English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Намалението на европейския бюджет се връща като бумеранг

публикувано на , , Twitter: @euinside

Помните ли битката за 7-годишния европейски бюджет за периода 2014-2020? И как британският премиер Дейвид Камерън се гордееше с това, че се е преборил европейският бюджет за първи път да бъде реално намален, независимо че Европейският съюз е станал с една членка по-разширен. Той дори отиде толкова далече, че постави намалението на бюджета като ултиматум за оставането на Великобритания в ЕС. В резултат на това най-големите пера в европейския бюджет бяха осезаемо намалени, а най-малките получиха незначително увеличение. По ирония на съдбата именно двете най-важни пера в сегашната ситуация с бежанската криза и военните конфликти по периферията на ЕС показват, че победата на Дейвид Камерън в преговорите по многогодишната финансова рамка на ЕС е била пирова. 

Бежанската криза опъва бюджетните тавани до максимума

Миналата сряда (23 септември) върховната представителка на ЕС за външната политика Федерика Могерини призна публично, че една от причините за прииждането на стотици хиляди бежанци в Европа е именно орязването на бюджета на агенциите, които работят на терен, особено в Турция, Ливан и самата Сирия. През последните три години европейският бюджет за първи път започна да излиза на дефицит, а преговорите за ежегодните суми се превърнаха в една от водещите европейски теми. Тази година изглежда, че ще бъде различно, поне що се отнася до годишните бюджети. Засега. Г-жа Могерини направи признанието си след заседанието на Европейската комисия, когато беше взето решение да се увеличи двойно финансирането за всички дейности, които имат отношение към бежанската криза. Заместник-председателката на ЕК отговаряща за бюджета Кристалина Георгиева (ЕНП, България) съобщи, че финансирането се увеличава от 4.5 млрд. евро на 9.2 млрд. 

С тях ще се финансират трите агенции, които работят на терен, ще се възстанови финансирането за Световната програма за храна до нивото й от 2014-а година, разходите за директните нужди на бежанците като храна и подслон. Допълнително пари се отделят за регионалния тръстов фонд на ЕС, за спешния тръстов фонд за Африка и за подпомагане на най-засегнатите от сирийския конфликт съседни държави. Решението на ЕК да увеличи или по-скоро да възстанови финансирането до предишни нива беше подкрепено и от лидерите на страните-членки на извънредната им среща на върха на 23 септември вечерта. Британският премиер Дейвид Камерън не пропусна да натърти, че Великобритания е единствената, която е предоставила най-много пари (след САЩ) за Сирия. 

Според ЕК обаче, страните-членки масово за орязали вноските си за Световната програма по прехраната, която се оплаква от месеци от недостиг на финансиране. Холандия е единствената страна-членка, която е увеличила бюджета си с 5.8%. Много от държавите-членки обаче, са съкратили вноските си към тази международна агенция със 100%. Някои от тези страни са и най-критично настроените към бежанците. Това са Унгария, Словакия, а също и Естония. Обединеното кралство е намалило вноските си към програмата с 29.5%, а Чехия с 25.6%. България е сред страните, които са направили най-малки съкращения, но и сумите им са незначителни. Вноската на България за тази година е 101 000 евро. В сравнение с миналата година намалението е -9.3%. Гърция, която е най-тежко засегната от бежанската вълна също е съкратила вноската си със 100%, но това е разбираемо предвид икономическата ситуация, в която се намира страната. Малта пък изобщо не плаща нищо, а Румъния и Хърватия са с вноски близки до нулата. 

Вноската на ЕС през европейския бюджет също е намалена с -47.1%, въпреки че двете най-важни пера в този контекст "Глобална Европа" и "Свобода, гражданство, сигурност и правосъдие" са на практика увеличени. Първото е увеличено с близо 2 млрд. евро в сравнение с предходния 7-годишен период - от 57 млрд. евро на 59 млрд. евро. Това е перото, през което се финансират външнополитическите цели на Съюза като хуманитарна помощ, външната политика, инструментите към съседните страни, включително и страните от разширяването, инструмента за сигурност и мир. Второто перо е увеличено с близо 3 млрд. евро - от 12 млрд. през 2007-2013 г. на 15.7 млрд. през 2014-2020 г. В него попада фондът за убежището и миграцията. От него се изплащат пари на онези страни-членки, които са най-тежко засегнати от бежанския прилив. 

