English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Сърбия - между геополитиката и европейската ценностна система

Published on , , Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Ако не беше влошаването на отношенията между ЕС и Русия заради анексирането на украинския полуостров Крим и прокси-войната, която Русия води в източна Украйна, едва ли някога темата за отношенията на която и да е страна-членка на Съюза или страна-кандидатка за членство щеше да бъде повдигната. Ситуацията сега обаче поставя въпроса с все по-голяма тежест и то дори в контекста на цивилизационен избор - ако си с Русия, не може да си с ЕС и обратното. Че става дума за цивилизационен избор беше загатнато от страните-членки, които вмъкнаха в преговорите със Сърбия условието тя да "синхронизира" максимално бързо външната си политика с тази на Съюза. Това означава, като начало, да наложи санкции срещу Русия. Както euinside писа, това се оказа и големият препъникамък за започването на реалните преговори за членство чрез отваряне на първите глави, което се очакваше в края на миналата година, но според еврокомисаря по преговорите Йоханес Хан, първите глави може да бъдат отворени чак към края на тази година. ЕС не се ангажира с конкретна дата нито тогава, нито сега.

Тази седмица Европарламентът гласува и резолюция за напредъка на Сърбия, в която се призовава страната да положи по-силни усилия за синхронизиране на външната си политика и политиката на сигурност с тази на ЕС, включително и по отношение на Русия. Парламентът изразява съжаление, че това досега не се е случило, независимо от отправените от Съвета призиви. Текстът за Русия в резолюцията на Европейския парламент, гласувана с голямо мнозинство от евродепутатите в сряда (11 март), отразява противоречивите възгледи, изразени по време на дебатите преди гласуването (10 март), тъй като освен острия тон по-горе, се признава също така, че Сърбия има традиционно силни "икономически, социални и културни връзки" с Русия и се изразява увереност, че Сърбия може да играе ключова роля в отношенията между ЕС и Русия. 

Въпросът какъв да бъде подходът на Сърбия спрямо Русия предизвика остри спорове между евродепутатите. Британският James Carver от групата на Европа на свобода и пряка демокрация, член на Независимата партия на Обединеното кралство на Найджъл Фараж, се нахвърли срещу ЕС като обяви, че неговото "империалистично разразстване към бивша Югославия" пропуска да вземе предвид изключително тесните връзки на Сърбия с Русия, които се основават на много общи корени, включително културни и православни. Това предизвика острата реакция на румънския евродепутат Emilian Pavel (Социалисти и Демократи), който попита дали и Румъния, след като е православна държава, трябва да приема всичко от Русия. Полският евродепутат Kazimierz Michał Ujazdowski от групата на Европейските консерватори и реформисти заяви, че ако ЕС не отвори вратата си за Сърбия, ако не говори с нея, тя ще премине в зоната на влияние на Русия. Депутатът изрази съжаление, че партията на Найджъл Фараж отново е говорила с гласа на Русия. "Ние трябва да говорим с гласа на европейското единство и солидарност", призова той.

Че става дума за цивилизационен избор говори литовският евродепутат Gabrielius Landsbergis (ЕНП). "Когато говорим за страни-партньори на ЕС, не можем да избегнем да споменем, че страните трябва да изберат между либералната демокрация или авторитарния анти-либерален режим. Има ясно разделение между ценностната система на Европа, която е базирана на международното право и задължения, основани на демократичните ценности, и другата система, която в момента руши следвоенния мирен ред в Европа. Лично аз не вярвам, че е възможно да се избере повече от една система. Сърбия все още повдига много въпроси за това кой път е избрала. Решението да не се подкрепят санкциите срещу Русия е повече от прагматичен избор. Това е декларация. В момента страните от Източното партньорство като Украйна показват повече политическа воля и желание да се приближат към ЕС, отколкото държавите, които смятат себе си пред европейската врата. Затова призовавам сръбското правителство ясно да реши кой път иска да поеме, тъй като не може да тръгне и по двата", заключи 33-годишният литовски евродепутат. 

