English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕП: Македония трябва да започне преговори за членство в ЕС

Published on , , София

След напрегнати дебати на 14 март Европейският парламент гласува резолюция, в която призовава Съвета да определи дата за започването на преговори за членство в ЕС с Македония. Бившата югославска република е първата в историята на разширяването, която чака толкова дълго да получи дата за преговори. През декември 2005 г. страната получава статут на страна-кандидатка, но не започва преговори, заради ветото на Гърция, която иска преди това да бъде решен спорът между двете страни за името на Македония. Гърция не желае да има държава, която носи същото име, както нейна географска област, затова настоява бившата югославска република да си измисли ново име. Съвсем естествено, тази тема се оказа в епицентъра на дебатите в Страсбург вчера, между които се промъкнаха и българските проблеми със Скопие.

Защо Македония да трябва да започне преговори?

Повечето изказали се евродепутати, предимно от страните извън Балканите, настояха, че Македония трябва да започне преговори, за да не бъде изпусната добрата инерция, създадена след подписването на договора за присъединяване на Хърватия към ЕС през декември 2011 г. Допълнителен стимул на политиката за разширяване на съюза беше даден и от предоставянето на статут на страна-кандидатка на друга страна от Западните Балкани - Сърбия и то съвсем скоро - на пролетния Европейски съвет в началото на март.

В текста на гласуваната от парламента резолюция, изготвена от британския евродепутат и докладчик по темата Richard Howitt (Социалисти и Демократи), се изразява съжаление, че Съветът не се е съобразил с препоръката на Комисията вече трета поредна година и отново не взе решение да започне преговори със страната на срещата на върха на 9 декември 2011 г. Предвид постигнатия напредък към европейско членство на други страни от Западните Балкани, се посочва още в резолюцията, създаването на усещане, че напредъкът на страната е блокиран може да спре процеса на подобряване на междуетническите отношения вътре в Македония. Евентуален провал на Македония за стабилен напредък към присъединяване представлява реална заплаха за стабилността и сигурността на всички в региона.

Никоя страна не бива да бъде изоставяна, е посланието на резолюцията, повторено неколкократно и от депутати в иначе доста празната зала на 14 март сутринта в Страсбург. "ЕС и неговите страни-членки не бива никога да приемат за даденост европейската перспектива на никоя страна, която иска да се присъедини и трябва да демонстрира равни усилия към ускоряването на присъединителния процес в истински дух на партньорство", е записано още в гласувания документ.

Резолюцията може да бъде окачествена като изключително балансирана, тъй като взима под внимание всички аспекти на отношенията на Македония с нейните съседи, бъдещето й и опасностите, които крие оставянето на страната на собствените й сили. В нея са посочени основните проблеми на страната в политическата, икономическата и съдебната сфера, като има специална глава за спора за името с Гърция. Показателно е, че там, откъдето започват критиките към македонските власти, началото е поставено от медиите. Повтаря се призива властите и медиите да работят заедно за създаването на положителна атмосфера, която да помогне за развитието на отношенията със съседните страни и да не поощряват език на омразата (вметка, включена по настояване на български евродепутати). Именно с медиите започна и изказването на датския министър по европейските въпроси Николай Вамен, който спомена изрично натиска, упражнен от македонските власти върху една телевизия (А1) и три вестника под формата на данъчни ревизии.

В резолюцията се изразява и загриженост от нарастващата тенденция в страната да се обръща специално внимание на етническата и културна идентичност, за сметка на идентичността и културата на съседните държави. Без да се казва изрично, вероятно се имат предвид огромните ресурси (финансови и държавни), които Македония влага в изграждане на паметници.

По отношение на спора за името се изразява съжаление, че този проблем продължава да блокира пътя към членство в ЕС и по този начин спира самия процес на разширяване. Посочва се, че добросъседските отношения са основен критерий в процеса на разширяване и се призовава правителствата да избягват спорни жестове, действия и изявления, които биха имали отрицателен ефект върху отношенията.

Същевременно обаче се изразява и съжаление за това, че терминът "Македония" е пропуснат в доклада за напредъка за 2011 на Европейската комисия, въпреки че това е норма, когато става дума за езика, културата и идентичността на страната, както е посочено в текстовете на ООН. Резолюцията изразява опасение, че ако това пропускане продължи, може да предизвика отрицателни реакции в общественото мнение.

В резолюцията има и един много важен елемент. В нея се отправя призив да се определи краен срок за решаване на именния спор и този срок да бъде най-късно преди края на скрининговия процес, който Комисията ще предприеме веднага щом бъде дадена дата за започване на преговорите.

Готова ли е Македония за такъв жест? А ЕС?

Според изказванията на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле и Николай Вамен, както и на някои евродепутати, Македония е напълно готова да започне преговори. Това, върху което страната трябва да работи, според г-н Фюле е да осигури свобода на изразяването, да започне незабавна реформа на публичната администрация, да завърши избирателната реформа и да развие функционираща пазарна икономика. Комисар Фюле подчерта още, че върховенството на закона е сфера от стратегическа важност за ЕС, поради което към страната ще бъде приложен новият подход, вече следван от Черна гора, а именно преговорите да започнат от най-трудните глави - тези, които засягат върховенството на закона и съдебната реформа. Това е резултат от научените уроци с България и Румъния.

Изказванията в залата по време на дебатите по резолюцията очертаха много ясно голямото разделение в ЕС - между зрелите демокрации и още неузрелите. Зрелите са тези, които виждат ползите отвъд личния "национален" интерес, докато неузрелите са тези, които смятат, че доказват своята значимост във вътрешен план, без да взимат под внимание дългосрочните и регионални последици. Уви, във втората група попадат Гърция и България. Румъния не е в тази компания, поне по отношение на тази дискусия. За сметка на това, Букурещ до последно блокира статута на страна-кандидатка на Сърбия.

