English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

450 лева по Орешарски

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

"Всички страни могат да се управляват добре и сами, стига да слушат препоръките на Европейската комисия". Това каза полу на шега председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, помолен от българския журналист Георги Готев да коментира изказването на еврокомисаря по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер, че България, Румъния и Италия са "на практика неуправляеми държави". А когато става дума за препоръките на ЕК и България, изводът е, че правителството в София е било глухо за тях и през миналата година, а по логиката на г-н Барозу би следвало това да е доказателство, че България не е успяла да се управлява добре сама през последната една година. Може би в този смисъл е чудесно, че представянето на тазгодишните специфични национални препоръки съвпадна с встъпването в длъжност на новото правителство на България под ръководството на премиера Пламен Орешарски.

Още в първите си медийни изяви г-н Орешарски заяви, че е прочел много внимателно препоръките на Комисията, а програмата на кабинета му, която изтече във вестник "Дневник", е в подкрепа на твърденията му. Дали думите ще бъдат облечени в действия ще видим догодина, когато ЕК или ще притопли същите седем препоръки, както тази и както миналата година, или пък ще се излезе от омагьосания кръг и препоръките ще бъдат нови, и в друга посока, доказващи, че България се управлява добре, ерго - вслушва се в съветите на Комисията.

Седем

Специфичните препоръки на ЕК са седем и тази година, както и миналата, като разликите между 2012 и 2013 са минимални. Някои препоръки са дори чист copy-paste от миналогодишния доклад. През 2012 г. Комисията препоръча на България да продължи да провежда стабилна бюджетна политика, което беше и основен елемент от тупането в гърдите на предишния премиер Бойко Борисов и неговото правителство. Освен това беше препоръчано на страната да подобри качеството на публичните разходи, особено в сферата на образованието и здравеопазването. Увеличаване на данъчните приходи и изобщо създаването на цялостна и широкообхватна стратегия за спазване на данъчното законодателство, справяне със сенчестата икономика и подобряване на качеството на системата за отчитане, са останалите разписани мерки в първата препоръка на ЕК.

И ако приемем, че съветът да се запази стабилната бюджетна позиция може да се приеме просто като мантра, а не като критика, че тя не се спазва, то трябва да се отбележи новото в сравнение с 2012 г., а именно, че в тазгодишната препоръка номер 1 ЕК иска не просто да се създаде цялостна данъчна стратегия за укрепване на всички аспекти на данъчното законодателство, а и създаването на независима институция, която да контролира бюджетната политика и да изготвя анализи и съвети.

Това, което г-н Орешарски обещава в този смисъл е да ориентира фискалната политика "към поддържане на широкобалансирани бюджети на консолидирана основа, които отчитат фазите на икономическия цикъл и съдействат за смекчаване и неутрализиране на евентуални макроикономически дисбаланси". В плана на новия министър-председател е записано също, че се предвижда повишаване на събираемостта на бюджетните приходи, пресичане на контрабандните канали, а дългове ще се взимат само, за да бъдат финансирани "продуктивни публични разходи и програми за подкрепа на бизнеса". За Пламен Орешарски, който беше министър на финансите в предишното правителство с участието на социалистите и ДПС (2005-2009), трудно може да се каже, че е склонен на неразумна финансова политика, но въпреки това тази формулировка има нужда да бъде изяснена.

От една страна широкобалансирани бюджети може да означава, че няма да се преследва на всяка цена балансиран бюджет и че ще се допускат дефицити с цел да се компенсират ниските нива на икономически растеж, за да се избегне затягане на коланите на най-бедната страна-членка на ЕС. В началото на кризата България беше за малко в процедура по свръхдефицит, но заради стриктно придържане към бюджетна консолидация предишното правителство успя да постигне изваждането на страната. При представянето на специфичните национални препоръки на страните-членки обаче, Европейската комисия обяви безпрецедентно отпускане на коланите за всички страни, които са с прекомерни бюджетни дефицити (над 3% от БВП). Всички те получиха отсрочка от 2 години (само Белгия получи една година), за да коригират дефицитите си. Не е изключено това решение да окуражи правителствата да развържат кесиите в опит да стимулират икономическия растеж. Предстои тепърва да се изясни и какво стои зад "продуктивни публични разходи" и какви ще бъдат програмите в подкрепа на бизнеса.

