euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Какво да прави Европа със себе си и със света около себе си? Европейските лидери са изправени пред тежка битка с дълговете и дефицитите си, а същевременно ЕС губи конкурентоспособността и влиянието си навън. Растежът е по-бавен от очакваното - за 2011-а прогнозният икономически ръст на еврозоната е 2% под средното за света. На този фон, беше любопитно да се види проблема през очите на трима европейски лидери, които участваха в годишната среща на Световния икономически форум в Давос.

Дейвид Камерън - оптимистът, може би защото е премиер на страна, която не просто не е член на еврозоната, но и не иска да бъде. Според британския министър-председател, песимистите за бъдещето на Европа казват:

Ние сме неспособни да решим проблемите си с дълга и дефицита.

Неспособни сме да се конкурираме с динамичните икономики, защото винаги ще сме претрупани с регулация и бюрокрация.

Ние сме консуматори, а не производители.

Заради либералните си ценности сме изпреварени от неумолимата сила на авторитарния капитализъм.

Дейвид Камерън, обаче, отправи в Давос точно обратното послание: „Днес искам да дам повод за оптимизъм - за увереност в нашето бъдеще. Ние можем да преодолеем тези проблеми, но трябва да променим посоката. Огромните дефицити не са паднали от небето”.

Нашите проблеми са резултат от нашите собствени решения, подчерта г-н Камерън: „В много отношения ние в Европа бяхме собствения си най-голям враг”. Но именно затова в нас е силата да направим необходимите промени, а първата ни задача е да се отървем от огромните правителствени дългове. Британският премиер посочи, че средното ниво на задлъжнялост в ЕС е 80% от БВП. А тази година някои страни отново ще вземат заеми в размер на 5.6% или 7% от БВП, Великобритания - 10%. Това не може да продължава, смята той.

Именно курсът към намаляване на бюджетния дефицит е дал на пазарите необходимата увереност във Великобритания, смята премиерът. Затова кредитният рейтинг на страната, който беше заплашен от понижение, остана три пъти А, а лихвите по заемите започнаха да падат.

Успоредно със стабилизирането на публичните финанси, Европа се нуждае от реформа на финансовата система и засилване на банките. Дейвид Камерън критикува остро миналогодишните стрес-тестове: те показаха, че банките се нуждаят допълнително от 3.5 милиарда евро, а после се оказа, че само за ирландските банки трябват десет пъти повече. Затова, според него, новите стрес-тестове, които ще бъдат проведени през първата половина на тази година, трябва да бъдат по-строги, да обхващат тригодишен период, да покриват ликвидността, както и капитала и да включват независими органи като МВФ.

За да просперира, Европа трябва да намали бюрократичната и регулаторна тежест и да стимулира бизнеса и иновациите. И много важно: този път наистина да заработи единният пазар. А навън, в световната търговия, Европа не бива да е предпазлива, а активна и дори агресивна. Преговорите от кръга Доха трябва да продължат, но без повече инат; без оферти, скрити в задния джоб; всеки трябва да направи отстъпки, заяви Дейвид Камерън. „Много лидери приемат износа като успех, а вноса като провал - трябва да се отървем от това мислене”.

И много важно - трябва да възстановим доверието в либералните ценности. „Някои са разколебани в тях, защото виждат как работи авторитарният капитализъм”, каза г-н Камерън - нашите либерални ценности им изглеждат остарели и неефективни, дори пречка пред успеха. Британският премиер разпалено обори тази теза, с думите, че именно тези ценности създават климат за иновации и големи идеи: „Добрите идеи идват през свободата - свободното мислене и свободното обединение на хора със сродно съзнание”.

На фона на оптимиста Камерън, гръцкият премиер Георгиос Папандреу звучеше по-скоро разочарован и, може би, уморен. Това вероятно е европейският лидер с най-горчива изборна победа в последните години. Наследството, което получи Папандреу след като стана премиер на Гърция през 2009 година, е 15 % бюджетен дефицит, 300 милиарда евро дълг, тотално сринат имидж на страната, след като се оказа, че с години е подправяла фискалната си статистика, недоверие и непосилни лихви на финансовите пазари. В резултат, Гърция беше „спасена” със заем от ЕС и МВФ, но въпреки това очакванията за скорошен фалит на страната нарастват.

Георгиос Папандреу разказа история, напълно противоположна на тази на Дейвид Камерън

През миналата година намалихме дефицита с 6%, провеждаме тежки реформи - на пенсионната система, данъчната система, местната и централната власт, обясни гръцкият премиер. И въпреки това: „Миналата година въпросът беше ще фалира ли Гърция. Тази година въпросът отново е ще фалира ли Гърция. Направихме всичко по учебник, защо пазарите не реагират на това?”, попита гръцкият премиер.

