English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Берлинският процес - доброто ченге на европейската интеграция на Балканите

Published on , , Триест, @Twitter: AdelinaMarini
Last change on

Дългоочакваната среща на върха на ЕС с шестте страни от Западните Балкани - Сърбия, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Косово - в италианския град Триест на 12 юли завърши с няколко важни послания не само към страните от все още твърде турбулентния постюгославски регион, но и за самия ЕС. Преди началото на неколкочасовата среща беше обявено възстановяването на германско-френско-италианския триъгълник, който за последен път беше наблюдаван в ЕС, когато премиер на Италия беше Марио Монти. Лидерите на трите страни се срещнаха на красив кораб, закотвен на брега точно пред Площада на Единството в Триест, където се състоя и срещата на върха от Берлинския процес.

Италианският премиер Паоло Джентилони, домакин на срещата, заяви, че тримата лидери са потвърдили нуждата от рестартиране на Европейския съюз, който да бъде по-сближен и по-силен. Германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон признаха "греховете" на своите държави и на ЕС като цяло, че на Италия не е помогнато по-рано с тежкия миграционен натиск, на който е подложена. "Искаме да демонстрираме солидарност с Италия", каза тя и добави, че ЕС не може да е само съюз на икономики. "Трябва да се справяме с всички предизвикателства заедно", бяха думите й - директно послание към централноевропейските страни-членки, които отказват да проявят солидарност по отношение на миграцията. 

Френският президент Еманюел Макрон смята, че е необходимо хуманитаризма да се обвърже с ефективност, когато се подхожда към миграционната криза. По отношение на Европа той заяви, че тя трябва да бъде преоснована отново. "Трябва да идентифицираме недостатъците и да ги решим", каза той и отново акцентира върху нуждата от намиране на демократични начини за вдъхване на нов живот на европейския проект. Това е послание както към самия ЕС, за което беше даден знак и по време на летния Европейски съвет в края на юни в Брюксел, но и към Западните Балкани. В региона все още битува мнението, че ЕС се е оттеглил от региона, че е в дълбока криза и няма време да се занимава с балкански работи. Френско-германско-италианското трио реши да покаже, че е точно обратното. 

Триест запали икономическия мотор на европейската интеграция на Западните Балкани

Тримата лидери направиха тези изказвания, след като слязоха от кораба и под палещите слънчеви лъчи се обърнаха към журналистите преди началото на срещата със Западните Балкани, за които г-жа Меркел каза, че е "наш общ дълг тези страни да се развиват добре и да гарантираме, че те бавно, но сигурно се придвижват към ЕС". По думите й, политическата стабилност на региона е политическа стабилност и за ЕС. За Паоло Джентилони интеграцията на Западните Балкани към ЕС е необратима стратегическа цел. Той изрази надежда, че този процес ще се ускори. Голямата спирачка обаче е в самите страни от Западните Балкани и тяхното политическо ръководство. 

Това беше артикулирано ясно от еврокомисаря по преговорите за разширяване Йоханес Хан (Австрия, ЕНП), който изрази по време на един от многобройните форуми, предшестващи срещата на върха, че се притеснява, че обществото в тези държави е разделено на две части - политиците и гражданското общество. Според него е време вече да се сложи край на постоянните дискусии и диалози и да се премине към действия, насочени в посока към установяване на върховенство на закона, което ще създаде подходящи условия за чуждестранни инвестиции. Йоханес Хан се надява, че ускоряването на развитието на икономиките на шестте държави ще им осигури по-бързо изпълнение и на политическите критерии. "Напълно съм убеден, че без инвестиране и стимулиране на икономиката няма да можем да постигнем напредък в сферата на основните неща [върховенство на закона, демокрация, защита на правата на малцинствата, свобода на изразяване и събиране]", каза той. 

Икономическата част е и същността на Берлинския процес, който беше започнат през 2014-та година по инициатива на Германия. Той се движи като допълнение към евроинтеграционния процес на Западните Балкани. Досега на годишните срещи (тук и тук) се говореше за отделни малки проекти, но тази година беше представен планът, известен като "Берлин+". Той се състои от две части. Първата е договора за създаване на транспортна общност, който предвижда  интеграция на региона към транспортния пазар на ЕС чрез приближаване на законодателството и стандартите на шестте балкански страни към европейското.

