English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Грозното лице на диктатурата

публикувано на , , София

Би трябвало да си спомняме, въпреки че у нас никога не са влизали танкове и никога не са ни били по улиците, за да продължаваме да търпим дългогодишен лидер. Но унгарците със сигурност помнят, както и чехите. Сега, във второто десетилетие на 21-ви век, сме свидетели на ужасяващи репресии в Северна Африка. Либийският лидер Муамар Кадафи се опитва със сила да запази 40-годишната си власт. Е, може да не помним Пражката пролет или влизането на танковете в Будапеща, но как действа полковник Кадафи помним и то добре. Още по-страшното е, че за разлика от другите северноафрикански и близкоизточни държави, където в момента има бунтове, в Либия достъпът на журналисти на практика е напълно ограничен. Никой не знае със сигурност колко точно са убитите и какво точно става там.

Либия

Помня, че по време на кризата с българските медици в Либия синът на полковник Кадафи, Сейф ал-Ислам, се явяваше като човека-символ на новото диктаторско поколение - добре образован, може да се говори с него, млад и по-отворен към сделки. След неделя обаче, съм сериозно уплашена. В изявление по държавната телевизия, в което езикът на тялото демонстрира, че той е собственик на всичко около себе си и наставник, Сейф ал-Ислам отправи няколко нелепи заплахи. Едната от тях е, че ако бунтовете продължат, Либия ще изпадне в състояние на гражданска война и дори до подновяване на западната колонизация на богатата на петрол страна, ако 40-годишното управление на баща му бъде прекратено.

По-нататък Кадафи-син заяви, че Либия не е нито Египет, нито Тунис. И тук синът наистина е прав. Защото и Тунис, и Египет, а също и Бахрейн и дори Йемен са сравнително по-отворени към Запада страни, с по-хлабава хватка на властта. Докато в Либия греховете са двойни - от едната страна полковник Кадафи вече 40 години държи с желязна ръка управлението, а Западът пък погази неколкократно принципите си, за да сключва договорености с него. Такъв беше случаят с обвинения за извършител на бомбения атентат в самолет над шотландския град Локърби през 88-ма (ал-Меграхи), когато бившият вече британски премиер Тони Блеър сключи сделка с Кадафи и върна ал-Меграхи (осъден на доживотен затвор) в Либия.

Така се случи и няколко пъти по време на кризата с българските медици, когато италианският премиер Силвио Берлускони сключи важни търговски съглашения с южния си отвъдморски съсед, а докато помагаше за освобождаването на медиците ни, френският лидер Никола Саркози също сключи изгодни сделки с Кадафи. Именно заради това и реакциите на Запада са изключително разнопосочни, ако изобщо ги има. Нещо повече, две страни-членки на Европейския съюз (Италия и Чехия) дори се изказаха в защита на либийския лидер като заявиха, че е по-добре той да остане, ако обещае, че ще извърши исканите от протестиращите реформи.

Българският външен министър Николай Младенов пък туитваше от Съвета по външни отношения в Брюксел в понеделник, че това, което става в Либия не бива да се толерира и се надяваше на единство в Европейския съюз. Малко по-късно, министър Младенов излезе с декларация, в която осъди ставащото в Либия, но не предложи как точно да се реши проблема: "България е сериозно обезпокоена от рязкото влошаване на ситуацията в Либия. Призовавам властите да направят всичко възможно, за да спре ескалиращото насилие. Отправяме също така призив за национален диалог в страната, който да отговори на справедливите искания за реформи, запазвайки териториалната цялост на Либия. Разчитаме, че либийските власти ще гарантират сигурността на българските граждани и ще съдействат на тези от тях, които искат да напуснат страната”, се казва в изявлението на Министерството на външните работи. А до вечерта, вече беше изготвен и планът за евакуация на българските граждани от страната.

Върховният представител на ЕС за външните отношения и сигурността, баронеса Катрин Аштън, също осъди ставащото в Либия, но беше кратка в изявлението си пред журналистите в Брюксел, тъй като бързаше да отпътува за Египет. В заключенията от Съвета по външни отношения се посочва, че министрите на външните работи на ЕС осъждат репресиите срещу демонстрантите в Либия, както и насилието и смъртта на мирни граждани. Те призовават също и за незабавно прекратяване на използването на сила срещу протестиращите. "Свободата на изразяване и на мирно събиране са човешки права и основни свободи за всяко човешко същество, които трябва да бъдат уважавани и защитавани. Законните искания на хората за реформи трябва да бъдат посрещнати чрез отворен, широк и смислен, национален диалог", се казва още в заключенията.