И тази година ЕК препоръчва на България да предприеме мерки за подобряване на адекватността на пенсионната система като изравни възрастта за пенсиониране при мъжете и жените. Освен това беше препоръчано на страната да въведе по-строги критерии за контрол при отпускането на пенсии за инвалидност. Не е изненадващо, предвид факта, че предходното правителство беше всичко друго, но не и реформаторски настроено, че и тази година ЕК се спира на недостатъците на българската пенсионна система. От България се изисква да премахне възможностите за ранно пенсиониране, като се допуска това да бъде направено плавно, и отново се посочва, че трябва да бъде изравнена пенсионната възраст между мъжете и жените. Призивът да се контролира отпускането на пенсии за инвалидност също е запазен.

По втората препоръка предстои конфликт между София и Брюксел, тъй като от програмата на г-н Орешарски става ясно, че кабинетът предвижда да спре увеличаването на пенсионната възраст, а също и възстановяване на швейцарското правило за индексиране на пенсиите (планирано от 2014 г.). В първото си интервю за БНТ в качеството си на премиер Пламен Орешарски призна, че в тази сфера има противоречие между вижданията на ЕК и на правителството, но посочи, че това ще бъде коментирано с ЕК.

Младежката заетост е третата по ред препоръка и тя също не е претърпяла кой знае какви промени в сравнение с миналата година. България е сред страните с много висока младежка безработица в ЕС - 28%. С по-висока са само Ирландия - 30.4%; Гърция - 55.3%; Испания - 53.2%; Италия - 35.3%; Португалия - 37.3%; Словакия - 34%. Както миналата година, така и сега ЕК препоръчва да се гарантира, че минималните осигурителни прагове не обезсърчават декларирането на труд. Разликата е, че тази година Комисията е много по-подробна в препоръката си като иска да се преразгледат минималните осигурителни прагове, за да се гарантира, че системата не оскъпява прекалено наемането на нискоквалифицирани работници. Ново е също и препоръката ромите да бъдат интегрирани в националните стратегии за труд. Синхронизацията между търсенето на пазара на труда и предлагането обаче не е нова препоръка.

Новото правителство ще се стреми да намали младежката безработица като се възползва от новия инструмент, който беше предложен в последния момент от ЕК и включен в многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2014-2020 г. - Гаранция за младежта. Освен това се предвижда развитието на производства и дейности, които изискват работна ръка, най-вече в селското стопанство и преработвателната промишленост. Амбицията на кабинета "Орешарски" е да създаде 250 000 нови работни места до края на мандата.

Почти без промяна са останали и препоръките за ускоряване на образователната реформа, където изрично е посочено, че трябва да се приеме Закона за училищното образование; да се осигури ефективен достъп до здравеопазване като същевременно се подобри ценообразуването на здравните услуги чрез обвързване на финансирането на болниците с постигнатите резултати и като се развие извънболничното лечение. Новото правителство смята да действа с размах, ако се съди от програмата, срещу която обаче не е записано кое колко ще струва. Така например се предвижда да бъдат въведени нови стандарти, учебни планове, програми и учебници, което само по себе си е голямо административно и финансово усилие. Кабинетът има и идея да въведе дуалната система на професионално обучение чрез професионални стажове.

От България и тази година се очаква да подобри бизнес средата, да намали бюрокрацията, да въведе електронно управление и да прилага законодателството за просрочените плащания. Отново се повтаря за независимостта на съдебната система, борбата с корупцията и подобряване на достъпа на малки и средни предприятия до финансиране. Това, което Орешарски обещава е да проведе административна реформа, но след като бъде направен задълбочен анализ. По отношение на електронното правителство записаното в програмата не е особено обнадеждаващо, тъй като се предвижда още четири години да се работи по правната рамка. Разочароващо е, че в програмата на новото правителство думата "корупция" се среща само веднъж, а вече твърде досадното словосъчетание "съдебна реформа" е неоткриваемо.

Това е не само разочароващо, но и озадачаващо като се има предвид, че България е вече шеста година поред под наблюдение чрез Механизма за сътрудничество и проверка точно в тези сфери, доклад по който се очаква в края на годината. Единственият сигнал, че премиерът Орешарски е наясно с този механизъм е, че взе в екипа си доскорошната шефка на Делегацията на ЕК в София г-жа Зинаида Златанова и я направи министър на правосъдието. Това е ход, който цели да покаже, че правителството не само ще се вслушва в препоръките на Брюксел, а дори поставя на ключовото министерско кресло човек, който е бил от "другата страна на барикадата" и е доволно наясно с това какво е необходимо да се направи. Уви, първите сигнали от г-жа Златанова са също разочароващи, тъй като тя посочи, че реформата не може да се осъществи от министъра, а от всеки магистрат поотделно. Тя каза това в първия ден след поемането на поста, така че предстои да видим как ще тръгне работата й. Това навежда на мисълта, че засега на съдебната реформа само ще се постави красиво лице.

