English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

ЕС и неговите съседи или как да опазиш дома си

публикувано на , , Кайро
Последна промяна на:

Независимо от многото критики, има един плюс, който трябва да признаем на новия върховен представител на ЕС за външните отношения баронеса Катрин Аштън - подредбата на посещенията й след встъпването й в длъжност преди повече от месец. Първо тя посети Западните Балкани, с което даде ясно да се разбере, че това вече не е просто зона, създаваща само проблеми на Европа, а е район - част от Европа, с който ЕС осъзнава, че иска и трябва да се справи.

Вторият силен сигнал, който отправя баронеса Аштън е обиколката й в Близкия изток, започнала на 14-ти март - досега изцяло приоритетна зона на Съединените щати. Може правомощията на върховния представител да не са достатъчни, за да може тя да се изправи рамо до рамо с Хилари Клинтън и да заяви европейските интереси твърдо и непоколебимо, но фактът, че тя избра "сега" за обиколката си в Близкия изток, който е в непосредствена близост до външните граници на съюза, е повече от показателен.

Всъщност, това внимание е просто една естествена еволюция на досегашните действия на съюза, останали силно встрани от полезрението на медиите и анализаторите. Еволюция на политиката на добросъседство, както е по-известна.

Тази политика беше разработена от ЕС през 2004 г. с основната цел да избегне появата на нови разделителни линии между разширяващия се ЕС и неговите непосредствени съседи. Това, което стои зад тази цел е желанието на страните-членки да помогнат на своите съседи да се развият дотолкова, че да не се налага на ЕС да стои в постоянна бойна готовност за евентуално преливане на конфликти през границите, както и да намали значително притока на нелегални имигранти.

Кои са съседите на ЕС?

Пълният списък на разнородните страни, около ЕС е: Алжир, Армения, Азербайджан, Беларус, Египет, Грузия, Израел, Йордания, Ливан, Либия, Молдова, Мароко, Палестинските територии, Сирия, Тунис и Украйна.

Както вероятно става ясно от този списък, особено разглеждан върху картата, подходът към тези страни не може да бъде един. Затова и ЕС направи сериозна подялба на съседите си, когато по време на френското председателство на ЕС през 2008 г. Европейската политика на добросъседство беше разделена и като подгрупа се появи Средиземноморският съюз - това са всички страни от южната част на Средиземно море - естествената, но лесно преодолима от имигрантите граница.

През 2009 г. съюзът направи още една крачка в подредбата на съседите си, спрямо техните проблеми, като представи инициативата Източно партньорство, насочена към страните от бившия Съветски съюз.

За финансовия период 2007-2013 г. ЕС е отделил за работа със съседите си 12 млрд. евро. Макар сумата да изглежда голяма, разпределена върху 16 страни, вече не е толкова впечатляваща.

За какво отиват тези пари?

За да отговорим на този въпрос, ще се спрем на Египет, не само защото това е първата спирка от Близкоизточната обиколка на Катрин Аштън, но и защото това е много специален случай за ЕС, предимно по политически причини. С всичките забележки и критики за спазването на правата на човека, с въвеждането на демокрацията и други изисквания на развития Западен свят, Египет е държавата, която вече няколко десетилетия успява да се опази от вътрешни ислямистки конфликти. Здравата ръка на президента Хосни Мубарак, засиленото присъствие на силите за сигурност по улиците, минаването на рентген дори в магазините, говори ясно за това, че на Египет може да се разчита в един изключително взривоопасен район - терен на конфликти вече повече от 60 години.

Същевременно, Египет е и страна с огромно население, изключителна бедност и не много ресурси, с които да задоволи това население. Битката с пустинята, конфликтите в съседните държави, които препятстват нормалната търговия и развитие, огромният процент неграмотност - 65% по официални данни, са все фактори, които говорят еднозначно за крехка стабилност. Безработицата е 35 на сто, а половината от населението живее с 2 долара на ден. Страната има и огромен демографски прираст (7.2%), който, по религиозни причини, расте с огромни темпове.

И пак да споменем, това са официалните данни. Важно е да се подчертае, защото, за разлика от проблемите, които много страни-членки на ЕС имат с усвояването на еврофондовете, например, с критиките и постоянния контрол от страна на европейските институции, тази придирчивост и отчетност липсва по отношение на парите, които ЕС дава за страни като Египет.

Много красноречив пример за това са проектите за микрокредитиране, управлявани директно от Делегацията на ЕК в Кайро. Тези пари отиват на места като улицата Ел Сук в египетската столица - своеобразен пазар в изключително беден квартал. Повечето от продавачите там не са дори регистрирани като фирма или някаква друга форма на документално съществуване. Независимо от това обаче, от местния офис за микрокредитиране подбират онези, които имат желание да развиват бизнеса си и те получават пари безвъзмездно, безотчетно, на доверие. С надеждата, че тези пари може да ги извадят от неописуемата бедност, която можете да видите на снимките, заснети от euinside на този пазар през октомври 2009 г.

Европейският съюз финансира и още един проект в Египет - за реформа на системата за техническа квалификация и преквалификация. Този проект се финансира 50 на 50 от ЕС и от египетското правителство. По данни на египетските власти от общо 72.6 милиона население, 24 милиона души са в работоспособна възраст. Един от добрите примери за добре изразходвани пари за обучение и квалификация е шивашката фабрика в Гиза. Особено внимание при квалификацията и подбора на кадрите е обърнато на жените, защото присъствието на жените на пазара на труда в Египет е най-ниското в света.

