English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Дъблин е мъртъв, да живее Дъблин!

публикувано на , , Брюксел, Twitter: @AdelinaMarini
Последна промяна на:

Сигурно няма да се изненадате, но днес започва четвъртата поред среща на върха, посветена на миграционно-бежанския проблем. Едва сега обаче някой се провикна "Царят е гол!". Темата е съпроводена с много напрежение, разговори, спорове, изграждане на стени, търговски войни дори. Не липсваше и размяна на обидни думи, за да се стигне накрая до сделка, която е напълно неадекватна на бързо променящата се ситуация. От началото на есенния политически сезон бяха изписани стотици страници решения, поправки в европейското законодателство, в европейския бюджет, предупреждения за нарушения на правилата, протестни ноти, покани и преговорни позиции, но резултатът е един и същ - Европейският съюз е безпомощен, разединен и неадекватен. 

Редовният есенен октомврийски съвет няма да направи изключение, но все пак ще бъде малко по-различен, ако се съди по настроенията в навечерието му. Заявката е "да си кажем всичко в очите". Високопоставен източник от ЕС призна, че досега дипломатите са подготвяли за срещите на върха общи и генерални въпроси, но този път председателят Доналд Туск е решил, че трябва въпросите да се поставят ребром. Темата за миграцията и бежанците ще бъде основната в дневния ред на срещата, която Доналд Туск иска да вмести в един ден, вместо обичайните два. Надеждата на екипа му е, че 28-те лидери ще успеят да постигнат споразумение по съдържанието на заключенията от срещата.

Високопоставен източник от ЕС съобщи в сряда, че все още се работи усилено по проектозаключенията, тъй като твърде много неща остават неизяснени. Проблемът е, че тези неща са фундаментални и не са никак нови, но по тях все още се водят философски спорове. Така например, все още няма съгласие между страните-членки за това що е то гореща точка. Помните, че около извънредната неформална среща на върха преди само три седмици (23 септември), съдържанието на този термин, въведен от ЕК през май в програмата за миграцията, предизвика изгубване в превода, както този сайт писа

Според източника, дилемата по отношение на горещите точки е дали те са процес или място. "Нямайте твърде виски очаквания [по този въпрос]. Не се очаква да имаме консенсусно виждане", каза източникът. Липсата на яснота какво точно е горещата точка не е попречило в проектозаключенията да се запише, че страните-членки ще продължат със създаването на още горещи точки в договорените срокове. Това ще бъде една от най-обсъжданите теми, според писмото-покана [на английски език] на председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Тя обаче е на второ място в менюто на срещата. Първата тема ще бъде бъдещето на Дъблинската система. Същият източник съобщи, че е назрял моментът лидерите да се разберат мъртъв ли е Дъблин или не. Това се налага особено силно след изслушването на германската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд в Европейския парламент миналата седмица, когато тя заяви, че Дъблин е остарял. "Трябва да бъдем искрени, Дъблинската процедура в настоящата си форма е остаряла. Тя е била добре обмислена в миналото, но сега се показа като неспособна в сегашната ситуация по нашите граници", заяви г-жа Меркел в претъпканата пленарна зала в Страсбург. 

Изказването й е в подкрепа на действията й досега. Берлин обяви през лятото, че спира да прилага Дъблинския регламент, за да демонстрира солидарност с най-засегнатите от бежанската и миграционна криза страни (Гърция и Италия) и отказа да връща бежанците, дошли от тези две страни. Това предизвика остра реакция у останалите страни-членки, които обвиниха Ангела Меркел, че с тези си действия на практика е отправила покана към бежанци и мигранти да продължат да идват към Европа. Първоначално ЕК приветства решението на Германия и го окачестви като символ на солидарност, но няколко седмици по-късно еврокомисарят за миграцията Димитрис Аврамопулос (Гърция, ЕНП) смъмри Берлин за неспазването на европейското законодателство и призова то да се спазва. В писмото си до лидерите Доналд Туск призовава страните-членки да решат дали Дъблин да остане, защото ако бъде обявен официално за мъртъв, тогава трябва да се търсят алтернативи. 

Според високопоставения източник, липсата на алтернатива на Дъблинския регманент е много опасна. Третата тема, която г-н Туск предлага за обсъждане тази вечер в Брюксел е съвместната охрана на границите. Още една конфликтна тема. В проектозаключенията, с които euinside разполага, е записано, че лидерите поемат ангажимент да работят за постепенното изграждане на интегрирана система за управление на външните граници. Пише също, че трябва максимално да се използва сегашния мандат на граничната агенция Фронтекс, което е в противоречие с програмата на Европейската комисия, настояваща за разширяване на мандата на агенцията. Комисията обяви, че до края на годината ще представи конкретно предложение по въпроса. Източникът от ЕС смята, че има потенциал да бъде одобрена съвместна охрана по границите на най-засегнатите страни. 

Надеждите му са подкрепени и от факта, че министрите на вътрешните работи на ЕС обсъдиха темата миналата седмица и според заключенията от срещата им, е имало значително мнозинство държави, които са за засилване на колективната отговорност за охрана на външните граници и за нуждата от подсилване на ролята и капацитета на Фронтекс. Вярно е, че тази формулировка все още не означава разширяване на мандата на граничната агенция, но е в тази посока. В този смисъл буди недоумение защо в проектозаключенията идеята е напълно отхвърлена. 

