English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Босна трябва да върви с големи крачки към ЕС

Published on , , София

"2012 ще е съдбовна за напредъка на Босна и Херцеговина по пътя към Европейския съюз", каза на 14 март еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле в Европарламента по време на дебатите по резолюцията за Босна и Херцеговина, изготвена от евродепутата Doris Pack (ЕНП, Германия). След разгорещените дискусии около бъдещето на Македония в ЕС, след това изключително позитивния диалог за напредъка на една от най-развитите демократични страни - Исландия, Щефан Фюле с прискърбие съобщи, че е трудно човек да е твърде позитивен, когато говори за Босна и Херцеговина. "Има светлина, но има и сянка". Така е. Голямата сянка обаче е на съвестта на Европа, която избра краткосрочното при търсенето на решение за прекратяване на кървавата война в Босна и Херцеговина 1992-1995 г., завършила с Дейтънското мирно споразумение, чиято цел да накара три различни религиозни и етнически общности да живеят в мир заедно все още не е изпълнена.

Миналата година Европейският съюз удължи мандата на мисията EUFOR/ALTHEA, за да се подсигури, въпреки че отчита, че вече няма заплаха за сигурността на страната. От юни 2012 ще бъде прекратена и полицейската мисия на ЕС в страната. След 16 месеца без централно правителство, през февруари 2012 г. парламентът на триетническата общност одобри новото централно правителство. Вероятно заради всички тези факти еврокомисар Фюле смята, че 2012 наистина ще е съдбовна за бъдещето на страната, тъй като сега вече са налице всички условия да започне на изграждането на босненската държава.

Но големият въпрос, който прозвуча вчера в пленарната зала в Страсбург е има ли воля Босна за съвместен живот. Въпросът беше зададен от независимия евродепутат от Австрия Ewald Stadler. "Трябва да си признаем съвсем трезво, че няма воля за живот заедно. Няма никаква воля за някаква обща босненска идентичност в тази страна", каза той, с което затвърди трудно промъкващото се мнение, че този тип решение за Босна не е най-подходящото за бъдещето. Преди 2 години българският външен министър спомена, че е вече време Босна да мине отвъд Дейтън и да започне да се грижи сама за себе си. Никой обаче не смее да пипа едва хваналата коричка дълбока рана. И то в момент, когато едва беше закърпено спокойствието със сключването на няколко споразумения между Сърбия и Косово, което отпуши пътя на Сърбия към европейско членство, а на Косово - към безвизово пътуване в Европа.

Балканите си остават барутен погреб и затова повече от всякога се нуждаят от помощта на Европа, а не от гърба й. В този смисъл някои мнения, изказани вчера в Европарламента будят сериозна тревога. Такъв беше случаят например с британски евродепутат, който съвсем открито постави въпроса струва ли си, чисто финансово, Европа да се занимава с Босна, след като резултатите, които жъне са незадоволителни и дори разочароващи? До момента, каза William Dartmouth от групата "Европа на свободата и демокрацията", е налят повече от 1 милиард евро в Босна, а тепърва предстои да се наливат още. Великобритания е бедна държава, каза още той, не може да си позволи това. И срещу какво, попита пак депутатът - срещу културното и етническо многообразие? "Вече имаме достатъчно от него в Европа".

Великобритания може и да има достатъчно културно и етническо многообразие, но в Босна става дума за нещо друго, както става ясно и от гласуваната вчера резолюция. Основният проблем на страната е липсата на бюджет за тази година, заради невъзможността да се сформира правителство повече от година. Тепърва предстои децентрализация и изграждане на административен капацитет, чрез който финансовата помощ от ЕС да бъде усвоявана. Брюксел ще запази силното си присъствие под формата на новоназначения специален представител на ЕС Питър Сьоренсен, който същевременно ще изпълнява и ролята на ръководител на мисията на ЕС в Босна. В резолюцията се посочва, че е нужно Босна да има достатъчно законодателни, бюджетни, изпълнителни и съдебни права, за да може да изпълни критериите за присъединяване към ЕС.

