English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Прецедентът Исландия или чии грехове са банковите?

Published on , , София

Напоследък все по-често се сблъсквам с конфликта - ако банките са виновни за кризата и бъдат оставени да фалират, това по какъв начин облекчава моето положение? Или - ако правителството реши да подкрепи банките, за да не фалират (тоест много вложители да изгубят вложенията си, ипотеките или инвестициите), това прави ли ги автоматично съучастници? А когато избирателите в една страна откажат да подкрепят компенсирането на чужди граждани, облагодетелствали се от виновните банки, това прави ли ги безотговорни избиратели?

Какво доказаха исландците на референдума в събота?

Това е въпросът, който вероятно ще бъде обект на много анализи не просто като казус, а като резултат, който излиза извън границите на държавата. Преди Кризата, финансовата слободия процъфтяваше. На практика всеки можеше да вземе кредит за каквото си поиска, а анализаторите отчитаха това като икономически растеж и добри икономически перспективи. Всичко се мереше в цифри, рейтинги, проценти. Исландия е малка страна, само около 300,000 души население. Очевидно е, че икономиката трябва да бъде отворена, за да генерира просперитет. Нещо повече, Рейкявик се прицели в амбицията да се превърне във финансов център.

В резултат множество банки работеха на практика като пирамиди, предлагайки по-високи лихви от обичайното. Така бяха привлечени около 400 000 граждани на Великобритания и Холандия, където банките Icesave и Landsbanki имаха офиси. Именно заради убеждението, че размерът няма значение, Исландия беше първата държава, която след избухването на глобалната финансова криза беше на ръба на фалита. Впрочем, не е някакво специфично решение на правителството да не спаси фалиращите банки. Просто банковият сектор се оказа няколко пъти по-голям от БВП на страната и дори и да искаше, правителството нямаше как да помогне с публични пари.

Затова и се стигна до сделката - Холандия и Великобритания изплащат компенсации на своите вложители във фалиралите исландски банки, а Исландия поема ангажимента на разсрочено плащане да върне жеста. Само че, въпроси от такъв характер се решават не само от правителството и парламента (Алтинги), а и от гражданите чрез референдум.

На първия референдум през март 2010-та година, сделката беше отхвърлена. След година преговори, приключили в края на миналата година, правителството предложи на Алтинги втора сделка, с доста по-изгодни условия, одобрена с мнозинство от депутатите, но отново отхвърлена от избирателите. Разбира се, много може да се разсъждава по въпроса доколко добре информирани са били исландците за параметрите на сделката, доколко изобщо това ги е интересувало или са реагирали протестно срещу общото си състояние, или пък доколко виждат връзката между алчните банки, себе си, глобализацията и правителството. Факт е обаче, че две държави са поели ангажименти към своите граждани с бюджетни пари, без да са сигурни, че тези пари ще им бъдат възстановени.

В другите случаи, когато някои държави национализираха банки и наливаха пари за спасяване, ситуацията изглежда лесна - просто държавата ще си върне инвестицията без риск. Случаят с Исландия обаче е коренно различен.

Втората сделка

Междудругото, параметрите по втората сделка, одобрена от Алтинги през февруари, са напълно достъпни. euinside получи резюме от нея след запитване до исландските власти. Съгласно договорката, исландските данъкоплатци се обвързват да плащат само лихвите по изгубените депозити, а самите депозити ще бъдат поети от разпродажбата на активите на двете фалирали банки Icesave и Landsbanki. Става дума за лихвите до 2016-та година и незасягащи периода преди октомври 2009-та.

Лихвеният процент е фиксиран до средата на 2016-та година като за холандския дял от заема тя е 3.0%, а за британската част - 3.3 на сто. Средно лихвата се изчислява на 3.2 процента. Натрупаните лихви по изгубените депозити за 2009 и 2010 трябва да бъдат платени в началото на 2011-та година, а след това от началото на 2011 лихва се начислява до средата на 2016-та година.

Втората сделка взима предвид и макроикономическите условия, на базата на които ще функционира споразумението. Поставя се таван върху годишните плащания от държавата след 2016-та година на 5% от приходите в хазната за предходната година. В случай, че държавните приходи спаднат под 1.3% от БВП, тогава максималната вноска ще се базира на 1.3% от БВП. И още един интересен елемент от сделката: ако остатъкът по плащането е равeн на 45 млрд. исландски крони, той ще бъде платен наведнъж в рамките на 12 месеца, което означава не по-късно от средата на 2016-та година и първата половина на 2017.

Общата сума, която Исландия ще трябва да плати по сделката възлиза на приблизително 5 млрд. долара като тя варира в зависимост от курса на исландската крона, който вече се стабилизира. Делът на Icesave е доста по-голям от този на Landsbanki.

Прецедентът

Казусът с Исландия представлява наистина уникален случай. Макар правителството в Рейкявик да се надява да успее да постигне ново споразумение с Великобритания и Холандия, двете страни вече заплашиха, че ще съдят страната в рамките на Европейското пространство за свободна търговия (EFTA). Делото ще отнеме около две години, а цената, която исландските данъкоплатци ще трябва да платят, без вече да имат възможност да "обжалват" на референдум ще е много по-висока.

