English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Реформаторският блок: между сега и после

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Предсрочните избори на 12 май освен че бетонираха олигархията, маркираха и смъртта на знаковата за най-новата българска история демократична десница. През годините бяха полагани системни усилия, подпомагани от индивидуални и партийни егоизми, партиите, които някога символизираха началото на прехода към свобода, демокрация и пазарна икономика, приобщаване към евроатлантическата общност и изобщо към цивилизационен избор, да бъдат изтласкани извън парламента. Свити, разединени, мразени. Опитите на първата голяма популистка партия в България ГЕРБ да замести пространството, което освободи бързото оттегляне на "синята идея", завършиха с провал, тъй като тяхното управление беше не просто твърде далече от демократичните ценности, но се доказа като част от статуквото - унищожителна смес между организирана престъпност, медии и липса на дългосрочна визия за бъдещето на страната.

Още веднага след катастрофалните изборни резултати, които отбелязаха ново дъно на избирателната активност от малко над 50% и оставиха стотици хиляди граждани непредставени в Народното събрание, започнаха и разговорите за обединение, за необходимостта от нова десница. А с избухването на безпрецедентните протести срещу окупацията на държавата от олигархията, които продължават вече над два месеца, започнаха и първите крачки към създаването на Реформаторски блок. Стъпките към и на новата формация са малки и колебливи, като преминаване през минно поле. Освен че са подложени на силни нападки отвън, от страна на партиите на статуквото, както вече станаха популярни в България БСП, ДПС, Атака и ГЕРБ, дръзналите да тръгнат по трудния път към обединението в името на висша цел - отвоюване на държавата от лапите на олигархията - срещат остра съпротива и отвътре. Симпатизанти и членове са сред не по-малко гласовитите противници на обединението.

Атаките срещу петте партии, които засега са заявили твърдо участието си в Реформаторския блок, се движат по два канала - медиите, по-голямата част от които се контролират пряко или косвено от олигархията, и социалните мрежи, където членската маса и симпатизантите се надпреварват да заявяват съпротивата си, да разпространяват компромати срещу отделни членове, лидери, партии. В тази нездрава и крайно враждебна ситуация, петте партии - ДСБ, ДБГ, Синьо единство, Народна партия "Свобода и достойнство", Зелените - си поставят първа и непосредствена задача оставката на правителството, промяна в изборните правила и незабавни предсрочни избори. Платформата им прави заявка за борба с монополите, с корупцията, разделението на нацията, зависимостта на съдебната система. С други думи, Реформаторският блок и протестиращите говорят в един глас, но не съвсем.

Да, но не съвсем

euinside отправи покана за интервюта до петте партии, на които се отзоваха четири. Синьо единство не отговориха на мейловете. И към четиримата събеседници бяха зададени пакети от въпроси, чиято цел беше да се види кои са допирателните точки между всички тях, с какъв хоризонт гледат напред, как виждат ролята и/или сътрудничеството с европейските политически партии, дали са единни по отношение на един ключов, според euinside, елемент от реформите, от които България се нуждае - тези, които обхваща Механизмът за сътрудничество и проверка, а също и тези, които той не покрива. С пълното съзнание, че Реформаторският блок едва прохожда, впечатлението, което ми оставиха всички тези интервюта е, че всички имат една обща цел, но не всички гледат отвъд постигането на тази цел - оставка на правителството и нови избори.

Основното усещане, което интервютата оставиха беше на предпазливост, но в различна степен. Най-предпазлив звучеше Борислав Сандов от Зелените, който обаче беше най-конкретен по всички въпроси, които му зададох. Йонко Грозев от Движение "България на гражданите" (ДБГ) беше дипломатичен и оставяше отговорите си с отворен край. Още по-отворен и неконкретен беше Корман Исмаилов от Народна партия "Свобода и достойнство" (НПСД). Радан Кънев от Демократи за силна България (ДСБ) пък беше единственият с изключително широка визия за бъдещето.

Временна коалиция или дългосрочен политически проект?

Това беше първият пакет въпроси, на който получих и най-разнообразни отговори. Г-н Сандов обясни, че Реформаторският блок на този етап е нищо повече от формирование, чиято единствена цел е противопоставяне на управлението. Възстановяването на правовата държава и базисните отношения между общество и представителна власт са част от тази цел. Въпреки че това предполага солидна дългосрочност, съпредседателят на партия Зелените заяви, че за съвместно явяване на избори не може да се говори, докато не е настъпила предизборна обстановка. Зелените и в момента се готвят самостоятелно за предсрочни избори, но докато не са известни изборните правила, по които ще се проведат те, не може да се обсъжда съвместно явяване. Освен това, обясни още той, тепърва предстои петте партии да се разберат по дванайсетте точки, които са обявили в платформата на обединението си.

Тепърва трябва да се правят анализи и да се измери общественото мнение, добави г-н Сандов. Йонко Грозев, секретар на ДБГ, създаде впечатление, че Движението е готово на смела връзка, но не са сигурни останалите партии в обединението колко далече са склонни да стигнат. "Надяваме се, че това обединение не е временно и то ще прерасне евентуално в една предизборна коалиция", каза той, но посочи, че разговорите са все още в начална фаза, тъй като няма насрочени избори. Все още има партии, които не са получили решения от основните си органи към каква коалиция да се върви. Според него обаче Реформаторският блок трябва да може да предложи алтернатива на политическото статукво.

