English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Механизмът за върховенство на закона е обречен на импотентност

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

"Най-драматичните примери на радикални популистки партии са в Източна Европа. В Унгария, Румъния и особено България, където крайно десни милиции тероризират ромските малцинства и хомосексуалната общност, изправена пред общо безразличие от страна на съответните правителства". Това е част от анализа [на английски език] на настоящото положение с върховенството на закона и основните права в ЕС на Европейската хуманистка федерация. Анализът е приноса на федерацията към публичното обсъждане на няколко документа на Европейската комисия, които засягат правосъдието, фундаменталните човешки права, върховенството на закона и изобщо европейските ценности, така както са описани в Член 2 на Договора за Европейския съюз, който гласи: "Съюзът е основан на ценностите за уважение на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и спазване на човешките права, включително и правата на хора, принадлежащи към малцинства. Тези ценности са общи за страните-членки в общество, в което плурализмът, недискриминацията, толерантността, правосъдието, солидарността и равенството между жените и мъжете имат надмощие".

Европейската комисия до края на годината събира мнения за това как трябва да изглежда европейското пространство на свобода и сигурност и като част от него евентуален механизъм за защита на върховенството на закона. Вече са публикувани всички официални позиции на граждански организации, правителства, професионални сдружения, на базата на които се проведе и двудневна конференция на 21 и 22 ноември в Брюксел. Мнението на малко познатата Европейска хуманистка федерация обаче е изключително добра основа за дискусии. Освен това тя за първи път споменава и България, която досега изпадаше от аргументацията за необходимостта от подобен механизъм. Според приноса на федерацията, в основата на всички проблеми е надигащият се популизъм.

Изброяват се поименно партиите, които създават големите проблеми в Европа. Това са "Истинските финландци" във Финландия, "Фламандският интерес" (Vlaams Belang) в Белгия, "Златна зора" в Гърция (вече е забранена), "Атака" в България, Партия на свободата в Австрия, Националния фронт във Франция, "Йобик" в Унгария, Партията на независимостта във Великобритания, Северната лига и движението "Пет звезди" в Италия. Всички те са спечелили между 10% и 25% от гласовете, което ги прави легитимни политически сили, смятат от неправителствената организация.

До момента отговорът на ЕС към надигането и дълбочината на популистките идеи са по-скоро ограничени, се казва в анализа, донякъде заради ограниченията на съществуващите механизми на ЕС и заради липсата на политическа воля на страните-членки. В повечето случаи реакциите на Брюксел към популистки залитания се изразяват в призиви за бдителност и умереност, като например в случая с френските нападки срещу роми през 2010 и 2013 година или Шенген през 2012 година. В Италия след победата на Бепе Грило и неговото движение "Пет звезди" през февруари 2012 г. шефът на ЕК "даже препотвърди доверието си в политическата стабилност на страната, когато всички изразяваха силни притеснения за Италия", посочва Европейската хуманистична федерация. Когато се говори за върховенство на закона обаче, в Италия трябва да се вземе предвид и факторът Берлускони.

По-остра реакция имаше в случая с Унгария. Както се посочва в анализа, за разлика от Австрия (за която беше задействана процедурата по член 7 от ДЕС), в унгарския случай не става дума просто за участието на крайно дясна партия в правителството, а за авторитарно залитане на правителство, което злоупотребява с мнозинството си, за да ограничи демократичните механизми за упражняване на контрол върху властта. Гръцкият случай е също изключително деликатен за решаване на европейско ниво, тъй като партията е демократично избрана, се посочва в анализа. Сега съществуващите механизми позволяват на европейските граждани да се обръщат към национални съдилища и евентуално към Европейския съд, но е много вероятно истински нелибералните правителства да не бъдат особено впечатлени от решенията им. Това важи и за процедурите за нарушения на европейското законодателство на ЕК, смята федерацията.

Затова призовава да се направят задълбочени анализи на причините за популизма в Европа, да се оценят съществуващите действия на ЕС и да се изгради цялостна стратегия за борба с популизма. Да се създаде и нов механизъм, аналогичен на този на Венецианската комисия към Съвета на Европа, който да следи спазването на върховенството на закона и основните права от всички страни-членки. Неправителствената организация изцяло се застъпва за опростяване на употребата на Член 7 от Договора за ЕС, който предвижда суспендиране на правата на страна-членка в Съвета, така наречената "ядрена опция". Нещо повече, федерацията призовава този член да се разшири, за да позволи изгонването на страна-членка от ЕС, която руши демократичните си институции.

