English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Първи конфликт на Хърватия с ЕК

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

От ден минус първи е ясно, че Хърватия няма да бъде покорен член на ЕС, така нареченият тип "yessir". В последния работен ден преди официалното присъединяване на страната към ЕС на 1 юли тази година хърватският парламент прие поправки в закона за полицейското и съдебно сътрудничество със страните-членки, станал по-известен като Lex Perkovic (законът "Перкович"). Йосип Перкович е бивш служител на югославските тайни служби (UDBA) и в това си качество е търсен в Германия за убийството на хърватския гражданин Стьепан Джурекович, за когото се твърди, че е откраднал от петролната компания INA 200 млн. долара, с които е избягал в Германия. Там Джурекович се превърнал в дисидент. Законът за полицейското и съдебно сътрудничество на практика хармонизира хърватското законодателство с европейското и в частност засяга изпълнението на европейски заповеди за арест. Точно такава заповед е издадена от Германия за г-н Перкович, който не е съден в Хърватия след отделянето й от Югославия, нито пък в Югославия преди разпадането й за престъплението, извършено през 1983-а година.

С промяната в закона се заложи праг за изпълнение на европейската заповед за арест - за всички престъпления, извършени след 2002-ра година, когато е въведена заповедта в ЕС. По този начин всички, извършили престъпления преди 2002-а година, не може да бъдат екстрадирани. Това обаче предизвика остра реакция от страна на заместник-председателя на Европейската комисия Вивиан Рединг, която отговаря за правосъдието. Тя постави срок до 23 август (петък) Загреб да поеме ангажимент, че поправката "Перкович" ще бъде отменена и че Хърватия ще се съобрази с европейското законодателство. В противен случай ще бъде задействан член 39 от хърватския договор [на английски език] за присъединяване, който предвижда налагането на предпазна клауза върху Хърватия за период от три години след присъединяването (същата, с която България влезе). ЕК може да наложи клаузата по искане на страна-членка или по собствена инициатива, след като се консултира с останалите страни-членки.

Любопитното в този член е, че предпазната клауза може да бъде активирана и преди присъединяването, което обяснява и изключителната бързина и период на внасянето на поправката "Перкович". Хърватски медии коментираха, че това е един от изключително редките случаи, когато само в рамките на две седмици се предлагат законодателни промени и се одобряват. Периодът е много показателен, тъй като съвпада с приключването на ратификационния процес (началото на юни) и преди самото присъединяване. Период на пълен институционален вакуум за ЕС. 

Германия е страната, която би могла да поиска, ако ЕК не излезе със собствена инициатива, налагането на предпазната клауза, но засега не е ясно дали ще се стигне дотам. Германски депутат наскоро изпрати писмо до Европейската комисия, с което поиска тя да вземе отношение по действията на Хърватия. Премиерът Зоран Миланович обаче често повтаря, че това, че един депутат от Бундестага е поискал нещо, не означава, че самата държава Германия го иска. Поправката "Перкович" обаче засенчи иначе бляскавото присъединяване на Хърватия към ЕС, на която се разчиташе, че ще бъде бялата лястовица, която ще освежи вече крайно изтощителния процес на разширяване на съюза, показал множество дефекти и имащи дългосрочни последици. В продължение на седмици преди 1 юли се очакваше, че на официалната церемония в Загреб ще присъства германският канцлер Ангела Меркел. 

В последната седмица обаче стана ясно, че в нейния календар не е вписано подобно събитие. И Хърватия, и Германия отрекоха това да има нещо общо с Lex Perkovic, но съмнението и на медиите, и на обществеността останаха. За празненствата в Загреб обаче беше г-жа Рединг, която е имала кратък разговор с премиера Миналович, по време на който му е обяснила, че ходът с поправките в закона за полицейското и съдебно сътрудничество не е най-умното нещо. Казала му е и нещо, което България също чуваше често в началото на членството си - Pacta sunt servanda (договорите трябва да се спазват). "Знаехте, подписахте и сега трябва да се държите, така както ви задължава вашият подпис", каза още г-жа Рединг в интервю с няколко журналисти в ранното утро на 1 юли. 

