English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Кризата в ЕС криза на свръхочакванията?

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Европейският съюз отново е върнат на чертожната дъска. Тази пролет и настъпващото лято бележат началото на новия сезон на проектиране на бъдещето на Общността. За да бъде проектът добър и устойчив обаче, е необходимо да се даде точна диагноза на случилото се. И тази пролет и лято се очертават изключително богати откъм анализи. Книжните хитове тази пролет са анализите на мерките за справяне с кризата. Сред най-четените и обсъждани книги са "Европейската пролет" на Филип Легрен, бивш икономически съветник на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и "Стрес тест: размисли върху финансовите кризи" на една от ключовите фигури по време на глобалната финансова и икономическа криза Тимъти Гайтнър, бивш министър на финансите в първия мандат на Барак Обама. С размисли върху уроците от кризата в ЕС беше открит и тазгодишният Брюкселски икономически форум, който може да бъде запомнен с дълбока откровеност и ясни стъпки за бъдещето. 

Първо политиката, след това политиките и чак накрая институциите

Дали заради обилната храна за размисъл, по-добрите икономически перспективи или защото приключва един забележителен мандат в ЕС, но форумът тази година беше открит и закрит с много силни изказвания. Откриването направи г-н Барозу, който вече отброява последните дни в качеството си на шеф на ЕК. Речта [на английски език] му беше забележителна, защото освен нещо като отчет на втория му мандат, който премина изцяло под знака на кризата и мерките за излизането от нея, съдържаше още послания за наследника му и онези, които ще го изберат. Барозу отново направи остър напречен разрез на постигнатото и даде ясно да се разбере какви са опасностите, ако се направи крачка назад. След речта му за състоянието на съюза от септември миналата година, тази му реч може да се определи като продължение. Освен добре познатите неща акцентите, които си заслужава да бъдат откроени в изказването му са малко необичайни. 

В контекста на избора на негов наследник и изобщо на нова Комисия, Барозу припомни една реформа, която мина някак между капките и не й беше обърнато достатъчно голямо внимание. Става дума за подсилването на портфейла на заместник-председателя, отговарящ за паричната и икономическата политика. Пост, заеман от финландеца Оли Рен. Рен беше издигнат в ранг специален заместник на Барозу, който отговаря не само за паричните и икономическите въпроси на всички страни-членки на ЕС, но и на еврозоната конкретно. Това се смяташе тогава като подготвителна стъпка на шефа на ЕК за създаването на пост министър на финансите на еврозоната или на ЕС. Барозу отдели доста време да хвали Оли Рен за постиженията му, но специалното споменаване на точно тази реформа и работата, свършена от г-н Рен е ясно послание към националните лидери и наследника му, който и да е той, да не се руши вече изграденото. 

За Барозу второто много голямо постижение на ЕК е Европейският семестър, който той определи като най-голямото прехвърляне на правомощия от национално на европейско ниво от създаването на еврото досега. Защо обаче семестърът е най-голямото постижение, според Жозе Мануел Барозу? Защото той представя в мащаб състоянието на европейската икономика като цяло и на отделните национални икономики. Задълбочените икономически прегледи, които са част от Европейския семестър, показват, че има проблем с инвестициите в ЕС и то основно с частните инвестиции. И въпросът, на който трябва да се търси отговор от всички в Съюза в следващите години е защо това е така. От анализите на ЕК се вижда, че в някои случаи става дума за прекалено ниски очаквания за потреблението, в други цената на труда е прекалено висока, което уврежда възможностите за печалба. В трети случаи частните предприемачи се оплакват от лоша инфраструктура, основно пътна. Има и случаи, където цената на капитала е прекалено висока. 

