English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

4 страни искат политическа тройка там, където има проблеми с върховенството на закона

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Унгария, Румъния, България, Словения, къде още? В Унгария правителството на премиера Виктор Орбан предприе курс на цялостен ремонт на конституцията, който повдигна изключително много въпроси за това дали Унгария не потъпква основните европейски ценности. В Румъния пък междуинституционалната война от миналата година доведе до предсрочен доклад в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), в който страната в компанията и на България се опитва да издигне до европейските стандарти съдебната си система, но вместо подобрение, миналата година се забелязваше отстъпление, довело до там Комисията да каже директно, че е нужно по-често да се подават оставки от висши държавници дори и при най-малкото съмнение за корупция. 

В България, последните четири години по време на управлението на бившия телохранител на последния български диктатор Тодор Живков Бойко Борисов, започна активен процес на концентрация на властта в ръцете на министър-председателя, разпад на държавните институции, на политическата система, организираната престъпност не просто не беше смазана, а дори започна да процъфтява, което е видно с просто око по българските улици. А кампанията за предсрочните избори на 12 май се превърна в нещо невиждано като низост, арогантност и грозно потъпкване на малкото останали правила - незаконно подслушване, злоупотреба с власт, нерегламентирани връзки между изпълнителната власт и прокуратурата, държавно толериране на една определена банка - изобщо всички болести, които България трябваше вече да е излекувала в рамките на МСП, не само не са, но и се разпространяват като ракови метастази. 

А някогашната отличничка на източния блок - първата страна не само от бившия соцлагер, но и от бивша Югославия, която успя да достигне средното ниво на стандарт на живот в ЕС, влезе бързо в еврозоната и създаде усещането, че наистина се е завърнала в европейското семейство след дълго отсъствие - сега е на ръба да бъде петата страна, която ще поиска спасителен заем. В продължение на месеци от края на миналата година и в началото на тази Словения се тресеше от масови протести не само в столицата Любляна, основно насочени срещу корупмираната политическа класа и срещу статуквото изобщо. Един от най-тиражните вестници в страната дори започна да събира мнения за обновлението на политическата система в специална страница. 

Всичко това на фона на продължаващата вече шеста година икономическа криза както в еврозоната, така и извън нея. На фона също и на предстоящото присъединяване на 28-ата членка - Хърватия - за която също се чуваха призиви да бъде включена в някаква форма на следприсъединително наблюдение, заради липсата на доверие в устойчивостта на нейните реформи и в истинността на набелязаните мерки от правителството. 

Има ли решение?

Въвеждането на структуриран политически диалог, обсъждане в Съвета на ранен етап, сключване на правнообвързващо споразумение между Комисията и страната-членка и дори, като крайна мярка, спиране на еврофондовете. Това са част от мерките, които предлагат Дания, Германия, Холандия и Финландия в писмо до Европейската комисия, изпратено в началото на март. Писмото е изпратено малко след публикуването на проектодоклада на Европарламента за проблемите с върховенството на закона и основните права в Унгария. "На този критичен етап от европейската история е изключително важно основните ценности, записани в европейските договори, да бъдат пламенно защитавани. ЕС трябва да бъде изключително бдителен дали някъде те са изложени на риск в рамките на своите граници", пишат външните министри на четирите страни в писмото си.

"Доверието в европейския проект зависи от това да живеем спрямо стандартите, които сами сме си наложили. Това е особено вярно в момент, когато Европа е дълбоко разтърсена от криза на доверието, произтичащо от финансови проблеми в еврозоната. Ерозията на доверието, която се наблюдава в момента, се простира далече отвъд финансовата и икономическата политика. За мнозина това хвърля съмнение върху бъдещето на самия европейски проект. Нашият отговор трябва следователно да отиде отвъд сегашните усилия за преодоляване на дълговата криза", пише още в писмото, с което euinside разполага.

Министрите Гуидо Вестервеле, Франс Тимерманс, Вили Сьовиндал и Ерки Туомиоя искат от Комисията да създаде ефективен механизъм, който да пази фундаменталните ценности в страните-членки, когато това е необходимо. Писмото беше обсъдено от министрите на външните работи по време на срещата им на 22 април в Брюксел. 

Без промени в договорите не може да се направи много

Накратко така може да се обобщи отговора на Комисията. Веднага след разглеждането на писмото в Съвета по общи въпроси на 22 април, заместник-председателят на ЕК Вивиан Рединг заяви [на английски език], че едно от големите предизвикателства пред създаването на такъв механизъм е това, че той трябва да бъде подкрепен от всички страни-членки и от националните парламенти. Освен това, казва Вивиан Рединг, тя и председателят Барозу вярват, че е необходима последователност. В ЕС вече има установени стандарти, които служат като условие за членство в ЕС - прословутите копенхагенски критерии. Комисията смята, че тези критерии са важно предварително условие, за да може страна-членка да стане част от Съюза. Всички гореизброени страни, без да има никаква гаранция, че ще са последните, са били обявени за готови за членство в ЕС (съответно през 2004 и през 2007 г). Тоест за тях е било установено, че са изпълнили копенхагенските критерии. 