Най-големият проблем за ЕС и за египетското правителство е реформирането на системата на образованието. Ако попитате редови египтянин от своеобразната средна класа в страната, ще ви каже, че не би дал детето си в държавно училище. Първо, базата е изключително мизерна. Второ, учителите са хванати буквално от нищото, с лошо образование и изключително ниски заплати. Не е случайно, че все повече привърженици набират частните училища, много от които обаче са религиозни. Именно липсата на задоволителни социални услуги, предоставяни от египетските власти, са и причината за недоволството и успеха на множество радикални ислямски групировки, най-известната от които е Мюсюлмански братя.

Трудно може да се опише в една статия, какво представлява един такъв съсед на Европейския съюз като Египет. Независимо от това обаче, всички погледи както на управляващите, така и на населението са вперени в Европа. Не само защото е наблизо, не само защото е естествен географски партньор и пазар. А, защото е алтернатива на САЩ, които за 8-те години управление на президента Джордж Буш и не особено решителните действия на настоящия Барак Обама, създадоха в Близкия изток много остри настроения. Нещо повече, американската помощ е по-малко от 1% от брутния национален доход на Египет и е концентрирана предимно в сферата на отбраната. За разлика от ЕС, чиято помощ също не е особено голяма, но за сметка на това работи отдолу-нагоре и, на практика, подпомага властите.

Най-добре нуждите на Египет описва египетският министър на международното сътрудничество. Тя е жена, образована в чужбина, работила дълго време като представител на Египет в различни международни организации също в чужбина - Фаиза Абул Нага. Вижте видеото (на англ. ез.) от разговора на група европейски журналисти, сред които и euinside, през октомври миналата година.

Get the Flash Player to see this player.

Същевременно обаче, ако ЕС изпусне интереса на Египет към помощта и съдействието си, не е изключено да си създаде още по-голям проблем в близкоизточното съседство. Едно посещение в университета "Ал Азар" в Кайро ясно показва това. Там се обучават 130,000 студенти. Изучават теология, филология, медицина, светски науки, литература, ислямски науки. Има отделен факултет по Шериат. На видеото по-долу можете да видите изключителния плам на декана на факултета по Шериат, с който той отговаряше на въпросите ни за отношенията с Израел, палестинските бежанци, тунелите за контрабанда на храни, оръжие и бежанци между Ивицата Газа и Египет. От ентусиазираните му думи, които ще видите предимно на арабски, тъй като той почти не даде възможност на преводача да се намеси, можете да си направите изводите за това какви са настроенията в една влиятелна институция на 1,000 години като университета "Ал Азар".

Get the Flash Player to see this player.

И, тъй като тръгнахме от посещението на върховния представител на ЕС за външната политика, това е област, в която е важно да се чуе египетското мнение преди и след Лисабонския договор. Преди Лисабонския договор, Египет водеше разговори по външната политика с предишния върховен представител за външната политика и сигурността Хавиер Солана, с еврокомисаря по външните отношения Бенита Фереро-Валднер и, много важно - със страните-членки поотделно.

С някои страни Египет има традиционни отношения, както обяснява посланик Нехад Абдел-Латиф от Министерството на външните работи на Египет. Той подчерта обаче, че макар това да изглежда като парадокс, всъщност "не става дума за едното срещу другото". По-нататък в разговора ни той е още по-открит: "С ЕС е трудно, защото в останалите случаи имаме отношения с 1 държава и, съответно, 1 външна политика. ЕС има 27 страни-членки. Може би, с Лисабонския договор ще има повече лостове. Когато ЕС има единна позиция, тогава може да помага много", обяснява още Нехад Абдел-Латиф и допълва, че Египет иска да работи с "млада" Европа, с новите страни-членки, за да развие с тях търговията и инвестициите.

Той очерта и още един проблем, по който ЕС започна да мисли сравнително наскоро: визовият режим. Това е сериозна пречка пред възможността Съюза да има влияние върху образованието на бъдещите управленски кадри в Египет. Те много по-лесно учат в САЩ и после се връщат в родината си. Заради тежките визови ограничения, това е почти невъзможно с ЕС, най-вече заради страховете на южните страни-членки от увеличаване на емигрантския поток.

Истината е обаче, че ако египтянин може да си позволи да отиде да учи в Европа, то той няма нужда да остане там. Всеки добре образован египтянин е добре посрещан в огромния държавен апарат на страната. Освен това, Европа също би спечелила от повече образовани от самата нея имигранти, отколкото от необразованата работна ръка. Затова и САЩ печелят - защото имат изключително много и гъвкави студентски програми, стипендии, възможности.

Управляващи, анализатори, преподаватели в Египет са единодушни - ЕС има предимство пред САЩ, но на съюза му липсва визия, каквато той имаше за Източна Европа. Европейската политика на добросъседство е крачка в правилната посока, но е неуверена и малка. Сега, с избора на баронеса Аштън да започне визитата си в Близкия изток именно от Египет, както и с решението на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу да направи отделен ресор политика на добросъседство, комбиниран с разширяването, е възможно да бъде поставено ново начало. Защото, както се казва в поговорката - добри съседи, спокоен дом.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.