euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Поредната среща, посветена на бежанската криза, започна с очакване за провал, но завърши с успех, ако договарянето по текста [на английски език] на декларация може да се квалифицира като успех. В средата на миналата седмица шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер изненадващо свика необичаен формат среща на върха, като покани в Брюксел лидерите на страните по и около балканския бежански маршрут - Гърция, България, Румъния, Сърбия, Албания, Македония, Хърватия, Словения, Унгария, Германия и Австрия. Турция, въпреки че е основен фактор и в проблема, и в намирането на решение, не беше поканена. За сметка на това мнозина се учудиха защо албанският премиер е бил поканен, на което Комисията отговори, че Албания също е в района и макар да няма засега данни, че тя може да бъде част от разклонение на балканския маршрут, все пак от картата се виждало, че е по-добре да бъде поканена. 

За подобна среща настояваше още през лятото сръбският първи вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич, който отправи остри критики срещу България и Унгария за това, че не се включиха в тазгодишната среща на върха от Берлинския процес, която също беше посветена на миграционно-бежанския проблем. А тези страни, каза тогава г-н Дачич, имат роля. По време на срещата във Виена той се възмути, че ЕС планира среща на върха, посветена на проблемите, с които западнобалканските държави се сблъскват заради постоянно нарастващия бежански поток, чак през октомври. Само че, през октомври не се състоя среща на върха, а среща на високо равнище, тоест с участието на министри и високопоставени представители. Освен това тя не беше посветена само на западнобалканските страни, а и на държавите от източносредиземноморския маршрут. 

Срещата на 9 октомври приключи с декларация [на английски език] с широк обхват. В нея се поема ангажимент да се помогне на страните, които са първите потърпевши от бежанския прилив - Турция, Йордания и Ливан. Признава се за наличието на транзитни държави като се отделя специална глава в декларацията за това как да им се помогне. А именно чрез предоставянето на незабавна хуманитарна помощ като храна, подслон, здравеопазване, психологическа и социална помощ, защита, вода и хигиенно оборудване за всички преминаващи. Увеличаване на възможностите за приемане и настаняване, обмяна на информация. Съществен елемент от тази част от декларацията беше ангажимента да се работи за предотвратяване на междусъседското напрежение и за борба с ксенофобията. Друг съществен елемент беше обмяната на информация и регионална координация. 

На тази среща в Люксембург участниците се договориха и за борба с организираната престъпност и трафика на хора. Въпросната среща се състоя между поредното заседание на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС, които приеха важни промени в европейското законодателство по отношение на бежанците и мигрантите, и поредната среща на върха на ЕС, която обаче приключи доста безрезултатно. Само десет дена след нея се проведе и тази западнобалканска среща, която изглежда, че постави началото на механизъм за сътрудничество между страните от региона, без значение дали са членки или нечленки, тъй като опитът показва, че липсата на диалог е типична за всички. Това само по себе си не говори добре за ЕС, но е въпрос на отделна тема. 

Скептицизъм, песимизъм и враждебност

В дните преди срещата напрежението между страните по западнобалканския маршрут отново се покачи, след като Унгария, явно в отговор на "постигнатото" на срещата на върха на 15 октомври в Брюксел, затегна контрола и по границата си с Хърватия, като заплаши да направи това и със Словения в опит да се изолира от маршрута. Хърватия, която се намира в разгара на кампанията за парламентарните избори на 8 ноември, се оказа отново в ситуация на размяна на обвинения със Сърбия и Словения. Докато обвиняваше Сърбия, че й довежда твърде много бежанци по границата, които тя не може да обработи толкова бързо, Словения се оплакваше, че Хърватия транспортира бежанците с прекалено голяма бързина и в големи бройки, при това без да информира предварително. Загреб твърдеше, че сътрудничи добре с Любляна и че има договорен коридор, Любляна обаче отричаше и дори обвиняваше Хърватия, че умишлено транспортира бежанци на места, където словенците не ги очакват. Така се стигна и до кадрите на преплуващи ледените води на река Сутла бежанци, които потресоха председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и германската канцлерка Ангела Меркел. 

