Вече четири месеца работи временната парламентарна комисия за изработване на Изборен кодекс. Досега обаче няма записано нищо черно на бяло. Затова изглежда малко вероятно депутатите да спазят срока, който са си поставили - до края на юни да приключат с изборния кодекс. Ако все пак го направят, това ще е положителен знак в две посоки - първо, че ГЕРБ спазват предизборните си обещания и второ, че е приключена порочната практика от предишни години изборното законодателство да се променя в навечерието на вота.

Това е и целта на Изборния кодекс: записаните в него правила да важат за всички видове избори и да не се променят от всяко следващо управляващо мнозинство. Има обаче и сериозни рискове в приемането на толкова важно законодателство набързо и под натиска на сроковете. Защото в Изборния кодекс депутатите трябва да отговорят на няколко съществени въпроса: какъв ще бъде видът на избирателната система за различните избори, ще има ли постоянна изборна администрация - специално Централна избирателна комисия, която обединява сегашните ЦИК и ЦИКМИ, как ще бъде организиран вотът зад граница, как ще се гласува на местните избори, как ще се извършва регистрацията на партиите и коалициите за участие в изборите, как (пред кого) ще се обжалват изборните резултати, ще има ли електронно гласуване.

В търсене на отговорите ще започна отзад напред, защото засега единствено отговорът на последния въпрос изглежда ясен. И той е отрицателен. От стенограмите от заседанията на Временната комисия става ясно, че дискусията за електронното гласуване тръгва от изначално погрешна гледна точка: като аргумент срещу него се изтъква възможността за контролиране на вота. Която, както всички знаем, съществува и сега в най-уродливи форми, така че логиката е депутатите да помислят как да се ограничи генерално порочната практика, вместо заради нея да отричат гласуването по интернет като по-рисково.

Синята коалиция единствена от парламентарните партии е твърдо „за” електронното гласуване. Както и извънпарламентарните партии „Зелените” и НДСВ, според които това е начинът да се привлекат гласовете на повече млади хора и на българите, живеещи зад граница. Застъпник на идеята за гласуването по интернет е и гражданската организация „Гласуване без граници”. Тя възникна спонтанно по време на предизборната кампания за парламентарните избори миналата година и лансира електронното гласуване и окрупняване на избирателните райони като начин за улесняване и стимулиране на гласуването в чужбина.

Предложението на „Гласуване без граници”, по собствените им думи, се базира на модела на проф. Михаил Константинов и на вече внесените законопроекти по темата. Накратко, то предполага гласуване чрез пин кодове, издавани от администрацията. Всеки, който иска да гласува по интернет, отива да получи лично своя пин, след което се регистрира. Изготвят списъци с изявилите желание да гласуват онлайн. Отваря се период на гласуване, който е преди самия изборен ден. Въпрос на личен избор е дали, дори да сте гласували по интернет, ще промените своя вот с пускане на бюлетина. Ако това се случи, електронната бюлетина може да бъде унищожена без да бъде отворена и да се отчете само физическата бюлетина в урната.

„Гласуване без граници” представи идеята си пред депутатите, които не я подложиха на сериозно обсъждане, но пък от опозицията не спестиха иронични коментари. Мая Манолова от БСП казва: „Мога да прогнозирам, предвид проблемите, които съществуват в изборния процес в България, че някои общини ще имат избран кмет два-три дни преди изборния ден.” Което е на практика невъзможно, защото всички бюлетини, независимо как са подадени, се отварят в изборния ден.

Според Ремзи Осман от ДПС, не е гарантирана сигурността на електронното гласуване: „Виждаме хора, които източват включително и банкови сметки. Виждаме как влизат в сайтове, в държавни сайтове, защитени и т.н. Тоест тези проблеми съществуват.” Това изказване принуждава Валентина Иванова от „Гласуване без граници” да обясни: „Да, наистина има интернет измами. Има, но те се дължат на неграмотност. Въпрос на добра разяснителна кампания е да се обяснят елементарните механизми за предотвратяване на това нещо. Има съвършено елементарни механизми, разбираеми, за третокласници.”

Всъщност, още преди да изслуша „Гласуване без граници”, комисията вече е обсъдила подробно електронното гласуване и почти е произнесла присъдата. Професор Михаил Константинов, участващ в комисията като експерт, тъжно заключава: ”Според мен България може да се класира доста напред по нововъведения на манипулиран вот. Направо сме първи. Не само ги учим на запад как се краде от банкомати, но сега ги учим и как се крадат гласове”. И коментира, че на този етап въвеждането на електронното гласуване е рисковано.

Тази констатация идва направо дюшеш на левицата, която излиза с лицемерната позиция „принципно сме за, но не тук и не сега”. За да подкрепи електронното гласуване, „Коалиция за Балгария” поставя условието да има достатъчно гаранции, че електронното гласуване няма да засили “контролирания вот”. А както всички знаем, такива гаранции никой не може да даде включително при сегашното ходене до урната лично и с плик в ръка:

„Така че, при целия парадокс на това, което ще ви кажа, ви казвам, че ние от Коалиция за България сме за електронното гласуване, защото по принцип не сме срещу това да се даде възможност на повече хора да участват в изборите, но от друга страна, казваме личната си позиция, че това трябва да се случи единствено и само, когато вотът може да бъде защитен от контрол". (М.Манолова)

Позицията на ДПС поне е откровена и недвусмислена: твърдо против с мотива, че електронното гласуване създава реална и сериозна опасност да увеличи т.нар. “контролиран вот”. Както казва Четин Казак, „ДПС винаги е отстоявало последователни позиции, тъй като ние сме една от партиите, които заедно с БСП участваме най-отдавна в изборния процес и имаме най-дълъг опит за това, кое е добре и кое не е".

Екатерина Михайлова от Синята коалиция единствена отбелязва поначало грешния подход в обсъждането на електронното гласуване: "По-скоро трябва да търсим механизмите, с които да спираме контролирания вот, а не да отхвърляме начина, по който да се гласува, само защото той може да доведе до контролиран вот. Досега да не би да нямаше? Непрекъснато говорим за купуване на гласове и за контролиран вот. И досега нямаше електронно гласуване. Тогава да спрем и да гласуваме, за да няма контролиран вот?!"

Позицията на сините е да се приеме принципно решение за електронното гласуване и да се продължи работата по това как да се направи по-сигурно. ГЕРБ предлагат компромис: да се проведе „пилотно” електронно гласуване, при това не в България, а в чужбина, за да се видят проблемите и да се анализират поуките.

Отсега е ясно обаче, че, за да се намерят отговорите, трябва да се постави правилният въпрос. Кой има полза да отрича електронното гласуване: статуквото. Политическата класа, която от години се барикадира във властта, с цената на все по-тежки компромиси с волята на избирателите. Ясно е, че контролиран и купен вот може да има само сред т.нар. уязвими групи: необразовани, безработни, бедни хора. Единствените, които могат да се изправят срещу порочните практики и да ги неутрализират са младите, образовани, граждански активни българи с воля за промяна, много от които (по разбираеми причини) живеят в чужбина. Те учат, работят, пазаруват, банкират по интернет и не виждат причина да не могат и да гласуват по интернет.

Защото всъщност тя е само една: страхът от промяната. А тя е жизнено необходима.