Въпросът за това дали обединението е временно затрудни и Радан Кънев, лидерът на ДСБ. "Когато няма пряко насрочени избори, не можем дори да говорим за предизборна коалиция, но в моя възглед и вярвам във възгледа на всички в ДСБ, и на повечето хора, които се занимават с това нещо пряко, това не трябва да е временно политическо явление", каза той. Според него предпазливостта на всички в блока се дължи на много лошия опит през годините. Той обърна внимание и на още нещо изключително важно - Законът за политическите партии не дава правна възможност за създаване на траен политически съюз. И това е нещо, което трябва да се промени, смята той. Представя си Реформаторския блок като федеративен политически субект, защото е наясно, че избирателите очакват трайно обединение не просто в дясно, а за реформи. Наясно е също и с излъганите очаквания от Синята коалиция. В този смисъл, каза той, по-добре е да се действа предпазливо, вместо да се бърза.

Най-категоричен от четиримата беше Корман Исмаилов от НПСД, който заяви директно, че партията участва с "ясното намерение от тази платформа да произлезе една максимално широка предизборна дясноцентристка коалиция". Страхът и предпазливостта не са добра основа за правене на политика, смята той. На мнение е, че към обединението трябва да се включат и още партии, които са заявили участие. Спрямо ГЕРБ обаче изказването му не беше нито ясно, нито категорично. Той каза, че ГЕРБ не са се заявили адекватно за участие в предизборна коалиция и някак остави вратата отворена.

Песимизъм за промяна в изборните правила

Външният враг, тъй като в настоящата политическа обстановка изобщо не може да става и дума за съперник или конкурент, е напълно ясен - това са партиите, свързани с олигархията като поведение или като нейни преки представители. И четиримата събеседници са напълно наясно с ролята си на Давид пред мафиотския Голиат. Единни са по отношение на промените в изборния кодекс, които трябва да направят, но същевременно са напълно наясно, че възможностите им се изчерпват с това просто да ги разпространяват. Сред промените, които Реформаторският блок иска, са задължителни преференции без праг, постоянна, но на всяка цена деполитизирана изборна администрация. "Аз ставам все повече песимист по отношение на изборния кодекс", сподели напълно откровено Борислав Сандов, интервюто с когото изцяло се характеризираше с на моменти впечатляваща откровеност и осъзнатост. "За мен това е една тема, която просто задържа властта в това управление и създава впечатление у хората, че се въртим в омагьосан кръг", додаде той.

Йонко Грозев допълни, че е важно да се актуализират списъците на избирателите. Нещо, за което една от партиите на статуквото - ДПС - обяви съвсем наскоро, че не е необходимо. Регионалните преброителни центрове също са сред предлаганите от реформаторите промени. Г-н Грозев обаче също е песимист: "В същото време си даваме ясно сметка, че управляващото мнозинство в НС няма интерес да бъдат приети бързо правила, които ще променят ситуацията на провеждане на избори в страната. Очевидно управляващото мнозинство има интерес да отлага и забавя приемането на изменения в изборния кодекс и затова шансовете да бъдат приети тези предложения не са особено големи".

Радан Кънев звучеше доста по-оптимистично, въпреки че си личеше, че е наясно, че повечето възможности са изчерпани. Използваше често условности. Исканите от реформаторите промени са оформени като законопроект за изменение и допълнение на изборния кодекс с участието на всички неправителствени организации, които са отказали консултациите при Мая Манолова. "Предполагам, че на някакъв етап ще търсим контакт и с президента, а най-вероятно и със социалните партньори, които проявяваха интерес, въпреки че не е тяхна област".

Врагът в моето легло

Съпротивата на статуквото, колкото и да е силна и мощна, е поне ясна. Сериозно предизвикателство обаче е вътрешната съпротива, както и недоверието от страна на симпатизантите поотделно към реформаторските партии, а също и към обединението им. Борислав Сандов от Зелените обясни този скепсис отново със завидна яснота и откровеност. "Това е много тревожен процес, защото показва, че няма осъзнаване у една много голяма част от хората за необходимостта в определени ситуации да се действа заедно с опоненти". Той сподели и притеснението си от голямата вълна на скепсис не само вътре в рамките на партия Зелените, но и в останалите партии в блока. Надеждата му е, че всяка една от партиите в блока е или започнала, или вече се е реформирала, извадила е нови лица, които през годините са се доказали като активни граждански субекти.

Йонко Грозев също беше напълно наясно със ситуацията като обясни, че скептицизмът към движението е резултат не от поведението на ДБГ, а от опитите на партиите на статуквото, "които използват огромните си финансови и медийни ресурси, за да разколебаят българските избиратели, да предотвратят това да се появи една реална алтернатива на политическото статукво". Адвокатът беше напълно откровен и за това, че не са много полезните ходове за преодоляване на този скепсис. Единственото, което може да се направи е да се говори, да се общува с българските избиратели и да се завоюва доверието им. Само че това може да стане основно през конкретни теми, а не по принцип, допълни Грозев.

