English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Къде се крие потенциалът на европейската икономика за растеж?

публикувано на , , София

След тригодишна тежка битка със световната финансова и икономическа криза, прераснала в борба за възстановяване на икономическия растеж, вече е ясно, че тя не може да се води само на фронта на стабилизирането на публичните финанси. Нужни са и мерки за стимулиране на растежа. Тази тема беше отбелязана като основна за тази есен от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и полския премиер Доналд Туск, чиято страна в момента държи ротационното председателство на съюза. Месец след тяхната среща в Брюксел, полското председателство излезе с амбициозен доклад, в който набелязва къде се крият възможностите за икономически растеж и прави препоръки.

Според полското председателство, кризата никога няма да бъде преодоляна, ако европейската икономика не възвърне своята динамика. "Няма да изплатим дълговете си, няма да ликвидираме дефицитите, няма да успеем да създадем нови работни места, особено за младите хора, ако продължим да толерираме положението на стагнация. Временните решения на кризисната ситуация вече не са достатъчни. Трябва да започнем да мислим по стратегически начин, като не забравяме за останалите предизвикателства, пред които е изправен Европейският съюз, пример за което е демографската ситуация", се посочва в съобщението, придружаващо доклада.

Кои са основните източници на потенциален растеж?

Голяма част от предложените възможности за растеж по своята същност не са нови, но за сметка на това се влачат от години на общностно ниво. Според полското председателство, първият такъв източник е европейската интеграция. Впрочем, тази гледна точка е заложена буквално като мото на полското председателство, според което задълбочена интеграция е решението на проблемите на Европа. Следващите елементи са хората, единният пазар, малките и средните предприятия, зелената икономика и енергийната ефективност, регионите и търговските отношения на ЕС със света.

Разговорът за повече интеграция се води активно в Европейския съюз, макар гражданите да не са особено склонни да участват в него, докато се налага да спасяват страни от еврозоната. В същото време, според тазгодишно проучване на Евробарометър, повечето европейци смятат, че настоящата икономическа ситуация може да се реши с координиране на икономическите политики на страните-членки. 79% от анкетираните граждани споделят това виждане. 91 на сто искат страните-членки да си сътрудничат по-тясно в усилията си да преодолеят кризата. Докладът на председателството посочва конкретни факти в подкрепа на тезата, че засилената интеграция води до повече просперитет. Икономическото изравняване бележи безпрецедентни успехи - от 27 страни в света, чиито доходи са нараснали от средно до високо ниво, 11 се намират в Европа. Освен това, Европа печели от това, че капиталовите потоци се движат много по-лесно от богатите към по-бедните региони.

Много сериозно внимание в доклада е обърнато на човешкия капитал като един от основните източници на растеж в съвременната икономика. Проблемът обаче е, че перспективите не са никак добри, защото, според прогнозите през следващите 40 години населението на Европа ще се свие с 20%, докато населението на САЩ и Латинска Америка ще расте бързо. Именно заради това полското председателство препоръчва да се направят сериозни инвестиции в човешки капитал. Както е заложено и в стратегията Европа 2020, тук също се предлага заетостта да достигне ниво от 75%, тъй като в момента то е относително ниско и разкрива възможности за нарастване. Препоръките в тази насока са свързани с увеличаване на възможностите за намиране на работа на младите хора, възрастните над 50 години и жените.

За целта се препоръчва увеличаване на финансирането за програми, насочени директно към гражданите и в подкрепа на студенти, млади изследователи и за мобилността на работната ръка както географски, така и секторната мобилност. Препоръчва се и засилване на студентския обмен. В момента разликата между мъжката и женската заетост в ЕС е 13%, като е изчислено, че затварянето на тази пропаст ще увеличи брутния вътрешен продукт на еврозоната с 13%. Номиналният БВП (при равни други условия) ще се увеличи с 21% в Италия, 19% в Испания, 9% във Франция и Германия, 8% във Великобритания, 5 на сто в Дания и 3 на сто в Швеция.