Голямото предизвикателство, каза още той, е политическата воля в страните-членки за изпълнението на набелязаните препоръки. Що се отнася до бъдещето обаче, редът, в който трябва да се мисли е първо да се набележи каква политика ще се прилага (дали това да е затягане на коланите, стимулиране на растежа или друго), после да се начертаят съответните политики (политика на растежа, за борба с безработицата или друго) и чак накрая да се мисли за реформа на институциите. Според Барозу в ЕС има три пропасти, които трябва да бъдат запълнени, за да може трансформацията на съюза да бъде успешна. Първата е дупката в управлението. Страните-членки вече нямат това, което е необходимо, за да предоставят на гражданите си това, от което те се нуждаят. На европейските институции също им липсва подходящото оборудване да направят това.

Втората пропаст е легитимността, тъй като хората живеят с убеждението, че решенията се взимат на ниво, което е много далече от тях. И на трето място е пропастта на очакванията, защото хората често очакват повече от това, което политическата система може да осигури. Затова Барозу препоръча точно в този момент, когато липсва натиск от страна на пазарите и се взимат решения стъпка по стъпка да се начертае ясен хоризонт за задълбочаване на политическия съюз поне в еврозоната. В противен случай, предупреди шефът на ЕК, Съюзът не е застрахован срещу още турбуленции, когато настроенията на пазарите се сменят. 

Как да излезем заедно от кризата като сме толкова различни?

Сякаш в продължение на анализа на Барозу, прозвуча лекцията на Херман Ван Ромпой, с който форумът беше закрит. Става дума за вече традиционна лекция [на английски език], посветена на големия италиански икономист и един от авторите на общата европейска валута Томазо Падоа-Скьопа. Бившият белгийски премиер е особена личност в европейския контекст. Той често създаваше илюзията през последните години, че е нерешителен, пионка в ръцете на страните-членки и че не може да отправя свои лични послания, а се придържа изкъсо към договорен с усилия предварително текст. Има няколко запомнящи се случая, в които той опровергава това схващане и лекцията му в края на форума в Брюксел е един от тях. 

Г-н Ван Ромпой предлага впечатляващо дълбок анализ на причините за кризата и защо са взимани решенията, които са взети. Независимо от това обаче, според него е "шокиращо и тревожно, но не и изненадващо", че все още няма общо разбиране за станалото и че все още има важни различия сред интелектуалците и политическите лидери. Явно точно това има предвид и Жозе Мануел Барозу като казва, че първо трябва да се постигне съгласие около политиката, а след това да се набелязват политиките и да се реформират институциите. С други думи и двамата лидери връщат европейския проект още на кота нула. Според Херман Ван Ромпой именно тези различия не бива да бъдат пренебрегвани, когато се обсъжда кризата, защото често те отразяват различни "културни, исторически и интелектуални традици, включително и съответните истории на икономическите факти и икономическата мисъл". За разлика от САЩ, каза той, които надграждат върху споделено интелектуално наследство и, нещо повече, обща икономическа история, европейското историческо саморазбиране е разнообразно и си остава като цяло национално. И това е ключовото прозрение на Херман Ван Ромпой. 

Европейският съюз, неговите институции и общата валута са млади. През 30-те години на миналия век европейските страни са откликнали на кризата поединично за разлика от САЩ. След големия икономически срив от 1929-а година Франция остава най-дълго привързана към златния стандарт (обезпечение на парите със злато), като по този начин изиграва роля в затягането на паричните потоци в глобален план, което пък допринася за трансформацията на кризата от 29-а година и европейската банкова криза от 1931-а година в Голямата депресия. Тези грешки в политиките са в основата на днешната икономическа мисъл във Франция. От друга страна в Германия ситуацията е съвсем различна и интелектуалният спомен там е друг. Германия все помни хиперинфлацията през 20-те години на миналия век, предизвикана до голяма степен от спешността да изплати военните си репарации. 

Следи оставят и кейнсианските политики от 30-те години. Всичко това води до силен скептицизъм и стремеж към благоразумна икономическа политика и предпазливост към инфлацията. Този страх, каза още Херман Ван Ромпой, е в основата на ордолибералната икономическа политика на Германия и в начина, по който работи Бундесбанката. В този смисъл е твърде повърхностно да се твърди, че днешната криза е приключила (дали?) благодарение на смелите действия на шефа на ЕЦБ Марио Драги, защото неговите действия са станали възможни само след постигнатото преди това политическо решение от страни-членки с напълно противоположни икономически схващания. Както Херман Ван Ромпой ги описва, Франция се страхува от дефлацията (която е вече факт в еврозоната), а Германия се плаши от инфлацията. 