Радан Кънев увери, че структурите на ДСБ като цяло подкрепят обединението. Според него вътрешната съпротива може да бъде овладяна единствено чрез лидерство. Той говори за някои от партиите в блока поотделно като заяви, че партньорството между ДСБ и ДБГ като цяло е добре прието, защото е преминало през преодоляване на лични нападки, които, призна той, са грешка в очите на избирателите. По-скоро става дума за личностни наслагвания, свързани основно с г-жа Меглена Кунева. Нужно е обаче да се осъзнае отговорността както към избирателите на отделните партии, но също и към онези, които не са гласували поради липса на алтернатива. Що се отнася до НПСД, г-н Кънев сподели, че е налице искрена опозиция, която обаче идва извън партийните апарати. Той се застъпи категорично за НПСД, като изтъкна причини, демонстриращи широката му визия за бъдещето и най-вече за

Разчупване на монопола на ДПС

"Аз съм човекът, който настояваше от първия момент да започнат разговори с НПСД и ще настоявам това партньорство да се запази задължително, защото както нездравите отношения между Турция и България биха се породили от наличието на монополист в междудържавните отношения, ДПС като монополист винаги е било огромна пречка пред качественото развитие на българо-турските отношения, към качествените икономически взаимоотношения, към ясното разграничаване на националните интереси, наличието на монополен посредник е огромен проблем във всички тези аспекти. Както и по отношение на страховете от неоосманистка доктрина в Турция, която да се възползва от националните малцинства на Балканите и на Кавказ в пряк интерес и на турската държава, тази доктрина тя търси сегрегирани и капсулирани малцинства. Така че, по отношение и на двата елемента на страх от тази партия, всъщност тя е решението, тя не е проблема", каза Радан Кънев седмица преди шокиращото "гражданско обръщение" на говорителя на олигархията Николай Бареков към турския премиер Ердоган.

В "обръщението" си символът на деградацията на българската журналистика заявява: "Чрез Вашето оръжие Касим Дал, вие поставихте унизителни искания към българската държава и то в нелепото присъствие на българския държавен глава, г-н Росен Плевнелиев", пише Бареков в обръщението си към турския министър-председател. (Касим Дал е председател на НПСД) Става дума за неформалната вечеря в Пловдив с участието на турския вицепремиер Бекир Боздаг, на която присъства и президентът Плевнелиев и на която бяха допуснати представители само на турски медии, но не и на български. Ситуация, заради която Министерството на външните работи привика на 13 август турския посланик за обяснения по повод изнесените от Анадолската агенция цитати на г-н Боздаг, че "Турция ще си върне собствеността върху османските архитектурни произведения в България".

Може би тук е хубаво да се припомни и коментар [на английски език] в английската версия на турския вестник "Заман", в която колумнистът Абдула Бозкурт пише, че изборите на 12 май са извадили на показ късогледата политика на спонсориране на новосъздадената етническа турска партия в България. "Има оплаквания и оправдани притеснения сред турците в България и диаспората относно българската етническа партия ДПС, която представлява турското малцинство в България вече повече от 20 години. Дали наистина партията представлява най-добрите интереси на своите избиратели през тези години е въпрос на дискусия. Независимо от това обаче, не е напълно оправдана промяната в сърцето на Анкара към ДПС и определено не обяснява защо Партията на благоденствието в Турция неформално даде сигнал за съпротива срещу ДПС", написа на 24 май колумнистът.

Различия по отношение на Механизма за сътрудничество и проверка

Един от важните пакети въпроси на euinside беше за възгледите на участващите в Реформаторския блок партии по отношение на Механизма за сътрудничество и проверка в областта на съдебната система, благодарение на който България и Румъния станаха членки на ЕС на 1 януари 2007-а година. Механизмът е в сила вече шеста година и реформи е последната дума, която може да се употреби за работата по него. Йонко Грозев описа най-точно "постиженията" по Механизма. "Това беше един от основните инструменти, които не позволяваха този ключов за България проблем да бъде игнориран и на практика да спре дори говоренето за провеждане на съдебна реформа. За съжаление той не успя да генерира политическа воля за това реално да започне реформа на съдебната система", каза г-н Грозев напълно в контраст на десетките изречения, посветени на политическата воля в докладите на ЕК през годините.

Той добави, че всички партии в Реформаторския блок са поставили "много сериозно ударение" върху проблемите на реформата в съдебната система. Интересното беше, че той също говореше по-често за оста ДСБ-ДБГ, отколкото за всички останали. Каза, че и двете партии имат много сериозно разработени управленски мерки в предизборните си програми, свързани с областите, които покрива Механизмът и напомни, че нито една от представените в парламента партии не е имала подобни мерки в предизборните си програми. "Това доста ясно показва кои политически партии искат да проведат реформа на съдебната система и кои не". За това дали Механизмът трябва да бъде разширен и да включи и други области, като медийната среда, адвокат Грозев заяви, че медийната среда е основен приоритет на Реформаторския блок, тъй като тя прави възможно или невъзможно упражняването на реален граждански контрол върху управлението.

Доколко обаче трябва тя да бъде включена в специален мониторинг, г-н Грозев не беше сигурен. За него това е по-скоро технически въпрос. Важното е ЕС да поддържа "висока степен на внимание" върху проблемите на функционирането на демокрацията в новите членки. Радан Кънев беше доста по-категоричен, че по-скоро става дума за национално усилие и европейското участие трябва да бъде по-скоро следствие. "Политическият мониторинг ще има съдбата на Механизма. Може да се превърне в по-тежка форма на даване на лоша диагноза, но без ясно сътрудничество от българска страна, той не може да се превърне в работещо решение, в лечение. Болестта горе-долу е ясна. Това, че ще бъде дадена на едно по-високо несъществуващо до момента политическо ниво в рамките на ЕС не мисля, че ще бъде лечение", каза той по повод идеята за политическо наблюдение върху страните с проблеми с върховенството на закона. Г-н Кънев предложи разработването на изцяло нова концепция за общуване с ЕК по тази тема.

