребителско харчене, докато това съотношение не се върне на устойчиви нива; в момента то е свалено до 110 процента, което все още е твърде далече от историческите средни нива. Независимо какво ще направят политиците или чуждите държави, на обикновените американци все още не им се получава", пише в редакционния си коментар вестникът.
Влиятелният икономист и колумнист на вестник The New York Times, Пол Кругман пък посочва, че действията на агенциите за кредитен рейтинг по никакъв начин не би трябвало да се взимат насериозно. Той припомня, че именно те бяха тези, които до последния момент поддържаха високия рейтинг на банките, които държаха огромни количества лоши ипотечни кредити и държаха отличния рейтинг на Lehman Brothers до месец преди да фалира. "И сега тези хора се произнасят по платежоспособността на Съединените американски щати?", пита г-н Кругман.
Нещо повече, продължава той, Standard & Poor's прави забележителна грешка. Преди да свали рейтинга на американския дълг, агенцията изпраща предварително проект на прес-съобщението си до американското министерство на финансите. Там веднага е забелязана грешка на стойност 2 трлн. долара в изчисленията на агенцията. Грешката е от онзи тип, пише Кругман, който никой експерт по бюджет не може да сбърка. След съответните разговори, агенцията признава грешката си, но въпреки това сваля кредитния рейтинг на Америка, премахвайки и икономическия анализ от доклада си.
Въпрос на друг и по възможност задълбочен разговор са взаимоотношенията между агенциите за кредитен рейтинг и правителствата, на които те правят анализи. Опит за което направи Европейската комисия съвсем наскоро.
Според Кругман това, от което в момента се нуждае американската икономика е реформи, предвид застаряването на населението и оттам натиска върху социалните плащания. Той обаче също прави политическа оценка като заявява, че по-големият проблем е, че тези реформи трудно може да бъдат осъществени в сегашния политически контекст. "Защото ние имаме мощно политическо движение в тази страна, което крещи "смъртни присъди" в лицето на най-умерените усилия за използване на средствата за здравеопазване по-ефективно и предпочитаха да рискуват финансова катастрофа, вместо да се съгласят дори и на стотинка допълнителни приходи".
И на фона на всичко това все повече се засилват спекулациите не дали, а кога още ще бъде намален кредитният рейтинг на САЩ. В крайна сметка, отново е август и отново има всички необходими условия за избухването на нова криза.