Колко единни и в колко разнообразие?

Съвсем умишлено започнах с откриването и закриването на Брюкселския икономически форум, защото същината в средата е само илюстрация на основните изводи, направени от двама отиващи си европейски политици с огромен принос в изграждането на Европейския съюз във вида му днес - Жозе Мануел Барозу и Херман Ван Ромпой. По скромното ми мнение, техните роли са дълбоко подценявани и тепърва ще осъзнаваме мащаба на приноса им. Видно е, че разнообразието в икономическите схващания продължава и дори се задълбочава, заради огромната задлъжнялост в много от страните-членки, опасно високата безработица, неравномерния икономически растеж. Към това трябва да добавим и нарастващото разнообразие в политическите алтернативи, както показаха особено ясно изборите за Европейския парламент миналия месец. 

В целия този разноцветен микс от страхове, краткосрочни и дългосрочни нужди е особено важно да се направи точен анализ, да се постави точна диагноза, за да започне търсенето на правилното лечение. В този смисъл първият панел на Брюкселския икономически форум 2014 може да послужи за основа на бъдещи разговори. Участниците в панела бяха изключително открити, кратки и категорични в оценката си като се започне от Оли Рен, който скоро ще изостави поста си в ЕК, за да седне в Европейския парламент, през  шефа на отдела за Европа в МВФ Реза Могадам до португалския финансов министър Мария Луис Албакърк и бившия латвийски министър-председател Валдис Домбровскис. Всички те участници във взимането на трудни решения през последните пет години. Макар че целта на панела беше да се извлекат уроците от кризата, и четиримата панелисти очертаха своите виждания за бъдещето. Както можете да се досетите, различаващи се значително. 

За Оли Рен един от уроците от кризата е, че когато си изправен пред финансова криза с реален риск от източване на банки и съответно риск за финансовата стабилност, трябва да се действа със сила за противодействие на паниката. Той цитира един от хитовете на сезона - книгата на Тимъти Гайтнър, който нарича това "Доктрината Пауъл". Тази доктрина защитава употребата на прекомерна сила на принципа "По-добре да сбъркаш, докато правиш повече, отколкото да правиш твърде малко". Основният урок за Оли Рен обаче е друг и съвсем не е икономически, а по-скоро исторически. Според него годишнините от 1914, 1944 и от 1989-а година, които отбелязваме тази година, трябва да ни напомнят, че Европейският съюз е велик проект на мир и просперитет, чиято основна задача е свободна Европа с демокрация, върховенство на закона, защита на гражданските права и социална пазарна икономика. 

"Преди 25 години, през 1989-а година започна голямата трансформация за преодоляване на следвоенното разделение на Европа. Погледнете към Варшава, Рига, Прага и Букурещ как са се променили. Основният урок от последните 25 години е, че възможностите може да се отворят със силен ангажимент към структурни реформи, към предприемачески дух, социална справедливост и с уважение към върховенството на закона". С това си заключение Оли Рен очерта голямата картина. Нещо повече, посланието има огромна тежест като се има предвид, че преди да поеме може би най-ключовия ресор във втората Комисия на Барозу Оли Рен отговаряше за разширяването на ЕС. В този смисъл е показателно кои държави той спомена като извършили сериозни реформи и осъществили трансформацията.

