English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Механизмът за върховенство на закона ще бъде готов през пролетта

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Доколко ЕС е в състояние да защити гражданите си и доколко всъщност те са граждани на ЕС, вместо на страните-членки? По кои въпроси може да се произнася ЕС, по кои - не, трябва ли повече или трябва по-малко ЕС? Това бяха въпросите, които се въртяха в главата ми, докато участвах в първия онлайн диалог на заместник-председателя на Европейската комисия Вивиан Рединг с петима блогъри. Едночасовият разговор в Google+ е продължение на 40-те дискусии, които г-жа Рединг проведе в страните-членки с граждани, желаещи да споделят проблемите си. Такъв диалог се състоя и в София, а също и в Триест за гражданите на няколко страни-членки от региона. И тъй като Вивиан Рединг отговаря за важни теми като правосъдието, върховенството на закона, основните права, темите, които обсъждахме на 7 януари вечерта се въртяха около точно тези неща с акцент върху защитата на личните данни и свободата в интернет. 

Преходът от диктатура към демокрация изисква време

Вивиан Рединг призна, че по време на всичките й диалози с граждани през последната година, хората са казвали "направете нещо", без да се интересуват дали тя може или не може да направи нещо, за да реши проблемите им. Така например тя си спомни, че диалогът й с българските граждани е бил доста разгорещен. "Имаше много крясъци, имаше много викане, имаше много молби Комисията да се намеси и накрая получих от хората отговора, че, да, ние имаме нужда политиците да ни слушат, така както ние слушаме тях", каза Рединг. Тя изрази загриженост от това, което става със свободата на пресата, най-вече с класическите медии. "Някои правителства се опитват да упражнят абсолютен контрол, което е против всички правила, на които се основава нашето общество, правилата на свободата на пресата и свободата за достъп до информация. Но, разбирате ли, не е лесно да се направи прехода от диктатура към демокрация. Това не се учи за седмици или месеци. Необходимо е време". 

Какво обаче може и прави Европейската комисия? Има голяма разлика между страните-кандидатки и страните-членки на ЕС. Съюзът има мерки, с които да упражнява натиск върху кандидатките да осигурят правата на човека, правото на изразяване, независимостта на съдебната система и ги прилага много строго. Веднъж станала членка обаче, на ЕС му е много по-трудно да я принуждава да прави реформи, призна заместник-председателят. Затова и за България и Румъния беше запазен жив Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП). Това обаче не са единствените страни, които демонстрират дефекти. Тя спомена още и Унгария. А в контекста на влошената медийна среда, Вивиан Рединг даде и примера с британския всекидневник The Guardian. "Министрите на външните работи например често се изказват, когато нещо стане в източните държави, но когато бяха конфискувани компютрите на The Guardian, те си мълчаха. А за мен това е абсолютно грешно. Трябва да имаме еднакви правила, еднакви механизми, които да се прилагат навсякъде".

Комисията работи интензивно по общоевропейски механизъм за върховенството на закона, както този сайт писа многократно. Той е вече почти готов, съобщи г-жа Рединг и ще бъде представен през пролетта, преди края изборите за Европейския парламент в края на май. През септември тя представи дискусионен документ, в който предлагаше няколко варианта. Вариантът, на който Комисията се спира обаче е механизъм, базиран на Лисабонския договор. "За да имаме силен механизъм, са необходими промени в договорите, но не искаме да чакаме дотогава, затова ще направим предложение, което може да работи под днешния Лисабонски договор", обясни тя. Доколко това ще върши необходимата работа е изключително дискусионен въпрос като се има предвид, че тепърва предстои предложението да се обсъжда от Европарламента, а това означава след Европейските избори. Предстоят и дълги преговори в Съвета. На фона на вече течащата дискусия за и против повече Европа, подобен механизъм може да срещне много остра съпротива.

Той обаче е от изключително значение за страни като България, които все още имат остра нужда от външна намеса. По време на дискусията във вторник обясних, че интеграционният процес към ЕС има огромна трансформационна сила. С напредването на членството обаче, тази сила намалява, което проличава и в признанието на г-жа Рединг, че не са много инструментите за изискване на реформи у вече страна-членка на ЕС. Според нея е редно политиците да провеждат диалог с гражданите си, да работят за откритост. Само че това е система, която се учи. Освен това е система, която идва отдолу, а не се налага отгоре. Новите технологии също могат значително да допринесат за размяната на информация извън традиционните комуникационни канали, каза още заместник-председателят на ЕК. 