Страните-членки в огледалния свят

Проектозаключенията са сякаш от паралелна реалност. В тях е записано, че изпълнението на договорените на предишната среща на върха мерки върви бързо, "както се вижда от работата в рамките на Съвета и от доклада на Комисията от 14 октомври". Докладът [на английски език] на ЕК обаче казва нещо съвсем друго и то е, че страните-членки не изпълняват ангажиментите си. За разлика от Съвета ЕК няма дилеми относно значението на гореща точка. В документа, който ЕК представи в сряда на обяд, се дава дефиницията: "Гореща точка е участък от външната граница на ЕС или регион с извънреден миграционен натиск, който изисква подсилена и съвместна подкрепа от агенциите на ЕС". Тоест, това е място. Фронтекс е поискала 775 допълнителни гранични полицаи, рентгени, интервюиращи и преводачи. 670 от тях са за разпределение по горещите точки в Италия и Гърция, а останалите - на други места в ЕС. Европейската гранична агенция смята, че тази бройка ще е достатъчна да посрещне нуждите до края на януари 2016-а година. 

Европейската агенция за подкрепа за убежището EASO е поискала над 370 експерти за Италия и Гърция, които да покриват нуждите до третото тримесечие на 2017-а година. Ролята на експертите е да подкрепят местните власти в процеса на регистрация на търсещите убежище, предоставянето на информация, свързана с релокация и установяването на фалшиви документи. До 8 октомври обаче само шест страни-членки са откликнали на искането на EASO с 81 експерти от необходимите 374. Също шест членки са откликнали на призива на Фронтекс с 48 гранични полицаи. В Италия в момента има 7 горещи точки. Това са Аугуста, Лампедуза, Порте Емпедокле, Поцало, Таранто и Трапани. Първият съвместен екип е напълно готов и работи в Лампедуза. Гърция е идентифицирала пет точки - Лезбос, Хиос, Лерос, Самос и Кос. 

Този месец бяха извършени и първите релокации след постигнатата сделка в Съвета на министрите по правосъдие и вътрешни работи на 22 септември, обявена като историческа от комисар Аврамопулос. На 9 октомври от Рим за Швеция отпътува първият полет с 19 еритрейски граждани на борда. Според ЕК, тази първа стъпка е била изключително важна за изграждане на доверие в системата, тъй като до момента бежанците не са имали доверие в нея и са отказвали да бъдат регистрирани. Сега обаче се редят на опашки за регистрация. За разпределението на бежанците страните-членки бяха обещали да определят национални контактни точки, но до момента това са направили 21 членки - Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция. От страните-членки се очакваше да изпратят в Италия и Гърция служители за свръзка, но това са направили 22 членки.

Страните-членки се провалят и по отношение на други ангажименти, поети след продължителни срещи. ЕС разполага със специален механизъм за гражданска защита, който се активира в случай, че дадена страна почувства, че не може да се справи с дадена криза. До момента помощ от него са поискали Унгария и Сърбия. Механизмът разчита на доброволното участие на страните-членки под формата на оборудване, експертиза, подслон и медикаменти. Миналия месец ЕК е поискала от страните-членки да изпратят данни за възможностите си за участие, но са се отзовали само осем - Белгия, Кипър, Финландия, Швеция, Словакия, Чехия, Литва и Латвия. 

На 23 септември страните-членки се договориха да отпуснат повече пари за различните европейски и международни агенции, които работят извън границите на ЕС за настаняване на бежанците, осигуряването на храни, медикаменти и образование. Оттогава досега само десет страни-членки са се ангажирали с допълнителни вноски на обща стойност 275 милиона евро. Това са Кипър, Чехия, Финландия, Германия, Италия, Латвия, Люксембург, Полша, Испания и Великобритания. В действителност обаче, Великобритания и Германия са обещали 80% от сумата. Недостигът е 225 милиона евро. Комисията отпусна допълнителни 500 милиона евро за регионалния тръстов фонд на ЕС и поиска страните-членки да допринесат със същата сума. Въпреки че Сирия е в основата на днешната криза, посочва ЕК, само две страни са обещали пари. Италия - 3 милиона и Германия - 5 милиона, което оставя недостиг от 492 милиона евро. 

Същата е ситуацията и със спешния фонд за Африка. Комисията увеличи на 1.8 млрд. евро парите от европейския бюджет и поиска страните-членки да платят още толкова. Само три са обещали по 3 милиона евро - Люксембург, Германия и Испания. Шест са потвърдили, че ще участват, но не са посочили конкретни суми - Белгия, Дания, Франция, Италия, Малта и Обединеното кралство, а четири са казали, че е много вероятно да участват - Австрия, Холандия, Финландия и Швеция, докато Чехия, Естония, Латвия и Гърция все още обмислят дали да участват. 

Източник от ЕС заяви, че много страни-членки планират да обявят вноските си по време на срещата на върха в Малта за миграцията, където на едно място ще се съберат лидерите на ЕС и лидери от Африка. Според Доналд Туск обаче, вноските трябва да се направят преди срещата във Валета, тъй като това ще създаде по-добра атмосфера за срещата и ще подсили европейската позиция. В проектозаключенията лидерите обещават да изпълнят исканията на Фронтекс и EASO и да продължат с изпълнението на всичко договорено. Европейският парламент разкритикува в сряда страните-членки за бездействието им по време на изслушване на шефа на ЕК и на Европейския съвет за предстоящата среща на върха. "Не е достатъчно само да се обещава, действията имат значение!", каза Жан-Клод Юнкер. Страните-членки бяха критикувани от почти всички политически групи за това, че не са изпълнили финансовите си ангажименти от 23 септември. 

Истинският проблем е националният егоизъм, единодушни са евродепутатите. "Тези проектозаключения дори не се доближават до отговор на сегашната ситуация. Това са заключения от измислената земя. Те не са за реалния свят", заключи либералната евродепутатка Софи Интвелд (Холандия). ЕК заплаши от своя страна, че ще продължи с процедурите за неизпълнение в опит да принуди страните-членки да спрат да губят време и енергия в обещания, които после не изпълняват. 

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.