English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Ако иска да догони ЕС, България трябва да тича

публикувано на , , София

Макар и забавена от кризата, българската икономика е спечелила и ползи от нея - някои външни дисбаланси са се коригирали, производителността на труда се е увеличила, а заплатите не са спрели да растат. Сега въпросът е страната да запази спечеленото и да го надгради, за да стимулира бърз растеж - да реформира трудовия си пазар, да увеличава устойчиво производителността, да се специализира в сектори с висока добавена стойност.

Това са някои от изводите в задълбочения анализ, изработен от Главна Дирекция „Икономически и финансови въпроси” в ЕК в рамките на процедурата за наблюдение и корекция на макроикономическите дисбаланси. Новата процедура, елемент от засиленото икономическо управление, стартира през февруари с доклада на Европейската комисия по т.нар. механизъм за ранно предупреждение. На базата на данни за тригодишен период (2008-2010) и според 10 индикатора, отчитащи външни и вътрешни дисбаланси, ЕК определи 12 страни, които да анализира по-задълбочено (Белгия, България, Кипър, Дания, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Словения, Испания, Швеция, Великобритания). За всяка от тези страни е изготвен задълбочен анализ, на базата на който ЕК ще реши дали съществуват дисбаланси и какви препоръки ще бъдат направени на съответните страни.

Както и в препоръките към България в рамките на Европейския семестър, така и в този анализ е отделено внимание на пазара на труда. България отбелязва един от най-резките спадове в заетостта в ЕС – с 9% в периода 2009-2011 г. В резултат безработицата скача двойно - от 6% на 12% в началото на 2012 г. Най-силно засегнати са нискоквалифицираните работници, а разминаването в търсенето и предлагането на работа по отношение на уменията и географското разпределение са предпоставки безработицата да се превърне в структурна, ако не бъдат проведени реформи. Допълнителен натиск върху пазара на труда оказват намаляването на населението в трудоспособна възраст и емиграцията.

И макар съкращаването на заетостта да печели производителност на българската икономика, нарастването на разходите за труд за единица продукция продължава да изпреварва ръста на производителността. Статистически увеличаването на разходите за труд може да отразява „избеляването” на икономиката, отбелязва анализът, но предупреждава, че това може да стане проблем, когато икономиката започне да расте. Затова пазарът на труда и институциите, определящи заплащането, трябва да осигурят необходимата гъвкавост, за да поддържат ръста на заплатите в синхрон с ръста на производителността, което по никакъв начин не означава да се поддържат ниски, както често българските медии тълкуват това.

Анализът разглежда въпроса в светлината на факта, че България е догонваща икономика с най-ниското ниво на заплатите в ЕС (35% под средното за Румъния) и най-ниското ниво на цените (50% под средното за ЕС). Въпреки че са нараснали с 13% на годишна база през 2011 г., общите разходи за труд на час остават най-ниските в ЕС - 3.5 евро в България при 4.2 евро в Румъния и 23.1 евро средно за ЕС. Тоест ясно е, че догонване по отношение на заплащането трябва да има, но не на всяка цена.

Ръстът на заплатите идва от частния сектор, тъй като заплатите в публичния бяха замразени за три години (2010-2012), както и пенсиите. Увеличението се дължи на намалената заетост и увеличената производителност на тези, които са запазили работата си, т.е. както отбелязва анализът, имаме изкуствено стимулиране на производителността. Въпросът е България да съумее да запази тези ползи и когато икономиката тръгне нагоре.

За разлика от други страни, ръстът на заплатите в България е повлиян от пазарни сили, а не от колективно договаряне (което обхваща едва 14% от заетите) и индексация (24%). Пазарът на труда и определянето на заплатите се оценяват като относително гъвкави. Но съществуват и административни причини, които изкуствено завишават заплатите и по-лошо - могат да имат вредно отражение върху пазара на труда. Става дума за минималните осигурителни прагове на секторно и професионално равнище, чиято цел е да се борят със сивата икономика и необявената заетост. Особено в сектори, където минималните прагове са твърде близки до средната заплата за сектора, това може да се окаже причина за изключване от пазара на труда на нискоквалифицираните работници, предупреждава анализът и препоръчва преразглеждане на праговете.

Въпреки увеличението на номиналните разходи за труд за единица продукция обаче, българският износ остава конкурентоспособен. Това е добра новина, но няма повод за гордост, защото причината отново е най-ниското ниво на заплатите в ЕС - средната заплата през 2011 г. е 350 евро. България печели нови дялове на световните пазари като се специализира в износа на суровини (основни метали, минерали, петролни продукти, дървен материал, селско стопанство) и основни стоки с ниска добавена стойност (облекла, тютюневи продукти). В сравнение с останалите страни от ЕС България може да се похвали с нарастващи експортни цени - с 9% през 2010 и 10% през 2011. Експортните цени обаче са силно зависими от световните цени на суровините, което означава по-висока макроикономическа уязвимост. Затова е важно да има условия на пазара на труда, които да позволяват гъвкаво определяне на заплатите, но според наблюденията на експертите корекциите в заплащането у нас стават изцяло за сметка на заетостта.

Една от пречките пред бързия икономически растеж идва от високата корпоративна задлъжнялост. Значителна част от външната задлъжнялост на българия идва от ПЧИ (преки чуждестранни инвестиции) и под формата на чужди вътрешнофирмени заеми. На фона на останалите страни от ЕС България има относително висок дял на трансгранично вътрешнофирмено заемане и по-малък външен дълг на банковия сектор.

