English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС съществува по три причини

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Докато в северозападния край на Европейския съюз се обсъждат много разпалено евентуални промени в договорите на Съюза, в югоизточния му край бяха формулирани трите основни причини, заради които сегашният ЕС съществува. Това стана в Загреб на 5 февруари по време на съвместната пресконференция на външните министри на Хърватия и Румъния - Весна Пусич и Титус Корлъцян. Двамата се срещнаха, за да обсъдят общите си виждания за региона и Европейския съюз и установиха, че имат много сходни позиции, особено по отношение на икономическите теми. Общи виждания имат и по отношение на ставащото в региона - разширяването на Западните Балкани, Източното партньорство и особено събитията в Украйна. Хърватия и Румъния имат какво да си кажат и по енергийните въпроси.

Какво обаче мислят за исканията за промени в договорите и особено в онази им част, която засяга предоговаряне на един от фундаментите на Европейския съюз - свободата на движение на хора? И двамата не обърнаха никакво внимание на първата част на въпроса на euinside, но втората ги развесели. Румънският първи дипломат г-н Корлъцян попита дали да бъде груб или директен. Посъветвах го да пробва и с двете. Той подчерта, че не бива да има никаква селективност при прилагането на основната европейска ценност, заложена именно в договорите - свободното движение на хора. Г-н Корлъцян поиска силна реакция от страна на всички правителства и политици, които са отдадени на европейския проект. Те трябва да отхвърлят всякакви ксенофобски, популистки и понякога расистки реторики. Румънският външен министър назова по име най-големият източник на подобна реторика - британският евроскептик Найджъл Фараж. (Пълният отговор на двамата министри може да видите във видеофайла със субтитри на български език)

"Има политици в Западна Европа, които използват страховете на хората във все още сложния икономически и социален контекст в ЕС, използвайки ги по много популистичен начин във вътрешнополитическия дебат и особено преди изборите, за да вземат повече гласове", допълни Титус Корлъцян и припомни, че нито веднъж досега страховете от румънско-българско нашествие не са се осъществили, включително и на 1 януари 2007-а година, когато двете страни се присъединиха към ЕС. В заключение той каза, че ЕС продължава да е много хубав проект и че Румъния и България са част от него.

Г-жа Весна Пусич беше още по-категорична и директна. Тя дори предпочете да отговори на хърватски език, за да бъде максимално ясна. Според нея три са основните причини, заради които ЕС съществува. Това са дългосрочната стабилност без война, свободата на движение на хора и свободата за икономическа дейност на общия пазар. "Без тези три елемента ЕС няма смисъл", каза тя и заяви, че Хърватия ще се бори безотказно за отстояването както на "прословутите четири свободи", така и на тези три причини за съществуването на ЕС. Все още не е ясно как точно ще стане това като се има предвид, че в самата Хърватия набират скорост националистични и дори ксенофобски реторики. 

Един от тези говорители е лидерът на най-голямата опозиционна партия в Хърватия, Хърватският демократичен съюз (HDZ) Томислав Карамарко. В опит да спаси постоянно спадащия си личен и партиен рейтинг г-н Карамарко се впусна в опасни политически маневри като подкрепи с половин уста бунта на ветераните във Вуковар срещу въвеждането на кирилицата в града, който все още пази пресни спомените от сриването му до земята от тогавашната югославска народна армия по време на войната за хърватската независимост. HDZ е част от семейството на Европейската народна партия, но миналата година партията спечели изборите за Европейския парламент в Хърватия благодарение на Ружа Томашич, лидер на Хърватската партия за права Анте Старчевич. Само че след като стана евродепутат, г-жа Томашич се присъедини към евроскептичната група Европейски консерватори и реформисти, в която са представени консерваторите на британския премиер Дейвид Камерън.

В продължение на близо година това не беше проблем, но заради приближаващите общоевропейски избори през май, временният лидер на ЕНП Жозеф Дол (Франция) предупреди HDZ да не повтаря същата практика. В интервю за Vecernji list г-н Дол каза, че не е редно да се вкарват депутати с една листа, а после те да отиват в друга политическа групировка. Не става ясно защо си е затворил очите за това миналата година, когато Хърватия избра своите 12 представители. Сега обаче залогът е много голям, тъй като европейските политически партии имат правото да номинират свой кандидат за шеф на Европейската комисия, затова всеки глас е изключително важен. Засега Карамарко настоява Томашич да продължи да води листата му, а самата тя заяви, че проблемът е на HDZ и изрази увереност, че и сама би се справила на изборите. 

В контекста на българо-румънския казус хърватските граждани също се ползват с ограничения за работа в някои страни-членки, но за сметка на това Хърватия въведе реципрочност спрямо тези страни. Иначе Европейският парламент осъди остро европейските лидери, които призовават за промени и ограничения на свободата на движение на гражданите. В резолюция още на първата си пленарна сесия за годината през януари Парламентът призовава страните-членки да се въздържат от каквито и да било действия, които може да засегнат правото на свободно придвижване и да отхвърлят всяко предложение, което може да ограничи броя на емигрантите от ЕС, тъй като това ще противоречи на принципа на свободно придвижване в Договора. Резолюцията е съвместна и беше подкрепена от ЕНП, Социалистите и демократите, либералите от АЛДЕ, Зелените/Европейски свободен алианс и от Обединената левица. Към инициативата не се включиха депутатите на Реформаторите, към които принадлежи Ружа Томашич. 

И докато в тази част на Съюза основната тема е битката с продължителната рецесия, високата младежка безработица, усвояването на еврофондовете и, разбира се, листите за евроизборите, на 27 февруари в Лондон се очаква да пристигне германският канцлер Ангела Меркел. Не е изключено тя да получи рядко оказваното внимание да се обърне към двете камари на британския парламент. През последните седмици позициите на Лондон и Берлин по отношение на нуждата от реформи на ЕС доста се сближиха, включително и по отношение на ограничаването на свободното движение на хора и особено опазването на социалните привилегии от "чужденци". Ако тази реч на г-жа Меркел се състои, тя може да се окаже "европейската реч" на Меркел, по подобие на европейската реч на Дейвид Камерън от миналата година, потвърдена този януари и от финансовия му министър Джордж Осбърн.

Въпросът при това положение е как ще отиграят това ново и доста по-сериозно предизвикателство страните от югоизточната периферия, за които ЕС все още не е просто сума от ползи, а дългосрочен цивилизационен избор. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required