English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Иде ли краят на гръцката сага?

Published on , , Twitter: @euinside

Останаха ли в историята извънредните срещи на Еврогрупата, дори на Европейския съвет за решаване на поредния казус около Гърция - ще има ли пари да плаща заплати и пенсии, ще остане ли в еврозоната, ще вземе ли нов заем, ще плати ли старите? Изглежда, че на този въпрос отговорът най-сетне е "да". Това, че Гърция е обърнала нова страница в отношенията си с партньорите от еврозоната се усеща от няколко месеца, когато за действията на Атина се говори с одобрителен и дори приповдигнат тон. По всичко изглежда, че над шестгодишната трагедия върви към своя край. На 6 юни заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис (Латвия, ЕНП), който отговаря за еврото, и еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) отчетоха пред евродепутатите от икономическата комисия на Европейския парламент свършеното до момента по третата гръцка програма.

И двамата не пестяха похвалите си за усилията на Гърция да изпълни исканите от кредиторите реформи. "[...] Гръцкият парламент прие значителен пакет от реформи - наистина много значителен пакет от реформи", заяви в понеделник вечерта г-н Домбровскис. Той добави, че все още тече проверката на гласуваните мерки, за да се види подробно дали влизат в рамките на спасителната програма, но и с наличната информация можело да се каже, че е постигнат "важен напредък" към приключване. Пиер Московиси също беше изцяло положителен и дори заяви, че е оптимист. По думите му вече се преминава от фазата на законотворчеството към фазата на изпълнението. 95% от нужните промени вече са направени в Гърция, каза още той, а оставащите 5% са незначителни, което означава, че едва ли може да се очаква да спънат приключването на първия преглед на третата спасителна програма, което се очаква да стане в следващите дни и да доведе до отпускането на втория транш по програмата от 10.3 милиарда евро. 

"Голям оптимист съм за следващите етапи на програмата", заяви Пиер Московиси пред евродепутатите, които за разлика от много други пъти не бяха никак критични и изслушването като цяло мина вяло, без да се фокусира върху подробностите. Това означава, че на този етап няма разногласия по пътя напред. А той беше начертан на срещата на Еврогрупата на 25 май, когато беше постигнато най-сетне споразумение [на английски език] между Международния валутен фонд и европейските институции. Разногласието помежду им всъщност в последните месеци създаваше рискове за изпълнението на програмата, както обясни и Валдис Добрвоскис пред евродепутатите в понеделник вечерта. По думите му, забавянето на първия преглед е довело до известни промени в очакванията за представянето на гръцката икономика. В договорената през август програма беше заложена рецесия от 0.7% за 2015-а година и 0.3% за 2016-а година. 

През 2015-а гръцката икономика се представи по-добре от очакваното. За тази година резултатите са малко по-лоши, но все още са в границите на прогнозата. Забавянето на прегледа носи несигурност. Когато прегледът приключи, това ще бъде сигнал към всички играчи, че Гърция се завръща обратно в правия път, обясни г-н Домбровскис. Пиер Московиси заяви, че през втората половина на годината се очаква гръцката икономика да нарасне с 2.6%, ако обаче изпълни всички набелязани мерки. 

Подстригване на гръцкия дълг и номинално?

Причината за силния оптимизъм е, че кредиторите най-сетне се договориха за управлението на огромния гръцки публичен дълг. Според пролетната икономическа прогноза на ЕК, той ще достигне 182.8% от БВП през тази година, а догодина ще спадне до 178.8%. Конфликтът между Европа и МВФ относно устойчивостта на гръцкия дълг траеше месеци и заплашваше с провал и третата спасителна програма. На 25 май обаче и двете страни направиха сериозни отстъпки. Основният конфликт между вашингтонската организация и Брюксел беше около постигането на първичен бюджетен излишък (без да се калкулират лихвите по заемите) от 3.5% от БВП през 2018-а година, тоест в края на спасителната програма. Изчисленията на МВФ обаче показваха, че предвидените реформи и непостоянството на икономически прогнози не може да произведат нищо повече от 1.5% бюджетен излишък от брутния вътрешен проудкт. Затова без подстригване на дълга МВФ отказваше да се включи в третата спасителна програма. 