Някак отрезвяващо след леко романтичното историческо отклонение на Оли Рен прозвуча изказването на друга много ключова фигура от кризисните времена на ЕС - това на бившия член на управителния съвет на ЕЦБ, а сега държавен секретар в германското социално министерство Йорг Асмусен. Той директно постави пръст в раната като заяви, че е било грешка Съюзът едновременно да се разширява и да се задълбочава. Втората голяма грешка е, че Икономическият и паричен съюз е недовършен, което не е било достатъчно очевидно в икономически благоприятните времена (преди кризата). Това, което е налице в момента също не е устойчиво, смята г-н Асмусен, защото се залага на междуправителственост, когато е необходимо да се заложи повече на общностния метод. Той представи и своите пет точки за решаване на проблемите. Най-напред трябва да се изчистят отношенията между еврозоната и останалите, защото двускоростна или многоскоростна Европа не е опасност, а факт. Съвсем по немски хладнокръвно и директно Асмусен посочи, че има страни, за които нито е препоръчително, нито желателно да станат част от зоната на обща валута, затова е нужно да се дефинират отношенията им с ядрото.

На второ място трябва да се консолидират и допълнят правилата за управление на еврозоната, като всички междуправителствени договорености се трансформират в общностни, което ще изисква само минимални промени в договорите. Третата точка е да се поучим от опита с Украйна, което налага изграждането на общ пазар за енергия, както и да се разработят съвместни структури за отбрана. Нито една страна-членка не е в състояние сама да достигне критерия на НАТО да отделя 2% от бюджета си за отбрана. Затова е необходимо тези усилия да се обединят. Нужно е също да се предефинират отношенията със съседите, особено тези на изток. Това трябва да стане основно през миграционната политика. Петата точка на Йорг Асмусен и по думите му най-трудната е да се намери отговор на въпроса "Как да растем в бързо остаряващо общество в Европа?". Според него лидерите на ЕС не бива да губят време, а още на декемврийската им среща на върха да дадат мандат за работа върху точно тази работна програма. 

Макар да се съгласи с доста от точките на Асмусен, Оли Рен заяви, че моментът изисква да се постави акцент върху конкретни икономически реформи като единния пазар, по-добрата регулация и търговията, а институционалната реформа да не започва още в първите години на мандата. Оли Рен сподели пречистващата сила на директния му досег с гражданите по време на предизборната му кампания за евродепутат, която го кара да гледа на нещата по друг начин. Нужна е по-скоро функционална програма, не толкова федералистка, каза той. 

Реза Могадам от Международния валутен фонд допълни [на английски език] тази картина като посочи, че големият проблем на Европа е в липсата на фискално управление. Уроците от справянето с кризата са няколко, каза той. Първият е, че страните-членки е трябвало да изградят много по-силни фискални позиции преди кризата, защото по време на кризата публичните финанси са се влошили драматично. Съотношението на публичния дълг спрямо брутния вътрешен продукт в еврозоната е скочил средно с 30 процентни пункта, което се дължи основно на автоматичните стабилизатори и на спасяването на банковия сектор. Вторият урок е, че прекалено голямо внимание е отделено на номиналните вместо на структурните цели. Въпрос, по който беше направен опит за корекция с фискалния пакт. Най-големият проблем обаче е, че прилагането е слабо. Ограничението номиналният бюджетен дефицит да е 3% от БВП не е попречил на страните да харчат повече. Санкции изобщо не се налагат.

Третата грешка е, че дизайнът на фискалните правила не допуска гъвкавост, а четвъртата е, че освен фискалното управление е необходимо и добро икономическо управление. Препоръките на Реза Могадам са опростяване на правилата и повече гъвкавост. Нещо, с което Оли Рен не се съгласи, защото според него, ако прекалено много се опростят правилата, ще бъде трудно да се избегне те да станат проциклични. Нещо като парадокс, обясни той, колкото повече взимаш в предвид цикъла, толкова по-сложни стават правилата, затова е сега важно да се прилага. Ще бъде много любопитно каква функция ще получи Оли Рен в Европарламента. 