Частната задлъжнялост е концентрирана в нефинансовия корпоративен сектор - през 2010 г. корпоративната задлъжнялост достига 124% от БВП, което е много високо ниво в сравнение с останалите европейски страни. Същевременно дългът на домакинствата е умерен (28% от БВП), а на финансовия и публичния сектор - нисък, съответно 9% от БВП и 17% от БВП. По данни на БНБ към края на април 2012 г. брутният външен дълг възлиза на 35 487.2 млн. евро, като нараства със 102.6 млн. евро (0.3%) в сравнение с края на 2011 г. Като процент от БВП брутният външен дълг е 89.1%.

Банковият сектор обаче остава стабилен. Кредитната експанзия до 2008 г. води до влошаване на качеството на заемния портфейл, а необслужваните заеми достигат 13.5% от всички заеми в края на 2011 г. Макар че от 2010 г. се наблюдава отслабване на тази тенденция, все още не е ясно дали влошаването на качеството на заемите ще продължи или не, отбелязва анализът. И припомня, че капиталовата адекватност на банките беше увеличена до 18% през 2011 г., а съотношението на покриване на необслужваните заеми със съществуващи провизии е 69%, което е много над средното за ЕС. Банките в България не са изложени на повишен ликвиден риск. До момента няма и негативни последици от ситуацията в Гърция по линия на дъщерни компании на гръцки банки, опериращи в България, които нямат никакви експозиции към гръцкия частен или държавен дълг. Анализът обаче отбелязва, че правителството е намалило фискалните резерви и по този начин е ограничило способността си да окаже спешна ликвидна подкрепа на банките в случай на нужда.

Външната задлъжнялост ще продължи да намалява и благодарение на балансираната текуща сметка. Анализът дори допуска, че определено ниво на дефицит може да се смята за устойчиво, предвид догонващия характер на българската икономика. България трябва да привлича повече капитал, особено под формата на ПЧИ и да внася капиталови стоки (машини, оборудване), за да насърчи процеса на сближаване, което първоначално може да влоши позицията по текущата сметка, но в дългосрочен план ще насърчи износа и БВП.

Но когато става дума за ПЧИ, анализът подчертава, че става дума не само за количество, а и за качество. Като причина за загриженост се посочва малкият дял на ПЧИ в производството като цяло и още по-малкият дял в секторите с висока добавена стойност - 75% от инвестициите в производството отиват в секторите храни, текстил, метални продукти и химикали. Затова България трябва да се стреми да подобри бизнес-средата и да привлича инвестиции, с помощта на които да развива сектори с висока добавена стойност. Повишаването на производителността също е от решаваща важност, защото анализът предупреждава, че предстои период на слаб растеж, който неизбежно ще се отрази и върху заплащането.

Именно заплатите са критерият, по който българите мерят ползите от европейското си членство и на този етап нямат поводи за радост. Но както анализът ясно показва, който иска да догонва, трябва да тича. А България трябва да тича по-бързо от всички останали, защото тръгва от последното място. И защото не става дума просто да си отличник по фискалните показатели, става дума за реално повишаване на качеството на живот, което да позволи на страната да върви напред, вместо отчаяно да се бори да не се върне назад.

коментари
Божидар Чеков
5 юли 2012 17:26
Този доклад е типичен продукт на бюрократи, които хабер си нямат от реална икономика. Най-коварното в него е потупването по рамото:  хем "доре подтичквате, ама ще трябва още по-бързо да търчите".
1. България почти нищо не произвежда. От къде да дойде заетостта?
2. Лихвите в България са между най-високите в Европа. Как и какво може да се развие с лихви по-високи от конкурентите?
3. Безработицата. Във Франция съкратените работници и служители с повече години стаж получават пълни заплати цели две години. Всички, които са над 57 годишна възраст, успяват да стигнат до пенсия. Пенсията е повече от половин заплата. Тази система позволява на уволнения служител да продължава да консумира и по този начин да движи икономиката. В България уволнения не може да се прехрани и стопли със социалните помощи. Съответно той "безработният" поради липса на средства спира да консумира. И икономиката на страната - замира.     
nobel
6 юли 2012 08:14
Ако България иска да догони ЕС то трябва просто да седне и да чака. Рано или късно целия ЕС ще се срине до нейното ниво. Когато някои хора не могат да постигнат растеж в собствените си страни започват да дават акъл на останалите как да постигнат това, което самите те не могат. Защото при системата за отчитане, която сме възприели всичката инфлация се отчита като "растеж". Защото ние не отчитаме колко яйца са произведени, а това, че са произведени яйца за едиколкоси евро. Така че растеж под 2.5 % си е живо връщане назад, а не растеж. Няма как да не сме разочаровани от членството ни в евросъюза. Дори самият факт, че държави като Ирландия, Португалия, Испания, Гърция, Кипър трябва да бъдат "спасявани" вче е достатъчно разочароващ. Сега на ред била и Италия. С все по-голяма настойчивост изниква въпроса дали тези държави биха били в това положение, ако не бяха членки на ЕС? Поне за Гърция е 100% сигурно - никой не би и отпуснал подобни заеми, ако тя беше независима държава. Ама нали е в общия кюп - карай всичко по комунистически. Друг ще носи отговорност.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.