Конституционната реформа остава най-важната на този етап, за да може да се създаде ефективна и напълно функционираща страна. Както отбеляза румънският евродепутат Norica Nicolai (АЛДЕ, Румъния), "Ние трябва да избегнем провалена държава. Трябва да увеличим подкрепата си за Босна и Херцеговина". Все още обаче, каза още тя, страната има проблеми с военните престъпления и безнаказаността е масова.

Един от проблемите, който провокира разпалени дебати в Страсбург, беше включването в резлюцията на Doris Pack на заплахата от ислямски фундаментализъм в Босна. Резолюцията призовава босненските власти да се борят с екстремизма, религиозната омраза и насилието в тясно сътрудничество с международната общност. "[ЕП] Е загрижен от екстремизма на уахабитите, заедно с всички останали крайни тенденции в района на Западните Балкани". Този текст предизвика големи спорове, като холандският депутат от групата на Зелените Marije Cornelissen посочи, че не по-малко опасен е християнският фундаментализъм в някои части на Европа. Според нея, резолюцията не бива да се позовава на конкретна форма на фундаментализъм, защото всяка форма е опасна. Тя каза също, че всички мюсюлмани в Босна и Херцеговина са умерени, но призна, че без никакво съмнение на Балканите има екстремизъм.

Ewald Stadler й отговори, че уахабизмът трябва да бъде споменат в доклада, а Bastiaan Belder от групата на "Европа на свобода и демокрация" (Холандия) попита какво прави Европейската комисия, след като се изразяват опасения от екстремистки уахабизъм в страната.

В резолюцията се призовава също така и за гарантиране правата на жените и за равнопоставеност между половете. Съществена крачка в тази посока ще бъде направена с реформата на образователната система, която е разпокъсана и безсистемна. На образованието е посветена цяла глава от резолюцията на Doris Pack. "Тъй като образованието има жизненоважна роля в създаването на толерантно многоетническо общество, [ЕП] призовава всички правителства в Босна и Херцеговина да се борят за включваща, недистриминираща образователна система, да се премахне сегрегацията в отделните етнически групи (две училища под един покрив) чрез разработването на общи образователни програми и интегрирани класове в цялата страна".

Doris Pack защити резолюцията си като посочи, че в Босна само за няколко седмици са се случили неща, които не са ставали в продължение на години. Колегата й от групата на социалистите и демократите Emine Bozkurt (Холандия) я подкрепи като каза, че с новото правителство е отбелязан напредък, но трябва да бъде намерено трайно решение. Тя каза обаче, че "когато вече си закъснял за влака, малките крачки няма да ти помогнат да го хванеш. Ако Босна иска да подаде молба за статут на кандидатка през юни, тя се нуждае от смели действия", заключи холандският депутат.

Факт е, че в момента ЕС си има достатъчно много проблеми, свързани най-вече с оцеляването на общата валута. Факт е също така, че романтиката от обединението, с което се смяташе, че са поправени много несправедливости от бурното европейско минало, си отиде и на повърхността изплуваха и несъвършенствата - България и Румъния все още са делече от изпълнение на основен критерий - постигане на върховенство на закона, борба с корупцията и организираната престъпност, заради които пък следващите страни - Македония и Черна гора ще започнат преговорите отзад напред. Унгария също се оказа недостатъчно съзряла за демократичните нужди на съвремието ни.

Босна обаче не бива да бъде разглеждана като провалена. Това е страна-компромис, с която беше сложен краят на една кървава война в Европа в края на 20-ти век. Именно заради това, усилията към нея трябва да бъдат много по-големи от това просто да й се каже какво не е наред. Уви, независимо от допълнителните разходи и усилия, държавността на Босна все още има нужда от отглеждане и чужда помощ. Ще бъде грешка, ако на тази нужда бъде обърнат гръб. Особено заради страховете от екстремизъм и религиозен фундаментализъм. Нищо не е свършило, докато не е свършило.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required