Премиерът Миланович обаче не е съгласен. В интервю на 19 август в първия му работен ден след лятната ваканция на правителството той каза няколко крайно интересни неща. Най-напред той отново подцени исканията на заместник-председателката Рединг като заяви, че всъщност ЕК е колеж от комисари и темата "Перкович" не е тема на цялата Комисия. Всеки комисар си има своя програма, която си следи, обясни премиерът. Второто много важно нещо е, че правилата за европейската заповед за арест на практика дискриминират новите членки. За Хърватия не важат същите правила, както за Австрия и Франция, каза той. 

Рамковото решение за европейската заповед за арест от 2002-ра година допуска няколко изключения. Едното е за Франция, която заявява, че ще продължи да работи с исканията за екстрадиране на заподозрени за престъпления, извършени преди 1 ноември 1993-а година (датата на влизане в сила на Маастрихтския договор) на базата на системата, която се е прилагала преди 1 януари 2004 г. С други думи, на двустранна основа и според случая. Австрия също е заявила изключение, сходно с френското. Нещо повече, под решението Виена е записала, че изпълнението на заповед за арест може да бъде отказано, когато издирваното лице е австрийски гражданин или деянието, за което е издадена заповедта, не е наказуемо съгласно австрийското законодателство. Изключения имат и още няколко държави. Присъединилите се след 2004-а година обаче са длъжни да прилагат заповедите в тяхната цялост и без изключения. 

Точно това никак не се харесва на Миланович. Той заяви, че това е тема за разговор, която обаче няма да се води с Комисията, а със страните-членки, от които зависи това да се промени. Това че сме поели ангажимент, не означава, че не можем да разговаряме, каза още той. Министър-председателят за пореден път призова поправките в закона да не се наричат "Перкович", тъй като не са правени специално за него. Миланович категорично заяви, че не познава лично Перкович, нито пък някой от правителството му го е виждал. Той също така не изпитва никакво съчувствие към него във връзка с обвиненията срещу него. Независимо от това обаче, той трябва да бъде съден за деянията си в Хърватия. И това се очертава като изключително чувствителен проблем за страната. Проблем, по който тя трудно ще отстъпи.

Причината е, че след войните в бивша Югославия, Хърватия в името на европейската си интеграция се наложи да "сдаде" суверенитет като предаде на международното правосъдие търсените за военни престъпления. Десетки високопоставени и не толкова високопоставени военни бяха предадени на трибунала в Хага, за да бъдат разследвани. Двама ключови генерали от войната за отделянето на Хърватия от бивша Югославия бяха оневинени от трибунала преди близо година - Анте Готовина и Младен Маркач. Не е изключено всякакви други искания за екстрадиране на хърватски граждани за съдебно преследване в чужди държави да се възприема отново като "отнемане на суверенитет". Проблемът обаче е, че срещу Перкович няма повдигнати обвинения, нито пък е водено разследване на политическите убийства, извършвани от UDBA в чужди държави по времето на бивша Югославия. А според хърватски източници, тези убийства не са били никак малко. 

Казусът "Перкович" има и друга страна и тя е, че извършените престъпления тогава имат давност. Затова и премиерът Миланович каза онзи ден, че дори и да искаше, Хърватия не може нито да съди, нито да предаде на Германия Йосип Перкович, поради изтекла давност. По тази причина той ще продължи да настоява за промени в Конституцията, чрез които давността за политическите престъпления да бъде премахната. Мнозинството направи опит за прокарване на идеите си за референдум по темата точно в края на парламентарния сезон, но срещна съпротива не само от страна на опозицията, но и от един от партньорите в управляващата коалиция "Кукуригу" - либералите на Весна Пусич. Самата тя също по националната телевизия каза снощи, че Хърватия ще се придържа към поетите ангажименти.

Само че няма да успее да направи това до края на дадения от Комисията срок - 23 август. Изказването й, макар и доста внимателно подбрано, показваше достатъчно ясно различията между партията й и вижданията на Миланович. Първият вицепремиер и министър на външните работи Пусич беше категорична, че Хърватия е поела ангажимент, както и всички останали членки след 2004-а година да не ограничават срока до 2002-а година. Това са обстоятелства, с които трябва да се съобразяваме и не бива да предизвикваме конфликти по този въпрос, добави г-жа Пусич. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required