За да не бъде дискусията прекалено отвлечена и експертна, много на място дойде изказването на португалския министър на финансите Мария Луис Албакърк, която демонстрира учудващ синхрон във вижданията си ссъс сънародника си Жозе Мануел Барозу. Според нея проблемите, които има Португалия не са чужди и на много други държави. Предизвикателствата са общи за всички - застаряващо население, изгубена конкурентоспособност, нужда от структурни реформи за отваряне на икономиката, интеграция с единния пазар. По-специфичен за Португалия проблем е това, че е периферна държава, което особено личи по отношение на енергията. Липсата на единен пазар за енергия води до високи цени на енергийните ресурси. Финансовата фрагментация, въпреки усилията по изграждането на банковия съюз, също е голямо предизвикателство. Като един от основните уроци от кризата г-жа Албакърк посочи слабата европейска институционална рамка и пренебрежението към общите европейски правила. Цената на пренебрегването на сигналите е огромна.

Тя предупреди и че би било наивно да се заблуждаваме, че кризата е приключила, само защото пазарите са в добро настроение. За настроенията на пазарите, впрочем, говори и Барозу в своята реч. При първата смяна на настроенията, пазарите ще си поискат своето, каза тя. Най-голямото предизвикателство, според нея обаче са високите очаквания на хората. Ако си спомняте, по-горе Барозу говори за свръхочакванията като една от трите пропасти, които ЕС трябва да запълни, за да успее. Г-жа Албакърк спомена точно същия термин - пропаст на очакванията, като посочи, че политиците трябва да накарат хората да разберат какво е реалистично и какво не, особено в контекста на застаряването, глобализацията, загубата на конкурентоспособност. "Трябва да започнем това открито, защото в противен случай ще се изправим пред жестоки политически проблеми. Някои от очакванията може би просто вече не са реалистични", заключи тя.

Ключът е в прилагането

Особено подходящ избор беше в първия панел да участва бившият премиер на Латвия Валдис Домбровскис. Първо, защото страната преживя изключително дълбока, но смайващо кратка криза, приключила успешно. В момента Латвия е една от много малкото страни-членки с динамичен икономически растеж (около 4%). Второ, защото от началото на годината страната вече е член и на еврозоната. Г-н Домбровскис, който фигурираше в неофициалния списък на Съвета като кандидат за шеф на ЕК, отбеляза, че най-важното при преодоляването на латвийската криза е било прилагането и то бързо на коригиращите мерки. Той направи паралел с Гърция като каза, че миналата година Гърция е успяла да подобри латвийските рекорди по спад на БВП и по размер на фискалната корекция. Голямата разлика обаче е, че Латвия не е отлагала болезнените мерки. Отлагането на болезнените мерки не намаляват болката, напротив, обясни бившият министър-председател.

Рисковете, които той вижда в момента са твърде бавният икономическия растеж или по-скоро японизацията на ЕС. Според него това е централен въпрос и ключът за решаването му е конкурентоспособността. Това трябва да бъде основен приоритет, особено в контекста на бързо променящ се свят. Решенията, каза той, не са нови, трябва само да се изпълняват на практика, а не да си стоят на хартия. Това са подсилване на вътрешния пазар, особено в сферите на услугите и енергетиката, създаване на цифров пазар в ЕС. Трябва да се намалят административните пречки, да се инвестира повече в научноразвойна дейност, да се улесни международната търговия и да се сключат търговските споразумения със САЩ и Япония. Като цяло, каза той, няма панацея, но прилагането на вече договорените неща, както и реформи в страните-членки ще промени ситуацията от стагнация към устойчив растеж. 

Четете, пишете и не бързайте!

Едва ли има човек в ЕС, който да не осъзнава, че Съюзът има нужда от реформи. Най-напред обаче трябва да се постигне съгласие за диагнозата. Затова е важно да се четат всички новоизлезли анализи, да се правят нови и да се дискутира, докато се стигне до общо заключение. Чак тогава, по стъпките на Барозу, да се пристъпи към договаряне на реформата. Срокът, който Йорг Асмусен постави - декември - не е нереалистичен, стига обаче лидерите да спрат да се занимават с далеч по-маловажния въпрос за това кой ще бъде следващият шеф на ЕК и да се заемат с много по-важните въпроси по кой път да продължи ЕС, в какъв състав и при какви условия. А, да, и да не забравите да прилагате вече договореното!

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required