Така се стигна до договарянето на специален резервен механизъм, който да бъде активиран автоматично в случай, че икономическите прогнози не се развият според очакванията. Договореностите на срещата на 25 май, която продължи до късно през нощта, са няколко. Една от най-важните е, че МВФ отстъпва от настояването си за точни прогнози, тъй като става дума за твърде дълъг период от време, през който изчислението на устойчивостта на дълга ще бъде неточно. Еврогрупата продължава да настоява на първичен бюджетен излишък от 3.5% от БВП, но само за 2018-а година. За след това тя прави отстъпка като заявява, че ще е важно само Гърция да се движи в рамките на фискалните правила на Съюза. По-късно пред евродепутатите заместник-председателят Домбровскис обясни, че кредиторите нямат намерение да изискват да се поддържа първичен бюджетен излишък от 3.5% до 2060-а година. Важното е той да бъде достатъчен, за да може публичният дълг да започне да намалява осезаемо. 

Второто голямо постижение е договореността по облекчаването на дълга. Тук МВФ прави голяма отстъпка, но само до 2018-а година. Фондът се отказва да настоява резервният механизъм да бъде приет предварително и се съгласява на дългово облекчение на няколко стъпки. Първият комплект от мерки по дълга ще бъдат изпълнени след приключването на първия преглед на програмата. Те включват репрофилиране на плащанията към кредиторите, както и премахване на поетапното увеличение на лихвата по плащанията по втората спасителна програма от 2017-а година. Ако спасителната програма бъде изпълнена успешно и ако има нужда, следва втори пакет от мерки, който включва премахване на нарастването на лихвата от 2018-а година (отново по втората спасителна програма), използване на печалбите от купуването на облигации през Европейския стабилизационен механизъм като нов буфер за намаляване на общите финансови нужди, използване на неупотребените до момента ресурси по спасителните програми за намаляване на лихвите и за удължаване на матуритетите. 

Според шефа на Еврогрупата Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи), става дума за около 20 милиарда евро. Те са спестени основно от парите за банкова рекапитализация, след като се оказа, че нуждите на гръцкия банков сектор са много по-малки. Пред евродепутатите на 6 юни Пиер Московиси намекна за възможно номинално намаление на гръцкия дълг. Ако до 2018-а година Гърция изпълнява всички условия и се движи в заложената бюджетна рамка (тоест бюджетен излишък от 3.5% от БВП до 2018-а година), може да бъдат одобрени по-амбициозни мерки, като това не изключва възможноста и от "номинални промени", заяви френският еврокомисар без да уточни какво точно предвижда. Той посочи обаче, че са налице две червени линии. Това са програмата да не се променя до 2018-а година и да няма подстригване. 

Валдис Домбровскис уточни, че темата за дълга ще бъде повдигната отново в края на годината, когато МВФ се очаква да изготви нова оценка на устойчивостта на гръцкия дълг. Точно ден преди началото на Еврогрупата на 25 май Фондът публикува обновена оценка [на английски език], която показваше, че няма нужните условия през 2018-а година Гърция да достигне 3.5% бюджетен излишък. След края на срещата на Еврогрупата Пол Томсен, шеф на европейския отдел на МВФ, заяви, че приветства признанието, че гръцкият дълг е неустойчив, но изрази увереност, че планираните мерки ще дадат резултат. 

Всичко зависи от изпълнението

В момента топката отново е в полето на Гърция. Еврокомисарят Московиси призна пред евродепутатите, че това остава по-тежката част от програмата. Той цитира германския министър на финансите Волфганг Шойбле, че изпълнението е от значение, но призна, че всичко зависи от гръцките власти. "Знаем от опит, че каквото и правителство да управлява страната, има един структурен проблем в Гърция и той е изпълнението на реформите". Той уточни, че става дума за пълно изпълнение на всички мерки в спасителната програма. Частично изпълнение няма да доведе до желаните резултати. Пиер Московиси каза още, че в момента за първи път на еврозоната се налага да се справя едновременно с два проблема - изпълнение на реформи и намаляване на дълг. 

На този етап хоризонтът пред Гърция е разчистен. Следващата седмица се очаква Еврогрупата и формално да одобри отпускането на втория транш по програмата, като в германския парламент икономическата комисия вече го одобри. След това предстои ЕЦБ да проведе нова среща, на която да възстанови евтината си кредитна линия към Гърция, преустановена през февруари миналата година, когато гръцката криза се завърна с гръм и трясък в дневния ред на Еврогрупата. Политическата ситуация в страната също изглежда стабилна, така че всички условия са налице да се смята, че Гърция наистина е обърнала нова страница. Пиер Московиси е убеден, че това е така. Той заяви пред евродепутатите, че само преди година се говореше за Гризход, а сега атмосферата е коренно различна. Гръцките власти работят консткруктивно и не създават проблеми. Той изрази специални благоарности към гръцкия финансов министър Евклид Цакалотос. Очакванията са, че този позитивизъм ще се пренесе и върху инвеститорите, а най-вече и върху гръцките граждани. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required