Тази концепция да бъде разработена първо на национално ниво от експерти и после да бъде предложена на европейско ниво. "За мен основният проблем е, че в българската политика на практика от началото на хилядолетието и особено ясно от влизането ни в ЕС, в българската политика няма проевропейска политическа сила. Има политическа сила от типа на ГЕРБ, която е склонна да се подчинява вместо да се съпротивлява, но нито разбира ЕС, нито разбира смисъла на пълноценното членство в него, нито е готова по тази причина да бъде кооперативна", добави лидерът на ДСБ и заяви, че ако Реформаторският блок не успее да бъде точно това, то тогава не отговаря на претенциите си.

Въпреки че беше напълно наясно, че едно разрастване на покритието на Механизма би означавало България да гласува срещу себе си, Борислав Сандов се обяви твърдо за това. Категорично Механизмът трябва да включва и медийната среда, заради "изключително сериозното съсредоточаване на влияние и на собственост върху медиите в България, падането в класацията на 'Репортери без граници' като една от многото класации за свобода на словото в България на толкова ниски нива". На фона и на ставащото в Унгария, каза Сандов, е редно да съществува някаква форма на политическо наблюдение, за каквото настояват четири страни-членки на ЕС. Окуражаващо беше изказването му, че желанието на партиите в блока е да бъдат "абсолютно и единствено проевропейски ориентирани организации".

Секретарят на НПСД Исмаилов не беше особено подготвен по темата и се задоволи да каже само, че би могло да се мисли за разширяване на обхвата на Механизма, защото опорочаването на изборния процес, ниското доверие в съдебната система, политическата олигархия са сериозни болести, за които е необходимо адекватно лечение.

Съпротива или партньорство с европейските политически семейства?

С оглед на смятаните за ключови европейски избори през май догодина, а също и на фона на видимото толериране на всякакви прегрешения с ценности и правила от страна на големите политически семейства, беше важно за euinside да разбере доколко реформаторите искат и смятат да разчитат на европейска помощ. Няколкото опита проблемите в България да бъдат изнесени на европейско ниво чрез дебати в пленарната зала в Страсбург завършиха с фиаско, състоящо се основно във взаимни обвинения между социалистите и ЕНП. Това доведе до изключително голямо разочарование сред българските избиратели, които разчитаха, че поне в Европа основните демократични ценности все още имат значение и се прилагат еднакво безмилостно както към свои, така и към чужди. Вместо това обаче шефът на ЕНП Вилфред Мартенс каза, че политиката на партията е да не се меси във вътрешните работи на своите членки.

Нещо повече, той заяви пълната си подкрепа за партията, която докарва най-много гласове от България - ГЕРБ, независимо от многобройните сериозни сигнали за нарушения не само на демократичните ценности, но и на законите. С тази си заявка г-н Мартенс дава ясно да се разбере, че ЕНП няма намерение да се вгледа в себе си и без да се меси във вътрешните дела на партиите-членки да се вгледа в своите вътрешни дела, като обясни на европейските избиратели кое е по-важно - повече места в Европарламента или твърдо отстояване на въпросните ценности. Лидер на ПЕС пък е Сергей Станишев, подкрепен от водещи лица и в партията, и в парламентарната група в Страсбург.

Именно заради това Радан Кънев, чиято партия ДСБ е част от семейството на ЕНП, се обяви по-скоро за конфронтация с нея, отколкото за сътрудничество. "Приемането и на ГЕРБ безрезервно от ЕНП, и на БСП безрезервно от ПЕС показва, че точно политическите семейства в Европа нямат сериозно отношение. За съжаление не са изградили сериозно отношение към това, което се случва в България и в Румъния, защото са много сходни в много отношения държавите ни. Не само нямат рецепта, но и не търсят. Затова аз не мисля, че ние трябва да търсим подкрепа от тях, а трябва в добрия смисъл на думата да се конфронтираме с тях и да им посочим проблемите, на които те нямат решение, за да ги търсим заедно".

Йонко Грозев беше предпазлив по въпроса като каза само, че темата е обсъждана и че партньорите в Европа винаги са били "важен и сериозен гарант за развитието на страната". Той добави, че ще се търси и в бъдеще сътрудничество с тях. Движението на Меглена Кунева все още не е член на ЕНП, но това е семейството, към която чувства естествена принадлежност. За консерватори и с ориентация към ЕНП се обявяват и от НПСД. Корман Исмаилов е на мнение, че определено трябва да се търси подкрепа. Зелените пък вече са в разговори със своите от групата на Зелените в ЕП, откъдето са получили уверение за подкрепа, но само тяснопартийна, за каузите, които Зелените имат в България. Подкрепа за участието им в РБ не е обсъждана. Борислав Сандов заяви, че с нетърпение очаква есента, когато ще започнат сесиите, въпреки че уточни, че изобщо не става дума за обсъждания в пленарната зала, както досега. Той не беше особено конкретен за това какво предстои, но намекна, че е възможно да се очаква и спиране на еврофондовете за България, което ще улесни падането на правителството.

Дайте шанс на реформаторите!

