English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Готови ли сме за офлайн ефекта от онлайн революциите?

публикувано на , , София

Алжир, Тунис, Йордания, Ливан, Йемен, Египет, Бахрейн, Либия. Какво провокира „зимата на недоволството” в Близкия Изток и Северна Африка? Какво искат протестиращите хора, колко далеч са готови да стигнат, колко дълбоки могат да бъдат промените и какво означават те както за целия регион, така и за света? Вирусът на протестите се разпространява толкова бързо, че докато изуменият Запад успее да оцени ситуацията в една страна, вниманието вече се е преместило другаде. Първите оценки са, че по мащаба си промяната, на която сме свидетели, може да се сравнява с падането на комунизма в Източна Европа преди повече от 20 години.

Вашингтон е очаквал бунтовете в Близкия Изток

Дали обаче всички са толкова изненадани колкото широката публика? Вестник New York Times съобщава, че миналия август президентът Барак Обама е възложил на съветниците си да изготвят секретен доклад за размириците в Арабския свят. Документът от 18 страници идентифицира потенциалните точки на напрежение и по-специално Египет и предлага как американската администрация да окаже натиск за политически промени в страните с автократично управление, които същевременно са ценни американски съюзници. Според официален представител, пожелал анонимност, поръчвайки доклада Обама е имал предвид най-вече Египет, но описаните характеристики показват, че в доклада става дума още за Йордания, Бахрейн и Йемен.

Тенденциите в Египет и в другите страни в региона са сходни, коментира друг официален представител пред вестника: „огромно количество младо население, остарели образователни системи, стагниращи икономики и новите технологии на социалните мрежи като Facebook и Twitter - това е истинска рецепта за неприятности”. Заключението на доклада е, че без политически промени, в страните от Бахрейн до Йемен ще назреят народни бунтове.

Докладът се занимава именно с проблема, който стои пред Белия дом в момента: как да се балансират американските стратегически интереси и желанието да се избегне по-широка нестабилност с демократичните искания на протестиращите. Според официални лица, подкрепата на Обама за протестиращите на площад Тахрир в Кайро е израз на убеждението, че рискът от това да не се окаже натиск за промени е по-голям, защото арабските лидери ще трябва да прибегнат до още по-брутални методи, за да овладеят недоволството. Показателно е, че Обама е поискал темата за политическите промени да се извади извън контекста на регулярните срещи в рамките на дипломатическите, търговските или военните отношения с арабските държави, защото в тези срещи стратегическите интереси имат такъв превес, че е невъзможно да се обсъждат каквито и да било реформаторски усилия, посочва изданието.

Интересно е, че в контекста на доклада Барак Обама е поискал от съветниците си да изследват бунтовете в Латинска Америка, Източна Европа и Югоизточна Азия, за да определят кои са били успешни и кои не. От българска гледна точка е лесно да се разбере подобен подход - ако сравним, например, развитието през последните 20 години на България и Полша, ще видим, че резултатът от настъпването на демократичните промени не е един и същ. Неслучайно 5 години след влизането си в Европейския съюз, България все още е под наблюдение от ЕК в областта на вътрешния ред и съдебната реформа.

Докладът, поръчан от Обама, все още не е публичен и според изданието, предвид скоростта, с която се развиват събитията в региона, вероятно все още е в процес на работа. Извън тесните цели на американската външна политика в Близкия Изток, анализът на причините за протестите в отделните страни е много важен, защото макар на пръв поглед да изглеждат еднакви, те имат свои характерни нюанси.

Например в Тунис и Египет бяха свалени президенти, с дългогодишно авторитарно управление. Подобен е и мотивът на протестите в Йемен. В Ливан политическата криза е подсилена от противопоставянето между сунити и шиити. В Бахрейн шиитското мнозинство протестира срещу сунитското кралско семейство. В Либия протестиращите обявиха 17 февруари за ден на гнева, но очакванията са, че макар хората да са недоволни от безработицата неравенството и липсата на политически свободи, няма да се стигне до бунт от мащаба на Египет.

Общото между всички са исканията за повече граждански права и демокрация. Западът очаквано подкрепи нуждата от демократични реформи, както става ясно и от цитирания доклад - за да не се разрасне насилието. Голямото предизвикателство обаче е друго, припомням ви описанието от по-горе: „огромно количество младо население, остарели образователни системи, стагниращи икономики и новите технологии на социалните мрежи като Facebook и Twitter”. Както euinside вече писа, интернет и социалните мрежи се оказаха основен организационен инструмент на протестиращите.

Хилъри Клинтън: Не интернет прави революциите, а хората

За разлика от поуморения и отегчен Запад, в Близкия изток онлайн активността произведе реални офлайн действия, реални до степен, че загинаха хора. Очевидно никой не беше готов да се справи с резултата от онлайн съпротивата, когато тя излезе по площадите - нито правителствата, нито протестиращите. Нито едната от двете страни не разполагаше с необходимите инструменти за граждански диалог, затова първите заложиха на грубата сила, а вторите – на отчаяната съпротива.

Готови ли са тези общества да поемат отговорността, която идва със свободата, за която се борят? Западът винаги е имал такива съмнения, но случаят с американската журналистка Лара Логан, пребита и изнасилена на самия площад Тахрир, по време на ликуването след падането на президента Хосни Мубарак, провокира още по-остри реакции. Разбира се, сред хилядите протестиращи може да има всякакви хора. Също така, именно хора от ликуващите са спасили журналистката от разярената тълпа. Но въпросът споделят ли тези хора ценностите, в името на които протестират, продължава да е релевантен.