Защита на данните и на източниците на информация

Друга широкообсъждана тема беше защитата на данните и на източниците на информация. Благодарение на скандала с разкриването на правителствена информация от Едуард Сноудън, беше вдъхнат нов живот на пакета на Вивиан Рединг за реформа на европейското законодателство за защита на личните данни. Тя обаче не успя да се ангажира с прогноза дали САЩ ще се съгласят да въведат реципрочността, която тя поиска при третирането на злоупотреби с лични данни. В момента всеки американски гражданин в Европа може да се обърне към съда, ако неговите права са нарушени. Това обаче не важи за европеец в САЩ. Досега САЩ е отказвал промени на законодателството, тъй като Конгресът не желае да променя закона. След посещение в САЩ обаче Вивиан Рединг заяви, че се забелязва все по-голяма отвореност, станала възможна именно заради случая "Сноудън".

А този случай повдигна и още един много важен въпрос - защитата на източниците. Едуард Сноудън не получи убежище в нито една от страните-членки на ЕС, а в ... Русия. Вивиан Рединг коментира, че според нея трябва да се благодари на Сноудън. Само че това не може да се направи на европейско ниво, защото защитата на източниците е изцяло компетентност на националните власти. Без защита на личния живот на гражданите, не може да има интернет-свят. "Според европейското законодателство, свободата на интернет спира там, където свободата на личността е нарушена". На този етап не са много нещата, които ЕК може да направи. Комисията е направила своите предложения, Европарламентът също е свършил своята работа, но проблемът настъпва при страните-членки, добави Вивиан Рединг. 

И не говорим за малък проблем. Ако се върнем отново на България, промените в Наказателния кодекс предвиждат значително ограничаване на права, свободи и достъп до информация. За ремонт на НК настояваше и ЕК многократно в своите доклади по МСП. В новия НК се предвижда затвор за всеки държавен служител, който разпространи информация, станала му известна по време на работата му. Български медии и експерти коментират, че това на практика ще сложи край на антикорупционните журналистически разследвания, както и цялостното информиране на обществото. Подобен Наказателен кодекс е възможен именно благодарение на липсата на европейска компетентност по този въпрос.

Проблемът обаче е, че има страни, които са с добра демократична история и нямат нужда Брюксел да им казва какви трябва да са им законите. Това е и причината да върви толкова трудно обсъждането на законодателство от типа на защитата на личните данни. Има и друго противоречие. От една страна ЕС казва, че защитата на източниците на информация е въпрос на национална компетентност, докато същевременно изисква това от страните-кандидатки, което може да се види във всеки доклад за напредъка на кандидатстващите за европейско членство страни. Там се отправят конкретни препоръки за защита на източниците на информация като водещ инструмент за борба с корупцията. 

Мит е да се говори за нашествие

Вивиан Рединг използва диалога си с блогърите, за да отправи остри критики към британската политическа класа. По повод изказването на Майк Смитсън, бивш политически журналист на ББС, а в момента собственик на уебсайт за политически залагания, че темата за защитата на данните изобщо не е водеща във Великобритания, Вивиан Рединг заяви, че според нея правителството на Великобритания повдига теми в дневния си ред като опасността от нашествие на българи и румънци, защото не иска да накара хората да говорят за реални теми. Тя смята, че става дума за изключително популистка история, защото данните показват, че хората, които отиват във Великобритания го правят, за да работят, а не да крадат социални помощи. Те имат принос към данъците и осигуровките. Много повече се злоупотребява със социални помощи от националните граждани, отколкото от чужденците.

Вивиан Рединг припомни, че страните-членки са отговорни за системите си на социална сигурност. Така че именно те трябва да се погрижат за това да няма злоупотреби. "Най-фрустрирана съм от политическите лидери, защото политическо ръководство ли е да се опитваш с популистки ходове и говор да печелиш гласове? На практика унищожаваш бъдещето на собствения си народ и аз от това се притеснявам", добави Вивиан Рединг. Тя заяви, че блогърите имат огромна отговорност да предоставят истината на своите читатели. Това само по себе си поставя въпроса за доверието към традиционните медии и техния дневен ред. 

Уви, един час не беше достатъчен, за да бъдат обсъдени всички теми, които мен лично ме вълнуваха, но всеки от вас има шанс да зададе своя въпрос. На 16 януари ще се състои още един онлайн дебат, в който може да участвате и вие. Единственото, което е необходимо да направите, е да следвате хаштаговете #eudeb8 и #askReding в Twitter. Може да бъдете избрани като един от гражданите, които ще задават въпроси на заместник-председателя на ЕК онлайн. Това, в което се убедих през последните месеци, е, че ако националните политици не чуват, то ЕК слуша. И то внимателно.

Целия дебат от 7 януари може да гледате на английски в прикаченото видео

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required