ЕК признава, че институционалните споразумения, в съществуващата си форма в европейските договори, имат ограничения. Това, което може да се направи е да започнат наказателни процедури, които обикновено завършват с глоби, плащани от данъкоплатците на съответните страни и на практика служещи за замеряне по време на предизборни кампании, но в никакъв случай не предотвратяващи груби нарушения на европейските ценности. Комисията разполага в своя военен арсенал и с член 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), който обаче Вивиан Рединг сравни неколкократно с "ядрения бутон". "Човек трябва да помисли два пъти и даже по-добре три пъти преди да прибегне до този инструмент", каза заместник-председателят на ЕК.

В допълнение Комисията посочва и своя опит с МСП за България и Румъния, който е бил доста полезен за напредъка, по думите на г-жа Рединг, и си остава подходящ инструмент за подпомагане на усилията за реформи. Нещо, в което вероятно вярват все още само и единствено в Барлемон (централната сграда на ЕК в Брюксел). 

През март беше представено и още едно "меко" оръжие на Комисията - системата [на английски език] за оценка на работата на съдебните системи на страните-членки. Тази система беше въведена като допълнение към Европейския семестър с цел да осигури ефективни, независими и с високо качество съдебни системи в Европа. Подобряването на съдебната система допринася за възстановяването на растежа в Европа и за засилването на структурните основи, необходими за устойчив растеж. Азбучна истина. Проблемът със системата за оценка обаче е, че е твърде повърхностна и не отчита някои вътрешноприсъщи проблеми на болните съдебни системи, както е в България.  

Основните индикатори, които се използват в системата са продължителността на съдебните процедури до решаването на дадено дело в съда; съотношението между броя на решените дела спрямо постъпващите нови дела; брой на висящите дела; степен на употреба на информационни технологии в съдилищата; наличие на алтернативни механизми за решаване на спорове; обучение на съдии; ресурси. По голяма част от тези показатели България стои доста добре, но така ли е наистина? За съжаление Комисията се отказа да представи доклад и за България, паралелно с този за Румъния, което със сигурност оказа вредно въздействие върху политическата обстановка в страната - липсата на външна тояга за правителството създаде усещането му за безнаказаност. Докладите по МСП разкриват в доста по-пълна степен състоянието на съдебната система в двете страни. 

В края на ноември Комисията ще организира широки дебати за ролята на правосъдието в ЕС, в която ще участват високопоставени ръководители от страните-членки, от ЕС, съдии от върховните съдилища и не само, правни професионалисти и изобщо всички, които имат отношение към темата. 

Всички тези мерки едва ли са добър отговор на писмото на четиримата министри, които искат евентуален бъдещ механизъм да може да бъде активиран светкавично и без никакви политически обвързаности. Механизмът трябва да е насочен към дефицитите в дадена страна още на ранен етап и с подкрепата на страните-членки да бъде изискано проблемната страна да  се поправи незабавно. Макар и да не посочват нищо по-конкретно от вече споменатото, министрите на външните работи на Германия, Дания, Холандия и Финландия на практика настояват за въвеждането на политическа тройка, подобна на икономическата, която встъпва в страните със спасителни програми от еврозоната. Точно за такава тройка призоваваше и този сайт през февруари, когато правителството на Бойко Борисов подаде оставка. 

Министрите искат този механизъм да се активира без значение за коя страна, което означава, че може да се приложи и спрямо Италия, която също изглежда много подходящ кандидат, особено след фиаското след парламентарните избори и около избора на президент миналия месец. Идеята е превъзходна, но с времето ще става все по-неприложима, защото колкото повече време минава, а кризата създава уродливи политически практики, на толкова повече страни върховенството на закона ще се разболява без да е измислено най-подходящото лекарство. Вярно е, че договорите не предлагат нищо повече от това, което ЕК се опитва да прилага, но е вярно също така и че икономическата тройка не беше част от европейското законодателство, а сега работи доста успешно, въпреки стенанията на засегнатите страни. Още повече, че някои страни с икономическа тройка се нуждаят и от паралелната работа на политическа. Такава е например Гърция. 

Невзимането на мерки със сигурност ще влоши още повече ситуацията в някои части на ЕС, ще подрине допълнително и без друго почти неостаналото доверие в способностите на ЕС да отстоява собствените си ценности и ще превърне Съюза в сбирщина от напълно неконтролируеми субекти, които се опитват да вземат кой каквото може, без никаква обща цел и посока. Тогава резултатът ще е ясен - онези със сходните виждания за това що е то върховенство на закона и колко важно е то за икономическия и демократичен просперитет, ще се обединят в друг съюз. Ако това е нещото, което искаме, то тогава можем да продължим да се крием зад вече твърде овехтялото за настоящите проблеми европейско законодателство. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required