euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Това лято беше необичайно горещо с отбелязване на температурни рекорди. Юли беше обявен за най-горещият, откакто се правят измервания. Сериозни жеги имаше и на политическата сцена. Наследствените проблеми от бивша Югославия сериозно обтегнаха отношенията на Хърватия със Словения и Сърбия, особено с последната. Точно в най-големите юлски жеги отношенията между Загреб и Любляна сериозно се обтегнаха. Причината е в разкритията, че словенският съдия в арбитражния трибунал, създаден, за да реши граничния спор между двете страни около Пиранския залив, е поддържал нерегламентирани връзки със служител на словенското външно министерство. Това отприщи вълна от взаимни обвинения от двете страни на границата. Словенското правителство поиска продължаване на работата на арбитражния съд, но Хърватия категорично отказва.

Забележително беше единството, с което Хърватия окачестви трибунала като "компрометиран". Рядко може да се види такова единодушие между политически опоненти и медиите в страната. По предложение на хърватското правителство парламентът гласува единодушно на 29 юли решение за излизането на Хърватия от арбитражния трибунал. Словения възрази срещу едностранното решение, като критики имаше и от Европейската комисия, която е страна в спора, тъй като трибуналът беше създаден с нейно посредничество. Причините лесно може да се намерят в предприсъединителния процес на Хърватия, когато Словения използваше всяка възможност да наложи вето върху напредъка на Хърватия до решаването на двустранния спор. 

В Хърватия ситуацията има и силен вътрешнополитически отзвук. Твърдата позиция на правителството на социалдемократа Зоран Миланович му донесе така дългоочаквания стимул в социологическите проучвания. Благодарение на скандала той успя да изравни позицията на Социалдемократическата партия с тази на най-големия си опонент - десния Хърватски демократичен съюз (HDZ), който в последните години успя да поизчисти имиджа си на най-корумпираната партия в страната като заложи на националистичната карта и крайно дясната реторика. Бъдещето на граничния спор около Пиранския залив все още е неясно, но е малко вероятно Хърватия да отстъпи и да се върне в арбитражния трибунал след наистина уникалното политическо и обществено единство по въпроса за оттеглянето. Още повече, че Хърватия вече е пълноправен член на ЕС и упражняването на натиск върху нея би било трудно, макар че в Словения вече се чуха призиви Любляна да наложи вето над присъединяването на Хърватия към Шенген, което се очаква до година и половина. 

Лошо, по-лошо, отношения със Сърбия

Макар и двустранен по своята същност, спорът между Хърватия и Словения вече е изцяло европейски, докато отношенията между Хърватия и Сърбия имат доста по-сериозен и мащабен отзвук. В Хърватия вече има мнения, че отношенията между Загреб и Белград никога не са били по-лоши от разпадането на Югославия досега. Медийните престрелки са почти ежедневие вече седмици наред. Като се започне от отбелязването на двайсетата годишнина от операция "Буря", с която Хърватия възстанови териториалната си цялост и приключи отделянето си от бивша Югославия, мине се през ватерполен мач и се завърши с нововъзпламенената драма с въвеждането на табели на кирилица във Вуковар. 

Както euinside писа, отбелязването на "Буря" предизвика обтягане на отношенията и размяна на не особено дипломатични реплики през границата. Това е и най-сериозното предизвикателство за самия ЕС и подхода му към европейската интеграция на региона, тъй като става дума за диаметрално противоположни интерпретации на исторически събития, на които самият Съюз е бил пряк свидетел и дори посредник. Хърватия тази година отбеляза годишнината с военен парад ден преди традиционните чествания в Книн. Благодарение на решението на правителството да се проведе военен парад в Загреб за първи път годишнината беше почетена и от дипломатическия корпус. Това до голяма степен маргинализира и радикализира отбелязването на годишнината в Книн, където се чуха фашистки поздрави и призиви "Убий сърбина", останали неосъдени от десния политически елит в страната. 

Същевременно Сърбия обяви 5 август (денят на "Буря") за ден на траур в памет на загиналите по време на операцията сърби. След поредица от провокативни изказвания по повод годишнината сръбският премиер Александър Вучич се сети, че си е поставил за задача да превърне Сърбия в регионален фактор на стабилност. Той предложи страните от бивша Югославия да почитат заедно и на една дата всички жертви на войните в региона. Идея, която беше отхвърлена от хърватския му колега Зоран Миланович. 

В разгара на летните жеги се проведе и европейското първенство по ватерпол в Казан, където на финала Сърбия надигра с голяма преднина Хърватия и стана шампион. Това нямаше да е кой знае какъв проблем, ако хърватската национална телевизия не беше прекратила прякото предаване от Казан преди награждаването. Това предизвика остри и единодушни критики в хърватските медии, според които е обидно, че само и само да не се чуе сръбския химн хърватските граждани са били лишени от възможността да се насладят на награждаването на хърватските ватерполисти и да чуят и своя химн. 