За да може жените по-активно да се включат на пазара на труда обаче, се препоръчва улесняване на достъпа до услуги за детски грижи, както и разпространението на по-балансирано споделяне на майчинството между майките и бащите.

Също част от използването на човешкия капитал като потенциал за растеж е и препоръката за реформа на образователната система, така че да се предлагат на хората адекватни квалификационни курсове, съобразени с изискванията на пазара на труда. В доклада е изчислено, че това може да увеличи БВП с 10% в дългосрочен план. В момента едно от препятствията пред икономическия растеж е недостигът на квалифицирани работници в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката. Европейската комисия прогнозира, че секторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) ще изпита недостиг на квалифицирани работници през следващите пет години. Става дума за недостиг от 700 000 души само в този сектор.

В документа е отправен и призив към образователната политика на ЕС и страните-членки да вземе под внимание факта, че обучението не е индивидуален, а социален процес. Препоръчва се увеличаване на броя на завършилите инженерни, технически или математически специалности, предоставяне на иновативни и гъвкави форми на заетост като онлайн работа, развитие на европейската политика за учене през целия живот и преразпределение на образователните фондове под формата на купони за граждани. В Европа има около 4 000 висши учебни заведения и около 19 милиона студенти. По показател на завършили висше образование обаче, Европа изостава спрямо САЩ, тъй като 34 на сто от населението завършва висше образование, докато този процент в САЩ е 42, а в Япония над 54%.

Според документа, ако се увеличи делът на образованите хора във възрастовата група 25-34 години до 40% това ще доведе до потенциално увеличение на европейския БВП с 4% на глава от населението. Това ще подпомогне и заетостта, тъй като цитираните данни показват, че заетостта сред хората с високи умения е 83.9%, докато при средните умения е 70.6 процента, а заетостта при нискоквалифицираните хора е само 48 процента.

Голямо внимание е обърнато на ИКТ сектора, тъй като той формира 5% от БВП на ЕС. През 2010 година електронната търговия е заемала 12% от приходите в ЕС, а в някои страни тези приходи са надскачали 25%. Същевременно обаче, най-големите пречки са именно пред този сектор транснационално. Около 60% от презграничните транзакции се провалят заради прекалено многото ограничения, наложени върху дигиталния пазар, като например съществуването на 27 различни правни системи. Статистиката показва още, че несигурността отказва 44% от потребителите да си купуват стоки в друга страна-членка, а 80 на сто от компаниите, които извършват или проявяват интерес към презгранична търговия го правят към по-малко от възможния брой държави заради правни спънки.

Авторите на доклада изчисляват, че създаването на ефективен дигитален пазар ще генерира допълнително 4 процента БВП до 2020 година. Затова и една от основните препоръки е единният цифров пазар да бъде създаден до 2015 година. Освен цифров пазар, се препоръчва още и създаването на европейски закон за договорите като алтернатива на правния режим за електронните договори.

Има и още една добре позната и все още не напредваща сфера, в която се съдържа голям потенциал за растеж - секторът на услугите. Това е секторът, който има най-голям дял в брутния вътрешен продукт на съюза - 70% и е отговорен за 68% от заетостта. Услугите създават и най-многото нови работни места - 96%. Но, както помним от времената на заплахата на полския водопроводчик пазарът на услугите си остава разпокъсан - само 20 процента от услугите се предоставят транснационално. Директивата за услугите, която беше приета през 2006-та година трябваше да бъде приета от всички страни-членки до края на 2009-та година, но все още има страни, които не са я въвели.

Икономическите ползи от прилагането й се изчисляват на между 60 млрд. и 140 млрд. евро, което представлява потенциал за растеж от 0.6% до 1.5% на БВП. Пълната либерализация на сектора на услугите и създаването на цифровия пазар ще донесат допълнителни ползи от порядъка на 800 млрд. евро, пише в доклада като се цитират прогнозите на британското правителство. За да се достигнат тези ползи, докладът препоръчва продължаване на либерализацията на сектора на услугите, активно прилагане на законодателство за конкуренцията, концентриране върху национални анти-монополни мерки, непрозрачни правила за обществени поръчки, намаляване на цените за роуминг в ЕС и поставянето на махсимални цени за пренос на данни.