След близо седмица на протести, съпроводени с насилие, и американският държавен секретар Хилари Клинтън излезе с декларация, осъждаща случващото се в Либия. "Светът гледа с тревога ситуацията в Либия. Ние се присъединяваме към международната общност, силно осъждайки насилието в Либия. Нашите мисли и молитви са с онези, чиито животи бяха изгубени, и с техните близки. Правителството на Либия носи отговорността да спазва универсалните права на хората, включително и правото на свободно изразяване и събиране. Сега е моментът да се прекрати това неприемливо кръвопролитие. Ние работим спешно с приятели и партньори по света, за да предадем това послание на либийското правителство".

Малко трудно е човек като полковник Кадафи да разбере как точно свободата на изразяване и на мирно събиране са фундаментални човешки права, след като никога не го е разбирал.

Междувременно, либийските посланици в Обединените нации призоваха лидера си Муамар Кадафи да се оттегли. Нещо повече, заместник посланик Ибрахим Дабаши заяви, цитиран от "Вашингтон пост" в понеделник, че ако Кадафи не остави властта, "либийският народ ще се отърве от него". Дабаши призова международната общност да наложи зона, забранена за полети над Либия, за да се попречи на наемници, оръжия и други доставки да достигат Кадафи и неговите сили за сигурност. Той добави, че либийската делегация в ООН призовава Международния съд да разследва възможни престъпления срещу човечеството, извършени срещу либийския народ по време на настоящите протести.

Това изказване на либийския дипломат е поредното от серията "дезертьорства" в либийските редици. Засега обаче е трудно да се прогнозира до каква степен е възможно Кадафи наистина да се оттегли. Освен това, не е сигурно и като се оттегли кой точно ще застане начело.

Посланикът на Либия във Вашингтон, също се присъедини към колегите си и призова Муамар Кадафи да се оттегли. "Как мога да подкрепям правителството, което избива нашия народ?", обясни решението си посланик Али Ауджали. Междувременно, либийският лидер се появи по националната телевизия по изключително странен начин, за да обяви в рамките на няколко секунди, че е в Либия, а не във Венецуела. В помещение, приличащо на мазе, в което се вижда как тече вода, либийският лидер седи в стара кола с чадър, а мъж, отстрани, държи микрофон. Ситуацията в страната се влошава с всеки изминал момент.

Египет

Ситуацията в Египет изглежда доста по-добре на фона на всички останали бунтуващи се държави от региона, поне от гледна точка на възможностите за въздействие на международната общност. След като на 11 февруари Хосни Мубарак се оттегли след 30-годишно управление, египтяните отново запълниха площад Тахрир седмица по-късно (18 февруари), за да отпразнуват една седмица без Мубарак, както и да припомнят на новото военно правителство, че трябва да спази обещанието си да остане само 6 месеца, да подготви провеждането на свободни и честни избори, да освободи всички политически затворници, както и да проведе разследване на престъпленията на режима на Мубарак.

Първи от световните лидери в египетската столица пристигна неочаквано британският премиер Дейвид Камерън. Няколко часа след него, в Кайро пристигна и баронеса Катрин Аштън. Тя успя да посети страната от втори опит, след като първия път й беше отказан прием и се наложи да се задоволи с посещение в Тунис. Основната цел на визитата на г-н Камерън беше да се увери, че наистина ще бъде осъществен преход от военно управление към цивилно, както и да изрази подкрепата на Великобритания и на целия Европейски съюз.

В заключенията си от Съвета по външни отношения от 21 февруари, министрите на външните работи на Евросъюза са записали, че са готови за ново партньорство с южните си съседи, което обаче ще бъде насочено към онези страни, които преследват политически и икономически реформи и са готови да споделят европейския опит за преход. Предстои формулирането на конкретни политически инициативи и пакети за подкрепа на базата на съществуващите програми.