Защото, ако географските реалности ни позволяват да сме все още сравнително изолирани и да формираме сравнително малки общности на базата на споделени ценности и принципи, в Интернет нещата стоят различно. В реч, посветена на свободата и сигурността в онлайн пространството, американският държавен секретар Хилъри Клинтън заяви: „За да може Интернет да продължи да носи най-голямата възможна полза за света, трябва да проведем сериозен разговор за принципите, които ще ни водят, какви правила съществуват и не трябва да съществуват и защо, какво поведение трябва да се насърчава или да се възпира и как.”

Това е особено важно с оглед на статистиката, че в рамките на следващите 20 години в Мрежата ще се включат близо 5 милиарда души. Колко от тях са терористи, които вербуват последователи? Или трафиканти на хора? Или разпространяват детска порнография? Или са хакери, които атакуват мрежите на частни компании или държавни институции? Затова трябва да поддържаме едновременно свободата и сигурността, които са невъзможни една без друга, казва г-жа Клинтън: "Без сигурност, свободата е крехка. Без свобода, сигурността е деспотична".

И още по-широко - по интернет се разпространяват еднакво бързо стоки и идеи, а възможността да се окажете подведени, излъгани и въвлечени в неясна кауза е много голяма. В интерент повече от всякога истината е относително понятие. Границата между свободата на изразяване и сигурността, между правото на лично мнение и толерантността към чуждото мнение е тънка. Интернет е възможност за непознато досега сближаване между хората, расите и културите и същевременно - мощно средство за пропагандиране на идеи, напълно опровергаващи основните човешки ценности. В интернет хората могат да се обединяват както за да създават, така и за да рушат.

За да се справим с това предизвикателство не са достатъчни закони и писани правила, необходимо е всички ние в мрежата да споделяме общи принципи и цели, да спазваме неписаните закони на уважението към правата на другите, към истината, към правовия ред и законността. А за да се случи това, има една базова предпоставка - образованието. Днес всеки средно грамотен човек може да има акаунт в Twitter или Facebook. Това обаче може да го направи лесна жертва на нечисти намерения, а мащаба на бедствието може да е още по-голям, когато става дума за влияние върху големи общности от хора. А в случая на Близкия изток има и още един рисков фактор - ислямският фундаментализъм, макар че пак поради интернет този риск също не е географски ограничен.

Официално Западът твърди, че няма да налага своите ценности, че обществата в Близкия Изток трябва сами да определят своите обществени ценности и модели. Неофициално, Западът и особено САЩ неуморно работят за утвърждаване на либералните ценности навсякъде по света. ЕС излива милиарди евро под формата на помощи в подкрепа на реформите и развитието в много страни, които на този етап не изглежда да дават особен резултат.

Затова мисля, че усилията от всички страни трябва да бъдат фокусирани в една точка: образованието, успоредно с икономическо развитие и установяване на правов ред. Само по този начин хората в тези общества биха имали наистина равен шанс и пълонценни възможности. В противен случай, те ще продължат да бъдат просто тълпи по площадите, които останалият свят гледа по телевизията, докато вечеря.

коментари
Николай Христов
17 февруари 2011 23:36
Нещо ми липсва в последните редове. Представям си как гледам по телевизията, докато вечерям, какво прави изключително високо образована, богата,  познаваща изтънко правовия ред група, споделяща общи принципи и ценности, като например: ние знаем повече, можем повече, сме по богати, нашите интереси са итересите на обществото в което живеем, ще правим каквото си искаме така е првилно ние просто сме по равни от другите.
Аделина
18 февруари 2011 07:56
Е, като правило високообразованата група не излиза да протестира навън. Но, не толкова образованата групане изнасилва наред по площадите, струва ми се
Николай Христов
18 февруари 2011 08:47
Статията е написана с вдъхновение и си личи, даже се усеща учестеното „дишане” на финала. Текста е като светкавица, осветяваща ярко и контрастно, за секунда част от пейзажа на новото онлайн просвещение на обществото. „Просвещението” във времето на виртуалния свят. Да си припомним обаче грешките направени от просветителите в името на непросветените (и чрез техните ръце) през 18 в. е задачата. Защото ако след нас „Монтенчовците” дойде някои якобинец…...
Левскар
24 февруари 2011 14:13
Абе всеки си сърба попарата. И ислямските фундаменталисти, които крещят за джихад го правят, защото искат да контролират още по-големи ресурси и съответно да живеят още по-добре. Ако козите, пардон, мюсюлманите са толкова прости, че да слушат безумните им брътвежи, значи си заслужават съдбата. И пак ще отбележа, че при евентуална световна религиозна война, чалмите ще изгърмят много здраво. Така че е хубаво да си опичат акъла.
Аделина
24 февруари 2011 16:24
Защо ще изгърмят муслиманите?
Левскар
25 февруари 2011 11:31
Защото имат навика да се оставят да ги контролират религиозни психари. Аз не мога да си представя някъв поп да се изрепчи на площада и да започне да ми крещи за кръстоносен поход срещу мюсюлманите за да ги вкараме в правата вяра. Ще го зяпна и ще го подмина проклинайки състоянието на държавата ни, позволяваща на хора с лабилна психика да се разкарват свободно, вместо да са настанени и изолирани в специализирани заведения. Изгърмяването го написах в смисъл, че в момента никой не знае тия революции кой ги ръководи, а ако са случайни (силно се съмнявам), кой ще яхне ситуацията и какъв модел на управление ще се наложи в мюсюлманския свят? Според мен всичко е по сценарии на Запада, защото без енергийните ресурси на чалмите, цялата световна икономика ще рухне. Но ако религиозни лидери се възползват?
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.