English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Еврогрупата страда от силна отпадналост от дългата гръцка криза

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Само за един месец настъпи значителна промяна в оценката на европейските институции за изпълнението на гръцката програма. Тази промяна си има и цена и това е разминаване в усещанията. Шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи) призна в понеделник вечерта, че всички се чувстват изтощени от часовата разлика след завръщането си от годишната среща на Международния валутен фонд и Световната банка, но беше опроверган от еврокомисаря по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи), който заяви, че Европейската комисия никога не изпитва такова изтощение, а шефът на постоянния спасителен фонд на еврозоната - Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) - Клаус Реглинг (Германия) заяви, че вече се оправил от това изтощение. Физическите усещания съвсем реално отразяват настроенията към гръцката програма, която навлиза в следващата си фаза - втория преглед на изпълнението на третата спасителна програма на стойност 86 милиарда евро. 

В началото на септември, когато министрите на финансите от еврозоната се събраха на неформална среща в Братислава след лятната ваканция, настроенията бяха добре познатото раздразнение от гръцката мудност по изпълнението на набелязаните мерки. Тогава и шефът на Еврогрупата, и еврокомисаря Московиси бяха на едно мнение, че Гърция се бави. "Няма никакво съмнение, че изгубихме време. Не навлязохме в конкретните причини защо това е така и къде е изгубено времето по различните задачи. Като Еврогрупа изпратихме по-общо послание, че лятото приключи", каза на 9 септември г-н Дайселблум като отново извади на масата думата "доверие". "Това има много общо с доверието. Доверието помежду ни, доверието в МВФ, които потвърдиха отново, че ще се присъединят [към програмата] преди края на годината, но също и доверието на външния свят към Гърция и гръцката икономика", бяха думите на холандския министър на финансите. 

"За да бъда абсолютно откровен, при идеални обстоятелства щеше повече да ни харесва, ако имаше по-голям напредък на този етап. Така че напълно съм съгласен с това, което председателят на Еврогрупата каза", бяха думите на г-н Московиси. Както обикновено, той беше значително по-мек от Йерун Дайсеблум като добави, че в последните дни (преди септемврийската Еврогрупа) се забелязва ускоряване на усилията на гръцките власти. Все пак Пиер Московиси предупреди: "Трябва да им кажем ясно, че трябва да се придържат към ангажиментите си. Трябва да сме наистина взискателни, но същевременно нека не драматизираме. Все още имаме възможност да постигнем желаното. Има политическа воля, има и капацитет", увери тогава френският еврокомисар.

Месец по-късно пресконференцията след заседанието на Еврогрупата звучеше коренно различно. Всички бяха единодушни, че Гърция е изпълнила 15-е си задачи и беше дадено, забележете, политическо одобрение за отпускането на половината от подтранша от 2.8 милиарда евро - 1.1 млрд. евро. Останалите 1.7 милиарда ще бъдат одобрени евентуално на срещата на Борда на директорите на ЕСМ след две седмици. Всички, включително и гръцкият министър на финансите Евклид Цакалотос се опитаха да уверят, че става дума за изцяло технически въпрос, а не за наказание за забавено изпълнение. Първата част от подтранша - 1.1 милиарда евро са предназначени за плащане на вноските по гръцкия дълг. Втората част - 1.7 млрд. евро е предназначена за погасяване на натрупаните задължения на гръцката държава към контрагенти вътре в страната. 

По думите на Клаус Реглинг причината за отлагането на изплащането на втората част от сумата е заради липсващи данни за изчистването на натрупванията през септември. През юли и август Гърция е изчистила всички свои задължения, като е изчерпана и сумата от 1.8 милиарда евро, изсипани в специалната сметка, създадена за целта през юли. Йерун Дайселблум обясни, че вината за забавянето не е ничия, тъй като за събирането на данните не отговаря гръцкото министерство на финансите, а те се събират от множество правителствени институции. "Имаше забавяне между данните за септември и момента, когато всички тези данни се събират. Неизбежно е", каза Дайселблум като увери, че няма причина за безпокойство. Той беше убеден, че всичко с данните ще бъде наред. "Парите ще дойдат, не се тревожете!", отовори той на журналистически въпрос. 

Гръцкият финансов министър Евклид Цакалотос беше лаконичен като заяви, че причините за забавянето са чисто технически и "изцяло извън контрол - нямаме цифрите за септември", каза той. По думите му няма нищо тревожно, защото в момента Гърция не се нуждае от пари за спешното погасяване на узрял дълг, тоест скоро не предстои падеж. "Не се нуждаем от повече пари от 1.1 млрд. евро, не предстои голямо плащане към нашите кредитори преди това, така че това е второстепенен въпрос", каза той в кратко изявление пред медиите след края на срещата на Еврогрупата. 

