English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Бързият растеж е най-важен за новите страни-членки на ЕС

публикувано на , , София
Последна промяна на:

Бюджетът на ЕС за следващите 7 години ще бъде през 2012 много важна тема. Първите дебати по въпроса ще започнат в края на седмицата на Съвета по общи въпроси в Брюксел. В края на миналата година полското председателство организира многобройни обществени дебати в различни формати. Имаше дискусия и в България, организирана от полското посолство с помощта на представителството на Европейската комисия в София и съорганизирано от Центъра за икономическо развитие. euinside беше поканен да участва като модератор на първия панел.

В рамките на конференцията "Многогодишната финансова рамка на ЕС 2014-2020 по време на криза" д-р Бартоломей Рокицки от Варшавския университет представи темата ”Интелигентен, утойчив и приобщаващ растеж: ролята на политиката на сближаване за повишаване на благосъстоянието”, със специален акцент върху стратегията Европа 2020 за растеж и заетост. Той направи няколко заслужаващи проучване забележки, че всъщност всеки се фокусира върху количеството, а не върху качеството. Той заяви, че за новите страни-членки най-важният приоритет е бързият растеж. Затова, ако в следващата МФР кохезионните фондове са насочени към дейности на Европейския социален фонд (ЕСФ), а не към инвестиции в инфраструктура, тя ще окаже по-слабо влияние върху растежа и заетостта в новите страни-членки. Сред досега говорилите на дискусията са посланикът на Полша у нас, Н.Пр. Лешек Хенсел и г-жа Бисерка Бенишева от МВнР; Марчин Квасовски от полското МВнР; г-н Уейн Даймънд от британското посолство; г-жа Ирен Русинова от Министерството на финансите; г-н Павел Токарски от Полския Институт за международни отношения.

Пълен текст на изказването:

Мария Прохаска: И накрая ще дам думата на колегата Бартоломей Рокицки от Варшавския университет за представяне по темата „Ролята на политиката на сближаване за повишаване на благосъстоянията”, една малко по-конкретна тема за завършек на деловата работа на конференцията.

Бартоломей Рокицки: Благодаря много. Посъветваха ме презентацията да е кратка, така че ще ви представя накратко макроикономическата гледна точка съм темата. И тук ще се фокусирам по-специално върху новите страни-членки. Исках само да се извиня, ако някои аргументи не изглеждат много задълбочени, но се надявам да успея да изясня позициата си, така или иначе. Моите колеги вече обсъдиха определени подробности от Европа 2020 и нейните допускания. Все пак, ако погледнем цялата стратегия имаме три основни течения: говорим за интелигентен растеж, устойчив растеж и приобщаващ растеж. И тук кохезионната политика трябва да бъде основен инструмент за постигането на тази стратегия, това е допускане на Европа 2020.

От това следва, че в последните предложения на Комисията за реформа на кохезионната политика има определени мерки, които трябва някак си да съвпаднат с тези допускания на Европа 2020. Например, от макроиномическа гледна точка е важно поставянето на минимални прагове за разпределение на средствата за много от приоритетните области, което означава, че поне 50% от средствата на ЕФРР (Европейския фонд за регионално развитие) ще бъдат по някакъв начин предварително разпределени. Така че тук страните-членки ще загубят по някакъв начин възможността да харчат парите по начина, по който искат. Това е първото нещо. После имаме още един момент, вече отбелязан от колегите ми, че 20% от разходите на ЕСФ (Европейски социален фонд) ще бъдат предназначени за инвестиции срещу бедността. После, поне 5% от разходите на ЕФРР ще бъдат заделени за интегрирани европейски действия и накрая, цялата роля на ЕСФ ще бъде засилена, бюджетът му ще бъде увеличен с почти 15% в сравнение със сегашната финансова перспектива.

Исках само да повдигна три въпроса. Първият: кои приоритети на Европа 2020 са наистина най-важните за новите страни-членки; кой от трите приоритета, кой вид растеж - устойчив растеж, интелигентен растеж, или вторият се припокрива с третия, е наистина важен за нашите страни? Вторият въпрос е какви са инвестиционните предпочитания на новите страни-членки, ще покажа цифрите за настоящата финансова перспектива. И третият решаващ въпрос е какво ще бъде въздействието на следващата финансова перспектива от макроикономическа гледна точка върху растежа и заетостта в новите страни-членки. Мисля, че няма съмнение, че за новите страни-членки (за повечето от тях и дори за всички) най-важното нещо е бърз икономически растеж. Може би не е политически коректно да го кажа, но всъщност ние не се интересуваме от енергийните цели или образователните цели, по отношение на цифрите.

