English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Кризата става от масата. Кой ще плати сметката?

публикувано на , , София

Исландците отказаха да изплатят близо 4 милиарда евро на Великобритания и Холандия като компенсации на вложителите на фалиралата исландска банка “Icesave”. Повече от 90 процента от гласоподавателите, участвали в референдума на 6 март, са гласували „против” връщането на средствата, с които през 2008 година Лондон и Хага копенсират гражданите си, пострадали от фалита на банката и искат Рейкявик да им възстанови. Буквално в навечерието на допитването се провалиха поредните преговори между трите страни относно схемата за изплащането на парите.

Така исландското правителство не успя да избегне референдума, до който се стигна след като институциите в страната не се разбраха по въпроса за компенсациите. В края на миналата година парламентът прие закон за компенсирането на чужестранните вложители с 3.8 милиона евро. През януари тази година, обаче, президентът Олаф Рагнар Гримсон му наложи вето, в отговор на петиция, подписана от 60 хиляди души.

Исландците, чиято държава беше една от първите и най-тежко ударените от кризата, смятат, че не бива да бъдат наказвани за прегрешенията на банкерите. Според президента Гримсон, дори британците и холандците признават, че сделката е нечестна и това е голямо постижение на референдума.

Финансовият министър Щайнгримур Сигфусон предварително се опита да омаловажи резултата от референдума и увери, че какъвто и да е резултатът, страната ще изпълни задълженията си. Евентуален отказ на Рейкявик да изплати компенсациите, би застрашил милиардите долари заем от МВФ и други държави, които страната очаква, за да подпомогне икономиката си.

Освен това ще хвърли сянка върху молбата за членство в Европейския съюз, подадена от Исландия миналия юли. В началото на февруари премиерът Йохана Сигурдардотир призова лидерите на ЕС да не обвързват очакваната помощ от МВФ със спора за компенсациите на вложителите на “Icesave”. Междувременно, данните показват че през последното тримесечие на миналата година икономиката на страната е постигнала 3.3 процента ръст, на фона на общото свиване от 6.5 % за цялата минала година и 7.2 % спад за третото тримесечие.

Категоричният отказ на исландците да плащат „чужди” борчове напомня на реакцията на гърците спрямо мерките на правителството за спасяване на страната от фалит. А, за разлика то Исландия, Гърция не само че е член на ЕС, а и на еврозоната. Общото между двете страни е твърдият отказ на населението да плаща за грешките на „ виновните” за кризата, които и да са те - банкерите, правителството или международното положение.

Тези настроения, разбира се, са деликатно насочвани от някои политици, които въпреки големия риск за финансовото оцеляване на страната си, се възползваха от ситуацията, за да печелят симпатии. Като исландския президент, който спирайки закона за компенсациите, е отговорил на волята на 60 хиляди души (при население 300 хиляди). Или гръцкият вицепремиер Теодорос Пангалос, който обвини за кризата некадърното ръковоство на ЕС и размаха пръст на Германия, че още не е компенсирала Гърция за щетите от Втората световнна война.

Че световната финансова криза удари лошо много страни е факт, но защо изправи на ръба на банкрута именно тези две държави? Как стана така, че за последните години исландските банки са натрупали дългове, 12 пъти по-големи от размера на икономиката на страната? А Гърция от години е представяла фалшиви данни за финансовото си състояние, докато е правела сделки с дълга си, за да прикрие проблемите.

Истината е, че нито исландците, нито гърците, нито американците могат да се дистанцират от политиците и банкерите и да кажат „тая каша не е наша, оправяйте се”. Сега, когато дори и според най-скептичните анализатори краят на кризата вече се вижда, въпросът е как светът ще продължи напред. Консенсусът може и да е трудно постижим, но е единствената възможност. Защото когато кризата стане от масата, сметката ще плащаме всички.

коментари
ot Islandia
9 март 2010 12:59
Statiyata e palna s netochnosti, ne razbrah na kakvi iztochnici e bazirana:
1- Icesave ne e banka, a vlog na bivshata chastna banka Landsbanki (koyato v momenta e darzavna), obeshtavasht basnoslovna lihva.
2- Glasuvaneto na referendumat beshe ne dali Islandia shte plashta ili nyama da plashta, a za zakon (glasuvan prez dekemvri) koyto predlaga darzavata da e garant na zaema za izplashtane. Na nego Presidenta kaza ne prez januari s vetoto.

Ot vetoto prez januari do glasuvaneto prez mart izteche mnogo voda, i usloviata na izplashtaneto byaha promeneni kam po-choveshki lihvi. Toest, vaprosniat zakon ne e aktualen.Nito vetoto e aktualno. Dori podarznicite na vetoto se chudeha za kakvo traybva da habi danakoplateca 200 miliona islandski kroni za referendum, na koyto resultat "da" i resultat "ne" e ednakvo bezmislen. Aktat beshe absolutno symvolichen, i mnogo hora predpochetoha izobshto da ne glasuvat na tozi fars.Vestnikat Reykjavik Grapevine neskrito obvini bivsheto pravitelstvo, vinovno za krizata, v opiti da sabotira novoto s tozi referendum.

V obshti linii, vazmushtenieto na islandcite beshe principno, che sa prinudeni ne samo da izplashtat chuzdite pregresheniata na chastna banka, ami i pri gadnyarski lihvi pri tova. Toest, pravitelstvata na Hollandia i UK kompensiraha postradalite si grazdani, no iskaha da si go varnat tapkano na Islandia, kato te diktuvat ednostranno kak, bez da im puka che tarsiat smetka ne ot vinovnika.V momenta usloviata sa promeneni kam po-priemlivi.

Idiotskoto na tzialata rabota e, che pyramidalnite strukturi ne sa nepoznati na sveta. Ne pomnia dali v Bulgaria prez 90te nyakoi kompensira postradalite. Pravitelstvata na Hollandia i UK sashto nosiat vina, che ne sa si otvaryali ochite, ama e mnogo udobno nyakoi drug da im e vinoven. 
ot Islandia
9 март 2010 13:17
In case you missed Grapevine's liveblogging of the referendum,the final count showed 144,231 ballots submitted - 62.7% of eligiblevoters - of whom only 2,599 voted in favor of the law. The other 93.2%of the vote went against.

Opposition party chairmen were quickto declare victory. Independence Party chairman Bjarni Benediktssontold reporters that the result showed that the people do not trust theruling coalition, while Progressive Chairman Sigmundur DavíðGunnlaugsson going so far as to say new elections should be held thisspring - an opinion Benediktsson did not share.

Both the PrimeMinister and the Minister of Finance have said that the rulingcoalition will continue to hold, and that Icesave negotiations willcontinue. British finance minister Alistair Darling told Reuters asmuch, saying that his government was ready to show some flexibilty, butthat the amount Iceland should pay is not up for debate.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.