Така например за Унгария за целия 7-годишен период са предвидени 85 млн. евро, които включват и фонда за сигурност, от които на страната вече е изплатена спешна помощ от 5 млн. евро плюс 1.5 млн. евро спешна помощ за охрана на границите. За Италия общият бюджет е 523 млн. евро, като спешното финансиране, което страната е поискала за тази година е 13.6 млн. евро от фонда за бежанците и 5.5 млн. от фонда за гранична помощ. За Гърция са заделени 446.7 млн. евро, а спешно са изплатени 1.2 млн. евро, като в момента се чака одобрение на следващите заявки. За охрана на границите Гърция е получила помощ от 7.5 млн. евро. Това са трите страни, които са преден пост за бежанската вълна. България също е получила спешна помощ в размер на 4.2 млн. евро от фонда за бежанците. За нея за 2014-2020 са заделени 10 млн. за бежанците и 40 млн. за подкрепа за гранична охрана. 

Според г-жа Георгиева, допълнителните разходи се финансират от неизползвани средства за тази година, но най-вече от препрограмиране на бюджета за 2015-а година. Тя увери, че бюджетът все още е в рамките на определените тавани, като е използвана цялата възможна гъвкавост. Не е ясно доколко европейският бюджет ще устои на натиска като се има предвид, че прогнозите са за запазване на бежанския поток и дори за увеличаването му. Тя добави, че вече се работи по националните програми на страните-членки, за да се види какво може да се изцеди и оттам. Става дума основно за програмите, които се финансират от Европейския социален фонд. 

Ще имат ли бежанците отражение върху националните бюджети?

Министрите на финансите на ЕС признаха по време на неформалната им среща в средата на септември, че миграционно-бежанската криза ще има отражение както върху европейския бюджет, така и върху националните бюджети. Министрите възложиха на ЕК да изготви анализ доколко бежанската криза може да влезе в дефиницията "изключителни обстоятелства", които допускат отклонение от целите за бюджетния дефицит и публичния дълг. Такива обстоятелства са "необичайно събитие, което е извън контрола на страната-членка и което има огромно отражение върху финансовите позиции на страната". 

Заместник-председателят на ЕК Юрки Катайнен (ЕНП, Финландия), който отговаря за инвестициите в ЕС, заяви, че е малко вероятно ЕК да даде на страните-членки карт бланш да надвишават бюджетния дефицит като използват бежанската криза за извинение. След днешното заседание на Колежа той каза, че фискалните правила съдържат в себе си достатъчно гъвкавост и не е нужно да се добавя нова. Каза също, че тълкуванието на гъвкавостта в Пакта за стабилност и растеж, което ЕК представи в началото на годината, е напълно достатъчно. В него изрично се посочва, че използването на "изключителните обстоятелства" трябва да се ограничи до наистина изключителни и много внимателно преценени ситуации, така че да се намали деморализиращият ефект.

Официалният анализ на ЕК все още не е готов. Той трябва да вземе предвид и още един важен фактор, за който говори еврокомисарката по социалните въпроси и заетостта Мариан Тейсен (Белгия, ЕНП). Миналата седмица тя отбеляза, че интегрирането на бежанците ще даде отражение върху програмите за заетост на страните-членки, тъй като през 2012-а и 2013-а безработицата сред неграждани на ЕС е била 22%, тоест двойно в сравнение с безработицата сред гражданите на ЕС.

Нещо повече, 18% от гражданите на трети страни на възраст между 25 и 34 години са с много ниска образователна степен, а 39% от домакинствата на граждани на трети страни живеят в бедност и риск от гетоизиране. Мариан Тейсен призова страните-членки да спазват ангажиментите си и да се погрижат за интегрирането на бежанците на пазара на труда и в образователната система. Страните-членки трябва да осигурят достъп на търсещите убежище до пазара на труда най-късно до 9 месеца от датата, когато са подали молба за международна защита. Според нея, проблем е също и непризнаването на квалификацията на неграждани на ЕС. Ако това се подобри, значително ще се ускори интеграцията им на пазара на труда.

Нейното послание обаче беше в ярък контраст с казаното от заместник-председателя Катайнен, според когото бежанците, които нямат подходяща квалификация и не могат да се интегрират на пазара на труда трябва да се върнат незабавно, когато това е възможно. Седемгодишният бюджет на ЕС за текущия период ще бъде прегледан основно до края на 2016-а година. След този преглед ще се реши дали да бъдат въведени корекции в него и в каква посока да бъдат те. 

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.