Преди началото на срещата унгарският премиер Виктор Орбан в необичаен стил застана пред журналистите и закачливо ги попита: "Има ли въпроси?", което предизвика смях сред колегията. Той заяви, че присъства на срещата само в качеството си на наблюдател, тъй като Унгария вече не счита себе си за част от западнобалканския маршрут. Той бил готов да помогне на колегите си със съвет, ако желаят. След това каза обаче, попитан дали ще посъветва колегите си също да градят стени, че не му плащат, за да дава съвети на други. Очакването му беше, че на срещата ще бъде сложен край на политиката на отворени врати и на поканите, които са в нарушение на Шенгенското споразумение. Също, че шенгенските страни по трасето ще спазват това "международно споразумение", както той го нарече. "Но, разбира се, това е само мнение на един наблюдател", заключи унгарският министър-председател отново със закачлив вид.

Хърватският премиер Зоран Миланович, който 10 дена по-рано за Европейския съвет беше изгубил гласа си, беше достатъчно гласовит в неделя вечерта като заяви, че не е дошъл да поема ангажименти, а просто да участва в конструктивен разговор. Той отбеляза, че липсва много важен събеседник на тази среща - Турция. Припомни, че нищо от това, което се прави няма смисъл, защото Хърватия е четвърта по веригата. Докато бежанците стигнат Хърватия, три държави преди нея вече са направили нарушения. Г-н Миланович този път беше по-мек към Гърция като заяви, че разбира, че страната не може сама да се справи. "Ясно е, че Гърция има оперативни проблеми, не може да се справя. Това не може никой. Нито Словения, нито други. Това няма връзка с Шенген. Това е една импровизация. Това е лек пожар. Когато има пожар, не гледаш пътните знаци. Просто караш", каза той, но отново посочи, че няма представа защо не се решава проблема на турско-гръцката граница. Подчерта в типичния си леко арогантен стил, че е дошъл, въпреки че е в средата на предизборна кампания, за да демонстрира конструктивност.

За разлика от него сръбският премиер Александър Вучич изигра блестящо ролята на най-конструктивния лидер в балканския край. С примиренчески тон и нетипична отвореност към журналистите, на отличен английски с американски акцент той заяви, че очаква от срещата цялостно европейско решение. Той каза, че Сърбия е готова да поеме своята квота, както и всички останали, нищо че не е част от ЕС. Големият въпрос е обаче какво ще се прави със стотиците хиляди бежанци. Бившият министър на информацията в правителството на Слободан Милошевич говори два пъти пред журналистите. Първият път на влизане за срещата и втория път преди вечерята, която се проточи до след полунощ. Той отхвърли сравненията между Сърбия и Германия, като каза, че Сърбия е само транзитна държава. Тя не поема грижите за десетки хиляди бежанци завинаги. Според него, срещата няма да постигне много, но поне "имахме шанс да говорим един с друг, да се чуем един друг и да научим малко за проблемите на другите", каза той, сякаш дотогава напълно незнаещ, че има други страни със сходни на неговите проблеми, въпреки постоянните медийни престрелки със съседите по балканския маршрут.

Ако Хърватия е готова да поеме 2000 души по квотната система, то Сърбия е готова да поеме 3000, съобразно с броя на жителите и останалите критерии, които се прилагат в квотната система, договорена в края на септември. Според него обаче, най-важният въпрос е какво да се прави с тези, които не желаят да останат в Сърбия. "Да ги вкарваме в затвора ли?", попита той, вдигайки безпомощно ръце. Българският премиер също беше доста сърдит, че точно в деня, когато в България се провеждаха местни избори и референдум за въвеждане на електронно гласуване, той е бил привикан "драматично" в Брюксел. Той единствено изрази съпротива срещу текст в проектодекларацията, който призовава страните по маршрута да взимат заеми от международни финансови институции, за да финансират мерките, свързани с бежанците.

