English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Българската икономика се носи над водата без посока

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Едва ли можеше да има по-неблагоприятен момент за публикуването на задълбочения анализ [на английски език] на състоянието на България, изготвен от Европейската комисия по процедурата за макроикономическите дисбаланси. Само преди два месеца правителството на "фискалната стабилност" на Бойко Борисов подаде оставка под натиска на улични протести, тръгнали от високи сметки за ток, но всъщност многопосочни - от 23-годишната бедност, чийто край не се вижда, до отчайващата корупция сред политическите елити, чийто край също не се вижда на хоризонта, през допускането на злоупотреба с монополно положение на пазара. В момента страната се управлява от служебно правителство, чиято основна задача е да подготви предсрочните парламентарни избори на 12 май. Наистина изключително неприятен момент, особено на фона на заключенията на Комисията в анализа.

Лоши средносрочни перспективи за растеж и сериозен проблем на пазара на труда

Въпреки че привидно финансовият сектор е стабилен, възможностите за печалби остават ниски, а изключително слабият растеж на кредитирането може сериозно да засегне перспективите за растеж в бъдеще. Банковият сектор остана на практика незасегнат от влошаването на икономическата ситуация в резултат на глобалната икономическа криза. Банковата стабилност се дължи основно на строги надзорни стандарти и достатъчно капиталови буфери. Високите провизии обаче депресират печалбите в банковия сектор, а ниското кредитно търсене остави банките с прекомерно висока ликвидност. Именно заради ниската кредитна активност, средносрочните перспективи за растеж не са никак добри. 

Друг сериозен дисбаланс, който предизвиква загрижеността на ЕК, е ситуацията на пазара на труда. Той е засегнат непропорционално тежко от кризата. Вместо да намалят заплатите, отговорът на кризата на много от компаниите е било преимуществено освобождаване на работници. Това предизвика в България един от най-големите спадове на заетост в ЕС. През 2012 г. безработицата достигна 12%, а делът на незаетото население се увеличи. Безработицата е концентрирана в най-уязвимите групи като нискоквалифицираните и младите, като делът на дългосрочно незаетите също е нараснал. Разминаването между търсенето на определени квалификации и предлагането продължава, което е довело до недостиг на работна ръка в някои сектори, а това от своя страна спъва растежа. Нужни са насочени и съгласувани усилия с акцент върху реформата в образованието и върху мерки, насочени към развитие на регионите. 

Постоянното увеличаване на секторните минимални осигурителни прагове, чиято цел е намаляване на сивата икономика и увеличаване на правителствените приходи показват лош страничен ефект върху конкретни сегменти на пазара на труда. Тъй като тези прагове се доближават изключително много до средните заплати в определени професии, е възможно това необратимо да изхвърли от пазара много хора и то в по-слабо развитите региони. Освен това, се казва в анализа, тези прагове налагат по-висока ефективна социална данъчна основа за онези наети, чиято заплата е под прага. 

Външната позиция на България остава изключително отрицателна, е друга констатация в анализа на Комисията, въпреки че се отчита, че най-новите промени вървят в правилната посока. Балансът на външната задлъжнялост от 2010 г. насам започва да се отпушва. Изплащането на дълговете и номиналния икономически растеж са намалили задлъжнялостта като дял от БВП, а очакванията за бъдещ икономически растеж и развитието по текущата сметка предполагат постепенно подобряване на нетната инвестиционна позиция на България в международен план. За да се осигури това, Комисията препоръчва да се положат усилия в привличането на капитал в производителните сектори и да се подобри усвояването на европейските фондове. Нужно е също да продължат усилията за достигане на устойчиво ниво на външна задлъжнялост.