Разбира се списъкът с въпросите е много по-дълъг и тепърва партиите от блока ще трябва да отговарят първо за себе си, а после и на нас, обществото и избирателите, как смятат да продължат напред. Трябва да знаят обаче, че очакванията към тях са изключително големи, което е и видно от черната антикампания, която вече е в ход от страна на партиите на статуквото. Затова е хубаво "врагът в моето легло" да се превърне в партньор. Реформаторите трябва да бъдат подкрепени, заради реформите, които чакаме от десетилетия и които са единственият начин страната ни да излезе от омагьосания кръг на бедността и икономическата безпътица без значение дали сте леви, десни, центристи, зелени или скептици. Реформите нямат цвят, те имат цел.

comments
Цвета
15 август 2013 13:24
Хайде да чуя първо какви конкретни реформи предлагат реформаторите, преди да им дам своята подкрепа и доверие. Като човек, гласувал все за десните, баш десните - СДС и ДСБ после, най-сериозно заявявам, че без да разбера ясната им кенцепция за реформи, няма да дам гласа си за тях. Нито за други. Този път не. Смятам, че Реформаторският блок трябва час по-скоро да заяви точно какво смята да промени в държавното управление, как ще го стори и кога.
Ганева
15 август 2013 15:55
Според мене Реформаторският блок е единствената политическа формация в момента, която заслужава да й бъде даден КРЕДИТ на доверие. Лидерите на тези политически партии преодоляха значителни препятствия, включително и собствените си его, комплекси, предразсъдъци и страхове, за да създадат този блок и мисля, че отчаяно се нуждаят от разбирането и подкрепата на всеки един симпатизант на отделните партии. Ние от своя страна трябва също да преодолеем доста неща, включително и огромните си разочарования от последните години, защото без да усеща нашата подкрепа и доверие, този блок наистина е обречен.
Аспарих
21 август 2013 12:31
Махнете Меглена Кунева - Пръмова от реформаторския блок, тази генералска снаха загроби България с подписаните договори с ЕРП-тата,

http://razuznavane.com/?p=2791
„ГАБОНСКАТА АФЕРА” И РОЛЯТА НА МЕГЛЕНА КУНЕВА-ПРЪМОВА!

Posted by admin on окт 17, 2012 | 2 Comments

На снимката – тропическата джунгла на африканската държава Габон – резерват Хилен.

“ГАБОНСКАТА АФЕРА” Е ОГЛЕДАЛО НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД!

През 1987 г. по решение на БКП се създава частната търговска банка „Транспортна техника”, която скоро е преименувана в „Балканбанк”. Нейният ръководител Иван Миронов веднага се заема със активна банкова дейност на широк фронт. Банката бързо разраства и става много голяма и когато Миронов през 2002 г. бяга в САЩ, той е раздал безброй непокрити кредити и сам измъква около 200 милиона долара.

Една от най – ранните мафиотски сделки на банкера е т.н.”Габонска афера”.

Иван Миронов подписва банкова гаранция за 18 млн. ДМ, чрез която България уж “придобива” концесия за производство на тропическа дървесина от африканската държава Габон.

Гаранцията е на името на „Булгаргеомин”, която трябва да закупи от немската фирма „МАС” оборудване и техника за сечене на дървета в джунглата. Собственик на концесията е фирмата „Габексфо”.

Сделката предвиждала България да спечели много валута от продажбата на дървесина.

Немската Комерцбанк отпуска парите и те потичат, като река към … частни джобове.

Оказва се, че всичко в тази сделка е фиктивно. Просто организирана е умела документална измама за концесията, гаранциите, машините и оборудването, фигурират даже служители и работници. Всичко е хитра лъжа, включително и търговските перспективи за тропическите гори в Габон.

Миронов „финансира” добива на тропическа дървесина чрез офшорни компании, след което следите им се губят, а някои от героите – един италианец и един германец дори умират, но и те фиктивно.

В аферата по фиктивния добив на дървесина в тропическите гори на Габон, участват още Кирил Дунев – шеф на Частна земеделска банка, заместник-директорите на „Булгаргеомин” Иван Илиев и Пламен Кавръков и няколко видни дейци от тихия фронт, като генерал Донковски.

Макар и непряко, в тази афера участва още Емил Велчев – бащата на Милен Велчев.

След като Доклада на Луджев е разгласен, вдига се шум и се намират някакви документи за сделката. Но в средата на 1992 г. всичко по „Габонската концесия” се изпарява – просто изчезва.

Изчезват и то откъде – от архива на Министерския съвет! А за архива отговаря старши съветника Меглена Кунева-Пръмова.

После пада правителството на Филип Димитров, идва това на Беров и мафията получава пълна възможност да се развихри, с участието на изтъкнатите лидери Луканов и Доган.

Не след дълго, от безбройните кавги и раздори между министрите, които участват в мафиотската приватизация, започва разпадането и на правителството на Беров. През ноември 1993 година вицепремиерът Нейчо Неев от ДПС е арестуван по едно от делата за контрабанда на петрол по време на югоембаргото.

Кукловодите вече подготвят идването на власт на БСП начело с Жан Виденов.

Правителството на Любен Беров, което все още е на власт решава да изпрати специална комисия в Габон, за да търси следи от концесията - пари или тропическа дървесина, след като в България са изгубени всички документи.

Комисията е в състав шефът на правния отдел на Министерския съвет Андрей Делчев и неговата старши съветничка Меглена Кунева-Пръмова, която бързо е произведена в главен съветник по … „проблемите на гората”.

Говори се, че двамата добре са се сработили и дори връзката им има интимен характер.

Незнайно защо в комисията е включен и бившият шеф на Отечествения фронт, вече преименуван в Отечествен съюз – Гиньо Ганев. Той дори е натоварен с “отговорната”функции ръководител на странната комисия на Министерския съвет.