Междувременно, военното правителство в Кайро дава сигнали, че е готово да изпълни всички искания на протестиращите и на международната общност, като включително обеща да поиска замразяването на авоарите на Хосни Мубарак и семейството му - нещо, което вече беше направено дори от Швейцария, а също и от Великобритания.

Йемен

Ситуацията в Йемен продължава да е напрегната и сложна. Лидерът на страната Али Абдула Салех заяви на пресконференция в понеделник, че няма да се поддаде на исканията на протестиращите, които вече 10 дена искат неговото оттегляне. Йеменският президент отправи типичното за диктаторите запитване: "Защо искат да се върнат към хаоса?" и предложи преговори за обсъждане на политическите реформи, вместо изоставяне на трите десетилетия авторитарно управление.

Бахрейн

Протестите продължават и в Бахрейн, един от ключовите съюзници на Съединените щати в региона. Малката държава, разположена на Персийския залив, е домакин на базата на Пети американски флот и се смята от стратезите във Вашингтон като стратегически особено важна. Малкото кралство се различава особено от останалите бунтуващи се държави, тъй като страната е доста по-богата и по всичко личи, че основният конфликт ще се окаже религиозен. Кралското семейство на Хамад бин ал-Халифа са сунити, докато повечето граждани на Бахрейн са шиити.

Иран

Междувременно, ирански бойни кораби навлезнаха в Суецкия канал на път за Средиземноморието. Според официалното иранско съобщение, корабите са тръгнали на учения в Сирия, но още на правителственото си заседание в неделя Израел окачестви тези действия като провокация, а премиерът Бенямин Нетаняху обясни, че вече е наложително бюджетът за отбрана на еврейската държава да бъде увеличен. Според ББС, това е първото преминаване на ирански бойни кораби през Суецкия канал от революцията през 1979-та година.

В същото време, започнаха размирици и в Мароко, което още повече интригува с въпроса какво наистина възбуди тези общества да въстанат точно сега.

коментари
Левскар
22 февруари 2011 13:28
Наистина е интересно кой управлява всичките тия бунтове в арабския свят. Западните държави или ислямистите? Незнам, но дано Кадафи си получи заслуженото.
лЕбиец
22 февруари 2011 13:37
Западните държави определено нямат интерес или поне някои от тях. Ислямистите ми се струва, че са по-вероятна причина, но пък сред тях няма единомислие и затова е интересно да се види кой ще да е толкова мощен, че да организира бунтове от такъв мащаб. Ако, разбира се, се съгласим, че са оркестрирани.
Антон
22 февруари 2011 18:02
Eххх , а банките имат приятно напарфюмирано лице, все не идва времето да се поеме отговорност за кризата, иначе със зрелище си е класика - ясно е кой е добрия и кой лошия .Зрелищата добре, къде е хляба ?, един път Ирак произвежда страшни оръжия, друг път диктаторите стават гадни диктатори след размирици, преди това са приятели - искам си хляба ...
Левскар
22 февруари 2011 19:59
Според мен не е нормално чалмите да ходят върху милиарди и да гладуват като животни. Цялата световна икономика се задвижва с техният петрол, а хората едвам преживяват
читател
17 март 2011 14:30
Спестете времето на горките читатели, като ограничите достъпа на тази журналистка до медиите. Достатъчно е да бъде сравнено написаното с новините към дншна дата за да се разбере, колко струват прогнозите и!
Гадняфи от Триполи
17 март 2011 23:23
Читател, сравнихме ги И?
Вива Муамар! Вива Революсион!
Това ли е вашето мото ?
Тази журналистка
18 март 2011 07:26
Читателю, къде видяхте прогноза? И пропуснахте ли датата на публикацията? Или просто нещо имате да ми кажете, но се притеснявате? Пишете на мейл, излейте си душата
Левскар
18 март 2011 16:03
Много критици бре. Напишете си позициите в полето за коментар и готово. Защо е нужно да се плюе по хората като можеш спокойно да си напишеш мнението, дори и да се различава от това на автора?
Сейф Ал Ислам
19 март 2011 13:53
Защото като си напишат мнението ще лъсне веднага колко са 'ерудирани'.
Докато така звучат малко като всевишния дето гледа от горе и вижда всичко.
А простолюдието долу и глупавите журналистки само да се излагат с писания
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.