Шестата препоръка засяга усвояването на еврофондовете и изисква "правилното прилагане на законодателството за обществените поръчки, като разшири ex ante контрола, упражняван от Агенцията по обществени поръчки с цел предотвратяване на нередности". В този смисъл и в духа на наскоро провелата се среща на върха в Брюксел за борбата с данъчните измами и офшорките, още като кандидат за премиер г-н Орешарски направи силно изказване, в което посочи, че ще се извърши необходимото да бъде ограничен достъпът на офшорни фирми до обществени поръчки. От работната му програма обаче този текст е отпаднал. По БНТ той обясни това като посочи, че това е доста дребен елемент и че е обект на оперативното управление. Обеща, че ще бъде направен ремонт на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и тогава този текст ще бъде включен в него. Трябва да се отбележи обаче, че обещанието му не беше категорично, а съпроводено с думи като "най-вероятно" и "преразгледа".

Седмата препоръка е също голямо предизвикателство и вероятно ще бъде втората тема, по която София и Брюксел ще разменят несъгласия. В нея ЕК настоява да се създаде "прозрачен пазар на едро за електричество и природен газ". За разлика от болезнено необходимата реформа за изкореняване на корупцията и организираната престъпност по вече съществуващия механизъм за наблюдение, енергийната тема е залегнала доста по-широко и подробно в управленската програма на г-н Орешарски. Предвижда се енергетиката да се превърне в основен промишлен сектор, "създаващ значителна добавена стойност, притежаващ гарантиран външен пазар, в който страната ни има доказани сравнителни предимства". Трите основни приоритета ще бъдат енергийна ефективност и ВЕИ, национални енергийни ресурси и ядрена енергетика.

Пламен Орешарски заяви, че възнамерява да проведе ново поредно проучване на икономическите ползи от строителството на втората атомна електроцентрала "Белене", по която се проведе първият в страната референдум по-рано тази година. Той подчерта, че гледа на "Белене" чисто икономически и призова проектът да спре да бъде оценяван политически. Ако се окаже, че е ефективен икономически, то тогава правителството ще се заеме с довършване на строежа му като отново ще бъде търсен чужд инвеститор, за да се избегне дългосрочното задлъжняване на данъкоплатците.

Извън полу-шегата на г-н Барозу, че следването на препоръките на ЕК само по себе си ще донесе добро управление на страните-членки, едно задължително предварително условие за добро управление е последователността. Нещо, което изцяло липсва в българската политика и управление през последните десетилетия. Затова се стига и до абсурдни първи намерения да се отменя забрана за тютюнопушене на публични места по-малко от година след въвеждането й. За България е типично първо да се руши, а след това да се говори за многото неща, които трябва да бъдат построени. Говерене, което продължава до края на мандата, когато идват следващите, които първо разрушават малкото построени неща и след това започват своите градежи. И така 23 години, през които България неизменно се описва като най-бедната и корумпирана страна в ЕС.

Лозунгът на новото правителство е "държавност, развитие, справедливост". Г-н Орешарски не обещава революционни промени. Не обещава и в края на мандата хората да станат по-богати. Напротив, той поема ангажимент, че при добро стечение на обстоятелствата е възможно минималната работна заплата да стане 450 лв. Това обаче няма да доближи доходите нито през този, нито през следващите няколко мандата, до нивата им в страни като Германия, Франция или Великобритания, каза Орешарски. Трябва да се каже също, че не само доходите, но и администрацията, съдебната система, инфраструктурата и всичко останало, което влиза в категорията "висок стандарт на живот" няма да се доближат до някоя от тези топ-страни.

А ако се съди по програмата на премиера, в която условностите също са много големи, то тогава предстои България да замръзне до 450 лв. по Орешарски във всяко едно отношение. Затова смело може да се прогнозира, че специфичните национални препоръки на ЕК догодина няма да се различават значително от тазгодишните. А в крайна сметка доброто управление в Брюксел се мери от експерти, а в България - от електората.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required