euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

За важното геостратегическо значение на България

Аделина Марини, September 2, 2009

България винаги е формирала политиката си както вътре, така и навън, на базата на мантрата за незаменимото геостратегическо значение. Вчерашните срещи в полския град Гданск, където 20-ина лидери се събраха да отбележат 70-тата годишнина от началото на Втората световна война, демонстрираха много ясно, че 70 години са напълно достатъчни, за да се открие разликата между реалполитика и геостратегия. От краткия диалог между руския премиер Владимир Путин и българския Бойко Борисов, цитиран от руските информационни агенции, става ясно, че, да България има някои геостратегически предимства, но съвсем не е уникална.

След като предишното правителство на тройната коалиция, предвождано от председателя на БСП Сергей Станишев, ускори работата по няколко енергийни проекта с единствената цел да създаде от България енергиен разпределителен център на Балканите, сега ситуацията изглежда малко по-различно. Последиците от финансовата и икономическата криза, лошото управление в България през последните повече от 4 г., липсата на далновидност, приемственост и консенсус вътре в самата България за това кои са приоритетните области на развитие и, не на последно място, превеса на личния над националния интерес, доведоха дотам, че България трябваше да бъде поставена на мястото й. А именно - нямате пари и незнаете какво искате - ами не участвате.

Общо взето в този дух е протекъл разговорът между господата Путин и Борисов. Българският премиер е информирал руския си колега, че българското правителство все още не е приключило с анализа на целесъобразността от реализацията на проекта за втора атомна електроцентрала "Белене", както и за изграждането на петролопровода "Бургас-Александруполис". Бойко Борисов е бил повече от откровен с руския си партньор като е отбелязал, че предишният кабинет не е дал възможност за подробно запознаване с вече сключените междуправителствени споразумения по тези два проекта.

На това руският премиер е отговорил: "Ние се отнасяме с разбиране към необходимостта новият кабинет да се запознае с тези проекти. Ако са в сила някакви вътрешнополитически причини от предизборен характер, които не са дали възможност на вашите специалисти да се запознаят с тях, то ние ще направим всичко възможно да ви улесним". Руският премиер е подчертал още, че всички тези проекти са насочени към това да повишат статута на България като я превърнат в мащабен транзитьор на енергоресурси, както и да й дадат възможност да печели от това.

Но, ако анализът на правителството покаже, че тези проекти не отговарят на българския национален интерес "аз Ви уверявам, уважаеми господин министър-председател, че няма да има никакви проблеми в нашите междудържавни отношения. Ние няма да осъществяваме проекти, които не устройват България. Ще поемем по друг път и Русия ще реши този проблем по друг начин", е казал още Путин като е добавил, че ако така се развият нещата, правителството в Москва ще намери други възможности за сътрудничество.

"Единственото, за което ви молим, е да вземете решение колкото се може по-бързо", е добавил Владимир Путин. Без да излиза от добрия тон, г-н Путин е дал и твърде красноречив пример: "Бургас-Александруполис се обсъжда вече 7 години, а става дума само за 280 километра! Ние вече построихме тръбопроводна система от източен Сибир до китайската граница с дължина 500 км, а в скоро време ще довършим строителството на още 2 хил. км до Тихия океан. Така че, просто кажете "не" и точка, затваряме темата", добавил руският премиер.

Изключитено показателен е и акцентът от останалите срещи на Путин в Гданск, където той, безспорно, отново се е превърнал в звездата на деня. Една от най-красноречивите срещи е тази с полския премиер Доналд Туск. Красноречива, защото отношенията между Полша и Русия отдавна са твърде обтегнати заради твърде голямото натрупване на исторически обстоятелства. Двете държави до такава степен охладиха отношенията си по времето на управлението на братята Качински в Полша, че за малко щяха да причинят сериозен разрив и в отношенията между Русия и ЕС, които и бездруго невинаги са леки. Един от големите пробиви на тази среща е било съгласието, че историята трябва да бъде оставена на историците, а икономическите отношения да вземат превес, тъй като, в крайна сметка, това е важното.

"Политическите проблеми не бива да пречат на пълноценното развитие на икономическите връзки между Полша и Русия, включително и в сферата на газоснабдяването на Полша и Европа", е казал полският премиер. След това, логично, разговорът е преминал по същество като Полша е прехвърлила отговорността за строителството на "Северен поток" в ръцете на Германия.

Именно поведението на Русия 70 години след началото на Втората световна война се оказа в центъра на медийното внимание по целия свят, може би, защото наистина само в нашите собствени очи България има някакво значение. И, докато останалите правят бизнес, ние се занимаваме с вътрешна политика, при това на махленско ниво. И така през всеки 4 години.