"Винаги съм бил за стриктното спазване на маастрихтските критерии - до 3% от бюджетния дефицит, да не минава 60% външният дълг. Това, което се предлага, някои държави може да се изкушат и да си подменят, да речем цялата военна техника, граничарска техника и всичко останало със заеми, и да вдигнат дефицита и след 1 година пак да отидем да говорим за финансова криза. Затова съм против", обясни г-н Борисов няколко дена, след като Евростат ревизира данните си за бюджетния дефицит на България за 2014-а година нагоре до 5.8% от БВП, което може да се окаже основание за отваряне на процедура по прекомерен дефицит. В проектобюджета за 2016-а година, представен ден след изказването му, се предвижда бюджетният дефицит да бъде 3% от БВП. Българският премиер каза още, че България иска да е част от европейско решение. "Не искаме да бъдем индивидуалисти, но решения трябва да се вземат днес", каза той между първата сесия и вечерята. 

На фона на умерения песимизъм, който звучеше от премиерите на Унгария, Хърватия, България и Сърбия, словенският министър-председател Миро Церар нарисува катастрофичен сценарий. Той заяви, че ако не бъде намерено решение на проблема, самият ЕС ще се разпадне. На също много добър английски език г-н Церар обясни, че Словения е най-малката страна по маршрута с население от 2 милиона души. Само за последните 10 дена в страната са влезли над 60 хиляди души, като само за един ден границата са преминали 13 000. Това е еквивалентът, обясни той, на това в Германия за един ден да влязат половин милион. Въпреки че Словения се старае да пази границата си (която е и шенгенска) и че се опитва да има хуманно отношение, тя няма да може да издържи твърде дълго. "Ако не направим всичко заедно, това ще бъде началото на края на ЕС и на Европа като такава", каза той като не пропусна възможността отново да обвини Хърватия, че бута хора по границите и в ледените реки, както и за пълната липса на комуникация.

Хайде вече да си говорим и да си сътрудничим!

В първия час на 26 октомври лидерите на страните от региона си стиснаха ръцете под обща декларация от 17 точки, която стъпва на няколко основни елемента - постоянна размяна на информация и ефективно сътрудничество, ограничаване на вторичните движения, подкрепа за настаняване и почивка на бежанците, съвместно управление на миграционните потоци, гранична охрана, борба с трафика. Познато, нали? Това под една или друга форма го имаше и в предишни документи. В декларацията от срещата на 25 октомври страните от региона се задължават да си говорят помежду си, като вече са започнали назначенията на служителите за свръзка. Лидерите са поели ангажимент това да стане до 24 часа. Говорител на ЕК съобщи по обяд, че процесът вече е започнал.

Страните по маршрута ежедневно ще си разменят информация и ще координират движението на бежанците, така че да може да се насочат навреме усилията за оборудване на подслони и да се организират доставките на храна, вода и санитарно оборудване. Освен това, страните поемат ангажимент да не стимулират бежанците да преминават в други държави без да ги информират. В декларацията се поема ангажимент и за изграждането на центрове с по-голям капацитет, което означава бежанците да се задържат повече време в една държава. Гърция например е поела ангажимент да разшири капацитета на центровете си с 30 000 души, а още 20 000 ще бъдат приети от отделни граждани и семейства. Още 50 000 трябва да бъдат разположени из страните от Западните Балкани. Дали това ще е доброволен процес, на квотен принцип или по друг не става ясно. В декларацията наистина се призовава засегнатите държави да търсят финансова помощ от финансови организации, но се посочва изрично, че е по желание. 

