English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Сърбия, Косово и ЕС – в игра на шах за трима

Published on , , София
Last change on

Тази година Гергьовден (6 май) се очертава интересен и определено не съвсем почивен. Тогава в Сърбия ще се проведат три вида избори в един ден - президентски, парламентарни и местни. В същия ден се очаква избори да се проведат и в Гърция, която в продължение на две години е епицентъра на дълговата криза в еврозоната. За 6 май е планиран и втория тур на президентските избори във Франция. Ясно е, че Франция и Гърция ще избутат изборите в Сърбия на заден план, най-малкото защото тези избори не се очаква да решат нещо конкретно, а само да поставят началото на много дълъг път, който Сърбия трябва да измине .... ръка за ръка с Косово. Освен това, разширяването съвсем не е от основните приоритети на ЕС в момента, въпреки че се забелязват усилията на Европейската комисия да задвижи най-проблемните елементи от присъединяването.

ЕС е приоритет за основните опоненти в сръбските президентски избори

Както става ясно от заявленията на двамата основни кандидати за президентските избори в съседна Сърбия - Борис Тадич и Томислав Николич - европейската интеграция на страната е в основата на техните предизборни платформи. Това е чудесно на фона на задачите, които трябва да бъдат изпълнени, за да може преговорите за членство да започнат, след като вече беше дадена основата за това - Сърбия получи след дълго чакане и много несигурност статут на страна-кандидат по време на пролетния Европейски съвет. За да започне преговори обаче, Белград трябва да положи значителни усилия за подобряване на отношенията с Косово.

В анализ, озаглавен "Сърбия и Косово: към нормални отношения" Stefan Lehne, гост-лектор в Карнеги Европа, влиятелен външнополитически анилитичен център, посочва, че европейската интеграция на Западните Балкани все още е забележителен мотив за правителствата в региона, въпреки сериозния скептицизъм по отношение на разширяването на Европейския съюз заради дълговата криза, а също и заради това, че останаха най-трудните страни за присъединяване - Турция, Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина. Черна гора също е на опашката за членство и очаква да започне преговори, но тя категорично не може да бъде включена в групата на трудните, тъй като няма сложни и нерешими проблеми със съседите си.

В анализа на Stefan Lehne много ясно се посочва контекста, в който Сърбия и Косово ще си проправят път към Европа:

- В контекста на дълговата криза в ЕС процесът по разширяване към Западните Балкани е изключително деликатна тема. Присъединяването на нови държави е неизменно обвързано с икономически рискове, а в случая на Сърбия, точно както и при Турция (Кипърския въпрос), то ще доведе до внасяне на един тежък политически проблем за Съюза. Никоя страна-членка няма интерес от подобни нерешени териториални спорове;

- Приемането на Сърбия в сегашните й отношения с Косово би компрометирало процеса на интеграция на Прищина към Брюксел, особено като се има предвид, че пет държави-членки - Испания, Румъния, Словакия, Гърция и Кипър - не признават независимия статут на бившата сръбска провинция.

ЕС трябва да играе по-активна роля

Според анализа на Карнеги, Европейският съюз трябва да се захване по-енергично с процеса на сближаване между Сърбия и Косово, най-малкото защото той се справи [в известен смисъл неочаквано] с възстановяването на диалога Белград-Прищина след миналогодишното значително покачване на напрежението. През юли 2011 година правителството в Прищина изпрати специални полицейски части на граничните пунктове със Сърбия в северната част на Косово, в която живеят по груби оценки около 40,000 сърби. Целта на това решение беше да се наложи търговски бойкот на сръбските стоки. Косовските сърби в северната част реагираха с насилие срещу международните сили за сигурност [което предизвика гнева на Германия заради това, че няколко германски войници пострадаха] и с изграждането на барикади.

Усилията на върховния представител за външната политика на ЕС баронеса Катрин Аштън дадоха резултат и техническият диалог между Белград и Прищина беше възстановен. Този успех, според Stefan Lehne обаче трябва да се използва и ЕС да предприеме по-амбициозен диалог, в който да участват освен Белград и Прищина и представители на северно Косово. Целта на диалога, смята авторът, трябва да бъде постигането на значителен напредък към нормализиране на отношенията, което да се състои от следните елементи:

- преодоляване на разделението между севера и останалата част от Косово чрез постъпки за регионална автономия за северната част;

- предоставяне на международни гаранции за сръбските православни манастири;

- установяване на цялостна рамка за сътрудничество, включително и договорености за дипломатическо представителство;

- прекратяване на сръбската съпротива срещу членството на Косово в международни организации и следващи признавания на независимостта на бившата сръбска провинция.

ЕС трябва да започне процеса като назначи високопоставен пратеник, който да води преговорите с трите страни (Белград, официална Прищина и северно Косово). Дотук успехът е значителен, смята още авторът, тъй като Сърбия вече даде ясно да се разбере, че е готова на отстъпки в името на започване на присъединителния процес. През февруари беше постигнато, според г-н Lehne най-трудното споразумение, което се отнася до представителството на Косово в регионалното сътрудничество. Макар да няма нищо общо със самата криза, това е вероятно най-важният резултат от диалога досега, се посочва в анализа, защото досега Косово се представляваше на регионални срещи от мисията на ООН в Косово (UNMIK), създадена с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН след войната от 1999 г.

Според постигнатото през февруари споразумение Косово вече ще може да подписва нови регионални споразумения от свое име и да участва във всички регионални организации и срещи. Разковничето се крие в следната договореност: делегацията на Косово ще стои зад табелка с надпис "Косово", придружена със звездичка. Под линия ще пише: "Това обозначение не означава статут и е съобразено с резолюция 1244 на СС на ООН и с мнението на Международния съд по декларацията за независимост на Косово". Авторът смята, че този пробив е изисквал значителни отстъпки и от двете страни, тъй като Белград за първи път позволява на Косово да говори и да се държи като независим субект, а Прищина признава, че все още не е съвсем нормална държава.

Допълнителна надежда за продължаване на успеха дава и инициативата на президента Борис Тадич, който се явява на президентските избори с искане за трети мандат. През есента на миналата година той лансира план от 4 точки:

- високо ниво на самоуправление за сърбите из цяло Косово на базата на децентрализация;

- регион Северно Косово със специални права;

- специален статут на сръбските православни манастири;

- процес на уреждане на собствеността.

Гергьовден тази година ще бъде особено важен за сърбите. Борис Тадич направи изненадващ ход миналата седмица като подаде оставка 10 месеца преди да му изтече мандатът. Обяснението беше, че ако се проведат избори 3 в 1, ще се спестят пари от бюджета. Човек не може да не си помисли обаче, че колкото по-скоро Тадич се яви на избори след като Сърбия получи статут на страна кандидатка, толкова по-сигурно е той да може да осребри това безспорно постижение. Както става ясно от най-новото социологическо проучване на Центъра за свободни избори и демокрация (CeSID), за сръбските граждани най-важното е икономическото развитие на страната и повишаването на стандарта на живот, а чак след това се нареждат приоритети като борбата против корупцията, евроинтеграцията и решаването на косовския проблем, инвестициите в здравеопазването и образованието. Всички чакат изборите на 6 май, всеки по различни причини, но всички ще са важни за европейското бъдеще.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required