Според The Financial Times обаче, добрият тон след срещата прикрива някои проблеми, един от които е германският министър на финансите Волфганг Шойбле, който не говори официално пред журналисти. Вестникът съобщава [на английски език], че германският министър не е никак убеден в това, че Гърция е изпълнила всичките си задължения и е повдигнал този въпрос по време на срещата. Основно притеснение на Берлин е, че Гърция не е особено енергична в създаването на приватизационна агенция, което беше едно от ключовите изисквания за съставянето на третата спасителна програма - искане, на което най-много държеше именно Германия. Другият проблем, който оптимистичният тон на Еврогрупата прикрива, е участието на МВФ в третата спасителна програма. 

Макар че през май даде надежда, че ще се включи в програмата с пари, Фондът не отстъпва ни на йота от твърдението си, че сегашната програма, а и икономическото бъдеще на Гърция след нея са напълно неадекватни. На пресконференция [на английски език] по време на срещите на МВФ и СБ във Вашингтон миналата седмица шефът на Европейския отдел на Фонда Пол Томсен увери, че институцията е напълно ангажирана с програмата, но притесненията на Фонда си остават, както и рисковете. Едно от тези притеснения е пенсионната реформа. "В пенсионната система има дефицити от повече от 10%, 11% годишно", каза г-н Томсен. Договорените реформи ще носят по 1% от БВП годишно, но в Гърция все още твърде много домакинства (около 60%) попадат в изключенията по отношение на облагането с данъци. В Европа например тази група е не повече от 6-7-8%, добави той. 

Най-голямото притеснение на Фонда си остава способността на Гърция да модернизира публичния си сектор. С други думи МВФ вярва, че Гърция може и да успее да достигне набелязаната цел за бюджетен излишък от 1.5% от БВП до края на програмата с предложените мерки, но в дългосрочен план "има неща, за които все още не сте си направили планове като компенсациите за безработица, добрата социална система. Това може да се направи, само ако наистина се справите с проблемите си в пенсионната система", добави още г-н Томсен. 

Кои са 15-те задачи, които Гърция (може би) е изпълнила?

Както са записани в първия преглед [на английски език] на изпълнението на програмата през юни, от Гърция се очакваше да приключи хармонизацията на осигурителните вноски като елиминира по-ниската основа за собствениците на туристически обекти; да приключи прегледа на банките, с които има специални рамкови споразумения. Това беше едно от ключовите условия. Друго ключово условие беше реформата на енергийния пазар, която включва либерализацията на газовия и електрическия пазар. Енергийният сектор заема много голяма част от 15-е задачи и включва също приватизация. Сред мерките е даването на концесия на магистрала "Игнатия" и още няколко пътни отсечки.

Не е ясно как точно са изпълнени тези мерки и до каква степен. Малтийският министър на финансите Едуард Шиклуна заяви преди началото на срещата, че някои мерки са изцяло изпълнени, други - не толкова и това е нормално. Пиер Московиси обаче обяви началото на втория преглед на спасителната програма, който може да трае до март догодина. "Има добра новина и тя е, че 15-е [задачи] са изпълнени. Институциите бяха ясни. Така че политическата сделка е готова. Другата част е само технически въпроси", увери Йерун Дайселблум. 

Европарламентът беше в абсолютно противоположно настроение на институциите. По време на дебат миналата седмица с участието на Пиер Московиси евродепутатите подложиха на остри критики спасителната програма. Някои изказвания бяха силно популистични, често далече от фактите и рядко по същество, но други бяха доста конкретни. Единични бяха оптимистичните изказвания като това на Роберто Гуалтиери (Социалисти и демократи, Италия), който оглавява икономическата комисия в Европарламента. Според него вече се вижда светлината в тунела за Гърция. Той изрази надежда, че МВФ няма да налее масло в огъня (като откаже да участва в спасителната програма). Мария Спираки (ЕНП, Гърция) предупреди, че изпълнението на програмата е заплашено от прекомерно данъчно облагане. 

Александър Граф Ламбсдорф (АЛДЕ, Германия) заключи, че Гърция е използвала фалшива статистика, за да влезе в еврозоната, а сега ЕК използва фалшива статистика, за да я запази в еврозоната. Московиси призна, че твърде много време е било пропиляно в Гърция, но категорично отхвърли намеците, че нищо не е свършено. Той добави, че иска до края на годината да види сделка за дълга на Гърция, но за това са нужни усилията на всички страни. 

Клаус Реглинг, шефът на спасителния фонд, автоматично добави на пресконференцията в понеделник вечерта, че от 2011-а година до момента на Гърция са били изплатени през фонда и предшественика му (EFSF) 171 милиарда евро. От сегашната програма на Гърция са изплатени 28 милиарда евро от общо 86. Изпълнението на програмата може и да върви бавно, но ЕС е все по-склонен да си затваря очите, както прави с редица други страни, които не спазват страстно всички правила. Най-големият проблем остава участието на МВФ, защото ако те не се включат, Германия ще откаже участието си и то точно в момент, когато изглежда, че Гърция най-сетне разбра, че трябва да работи, за да заслужи мястото си в еврозоната. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required