И макар че все още няма договореност на ниво ЕС за обща охрана на границите, това вече ще се изпробва в известна степен в западнобалканския район. Фронтекс ще работи на сръбско-хърватската граница. 400 полицаи ще бъдат разположени и по словенско-хърватската граница. Европейската гранична агенция ще бъде подсилена и по границата между Турция и България. Договореното между лидерите от района ще се наблюдава и контролира всяка седмица. ЕК настояваше през цялото време до провеждането на срещата страните по маршрута да се възползват от два европейски механизма. Първият е за гражданска защита, от който Хърватия най-сетне се възползва като рано сутринта в понеделник е поискала материална помощ под формата на зимни палатки, легла, матраци, одеала, санитарно оборудване. Досега хърватският премиер се хвалеше, че Хърватия се справя сама и няма нужда от чужда помощ. 

Жан-Клод Юнкер беше видимо доволен от постигнатото, когато се яви на съвместната си пресконференция в края на срещата с германската канцлерка Ангела Меркел. Той изтъкна именно това, че балканските страни са започнали да си говорят помежду си, което отбелязаха и самите те в края. Г-н Юнкер отправи и силно послание към бежанците да се регистрират. "Без регистрация, няма права", каза той и натърти отново, че затварянето на границите не е решение. Ден преди срещата България, Румъния и Сърбия се договориха, че ако Германия и Австрия затворят границите, те ще откликнат със същото. Попитан за това преди срещата, Александър Вучич отговори: "А вие какво очаквате да направим - да се превърнем в буферна зона?". Голямата задача обаче остава изпълнението. 

Унгарският премиер продължи да настоява и след срещата, че Унгария е само наблюдател. Въпреки това обаче, Унгария ще назначи човек за контакти, за да "улесни координираните действия по имиграцията, съобразно с решенията на лидерите на срещата в неделя", се казва в съобщение на унгарското правителство. Заедно с това, Унгария ще продължи да охранява зелената си граница, както и досега. Засега реакциите от Европарламента са малко, вероятно защото във вторник сутринта г-н Юнкер и Доналд Туск ще отговарят пред евродепутатите за резултатите от октомврийския Европейски съвет. Според лидера на групата на ЕНП Манфред Вебер (Германия), изходът от срещата в неделя е положителен. "Този план не може да остане само на хартия. Редът трябва да бъде възстановен по балканския маршрут и бежанските потоци да се канализират", каза той.

"Европа не бива да забравя своята отговорност спрямо Западните Балкани и трябва да подкрепи хуманитарните усилия на тези страни чрез незабавна финансова помощ", каза лидерът на групата на Социалистите и демократите Джани Питела (Италия). Срещата обаче ще остави горчив вкус в устата за председателя на Европейския съвет Доналд Туск. По време на пресконференцията след края на срещата на върха на ЕС на 15 октомври възникна недоразумение дали той да отговори на поставен въпрос или Жан-Клод Юнкер. Тогава бившият люксембургски премиер каза: "Ти си шефът". В неделя вечерта обаче, бившият полски премиер не беше шефа. Фрустрацията му от това, че такава среща се организира от Еврокомисията си личеше преди началото на срещата, когато той заяви, че въпреки изборите в Полша (които неговата партия изгуби), той е пристигнал заради сериозността на ситуацията. 

"Чух съмнения и спорове от столиците относно този формат, но откакто нашите балкански приятели чувстват, че са заплашени, няма да се концентрираме върху формалностите и процедурите, а върху това как да им помогнем", каза той. По повод критиките за провеждането на среща в този формат Ангела Меркел заяви, че необичайните времена изискват необичайни формати, което съвсем не е пример за европейско единство. Един от плюсовете на този формат е, че страните извън ЕС, особено тези, които имат амбиция някога да станат пълноправни членки, виждат как реално работи Съюзът. Научават се и как да общуват с журналистите. Не всички лидери говориха пред журналистите и далеч по-малко говореха английски. Направи впечатление обаче, че българският премиер си тръгна, точно когато му беше зададен въпрос на английски, докато македонският президент Георги Иванов ползваше преводач.