English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Лятото на балканските надежди

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Голямото събитие за Западните Балкани тази година е срещата на върха на страните от Берлинския процес в италианския град Триест на 12 юли. През последните месеци сериозно се помпат очакванията, че тази среща ще произведе голям стимул за европейската интеграция на региона, който страда от интеграционен упадък и тежки геополитически главоболия. Шестте балкански държави от региона се надяват ЕС да развърже кесията си до мащабите на план "Маршал" за региона, който да вдигне най-бедните европейски роднини на крака и да спре постоянното изтичане на мозъци и работна ръка, а Съюзът в замяна се надява на рестартиране на европейската интеграция на тези държави, които се разболяха от вируса на нелиберализма и национализма. 

След националистическата зима на Балканите дойде пролет

Допреди няколко месеца регионът будеше сериозна тревога в Брюксел и столиците на страните-членки, заради опасното завръщане на националистичната реторика от началото на 90-те години, говора на омраза и сериозното влошаване на отношенията между почти всички страни от региона и техните съседи от ЕС, като под повърхността се наблюдаваше и активната намеса на Русия. Ситуацията се влоши толкова, че принуди върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) да признае по време на балканското си турне, че "Балканите лесно може да се превърнат в шахматни дъски, където да се играят големи игри за влияние". 

След тежката зима, когато често се задаваха въпроси дали на Балканите не предстои нова война, ситуацията днес не изглежда толкова отчайващо. Няма значително подобрение в отношенията между държавите от региона, но геополитическите условия са значително по-благоприятни за ЕС. Черна гора най-сетне стана членка на НАТО, въпреки острата съпротива на Русия и опитите за преврат през есента на миналата година. В Македония също настъпи значителна промяна. След две години политическа нестабилност най-сетне страната има правителство, начело със Зоран Заев, който заложи на амбициозна програма за реформи и завръщане на страната на европейския път, което включва и решаване и на най-сериозните проблеми, които досега я спираха - решаването на спора за името с Гърция и сключването на споразумение за приятелство с България. 

Известна, но и доста неясна промяна има и в Сърбия. След президентските избори през април политическият пъзел в страната се промени. Досегашният силно проруски президент Томислав Николич отстъпи от политическата сцена и на неговия стол седна досегашният премиер Александър Вучич, който има имидж в Брюксел на проевропейски лидер. Това е доста спорна квалификация, която не е непременно невярна, но е с много условности. Александър Вучич не се изморява да твърди, че основната цел на Сърбия е да стане членка на ЕС и работи усърдно по отварянето на нови глави от преговорния процес. Паралелно с това той придвижваше страната си към нелиберализъм и все по-тясно сътрудничество с Русия. Президентските избори обаче му показаха жълт картон. На политическата сцена се появиха нови, по-либерални и демократично настроени политически сили, които застрашават политическата доминация на партията на Вучич - Сръбска прогресивна партия. 

След месеци неяснота той най-сетне избра наследника си начело на правителството - младата Ана Бърнабич. Няма никакво съмнение, че нейната роля е да опази контрола на Вучич върху изпълнителната власт, но в същия момент назначаването й изигра много положителна роля за имиджа на Сърбия на запад, тъй като Ана Бърнабич е първата жена-премиерка на Сърбия и освен това публично се призна за членка на LGBT малцинството. Това създаде очаквания на Запад, че в Сърбия нещата вървят в правилната посока, нищо че шествията на гордостта (Pride) все още приличат повече на военни паради, заради тежката военизирана охрана. При представянето на програмата си пред Скупщината Ана Бърнабич заложи на два изненадващи за региона приоритета - цифровизация и образование. 

Всичко това звучи много хубаво, но залитането на Сърбия с Ана Бърнабич на запад предизвика остри реакции от страна на Русия. От дни пресата се занимава основно с това какво точно е имала предвид тя, когато в интервю за Bloomberg заяви, че ако се наложи да избира, Сърбия ще избере ЕС, а не Русия, нищо че Русия си остава близък културен приятел на сърбите. Стигна се дори дотам сръбската премиерка да връчи стенограма на интервюто си на руския посланик в Белград Александър Чепурин. Президентът Вучич застана зад премиерката си като заяви, че не вижда никакъв проблем в изказването й. Въпреки че е ясно, че Ана Бърнабич ще остане под контрола на г-н Вучич, нейното назначаване може и да е знак за промяна, макар и внимателна и бавна в Сърбия, която заедно с Косово и Босна и Херцеговина, е обкръжена от НАТО и ЕС.

Сега е моментът ЕС да се възползва от промените и да отговори подобаващо, тъй като все още остават много проблемни точки - отношенията между Сърбия и Косово, ситуацията в самото Косово и в Албания. Нищо от постигнатото не може да се възприема за гарантирано и необратимо.

Берлин+

Голяма промяна има и от страна на ЕС. На 31 май в Берлин германският външен министър Зигмар Габриел произнесе реч [на английски език], за която се говореше месеци наред на Балканите. В нея той направи няколко важни констатации като например, че "страни извън региона се опитват да възстановят сфери на влияние чрез остаряло геополитическо мислене" или че "не можем повече да продължаваме да правим нещата, както досега". В тази си реч той заяви ясно, че е необходимо да се промени говоренето за ЕС в региона. "Не помага, когато се създава впечатлението, че Европа е основно заета със собствените си работи и не се интересува достатъчно от Западните Балкани", каза той и призова говоренето за ЕС да се адаптира към реалността. 