Преди да отпътуват, групата се среща с основния играч в измамната сделка Иван Миронов. Нечаквано за командированите, зедно с Миронов на срещата присъстват още и собственикът и шеф на Мултигруп Илия Павлов и генералът от Държавна сигурност Иван Донковски, които вероятно също имат отношение към сделката.

Те инструктират комисията като казват, че основната им задача е да „заметат” всички следи. И евентуално ако има компромати от далаверата, да бъдат унищожени.

Тримата щедро са възнаградени за „присъщи разходи” при изпълнение на трудната задача и на другия ден излитат за Габон със специален самолет.

В столица на Габон Либревил те се настаняват в най-скъпия хотел. Меглена Кунева-Пръмова и Андрей Делчев поемат с плажни чанти към красивите плажове, посещават екзотични резервати, а вечер се отдават на забавления.

Гиньо Ганев, облечен в бял панамен костюм посещава габонското министерство на природните ресурси, където е попарен от отговора, че „тропически гори за сечене на дървен материал не съществуват и никога не са давали на някого концесия”.

Гиньо Ганев иска среща със самия президент на Габон – Ел Хадж Омар Бонгу, който се оказал, че е едноличен владетел на малката, но богата държава.

Омар Бонгу е най-дълго управлявалия държавен глава в Африка – цели 42 години.

Оказало се, че съществуват много пречки за преодоляване на огромната бюрокрация, с която се е оградил президента Бонгу.

С такъв президент срещите не се уреждат лесно, казвали неговите хора.

Трябвало да се чака дълго, но комисията разполагала с неограничено време и със солидни „командировъчни”. Имало и за хотели, за разпивки, барове, екзотични танци и веселби, даже и за глезотийки като яхтена екскурзия в океана с риболов.

Купонът продължавал, защото се очаквало благоволението на Бонгу да приеме комисията, която се е настанила удобно и не бързала.

След десетдневно чакане и забавления, Президентът Бонгу благоволява да приеме българските „високопоставени” служители.

На срещата са връчени и подаръци на Бонгу от българската държава, произнесени са речи, където Гиньо Ганев показва красноречието си.

„Съветничката по проблемите на гората” Кунева-Пръмова поставя изключително важния за родната ни икономика проблем за концесията и добива на тропическата дървесина.

Омар Бонгу вика съответните експерти и нарежда „да се направи проверка как стои въпроса”. Отново след няколко дни чакане, провежда се повторна среща с президента в предишния формат.

Бонгу обяснява, че „никога, по никакъв начин не може да има концесия за тропическа дървесина, защото лично той още през 60-те години е забранил да се секат тези гори, а българската концесия е чисто и просто огромна измама”.

Бонго още казал, че „били използвани няколко банки в Либревил – столицата на Габон и след като клиентите са платили съответните комисионни, парите били прибрани “кеш от едни любезни българи” и вече той и държавата му нямали никакъв интерес към тях”.

Скоро след това делегацията се завръща в България и докладват, че всичко е заметено и „следи в Габон няма”, защото няма никаква коцесия.

Очевидно чрез мисията си, “неразкривайки нищо”, те са направили нужното, за да прикрият огромната кражба, която в крайна сметка възлязла на около 200 милиона долара. По този начин те успешно са разчистили пътя на новите български олигарси.

От комисията нямало доклад макар, че сега пред журналисти Меглена Кунева твърдяла обратното. За свършената работа те са били щедро възнаградени.

„Няколко депутати попитахме премиера Беров какво е свършила комисията и защо точно тези хора са изпратени, казва Христо Марков.

Получихме невероятния отговор – „ами защото са френско говорящи”.

Притежаването, използването или прикриването на такава или друга важна информация и компромати, в голяма степен обясняват и дългата кариера на Кунева-Пръмова във високите етажи на властта при всички правителства, до идването на ГЕРБ .

През есента на 1994 г. след като се разбра, че като депутат се ровя около тази сделка, бях поканен от Иван Миронов на дискретна среща в банката, казва Христо Марков. Там Миронов ми обясни, че „имало такова нещо като Габонска афера, но цялата вина е у зам.- шефовете на „Булгаргеомин” Иван Илиев и Пламен Кавръков, които са го натопили.

“Горкият невинен Миронов, бил натопен” казва Марков.

„Можел съм да питам г-жа Кунева, която като „специалист по горите” в МС знаела всичко и докладвала, където трябва”. Вероятно Миронов има предвид Държавна сигурност.

„Тогава ми просвета за истинската задачка и на комисията, и на другарката „специалист по горите”.

Продължих да питам и ровя за аферата, но мъглата и бъркотията в държавата ставаше все по-гъста и накрая правителството си отиде, дойдоха избори, в които тръгнаха да се раздават куфарчета с пари и…историята потъна.

На 25 септември 1995 г. Миронов бе задържан с обвинение по „Габонската афера”. Но много бързо прокурорът Михаил Дойчев го пусна със странния аргумент, че шефовете на „Булгаргеомин” Илиев и Кавръков са го натопили. По късно прекратяват разследването, защото … липсвал свидетел. А той се оказва … Иван Миронов.

През 2002 г. доведоха Миронов с качулка и го обвиниха за източването на 200 млн. долара. Внесоха дори обвинителен акт, където пак се загатваше за „габонската сделка”. Един от свидетелите трябваше да е другарката Меглена Кунева-Пръмова но уви, тя вече е депутатка от царската партия и има имунитет.