Да не забравяме медиите

С принос [на английски език] към дебатите се включи и Институтът за европейска политика "Отворено общество" като припомни основните стълбове на демокрацията. Един от тях е свободата на изразяване, която изисква медиен плурализъм. Някои правителства активно намаляват медийния плурализъм, като системно купуват реклама в медии, които са приятелски настроени към управляващата партия, пише в документа на организацията. Нещо, което ЕК установи за страните от процеса на разширяване. Последиците от това, според "Отворено общество", са, че про-правителственият бизнес прави същото. Това изкривява свободната конкуренция на медийния пазар, тъй като онези медии, които системно биват пренебрегвани, изпитват затруднения да оцеляват. Нещо повече, подобно дискриминационно купуване на реклама на практика е държавна помощ, а това е незаконна субсидия според правилата за конкуренция на общия пазар.

Демокрацията освен това, припомнят от "Отворено общество", се базира на това, че политиците отразяват вижданията на хората, които управляват. Не е рядкост обаче правителствата, които искат да консолидират властта си, да развиват тесни връзки с мощни бизнеси, които от своя страна оказват влияние върху избирателите, например чрез финансова подкрепа за клиентелистки партии по време на предизборни кампании. Връзките между бизнес и правителство често се създават, когато националните власти дискриминират в полза на техни бизнес-съюзници, когато сключват апетитни публични договори.

За да започне решаването на тези проблеми, е необходим такъв механизъм, който ще изисква промени в Договорите. Само че това последния път отне повече от осем години. А и едва ли ЕС ще е способен да започне такава промяна, тъй като правителствата са разделени във вижданията си за това дали има смисъл от подобно нещо, като се има предвид обществения скептицизъм към ЕС и различното отношение на страните-членки към Договорите, се казва в приноса на "Отворено общество". "Изправен пред системните усилия на унгарското правителство да подкопае върховенството на закона и човешките права, както и провала на страните-членки да спазват задължението си да разследват съучастието си в мъчения и принудителни изчезвания в контекста на програмата на ЦРУ, Съветът запази мълчание. Тези примери показват, че когато се стигне до сериозни заплахи за ценностите на ЕС, на Съвета му липсва политическа воля за действие", заключи в своя принос [на английски език] международната правозащитна организация Amnesty International.

Това напълно си личи и от позициите, които само три страни-членки официално са внесли до 20 ноември. Това са Германия и съвместна ирландско-финландска позиция. Берлин признава [на английски език], че има проблеми с прилагането на ценностите от Член 2 на ДЕС, но посочва, че Съветът трябва да контролира процеса - тоест да проверява сам себе си. Германия също така напълно изключва възможността да се отварят договорите, за да се създаде много по-мощен механизъм. Позицията, която е изцяло в противоречие с мнението на неправителствения сектор. В подобен дух е и ирландско-финландското мнение [на английски език], макар и изразено не толкова категорично. Дъблин и Хелзинки призовават единствено към диалог. Разликата с Германия е, че припознават ЕК като орган, който да има водеща роля. Трябва да се провеждат редовни диалози между Комисията и "прегрешилата" страна-членка, както и да има ежегодни дискусии в Съвета, които да се базират на периодични оценки.  Важно е също и качеството на данните. Санкциите не са добро решение, според двете страни.

Европейската комисия вероятно ще представи съобщението си за механизма за върховенство на закона в началото на следващата година, но като се има предвид, че изборите за Европейския парламент са през май 2014 година, а през есента се очаква и съставянето на новата Комисия, едва ли можем да очакваме каквото и да е развитие по темата поне още една година. А всички са единодушни, че на пролетните европейски избори се очаква голямата надпревара да бъде между радикални популисти и европейски традиционалисти. Нито една от двете групи не вещае нищо добро за върховенството на закона, тъй като това не е основна тема в кампанията.

Затова то ще продължи да ерозира, особено в по-новите страни-членки, тъй като те ще си останат ненаказани. В този смисъл е изключително уместен въпросът на Центъра за изследване на европейската политика (CEPS). "Ако правните принципи като демокрацията, върховенството на закона и основните права са толкова важни, че да бъдат изброени в Член 2 от Договора за Европейския съюз, как е възможно да няма инструменти за мониторинг, които да гарантират тяхното спазване?"

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required