Това включва и увеличаване на видимостта на ЕС. Зигмар Габриел се сблъска с един стар парадокс в Белград по време на визитата си там по-рано тази година: "Не разбирам защо човек бива посрещнат по пътя от летището в Белград към центъра на града от огромен билборд, който възхвалява руско-сръбското приятелство, докато жълтото и синьото на ЕС е изцяло невидимо". Нещо повече, каза той, сърбите живеят с впечатлението, че Русия е най-големият финансов донор на Сърбия. Германският топдипломат обяви и плана "Берлин+", който включва сериозен финансов ангажимент на ЕС, чиято цел е да върне Западните Балкани на правилния път. 

Колко на прав път е бил Зигмар Габриел говореше това, че идеята му се въртя месеци из сръбските медии и на Балканите като цяло. За първи път от много време насам новините от/за ЕС преобладаваха пред тези от/за Русия. Седмици наред се говореше само колко пари ще даде ЕС, че това ще бъде своеобразен план "Маршал", какви проекти да се финансират и т.н. Това е доста рядко явление специално на сръбската медийна сцена, където най-често присъства Русия с коментари от посланика Чепурин или говорителката на външното министерство Захарова по всякакви теми, а на второ място е САЩ, въплътен от заместник-помощник секретаря Браян Хойт Ии, на когото е възложена мисията да се грижи за Балканите. Неговото мнение също често присъства в сръбските медии, а ЕС се свежда до отваряне или блокиране на глави. 

Очаква се планът "Берлин+" да бъде официално представен именно в Триест на 12 юли от Европейската комисия. Не е ясно за каква точно сума става дума. Говори се за "значително ново финансиране", което ще бъде част от годишния пакет за свързаност. Очаква се също така да бъде подписан и договорът за Транспортната общност, който ще финансира интегрирането на транспортните мрежи в региона. От думите на Зигмар Габриел през май става ясно, че ще се работи по изграждането на автомагистрали между Сърбия, Косово и Албания, което ще се финансира с допълнителен фонд за инфраструктурни проекти. 

Друга важна инициатива, която се очаква да бъде официално оповестена в Триест е създаването на регионална икономическа зона, която също от месеци се дискутира на Балканите и дори стана повод за ново напрежение. Идеята беше лансирана за първи път тази пролет в Сараево като се интерпретира като инициатива на Александър Вучич за създаване на регионален пазар по модела на европейския единен пазар. Някои държави като Косово и Македония обаче съзряха в това опити да се възстанови сръбската доминация в региона или пък опит да се замести членството в ЕС с регионална инициатива. Други подкрепят идеята, начело с еврокомисаря по преговорите за разширяване и политиката към съседите Йоханес Хан (Австрия, ЕНП). 

Това, което предстои да се представи в сряда е икономическа зона, чиято цел ще бъде да стимулира привлекателността на региона за инвестиции. Както предупреди Зигмар Габриел през март обаче, такава инициатива ще бъде успешна единствено, ако се работи за установяване на върховенство на закона в тези страни, тъй като инвеститорите няма да искат да инвестират, ако нямат правна сигурност. Друга идея, по която работи българското председателство на Съвета на ЕС, започващо на 1 януари, е премахването на роуминга в района на Западните Балкани. Според високопоставен български дипломатически източник, по тази тема вече се разговаря с току-що встъпилата в длъжност нова българска еврокомисарка Мария Габриел (ЕНП), която отговаря за цифровата политика на ЕС. Целта е най-напред да започне разговор по темата, а след това да се излезе с конкретен план, който да бъде част от идеята за регионална икономическа зона, съобщи източникът пред euinside.

Идеята не е нова, но за нея също вече има благоприятна среда след премахването на роуминга в самия ЕС. Още преди няколко години се правиха опити телекомите в страните от Западните Балкани да се договорят за отпадането на роуминга в региона или поне за намаляване на цените, но това завърши без резултат. 

Както обикновено става на срещите на върха от Берлинския процес, неизбежно е да изплуват на преден план обтегнатите двустранни отношения. Възможно е темата за граничния спор между две от страните в Берлинския процес - Словения и Хърватия - да се опита да превземе дневния ред, както се случи на годишния форум в Дубровник преди седмица. Очакванията все пак са икономическите изгоди да надделеят над дребнавите балкански дрязги. Това може да стане, само ако сумата на финансовия ангажимент се окаже достатъчно сериозна. Този пакет има потенциала да промени играта в региона. 

Страните от Берлинския процес от страна на ЕС са Германия, Франция, Австрия, Италия, Словения и Хърватия. Срещата в Триест ще бъде дебют на международната сцена за сръбската премиерка Ана Бърнабич. Догодина ще бъде последната среща за Берлинския процес. Тя ще се състои в Лондон. Някои вече изразиха скептицизъм и дори критикуваха идеята, че напускаща Великобритания ще бъде домакин на такъв форум. Това обаче е неоснователна критика. Великобритания винаги е била силно ангажирана със Западните Балкани и няма причини да промени политиката си към този район дори и след напускането си, както ясно показва и поведението на премиерката Териза Мей в последните месеци.

Нещо повече, провеждането на срещата в Лондон е силен сигнал за бъдещите външнополитически отношения на Великобритания и ЕС. Домакинството на Лондон е добър пример и за това, че не бива ставащото в ЕС да се драматизира излишно. Ако държавите са наясно с националните си интереси и стратегическите си цели, диалогът и взаимното сътрудничество са напълно възможни. Нещо, което страните от Западните Балкани все не успяват да научат. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required