Освен това беше договорено и изграждането на нови 7 инфраструктурни проекта, чиято инвестиционна стойност се оценява на 500 милиона евро. От тях 194 милиона ще бъдат грантово финансиране от бюджета на ЕС и заеми от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Останалото ще е национално съфинансиране от страна на Западните Балкани. 

Проектите са за изграждане на автомагистрали, които са част от европейски коридори, тоест ролята им ще бъде не само да свързват страни от региона, но и с ЕС. Трите проекта за автомагистрали са в Босна и Херцеговина. Два проекта са за вътрешна водна свързаност. Единият е по коридора Рейн-Дунав - пристанище Бръчко в Босна и Херцеговина, а другият е за рехабилитация на шлюза "Джердап" между Сърбия и Румъния. Има и два проекта за изграждане на жп-връзки. Първият е по коридора Ориент-Източно Средиземноморие, който се намира в Сърбия, а другият е по същия коридор, но в Македония. 

Друга голяма и очаквана новина от срещата в Триест е създаването на регионална икономическа зона по подобие на вътрешния пазар на ЕС. Става дума за многогодишен план [на английски език] за действие, който предвижда постепенно облекчаване на търговията между шестте държави, на регионалната мобилност и създаване на цифров пазар. Идеята за регионалната икономическа зона е базирана на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (CEFTA), на европейското законодателство и споразуменията за стабилизиране и асоцииране. Целта на плана е премахване на препятствията пред свободното движение на професионалисти чрез взаимно признание на професионални квалификации (лекари, зъболекари, архитекти и граждански инженери). 

Предвижда се също улесняване на търговията със стоки и услуги, превръщане на региона в инвестиционен магнит, цифрова интеграция. Част от цифровата интеграция ще бъде и създаването на безроумингова зона - идея, която българското председателство подготвя. Въпреки че беше поканен като специален гост на срещата в Триест, българският премиер Бойко Борисов не представи тази идея. Тя обаче е залегнала в споразумението за регионална икономическа зона, където се говори за координиране на роуминг политиката в посока към създаване на свободна от роуминг зона. Одобреният план за действие има конкретни срокове и изпълнението му ще се следи на годишна база. ЕС категорично заявява, че това не е заместител за членство. 

Пари срещу реформи

Тази година на срещата в Триест Берлинският процес започна да се слива с евроинтеграционния. Въпреки че ЕС в лицето на италианско-германско-френското трио изрази непоколебим ангажимент към икономическото развитие и интеграция на региона, ясно беше заявено, че лесен път към членство няма. Домакинът Паоло Джентилони припомни, че макар и срещите от Берлинския процес да се въртят основно около икономиката, не бива да се забравя и политическия сценарий - преспективата на реформите, демокрацията, борбата с корупцията, модернизацията. Той каза, че разширяването като такова е било на заден план на срещата, но по тази тема ще има политически дискусии занапред в самия ЕС, когато "трябва да потвърдим много открито на нашите приятели от Западните Балкани, че перспективата за ЕС е отворена и активно се подкрепя от ЕС".

Йоханес Хан също наблегна на това като заяви, че ако Западните Балкани искат да са привлекателни за чуждестранни инвеститори, но и за своите граждани, те трябва да работят за подобряване на качеството и независимостта на съдебните си системи и всичко останало, което попада под термина върховенство на закона. В декларацията [на английски език] от срещата страните потвърждават ангажимента си към демократизация, стабилизация и стремеж външните влияния да не се окажат пречка за евроинтеграционните усилия. 

В декларацията е отделено специално място и на гражданския сектор, който, особено в Сърбия, търпи сериозни атаки от страна на правителството и свързаните с него медии. Специален ангажимент е поет и за борба с корупцията и организираната престъпност. Под егидата на Италия, която признава открито, че има сериозни проблеми с корупцията и организираната престъпност и че точно затова може да бъде от помощ, беше подписана декларация [на английски език], с която се потвърждава общата воля на Италия и страните от Западните Балкани да ускорят усилията си в тази посока. Декларацията съдържа конкретни мерки, които трябва да се предприемат като засилване на системите за предотвратяване на корупцията, задълбочаване на прозрачността и професионализацията на обществените поръчки. 