Въпреки че продължава нарастването на експорта, съществуват притеснения за загуба на ценова конкурентоспособност. Продължава да е проблем ръста на цената на единица труд - най-бързото нарастване в ЕС. Това най-вероятно ще окаже отрицателно влияние върху конкурентоспособността и по този начин ще застраши износа. Проблем е и задлъжнялостта на частния сектор. Дългът на нефинансовите корпорации е спаднал през периода 2010-2011 година, но остава много висок като дял от БВП. В допълнение се отчита сериозно трупане на други плащания като търговски кредит, наеми и други плащания за стоки или услуги, което представлява сериозна заплаха за цялостното развитие на нефинансовия корпоративен сектор. Продължаващото покачване на лошите заеми на фирми е свидетелство за продължаващи трудности на частния сектор. 

Комисията препоръчва в това отношение да се изследва още по-задълбочено предизвикателството с намаляването на нефинансовата корпоративна задлъжнялост, забавените плащания и несигурността. Възможна препоръка е да се подобри рамката за обявяване в несъстоятелност като се осигурят извънсъдебни процедури, а също и като се подобри ефективността на съдебната система - проблем, който България се опитва да реши вече 6 години в рамките на Механизма за проверка и сътрудничество в сферата на съдебната система. 

Една пропусната година

Като се погледне миналогодишният задълбочен анализ на макроикономическите дисбаланси в България става ясно, че не много е направено оттогава досега. И тогава Комисията предупреждаваше за натрупване на проблеми с безработицата. В миналогодишния анализ се посочваше, че пазарът на труда е ударен изключително тежко от кризата като е отбелязан спад на заетостта от 9% в периода 2009-2011 г. - най-големият спад в целия ЕС. Миналата година по това време ЕК предупреди, че ако не бъдат взети мерки, особено по отношение на ниско квалифицирания сегмент на пазара, това сериозно ще затрудни процеса на корекции. Ако няма реформи, голяма част от безработицата ще се превърне в структурна, беше предупреждението на ЕК миналата година. През тази 12-те процента незаети са вече факт и макар ЕК да не използва в тазгодишния си анализ думата "структурна" безработица, посочва ясно, че се увеличава дела на дългосрочната. 

Както тази, така и миналата година ЕК е обърнала внимание на разминаването между търсенето на пазара на труда и предлагането, както и разминаването между отделните региони. Преди година в анализа беше препоръчано правителството да предприеме цялостен пакет от активни мерки за реформа на пазара на труда, в образователната система и да провежда регионална политика, за да осигури трайно подобрение по този показател. Пак преди година беше очертано като проблем високото ниво на осигурителните прагове в определени сектори, които се доближават до средните заплати. Миналата година също основен акцент от анализа беше бързият ръст на цената за единица труд, която и тогава е била с най-висока скорост в ЕС. И ако миналата година в анализа се споменава предпазливата фискална политика като условие за стабилна икономическа среда в подкрепа на намаляването на задлъжнялостта на частния сектор, то тази година това вече не се споменава като фактор. 

Ако се съди по предизборните програми, които заливат българския избирател основно със спорове "за" или "против" плоския данък, България предстои да пропусне още една година. Макар че служебното правителство си е поставило за цел да обърне внимание на някои от проблемите, е нереалистично да се очакват каквито и да било резултати. Кабинетът на Марин Райков се ангажира да осигури редовно изплащане на социалните плащания, да надгради мерки за ограничаване на ръста на безработицата и да създаде условия за нови работни места.   В програмата му е записано още, че ще се търси адаптация на преквалификационните програми към потребностите на бизнеса по региони и сектори, и също, че ще се възстанови тристранният диалог в търсене на работни решения - усилие, което се провали.

На фона на резултатите от социологическите проучвания, които дават значителна преднина на досега управлявалата партия ГЕРБ пред социалистите, а също и сериозното нарастване на подкрепата за националистическата партия Атака, която се бори за вдигане на минималната работна заплата на 1000 лв, можем да очакваме, че България ще продължи да бъде част от процедурата по дисбалансите, напусната вече от Финландия и най-вероятно догодина ще четем сходни заключения по нея. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required