euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Крайно време е бюджетът да стане по-публичен и да мине на начислена база

Аделина Марини, November 25, 2009

Около това мнение се обединиха независими икономисти и членовете на икономическия екип на НДСВ на дискусия днес. Според бившия заместник министър на финансите Любомир Дацов миналия месец бюджетът е приключил счетоводно на 26-то число, което означава, че са спестени разходи за 4 дни, за да се докаже, че са намалени силно разходите. Да се разчита, че тези разходи ще бъдат компенсирани догодина с неочаквано увеличение на приходите, е нелогично, смята още той. Неговото мнение за счетоводното приключване на бюджета беше подкрепено и от икономиста от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев, който заяви, че е крайно време да се мине и на начислена база на бюджета, а не само касово.

Той дори предложи това да стане още догодина. "Честно казано, ако се направи това, пак можете да излезете вие виновни (бившите управляващи, б.р.). Според мен ще имат стимул политически, ако започне да ги напъва бюджетът догодина , да го направят, да го публикуват и да излезете пак вие виновни, с което вие ще си виновни, но, може би, в дългосрочен план ще е хубаво все пак да се публикува", добави още Георги Ганев.

Икономическият екип на НДСВ разкритикува и неофициалната и неточна информация за задълженията на държавата за извършени услуги. Според КРИБ става дума за 1.5 млрд. лв., докато според други източници сумата е под 1 млрд. Във всички случаи обаче, от жълтата партия призоваха да се положат усилия и тези задължения да се изплатят наведнъж до края на годината дори и с риск бюджетът да завърши на дефицит. Идеята беше подкрепена и от г-н Ганев. Георги Ангелов от институт "Отворено общество" обаче заяви, че не е възможно задълженията да са 1.5 млрд. лв. Освен това, според него, изплащането на каквато и да е сумата през декември и излизането на огромен дефицит би било доста шокиращо за чужди наблюдатели.

Спор се разгоря и около намаляването на осигурителната тежест. Този път обаче всички икономисти бяха на едно мнение, независимо дали са партийно обвързани или теоретици, като мненията им варираха единствено по отношение на размера, с който осигуровките трябва да бъдат намалени. Против бяха представителите на синдикатите. Мика Зайкова от КТ "Подкрепа" обяви, че профсъюзът е с големи резерви по отношение намалението на осигурителната тежест, защото за 8-те години досега, когато подобни мерки бяха въведени, те не са довели до някакво значително увеличение на инвестициите във високи технологии, от което да последва осезаемо повишение на конкурентоспособността на българските стоки.

По думите й, ако все пак се пристъпи към намаление на осигуровките, това не трябва да е безусловно. Г-жа Зайкова допълни, че България продължава да черпи конкурентоспособност от евтин труд, което не е никак добре. Старши икономистът на институт "Отворено общество" Георги Ангелов контрира, че намалението на осигурителното бреме трябва да е дори по-голямо, независимо какво казват синдикатите, защото това винаги е било успешна политика. "Всяко намаление води до позитивни резултати, които са съизмерими, видими, фигурират включително в антикризисния план на Европейската комисия", добави икономистът. Тази мярка се препоръчва като работеща политика за насърчаване пазара на труда, прилагана вече от 18 от страните-членки на ЕС.

Г-н Ангелов критикува бюджета за догодина, на който предстои второ четене в парламента, тъй като е с много голям обем. "Той е по-голям като сума от миналата година. Това, което има е орязване на всички разходи, за да се дадат повече пари за пенсиите, тъй като те бяха увеличени с 20%, което е 3-4% от БВП. Имаме изземване от всички разходни сектори и даване за пенсии. Правителството не се осмели да отмени увеличението на пенсиите, което означава обаче, че всички останали сектори страдат. Това е политическо решение", подчерта той.

Георги Ангелов обърна внимание и към все още неспазеното обещание на правителството да направи 15% съкращения, като най-малко или почти никакви са направени в МВР, където "по някаква причина не се говори за реформи". Системата на вътрешното министерство е твърде раздута като персонал, а България е с най-много полицаи на човек от населението. Проблемът с ниските заплати там може да се реши много лесно - по-малко полицаи с по-високи заплати.

Този проблем координаторът на икономическия екип на НДСВ Владимир Каролев пък нарече полицейщина, която присъства из всичките близо 160 страници от управленската програма на правителството. Той критикува липсата на обвързаност на идеите със срокове и начини за постигането им. Бившият финансов министър в предишния кабинет Пламен Орешарски, макар неговата партия (БСП) да отказа да обсъжда бюджета в Народното събрание, също критикува липсата не само на срокове, но и на финансова подпора за обявените приоритети. "В приоритетите по разходната част не откривам само отбраната", изрази учудването си Орешарски.

Повечето присъстващи на дискусията не одобриха и планираното вдигане на акциза на цигарите и алкохола. Милен Велчев, който беше финансов министър в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005 г.) принципно подкрепи подобно увеличение, но не и "преди да сме сигурни, че реформите в митническата администрация ще обезпечат, че това няма да доведе до стимулиране на контрабандата". По-важен въпрос от акцизите е осигурителната тежест, допълни още г-н Велчев. Пламен Орешарски от своя страна попита на кого се оказва подкрепа с решението за вдигане акциза на цигарите, предвид структурата на увеличението - най-евтините цигари ще станат двойно по-скъпи от най-скъпите. Освен това, добави той, защо бирата е подмината от увеличението на акциза за алкохола.

От НДСВ критикуваха и практическото увеличение на размера на преразпределението на БВП - 42.3% и то преди в бюджета да бъдат включени обещаните 150 млн. лв. за земеделие и допълнителните 450 млн. лв. за здравеопазване. От жълтата партия припомниха, че едно от основните предизборни обещания на ГЕРБ беше намаление на преразпределението на 35% на БВП.

Всички на дискусията бяха единодушни, че именно по време на криза е най-подходящият момент за реформи. НДСВ, на които в събота предстои конгрес за избор на нов председател, посочиха и множеството противоречия и дори смешни фразообразувания в управленската програма на правителството. Владимир Каролев най-много се възмути от отделените 2-3 изречения за приватизация и тоталната липса на думата концесия.

На въпрос на euinside дали концесията не се е превърнала в мръсна дума именно по време на 8-годишния престой на НДСВ във властта, г-н Каролев обясни, че магистрала "Тракия" е могла да бъде построена на концесия отдавна, но е паднала в предизборната битка на 2005 г. Той припомни, че концесионният договор вече е публикуван от МРРБ и там ясно се вижда, че далавера в него няма. Бившият министър на държавната администрация Николай Василев също припомни колко пъти НДСВ са призовавали за концесиониране на пристанища, летища и магистрали, но коалиционните им партньори често са проявявали нерешителност или откровено несъгласие.

Любомир Дацов заключи, че за България няма друг вариант освен концесионирането и публично-частното партньорство (ПЧП), тъй като от поне 15 години страната ни има недостиг на публичен ресурс. Той припомни, че предишното правителство е внесло проектозакон за ПЧП, който в момента стои в деловодството на парламента и призова законът да бъде изтеглен и внесен наново, за да бъде отворена възможността за ПЧП в България.