Докладчикът Richard Howitt говори кратко като акцентира, че присъединителният процес трябва да започне за Македония без закъснение. "Това е страна с отлични отношения със Сърбия и Косово. Страна, която не бива да бъде изоставяна". Колегата му от групата на Европейската народна партия Eduard Kukan (Словакия) пък предупреди, че удължаването на агонията с присъединяването може да направи политиката на разширяване на ЕС незаслужаваща внимание на Балканите. Според него, съществува реална опасност да се появи заместваща програма в страната. "Македония има реалистичен шанс да се придвижи напред към ЕС. Наша отговорност е да направим така, че това да стане", каза още словашкият евродепутат.

Norica Nicolai (АЛДЕ, Румъния) беше изключително остра като заяви, че е разочарована от това, че преговорите още не са започнали. "Спорът с името не може да бъде препятствие пред европейските перспективи на страната", каза тя. Теза, изразена и от германския евродепутат Elmar Brok, който обаче малко обърна нещата: "Бъдещето на Европа не може да виси на спора с името".

След така започналия твърде цивилизован дебат, с включването на гръцките евродепутати, а също и на българските, стана ясно, че в ЕС са приети много страни с нерешени съседски отношения. Гръцките евродепутати бяха единни в мнението си, че Македония не бива да започва преговори, докато не бъде решен спорът за името. След няколко гръцки изказвания, британски евродепутат припомни, че в момента целия Европейски съюз се занимава с Гърция и решаването на икономическите й проблеми, които застрашават цялата европейска стабилност. Гръцките му колеги обаче отказаха да се прави връзка между спасителните усилия за Гърция и факта, че Македония не заслужава да започне преговори, докато не реши именния спор.

В дебатите се включи с реплика към холандски евродепутат и българският представител в Европарламента Димитър Стоянов, който попита дали колегите му са наясно, че правата на българското малцинство в Македония системно се нарушават. Marije Cornelissen от групата на Зелените му отговори, че отношенията между България и Македония постоянно се движат ту напред, ту назад и са стигматизирани. Според Димитър Стоянов обаче, не бива да бъдат подценявани усилията на македонската пропагандна машина да сее омраза. Той припомни на колегите си, че само ден по-рано всички са изразявали възмущение от холандския сайт, насочен срещу източноевропейците в страната. "В сравнение с пропагандната машина в Македония, този сайт е детска игра", добави евродепутатът.

Друг български представител, Андрей Ковачев, обяви, че спорът с името на Македония не е най-важният, той е само върхът на айсберга. Важно е да се обърне внимание на подмяната, която пропагандата в Македония прави с учебниците. "Никой не иска младите хора на Балканите да бъдат възпитавани в омраза", заключи г-н Ковачев.

Няколко пъти по време на обсъжданията беше цитиран примерът с териториалния спор между Словения и Хърватия. Словенски депутат обаче припомни, че Словения никога не е спъвала присъединителния процес на Хърватия и се е намесила само веднъж, след което спорът е бил решен. Междудругото, отношенията между двете страни са цитирани и в доклада на Richard Howitt. В резолюцията е посочено изрично, че търсенето на решение в спора с името трябва да се базира на словенско-хърватския модел, при който преговорите за членство вървят паралелно с решаването на двустранния проблем. В този смисъл, в документа отново се призовава за намирането на постоянен механизъм за решаване на двустранни спорове между членка на ЕС и страна-кандидатка.

Дебатите приключиха с много силно изказване на комисар Фюле, чиято намеса прозвуча малко като намесата на възрастния в спор между деца. Със спокоен тон чехът обясни, че е научил два урока от понякога предизвикателното минало на Европа. Единият е, че най-добрият начин да се погрижиш за бъдещето на собствения си народ е като се погрижиш за съседите си и за това как те възприемат те. Вторият урок, според Щефан Фюле: "вашата/нашата идентичност, докато има силни корени в миналото се определя от вашето/нашето настояще и от бъдещите ни действия".

В статия за един от най-тиражните македонски вестници "Утрински весник", авторът Ерол Рязов припомня, че всяка страна се е налагало да прави компромиси, за да влезе в ЕС. Словения е трябвало да преглътне връщането на имоти на италианското малцинство, Хърватия е трябвало да се откаже от териториални води в Пиранския залив, България да затвори реактори от атомната си електроцентрала "Козлодуй", Румъния направи отстъпки пред унгарското малцинство, а Сърбия трябваше да преглътне започването на диалог с Косово. Унижението на Македония ще бъде да постигне компромис с Гърция за името, пише авторът.

Жалко е, че все още това се възприема за унижение, защото европейската политика е политика на даване и взимане. И когато се взима решение за дългосрочното бъдеще на страната е хубаво да се сложат на кантар плюсовете и минусите. В идеален свят може би е възможно една страна да получи всичко. В нашия обаче, печалбата на едни е загуба за други, затова е измислен компромисът.

comments
Левскар
15 март 2012 20:38
БЮРМ не е държава, че да започва преговори за присъединяване към ЕС. БЮРМ е една сбирщина от крадци на българска и гръцка история, която е в толкова "добри" отношения с Косово и Албания, че сред жителите на тия две държави е доста разпространено ритуалното изгаряне на фюромския вентилатор... Пардон! Знаме. Като прибавим фалшивата Бюрмска православна църква, която не е призната от нито една Православна патриаршия на планетата ни, картинката става още по-плачевна. А и едно преброяване на населението не могат да организират, защото са в много добри отношения със съседите си.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required