Той получи отговор на въпроса си от Загреб, където на официално посещение вчера (11 март) беше първият вицепремиер на Сърбия и министър на външните работи Ивица Дачич. Помолен от euinside да отговори на този въпрос, г-н Дачич за пореден път изложи традиционната сръбска позиция, че Сърбия няма причина да се оправдава за отношенията си с Русия. Той напомни, че много страни-членки на ЕС също имат приятелски отношения с Русия. Нещо повече, Сърбия има много по-малко икономическо сътрудничество с Руската федерация, отколкото много страни-членки на Съюза. Докато отговаряше на въпроса, той се разпали още повече, като подчерта, че онези, които говорят за това, нямат никаква представа нито от Сърбия, нито от Балканите, нито от бивша Югославия. Бивша Югославия е била единствената страна от източния блок, която е казала "не" на руснаците и на Сталин през 48-ма година, продължи Ивица Дачич. Нито Сърбия, нито Босна и Херцеговина или Хърватия не може да бъдат като Молдова, Литва, Латвия, Полша, които са били център на Варшавския пакт от 90-те години. "Ние нямаме дилема дали отиваме в ЕС или не. Това за нас е стратегическо определение" заключи Дачич.

По време на дебатите, както всяка година досега, отново беше повдигнат и още един фундаментален въпрос, свързан с миналото на Сърбия. Става дума за отварянето на архивите на бившите югославски служби за сигурност UDBA и KOS. Въпросът винаги се поставя от българския евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП, ГЕРБ), който заяви по време на дебата във вторник късно вечерта, че Сърбия трябва да започне помирението си със собствената си история, да открие досиетата и да ги предостави на другите бивши републики от Югославия. Той също заяви, че Сърбия трябва да споделя "солидарно" общата европейска политика и политика на сигурност и да не се поддава на натиск от трети страни. Този призив е залегнал под точка 15 в гласуваната на 11 март резолюция за напредъка на Сърбия, но продължава да не получава никаква реакция от страна на официален Белград.

Попитан от този сайт за това, вицепремиерът Дачич отговори: "За тези архиви наистина не знам. Това вероятно трябва да бъде част от разговорите, които се водят около сукцесията [разпада на бивша Югославия] и тогава заедно се договорихме и заедно констатирахме, че тези неща трябва да се решават бързо, защото ние самите имаме определени икономически щети от застоя по този въпрос". Дачич добави, че има голям брой обекти, които са де юре неизползваеми, но за тях се плащат разходи. Само че не отговори на въпроса кога Сърбия ще отвори архивите, нито пое ангажимент да работи за това. "Сърбия няма нищо против и тези въпроси да се поставят на дневен ред", беше отговорът му. 

Въпросът с миналото на Сърбия и нейните отношения с Русия, повдигнат в Европарламента тази седмица, съвпадна с две ключови годишнини - от смъртта на бившия югославски диктатор Слободан Милошевич в килията му в специализирания трибунал за военните престъпления в бивша Югославия в Хага през 2006-а и от убийството на премиера-реформатор Зоран Джинджич, застрелян в Белград през 2003-а година. И този път Европарламентът не включи в окончателния текст на резолюцията изричен призив за разкриване на фактическите убийци на бившия сръбски премиер и изправянето им пред правосъдието, каквито призиви имаше от евродепутати предишни години. А в същото време в Белград, членове на правителството на Александър Вучич и по-специално Александър Вулин, министърът на труда, се поклони пред паметника на Слободан Милошевич в Пожаревац. Той заяви след полагането на цветя, че Сърбия не бива да забравя "първия си демократично избран президент". Според него, при демокрацията народът не може да сгреши. "Каквото и да е решението на народа, това е Божие решение". 

Нещо повече, Вулин заяви, че неприятелите на Милошевич са били неприятели и на Сърбия. Освен него, цветя на паметника поднесе и сръбският радикал Воислав Шешель, чието неочаквано пускане от трибунала в Хага по здравословни причини предизвика силно напрежение в региона. Въпреки това напрежение обаче и въпреки настояванията на съседни държави като Хърватия, нито премиерът Вучич, нито външният министър Дачич или президентът Николич, работили някога с Шешель, не се разграничиха от ксенофобските му и милитаристични изказвания. Всичко това показва колко е важно Сърбия наистина да започне процес на помирение с миналото си, признание на греховете и да направи своя цивилизационен избор - европейската ценностна система или руският светоглед. ЕС от своя страна не бива да допуска двойни стандарти по този толкова важен въпрос. 

По време на визитата си в Загреб, в желанието си да подчертае колко важно е именно помирението в региона, Ивица Дачич даде пример с Германия и Франция, които само няколко години след края на Втората световна война са формирали първите зачатъци на ЕС, сключвайки споразумението за въглищата и стоманата. Той пропусна обаче да спомене, че до ден-днешен, десетилетия по-късно, Германия продължава да изпитва чувство на вина за стореното от тогавашните германски власти, избрани впрочем също по демократичен път, и че не премълчава своята роля във Втората световна война. Нещо, което Сърбия не само не прави, но и с отделни действия или бездействия повдига съмнения доколко наистина е избрала европейския път. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required