Разбира се, докладът се спира и на инфраструктурата като потенциален източник на растеж. Става дума не просто за магистрали, а за доизграждане на трансевропейската транспортна и енергийна инфраструктура, предоставяне на достъп до широколентов интернет до 2013 година във всички страни-членки, инвестиции в електронна инфраструктура за изследователска дейност, образование или иновации. Друга важна препоръка е създаването на единна система за патентна защита. Все още няма съгласие между страните-членки за единния патент.

Както обикновено в подобни документи, внимание е обърнато и на малките и средните предприятия, тъй като те представляват 98% от бизнеса в ЕС. Една от препоръките за стимулирането на растежа при тях е засилване на програмите за гарантиране на заеми. Регионалната политика също е широко застъпена в доклада като се посочва, че тя няма чисто икономически ползи, защото допринася за изграждането на съвременни модели за многогодишно и многослойно управление. Това от своя страна стимулира административните механизми в страните-членки. Голямото предизвикателство пред регионалната политика на ЕС в момента е предотвратяване на маргинализирането й в резултат на необходимостта от консолидиране на бюджетите. Това, според доклада, трябва да си остане основната политика насочена към стимулиране на растежа в ЕС.

Документът очертава като едно от основните предизвикателства за европейската икономика нарастващата конкуренция от страна на нововъзникващите икономики като Китай, Индия и Бразилия. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) до 2030 година нововъзникващите и развиващите се икономики ще генерират 60% от глобалния БВП. Търговската и инвестиционна експанзия на Китай в Африка, Латинска Америка и Централна Азия, както и нарастващият брой регионални търговски споразумения, може да доведат до маргинализиране на ролята на ЕС, се казва в анализа. Затова, полското председателство препоръчва засилване на и бездруго традиционно силните икономически връзки с южните и източните съседи. Това ще послужи и за баланс на азиатската доминация в глобалната търговия, смятат авторите.

Както може и да се очаква именно от Полша, която е инициатор на Източното партньорство и беше домакин на втората среща на върха с шестте страни от региона в края на септември, предлага се сключването на задълбочени и цялостни споразумения за свободна търговия с Украйна, Грузия и Молдова, тъй като това ще доведе до отварянето на нови пазари за износ на изток. В момента преговори по такова споразумение води само Украйна, но те, макар и във финалната си фаза са в пряка зависимост от политическата обстановка в страната. На срещата във Варшава стана ясно, че има очаквания преговори по такива споразумения да започнат в края на годината с Грузия и Молдова. Това са трите страни, смятани за отличнички в Източното партньорство.

Председателството препоръчва още приключване на преговорите по търговските споразумения с Индия, Канада, Сингапур и Украйна. Единственото споразумение, което беше подписано миналата година и влезе в сила от 1 юли тази година е с Южна Корея. Сред препоръките е и по-активна търговска политика със страните, с които ЕС все още няма двустранни договори като Китай, САЩ и Русия. Друго интересно предложение е привличане на амбициозни хора от трети страни.

Полското председателство няма амбицията за изчерпателност с този документ, но се надява, че той ще послужи за основа за широки обсъждания в ЕС. Председателството си е поставило нелеката задача да вкара този документ за обсъждане от лидерите на ЕС на октомврийския им съвет на 23 октомври в Брюксел като се надява тогава да бъдат набелязани постижими цели за стимулиране на растежа. Проблемът обаче е, че този съвет е натоварен с поредната спасителна операция във връзка с кризата в еврозоната. euinside ще бъде в Брюксел за съвета и ще проследи дали на фона на кризата лидерите ще отделят време и за бъдещето - краткосрочното, а също и дългосрочното.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.