Защото образователните цели са заложени в Европа 2020 в числа - говорим за намаляване нивото на рано отпадащите от училище или за увеличаване на дела на младото население с образование над средното. Ако погледнем статистиката, например за образованието, всъщност новите страни-членки са държавите с най-нисък дял на рано напускащи училище. А, ако погледнем младите хора между 25 и 34 години вече в 6 от общо 12 страни делът на хората с над средно образование е повече от 30 процента, което означава, че може би това не е най-важната цел за нас. Бих казал, тук по-важно е качеството на образованието, а не количеството.

От тази гледна точка бих казал за нас е ясно, че трябва да се интересуваме от бърз растеж, но не и от останалите цели в стратегията. Може би не е политически коректно да го кажа, но смятам, че в общи линии е така. Тук можем да видим инвестиционните предпочитания, това е разпределението на европейските средства между различните категории на разходите в настоящата финансова перспектива, данните съм ги обработвал сам, взети са от оперативните програми на всяка страна. Ако погледнем, става ясно, че повечето от разходите, около 50% отиват за твърда инфраструктура, било то транспортна инфраструктура или екологична инфраструктура. Което не е изнедадващо. Но дори, ако вземем предвид, че тук имаме и парите от кохезионните фондове все пак има много пари от ЕФРР, изразходвани за транспортна и екологична инфраструктура.

Така че, въпросът е дали страните в региона правят това, просто защото си мислят, че е правилно или защото наистина знаят, че е правилно. Смятам, че отговорът е - те знаят, че това е правилно. Имам предвид, на нашия етап на икономическо развитие това е най-доброто, което трябва да се направи, ако искаме да растем бързо. Всъщност, направихме официален иконометричен анализ за Полша, например и резултатът ясно показа, че факторът, който има основно влияние върху растежа и заетостта, е инфраструктурата. Човешкият капитал не толкова.

И още един проблем с човешкия капитал, което казахме за увеличението на разходите на ЕСФ е, че аз съм сигурен, че много от парите които отиват в ЕСФ са за съжаление прахосани. Участвал съм в много оценки на ЕСФ в Полша и проблемът е, че мониторинга, системата за оценка (не само в Полша, а във всички страни-членки) е тотално неефективна. Какво имам предвид? Тя е ясно ориентирана към количеството, тоест броим колко хора обучаваме, колко хора участват в дейностите по „учене през целия живот”, например, но ние не се интересуваме от качеството. Всъщност, ако погледнете стратегията Европа 2020 Европейската комисия гордо казва, че 20 милиона души са участвали в дейностите на ЕСФ, но не се казва нищо за резултатите от това участие. Така че, сигурен съм, макар да не съм против дейностите, насочени към увеличаване на човешкия капитал, очевидно, но този тип дейности не увеличават човешкия капитал, поне не ефективно.

Последното заключение е, че от моя гледна точка очаквам в резултат на такава реформа на кохезионната политика, по-слабо въздействие на програмите на кохезионната политика в бъдещата финансова перспектива върху растежа и заетостта, отколкото в настоящата финансова перспектива. Защо? Първо защото ще намалим разходите за твърда инфраструктура и второ, защото ще увеличим разходите за дейностите на ЕСФ. Благодаря.

Мария Прохаска: Благодаря за този анализ, който направи колегата ни от Полша. Аз мисля, че той е добра основа и ще породи въпроси и от българска гледна точка, защото повдигнатите въпроси са актуални и за България, макар че ние вървим малко назад във времето и още нямаме толкова много анализи по темата. Но, доколкото знам вече е направен първият български анализ за оценка на ефектите от средствата, изразходвани по оперативните програми, точно такъв иконометричен модел, но доколкото ми е известно, резултатите не са публично известни. Така че, нека да преминем към дискусията - имате думата за въпроси и коментари.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.