Това обаче не отменя основния въпрос - кой в крайна сметка е виновен за ситуацията. От доклада на специалната комисия на Съединените щати, която беше натоварена със задачата да разследва причините за финансовата криза става ясно, че вина за кризата имат най-вече правителствата, регулаторите и самите финансови институции, които не са успели да прозрат и да реагират на опасностите от прекаленото разрастване на финансовия сектор. Случаят с Исландия е много подобен на този в САЩ, макар и мащабът да е несравним. Рейкявик обаче също създаде незабавно специална разследваща комисия, която излезе с доклад, посочващ за основни виновници финансовите мениджъри. Бяха заведени и съдебни дела. Факт е обаче, че независимо от изхода от делата, парите на "опарените" вложители няма да бъдат върнати от виновниците.

comments
temida
14 април 2011 09:45
Хубав поглед към казуса, само не разбрах кой ще санкционира правителствата , рейтинговите агенции и всички накуп, които допуснаха това да се случи - при толкова много не подлежащи на съмнение "световни капацитети" , дето винаги знаят отговора на всичко, нещо картинката не е връзва.От статията нещата започват след разпадането на балона,това е началният момент, но не и преди това, дали пък не е редно наистина британското и холандското правителството да поемат цялата тежест, иначе идва въпроса а те защо не са предупредили инвеститорите си, че това е опасно вложение - пирамидите не са прецедент. Аз смятам, че исландците са прави да отказват - каква е връзката им с дейността на частна институция - само това че е назована с исландско име и  е регистрирана в страната не ги прави женени автоматично без право на развод - нещо като топлофикация. Едва ли в основният им закон не е посочено изрично, че всеки носи отговорност за действията си било физическо или юридическо лице. Идва въпросът щом е виновна банката, защо искат от исландците да обират пешкира - естествена защото активите на банката не покриват загубите Британия и Холандия не искат да си имат проблеми с избирателите. След война кой плаща репарациите - победената страна, демек населението - някой да е чул народ да е вдигнал война - правителствата я обявяват.  Излиза , че все така си живеем в ерата на правото на по-силния, разбира се подплатено от "справедливо" международно право.Ще направя ракурс към нашият дълг от 2 милиарда, който "опростихме" на Ирак. На пръв поглед няма аналогия, но само на пръв поглед, всъщност са варианти на един и същ казус.  Как така на Ирак му опростиха дълга , пък на Исландия - не - къде е логиката - там бил тиранин и можело, е добре разстреляха тиранина, по аналогия са разстреляли банката и край . Да , ама не :)))) Просто и в двата случая силния на деня си прибира парите, само че по коренно различен начин. И как така международното право ни остави щастливи с празни ръце (обяснението "ма ние им ги опростихме" на всички ни е ясно, че сме били принудени по кадифен начин да го направим :))) ) нас в първия случай , а неглижира дори референдум във втория случай. Важното, че гарантира получаването на парите, кой прав , кой крив не е най-важното :)))))
Сьомгата
14 април 2011 14:59
Temida, не е работа на английското и холандското правителство да 'озаптват' алчните си мързеливи граждани. Исландия май е част от някаква европейска търговска зона така че всеки сам носи отговорност за последствията си.
Съгласен съм с авторката че няма защо исландската държава да носи отговорност за частни пирамиди на нейна територия, до толкова до колкото те са изпълнявали банковите й закони и изисквания
Аделина
14 април 2011 15:02
Проблемът е, че всеки се е облагодетелствал по един или друг начин на индивидуално ниво - граждани и бизнеса от леснодостъпни кредити, държавата от добрите икономически показатели, които подкрепят социалните програми и набирането на политическа подкрепа, банките, които трупат портфолио и пари и т.н. Така че, когато всичко рухне, на практика вината е доста споделена. Но е факт, че всички работят на базата на правилата, създадени от правителствата
Temida
14 април 2011 19:58
"Temida, не е работа на английското и холандското правителство да 'озаптват' алчните си мързеливи граждани." - ами сега вече съвсем се зачудих защо притискат друга държава, за да решат частен казус. Ем не им е работа да озаптяват  както ги описа техните електорални единици, ем притискат друга държава . Исландия едно общо ли е с банката или май са бая различни образования. Като изсъхне мъха по дървото , не кастриш дървото, просто мъха си пада сам ...  (Преди години в България рухнаха пирамиди, електоралните единици мрънкаха - държавата що не се метна да ги оправя , ето подобен казус .)

"Проблемът е, че всеки се е облагодетелствал по един или друг начин на индивидуално ниво - граждани и бизнеса от леснодостъпни кредити, държавата от добрите икономически показатели, които подкрепят социалните програми и набирането на политическа подкрепа, банките, които трупат портфолио и пари и т.н." - чудно, кой ще отговори защо този фалш е станал норма на световния ред. :))))) Каква е отговорността на тези , които така успешно "не видяха" какво се задава е дори преди въпросът кой нареди така добре пасианса , иначе такива кризи ще са периодични, особено ако населението не се съпротивлява да плаща сметката ще са на "годишна база".



Сьомгата
15 април 2011 07:06
Е сега се надува зеления балон и май върви към пръсване съвсем скоро.
Явно защото както и дотком балона, зеления е по-ограничен само във финансов и бизнес аспект а не участва всеки сульо и пульо, истерията ще приключи съвсем скоро с фиаско, преди да е набрала скорост като ипотечния цирк в последните 10-тина години.

Temida
15 април 2011 08:32
А къде ще чакат 10 г. , желязото се кове докато е горещо, с банковата криза е ясно , че има кой да плаща всички балон и още плащащия е беззащитна буква пред "международното права  и още по-важно световната практика", така че влизаме в ерата на "балонното благополучие ".Сега ми стана ясно защо Меглена Кунева е желан европейски комисар - реши проблема за еднакви зарядни, проблем на живот и смърт, ма такива проблеми не са от нейната компетенция, не ще я харесват , паметник ще и издигнат в Брюксел.. Министерство на пропагандата работи, а удобни журналисти с лопати да се ринат тези дни ... четвъртата власт заприлича на ОФ в демократичения свят ...
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required