Нейни колеги от това време разказват, че „не била спокойна към предстоящото дело на другаря Миронов”.

А затова, че БСП и много силни фактор от партията стоят зад Миронов говори не кой да е, а бившият директор на Националното следствие Ани Крулева:

”Имах посещение от бившия и настоящ министър Емилия Масларова, която не познавах.

Тя много настояваше да ме заведе на ”сутришно матине” някъде на Витоша, при един приятел. Не искала да ми каже името му, за да бъде изненада. След като настоях, разбрах, че срещата ще бъде с банкера Миронов, за когото аз бях издала заповед за арест”.

С такива приятели как няма Миронов да избегне ареста и да ”офейка” в САЩ.

Всичко с “Габонската афера” завършва като приятно забавление под африканското слънце – Иван Миронов изчезна от България с много милиони и с американско гражданство, купува си имение в Америка, където пребивава щастлив и доволен от българския „преход”. Заслугата е на БСП, ДС и много други висши партийни кадри, които са се облажили от Балканбанк, в това число и „специалистката по горите”в МС.

След успешния й престой в Брюксел, Меглена Кунева-без Пръмова е получила самочувствие, създала е големи връзки и още повече пари й става „национална ценност”. С това чувство тя щурмува и президентския престол.

Депутат от СДС в два Парламента Христо Марков, се чувства морално ангажиран към Габонската история. Много време е отделил в разнищване на аферата. И с ирония казва:

“Голяма част от участниците в това политико-мафиотско приключение „Габонската сделка”са живи, радват се на крепко здраве, завидно благоразположение и политически комфорт”. Но все ми се струва, че кандидат-президентшата Кунева, дължи да обясни за воаяжа си до Габон и работата свършена от нея, за екзотичната компания и многото пари, за сделките, за дебелите пликове и какво крият потайните тропически гори и топлите тропически нощи”. И продължава:

“Но има нещо, на което Кунева-Пръмова не е необходимо да отговаря, защото е ясно – на какво се дължи нейната несменяемост във висшата админисрацията на Министерския съвет.

Тръгнала е от червения Луканов, после продължава при безпартийните Попов и Беров, следва синият Филип Димитров, после червеният Жан Виденов и пак синият Иван Костов, за да завърши като жълт депутат при бившият Цар. И все висш съветник в МС”.

ТОЛКОВА ДЪЛГО ВИСШИТЕ ЧИНОВНИЦИ СЕ КРЕПЯТ ЕДИНСТВЕНО ОТ СЛУЖБИТЕ С ДВЕТЕ БУКВИ – ДС.

и още ...

Кунева-участник в мероприятия на ДС

19 Октомври, 2012
|

автор: frognews.bg
|

115 Коментари
|

25127
Кунева-участник в мероприятия на ДС
Има един въпрос, който нито един журналист не е задал до момента на Меглена Кунева-Пръмова, въпреки десетките интервюта с нея през последните години. В политическа биография на днешната „нова” звезда Пръмова присъства един факт, от споменаването на който тя бяга панически.



Да не говорим за даването на отговори по него. Става дума за участието на Меглена Кунева-Пръмова като юрист в казионния Комитет за правата на човека преди 10 ноември 1989 г. Този комитет е създаден със специално решение на Секретариата на ЦК на БКП от 3 февруари 1988 г.!!! Цялата му дейност е насочвана и контролирана от две структури – Секретариата на ЦК на БКП и Държавна сигурност. Знам, че когато прочетат това, определени хора и среди ще започнат да вият като койоти. Но фактите са си факти. Прочетете какво пише в служебния архив на Първо главно управление, Дело № 6890 от 1989 година, Фонд VI^, Архивна единица 664, Том 1. Там Комитетът по правата на човека, чийто член тогава е Меглена Кунева-Пръмова, е сред структурите, които участват в мероприятия, препоръчани от ЦК на БКП и КОНТРОЛИРАНИ от Държавна сигурност по време на Екофорум`89, който се проведе в София в периода 16 октомври-03 ноември 1989 г.:
„Строго поверително!

СТАНОВИЩЕ

/на ЦИОУ или Седмо управление на ДС, бел. моя/

ОТНОСНО: Някои аспекти на подготовката и провеждането на Среща по опазването на околната среда на СССЕ / 16 октомври – 03 ноември 1989 г. в София /, стр.206:
...Подготвят се следните паралелни мероприятия:

- Конференция на тема „Обществените организации и движения и опазването и възпроизводството на околната среда”. Конференцията да се организира от Общонародния комитет за опазване и възпроизводство на природната среда, движението „Екофорум за мир”, Комитета по правата на човека и Международната академия по архитектура”. Край на цитата.


Този документ е описан в описа на документите по делото с входящ номер 3312 и в частта от документи изготвени от под. 72000 на МВР или ЦИОУ–Централно информационно-организационно управление или Седмо управление на ДС /днешният министър на вътрешните работи Цветан Цветанов е започнал кариерата си в структурите на МВР в същото това управление/.


Тези паралелни мероприятия са подготвени и поръчани от ЦК на БКП, а различни управления на Държавна сигурност са натоварени със задачата да ги контролират и провеждат. Ето какво пише за това мероприятие в Решение на Секретариата на ЦК на БКП с вх. №12784 от 04.09.1989 г.” ОТНОСНО: Някои аспекти на подготовката и провеждането на Срещата по опазването на околната среда на СССЕ – 16 октомври – 03 ноември 1989 в София”, стр. 197 от Дело № 6890 от 1989 година, Фонд VI^, Архивна единица 664, Том 1:
”Конференция на тема „Обществените организации и движения и опазването и възпроизводството на околната среда”. Конференцията да се организира от Общонародния комитет за опазване и възпроизводство на природната среда, движението „Екофорум за мир”, Комитета по правата на човека и Международната академия по архитектура”.