На финансовите пазари важи ефектът на пеперудата, обясни г-н Папандреу, размахване на крилата в една част на света причинява буря в друга. Гърция е защитена от европейския механизъм (механизмът за финансова стабилност беше създаден именно заради Гърция през май миналата година), но това не е достатъчно. „Голямото предизвикателство пред Европа днес е да развие модел за управление, който е устойчив”, каза г-н Папандреу и посочи спасителния фонд като голяма стъпка в тази посока. Той обаче трябва да бъде „стабилен и достатъчно гъвкав, за да се намесва и да помага”. Изказването на гръцкия премиер може да се тълкува в подкрепа на увеличаването на размера и функциите на фонда, макар той изрично да подчерта, че това все още е обект на дискусии. На няколко пъти Папандреу спомена и еврооблигациите като идея, която стои пред ЕС в бъдеще.

Гръцкият премиер, обаче, направи едно много силно признание: „Проблемът на Гърция не е в дълга, а в управлението”.

Георгиос Папандреу може би най-добре от всички европейски лидери в момента разбира значението на тези думи. Защото изпитва на гърба си последиците от управлението или по-скоро липсата на такова години наред. В тях се крие и отговорът на въпроса му защо пазарите не оценяват гръцките усилия, както, например, британските. В тази ситуация наистина най-доброто, на което Гърция може да разчита е солидарността в Европейския съюз.

Солидарността, обаче, не се полага по право, тя е съпроводена с изпълнението на тежки условия, предупреди германският канцлер Ангела Меркел. Именно тя, може би, през изминалата година беше най-големият кошмар на Папандреу и същевременно - най-щедрият спасител на Гърция.

За разлика от оптимизма на Камерън, речта на Ангела Меркел беше от позицията на здравословния скепсис. Г-жа Меркел говори не толкова като канцлер на Германия, колкото като лидер на ЕС. Неслучайно тя започна речта си с отношенията на ЕС с останалия свят, а не с вътрешните проблеми.

„Можем ли да кажем със сигурност, че можем да предотвратим бъдещи кризи? Имаме ли необходимите механизми, за да гарантираме устойчив растеж в глобален мащаб? Поставихме основите, но още не сме готови. Това, което направихме, не е достатъчно”, предупреди Ангела Меркел. Опасността идва от успокояването, защото кризата вече не е водещо заглавие в медиите и международната общност, включително Г20, губи чувството за спешност.

Г-жа Меркел отново напомни, че координацията на националните отговори на кризата все още не е достатъчна, нужна е повече регулация, така че „всеки финансов играч да бъде обект на надзор”. В този смисъл тя подчерта, че френското председателство на Г20 бележи преминаването от състоянието на криза в нов етап, където светът трябва да се научи да работи заедно.

Оттук нататък Ангела Меркел почти буквално повтори основните послания на френския президент Никола Саркози, който говори пред форума ден по-рано. Тя открои три области, където трябва да се фокусира съвместната работа: валутите, световната търговия и цените на стоките

Според нея обменните курсове трябва да отразяват основните данни на различните държави, а дисбалансите не могат да бъдат оставени да влияят неограничено. Канцлерът за пореден път критикува остро протекционистичните политики и, подобно на Дейвид Камерън, призова преговорите от кръга Доха да бъдат завършени бързо: „Ние сме буквално на метри от финала. Но, ако не го стигнем, ще минат десетилетия преди отново да имаме тази възможност”. Както и президентът Саркози, канцлерът Меркел обърна внимание на необходимостта от прозрачност и справедлив достъп до основните стоки.

Що се отнася до Европа, Ангела Меркел беше ясна и отново в пълен синхрон със Саркози: „Имаме дългова криза, но няма криза на еврото като такова”. Еврото е нашата валута и то е повече от валута, каза тя, „то е олицетворението на Европа. Ако еврото падне, Европа ще падне. Ние ще защитим еврото”, заяви Ангела Меркел с нетърпящ възражение тон.

Големият проблем на ЕС в момента е конкурентоспособността - както вътре в съюза и особено в еврозоната, така и на целия ЕС в световен мащаб. Затова трябва да работим за повече координация, икономическа и политическа, обясни г-жа Меркел и даде за пример социалните системи. Германия е готова да покаже солидарност, но подкрепена с бюджетна строгост и устойчивост. „Солидарността и конкурентоспособността са двете страни на една и съща монета”, заяви германският канцлер.

Вместо обобщение, ще завърша с отговора на Дейвид Камерън на въпрос от публиката доколко неговата визия за развитието на Европа се споделя в ЕС. Аз съм много ентусиазиран, отговори британският премиер, когато говоря с Марк Руте в Холандия, Фредерик Райнфелд в Швеция, френския президент Никола Саркози или германския канцлер Ангела Меркел, защото имаме общи разбирания. Г-н Камерън припомни и срещата на върха на северните и балтийските страни, проведена наскоро в Лондон.

Като гражданин на държава, твърде на юг от изброените, се почувствах изолирана. Картината на един Европейски съюз, разделен на проспериращ Север и бедстващ Юг, става все по-реална. Поне Дейвид Камерън, макар да не е имал точно това предвид, я описа твърде ясно. А аз, както сигурно милиони европейци, искам моите лидери да са част от този „елит”, да споделят неговата визия за бъдещето на ЕС, да участват в решенията и в общите действия. И много важно: да споделят неговите ценности. В името на онази свобода, за която говори британският премиер: свободата да създаваш , да се развиваш и да бъдеш сред хора, които искат същото.