Дългата сянка на двустранните спорове

Въпреки че като цяло участниците в срещата бяха доволни от резултатите, във въздуха в Триест тегнеше напрежение. Разговори за двустранните проблеми между държавите от региона бяха съзнателно избягвани, но все пак бяха сервирани на масата не от кого да е, а от страни-членки на ЕС - Словения и Хърватия. Двете държави вече десетилетия не успяват да постигнат решение на граничните си спорове. Премиерите Андрей Пленкович и Миро Церар се срещнаха часове преди началото на срещата в Любляна, за да се опитат да намерят решение, но и двамата не помръднаха и на йота от досегашните си позиции по повод работата на арбитражния съд, от който Хърватия едностранно се оттегли преди две години, заради разкритията за политическа намеса от словенска страна. 

Друга неприятна новина от срещата е, че Босна и Херцеговина не подписа Договора за транспортната общност, заради съпротивата на правителството на сръбския ентитет - Република Сръпска. По този повод върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини изрази съжаление, но и надежда, че договорът все пак ще бъде подписан в бъдеще. Тя обаче предупреди, че БиХ има отговорност пред своите граждани. "Тази година няма избори в БиХ. Това е добра възможност за политическото ръководство да отговори на очакванията на техните граждани, а това означава придвижване напред в регионалната интеграция и в европейската перспектива". 

В добавка към това е и признанието на хърватския премиер Андрей Пленкович, че по време на срещата се е усещала "малка фрустрация" от страна на лидерите от региона от бавния процес на интеграция в институционален смисъл - самите преговори или започването им. Черногорският премиер Душко Маркович обаче беше много доволен от срещата и най-вече от ясно заявения ангажимент от страна на ЕС. Следващата среща от Берлинския процес ще се проведе в Лондон догодина. Това трябваше да е и последната среща от процеса, но участниците се договориха да го продължат. 

ЕС започва да осъзнава своята роля

Срещата на 12 юли беше още една и то голяма стъпка от страна на ЕС към Западните Балкани, които бяха оставени на самотек и на силно геополитическо течение през последните години. Началото на 2017-та, когато напрежението в региона се вдигна до нивата от началото на 90-те години, подейства отрезвяващо за ЕС, както euinside писа

Срещата в Триест показа, че Берлинският процес започва да играе ролята на доброто ченге. Чрез него ЕС подкрепя думите си за иначе все по-кухо звучащата фраза "европейска перспектива" с конкретни проекти и пари, и то от фондове, които не са предприсъединителни. Наливането на инвестиции в региона служи като подсладител за затягането на примката около политическото ръководство на държавите от региона, което си остава най-голямото предизвикателство. Посланието на ЕС е, че няма да има лесно влизане в ЕС - трябва да се изпълнят критериите. Това беше много ясно казано на досегашния брюкселски любимец - президента на Сърбия Александър Вучич - в Брюксел, където той очакваше да получи конкретна дата за членство, но беше поставен пред избор - с ЕС или с Русия, с нелиберализъм или либерална демокрация. 

Всичко това са крачки в правилната посока, но са нужни още. Остават две много трудни задачи пред Съюза. Как да отиграе докрая геополитическата карта, като в тази ситуация Сърбия е най-трудната страна. Упражняването на натиск върху сръбския президент Александър Вучич няма да остане без последствия и може да предизвика политически сътресения. ЕС трябва да се подготви за това. Друг проблем е финансовият ангажимент след напускането на Великобритания. Дали ЕС ще бъде толкова щедър към страните от Западните Балкани и когато парите в общата хазна намалеят?

Съюзът ще докаже своя траен ангажимент към региона, когато по време на преговорите по следващата многогодишна рамка предвиди достатъчно пари за инфраструктура и подкрепа на реформите в шестте държави. Тогава те наистина ще разберат какво точно означава европейска перспектива. За да не изпуска нещата от контрол, ЕС трябва също така да се ангажира по-активно в посредничество за решаване на най-тежките двустранни проблеми. Фактът, че ЕС вече сериозно говори за нуждата от демокрация и върховенство на закона е похвално, след като досега беше критикуван, че предпочита стабилността (стабилокрацията по термина на Др. Флориан Бибер) пред демокрацията, също е похвален. Най-голямото изпитание обаче остава у дома - Полша, Унгария, България и др. 

Срещата беше дебютна за сръбската премиерка Ана Бърнабич, която заяви, че всяка среща, на която държавите от региона се събират и разговарят е успешна и че тя ще работи за добросъседските отношения. Срещата беше първа и за премиера на Македония Зоран Заев. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required