Всчките шест тома, които съдържат документи на Секретариата на ЦК на БКП и на различните управления на ДС свързани с Екофорума сочат ясно и безапелационно, че Комитетът за правата на човека е бил казионна на ЦК на БКП структура, изпълняваща взети и наложени от него решения, а членовете на този комитет са били изпълнители на различни мероприятия на Държавна сигурност, включени в общия план на Оперативния щаб на МВР по провеждането на Екологическата среща на държавите-членки на ОССЕ.


Забележете какво пише в точка първа на решението на Секретариата на ЦК на БКП за създаването на този Комитет – това е особено важно за последващите разкрития за дейността му година по-късно: „Препис от Протокол №54 на Секретариата на ЦК на БКП от 3 февруари 1988 г.

РЕШЕНИЯ:
1. Дава съгласие да се изгради самостоятелен и независим Комитет по правата на човека. Комитетът да работи в тясно сътрудничество с /изброяват се две комисии, МВнР и накрая, бел. моя/ ... МВР”...

3. Дава съгласие за председател на комитета да бъде издигната кандидатурата на другаря Константин Теллалов”.



Казионният комитет по правата на човека, в който юрист е била днешната „дясна” Меглена Кунева-Пръмова е създаден на основата на „Докладна записка от комисиите по външнополитическите въпроси и по организационните въпроси към Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП” до секретариата на ЦК на БКП! Точка. Само това би трябвало да е достатъчно на онези от т.н. „десни”, които на талази се втурнаха в партията на Кунева-Пръмова да я напуснат като смирено се покаят за демонстративната си обвързване с поредния олигархично-бекапейски бардак, какъвто тази партия представлява.



Няма да го направят обаче и това е ясно като бял ден. Хората трябва да папат, а папането в България става като си във властта. Забележете какво пише в тази докладна записка за създаването на Комитета за правата на човека: „Отдел „Външна политика и международни връзка” на ЦК на БКП изготви проект за решение /за създаване на КПЧ, бел. моя/, който бе обсъден на Комисията по външнополитическите въпроси”. Съвсем резонно за апредседател на този комитет е предложен старият партиен кадър Константин Теллалов – дългогодишен шеф на Отдел „Международен” на ЦК на БКП до 1976 г., когато е наследен от бащата на днешния президент на ПЕС и председател на БСП Сергей Станишев – Димитър Станишев. Константин Теллалов е представител на най-мракобесната част от компартията, човек, който директно е комуникирал с терористични групи и организации, които комунистическият блок, начело със Съветите подкрепяха всячески. Имам архивни доказателства за това – например стенограма, в който Телалов договаря и разпорежда Кинтекс, оръжейна фирма на ГРУ, формално водеща се българска, да ги снабдява с оръжие, вкл. РПГ. И ето, че на този човек, в този формат, в много интересно обкръжение Меглена Кунева-Пръмова е била юрист и е участвала в провеждането на описаните по-горе мероприятия на ЦК на БКП и ДС. Нека припомня – Кунева от средата на 80-те води екологично предаване по програма „Христо Ботев”, което съчетано с образованието и на юрист я прави идеалната фигура за участие в мероприятията по този Екофорум.



Факсимиле от личния архив на Антон Тодоров на документ, намерен в ЦДА: "Докладна записка от комисиите по външнополитическите въпроси и по организационните въпроси към Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП” до секретариата на ЦК на БКП"


Факсимиле от решението на Секретариата на ЦК на БКП за създаването на този казионния Комитет за правата на човека стр.1


Факсимиле от решението на Секретариата на ЦК на БКП за създаването на този казионния Комитет за правата на човека стр.2



Решение на Секретариата но ЦК на БКП за подготовката и провеждането на Екофорума 1989 г. стр.1



Решение на Секретариата но ЦК на БКП за подготовката и провеждането на Екофорума 1989 г. стр.3



документ от разсекретения служебен архив на Първо главно управление, Дело № 6890 от 1989 година, Фонд VI^, Архивна единица 664, Том 1: "
СТАНОВИЩЕ на ЦИОУ–Централно информационно-организационно управление или Седмо управление на ДС
питащ
22 август 2013 09:24
Много интересно, дали ще ше да се изпише всичко това, ако Миглена Кунева беше в редиците на БСП или защо нямаше същите атаки срещу нея, когато беше еврокомисар. Щом се пише толкова срещу нея, явно е много неудобна на прасешката сбирщина - Пеевски - Василев - Станишев - Доган - Местан - Борисов.
Питащият
1 септември 2013 09:03
Няма да спечелят доверие със компрометирани от прехода политици и политики. Не е проблем помията,с която ги заливат, а основанията за съмнения.За мен Реформаторският блок е просто последната отбранителна линия на статуквото, на този компрометиран от прехода политически и икономически Елит. Това ,че там има и свестни хора ,които харесвам не променя нищо докато те не се освестят съвсем и не прозрат истината, че нов бардак със стари курви не става. Изобщо вярвате ли, че политика може да се прави без пари и у кого са парите според вас? Те са у мафията, която заграби ресурсите и собствеността на държавата и се раздели на глутници, които воюват за достъп до държавните поръчки и финанси.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required