Към високите летни температури това лято допринесе и нововъзпламенения пожар около въвеждането на кирилицата във Вуковар. Споровете около въвеждането на табели на латиница и кирилица на публични места вървят вече няколко години. Въвеждането на двуезичните табели беше съпроводено от масови бунтове и сблъсъци с полицията във Вуковар. След местните избори в града по-рано тази година, когато на власт дойде кмет от HDZ, ситуацията в града коренно се промени. На 17 август градският съвет гласува решение за промяна на статута на града, с което на практика се премахва двуезичността. 

Освен спорно това решение съдържа в себе си и неточности, тъй като в него се говори за писмеността на сръбското малцинство. Кирилицата е създадена по време на първото българско царство и се превръща в писмо на много славянски и неславянски народи. Денят на славянската писменост е официален празник в България и се отбелязва подобаващо на 24 май. С присъединяването на страната към ЕС на 1 януари 2007-а година кирилицата се превърна и в третата официална азбука на ЕС.

На 24 май 2007-а година тогавашният румънски еврокомисар, отговарящ за многоезичието, Леонард Орбан заяви: "Когато България се присъедини към Европейския съюз в началото на тази година, Съюзът прие не само нов член, но и нова азбука. Като комисар, отговарящ за многоезичието, за мен е удоволствие и чест да бъда днес тук и да участвам в честванията на българския език и кирилицата. През вековете България е издигнала високо в славянския свят кирилицата и културата, свързана с тази азбука. Старобългарският език става основа за създаването на универсален литературен славянски език. България днес предприе още една историческа стъпка: присъедини кирилицата към семейството на ЕС". 

Много от доводите против въвеждането на кирилицата във Вуковар заслужават уважение и размисъл, но е напълно погрешно тази азбука да се асоциира единствено със Сърбия и един мракобесен режим - този на Слободан Милошевич. Според колумниста на хърватското онлайн издание "Индекс" Горан Войкович, хърватските десничари работят в полза на великосръбската идея с опитите си да попречат на въвеждането на двуезичните табели. И реакцията на Сърбия не закъсня. Сръбският министър на труда Александър Вулин, който играе ролята на официалния провокатор на сръбското правителство, настоя за реакция от страна на ЕС. Европейската реакция ще бъде много по-важна от хърватската, тъй като ако ЕС може да допусне своя членка да забранява писмото на един народ, то тогава какви са европейските ценности, възкликна сръбският министър. 

Европейската комисия отговори, че хартата на основните права в ЕС забранява дискриминация въз основа принадлежност към национално малцинство, но ЕК не може да се произнася за малцинствата, признаването на статута им, самоопределението и автономията им или пък техния език. 

Горещо, усеща се като 90-те

Усещането в Хърватия е, че ситуацията на Балканите, заради отношенията със Сърбия, силно напомня на началото на 90-те години, когато започнаха разпадът на бивша Югославия. Трябва да се каже, че принос за това усещане има и самия ЕС, който отказва да реагира на много от спорните случаи, особено когато става дума за страни-членки на ЕС. Това не само е в разрез с широко прокламираните европейски ценности, но и налива вода в мелницата на нереформаторите в Сърбия. Добър пример за това е изявлението на първия вицепремиер на Сърбия и министър на външните работи Ивица Дачич по повод подпалването на 5 август на хърватското знаме пред посолството на Хърватия в Белград от Воислав Шешель и неговите радикали. Дачич заяви, че не вижда основателна причина правителството да предаде повторно Шешель на международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, след като хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович отказва да осъди публично фашистките и антисръбски скандирания по време на честванията в Книн. Последва и размяна на ноти между двете страни. 

Златко Църнчец пише в коментар в лявоцентристкия всекидневник "Нови лист", който излиза в Риека, че не е нужно политическо помирение на Балканите, защото помирението вече е факт. Търговия, инвестиции, купуване на фирми, корупция, износ, внос - всичко това е извън медийните радари, но животът си върви и без политически инициативи за помирение. Единственото, което се очаква от политиците е да не пречат на този процес, пише колумнистът. И ако този призив важи основно за политиците в региона, той не би трябвало да е валиден за ЕС и неговите институции, които не трябва да допускат опасни игри с огъня и с европейските ценности. В този смисъл добра новина е, че двустранните отношения на Западните Балкани ще бъде една от водещите теми на балканската среща на върха, която ще се проведе в края на седмицата във Виена. 

Хърватия досега се представяше като конструктивен и активен играч в региона. Политическите жеги от това лято обаче, както и завоят към крайнодясното на най-голямата опозиционна партия в страната, която се готви за победа на парламентарните избори в края на годината, застрашават сериозно добрия имидж на Хърватия и то в момент, когато регионът се нуждае от внимание, зрялост и визионерство.