English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Ще накуцва ли вторият крак на банковия съюз?

публикувано на , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Последна промяна на:

Дилемата в Европейския съюз в момента е как да се запази агнето цяло и вълкът да остане сит едновременно. Вече се превръща в традиция на трудните задачи да се търси междуправителствено решение. Така се получи с фискалния пакт, а с втория стълб на банковия съюз се върви към нещо дори още по-сложно - странен хибрид от междуправителствено споразумение и общоевропейско решение. Поне така изглеждат нещата малко преди окончателната развръзка, планирана за следващата сряда (18 декември), когато министрите на финансите и икономическите въпроси ще се срещнат извънредно с амбицията да си стиснат ръцете за оздравителния механизъм за закъсали банки преди последната за годината среща на върха на ЕС на 19 и 20 декември.

По линията на най-малкото съпротивление

Всъщност дилемата е доста по-голяма, но за нея все още никой няма време, нито енергия. Сегашните устройствени договори на Европейския съюз не позволяват да се търси решение на все по-заплетените въпроси, възникващи от задълбочаването на европейската интеграция и от също толкова динамичните центробежни сили, водени от Великобритания. От онази юнска среща на върха, когато лидерите на 27-те (тогава без Хърватия) показаха амбиция и решиха да се върви към банков съюз, който да прекъсне изсмукващата бюджети и работни места връзка между болна банкова система и суверена, мина много време. Великобритания междувременно започна усилено да работи за предоговаряне на положението си в Съюза, като вече се правят дори сухи тренировки как точно да протекат преговорите. Кулминацията ще бъде през 2017 г., когато е възможно да се проведе и референдум за оставането на Обединеното кралство в ЕС или за напускането.

И докато Великобритания се подготвя и прави анализ на въздействието на европейското законодателство върху независимия островитянски дух на британските граждани и политици, подобни анализи вече се подготвят и в Хага, а отскоро и в Хелзинки. Европейската мечта се превръща все повече в спомен за първата романтична вечеря. Сега вече ситуацията напомня повече на заседнал брак в дилемата развод или вече-сме-твърде-стари-и-уморени-за-нови-връзки. Постигнатото до момента вече кара много от седящите на масата за преговори в Брюксел да нервничат от прекомерна намеса на Европейската комисия и парламента в живота им. Слагат ги в процедури по дисбаланси, искат от тях да си намалят дефицита, да правят определени реформи, които умишлено са отлагани с цел по-високи избирателни успехи. А сега трябва да се намери и решение на проблема със спасяването на системни банки, които работят в повече от една страна-членка в ЕС. Според еврокомисаря на вътрешния пазар Мишел Барние, техният брой е около 250.

Какво да бъде бъдещето на Европа на целия този фон? Минималистично е отговорът, който може да се чуе и във Франкфурт, и в много столици. На 6 декември Беноа Кьоре, член на изпълнителния съвет на централната банка каза във Франкфурт по време на петия Германски икономически форум, че Европа не се нуждае от "квантов скок" в интеграцията си, за какъвто призовават евродепутати в Страсбург всеки път, когато се обсъжда важен проблем. По-скоро, смята г-н Кьоре, това, което е необходимо е да се довърши започнатото през 1999-а година, а именно да се довърши изграждането на икономическия и паричен съюз (еврозоната). Той обясни нещата съвсем просто. По отношение на банковия надзор и преструктурирането на банки има сериозни основания за централизация. Освен това е ясно, че еврозоната се нуждае от механизми за солидарност в крайни случаи, които са извън националните политики. Такъв механизъм е Европейският механизъм за стабилност (постоянният спасителен фонд на еврозоната в размер на 500 млрд. евро).

Всичко останало обаче не заслужава по-нататъшна фискална централизация. Фискалната дисциплина започва от къщи. Това, което може да се прави на европейско ниво, е да се дават насоки на правителствата за правилната посока. Икономическите корекции е най-добре да се осъществяват през гъвкави пазари. Фискалната централизация може да се обсъжда само тогава, когато страните от еврозоната, големи и малки, са си подредили добре къщичките фискално, финансово и икономически. Затова, каза още френският член на изпълнителния съвет на ЕЦБ, "нашето общо бъдеще не може да бъде открито в миналото".

Един полуевропейски, полунационален оздравителен механизъм

Точно в духа на казаното от г-н Беноа Кьоре протече и многочасовият маратон в Съвета по икономически и финансови въпроси (Екофин) на 10 декември в Брюксел. Тогава министрите обсъдиха три взаимнопреплитащи се и много сложни законодателни предложения. Едното е директивата за банково преструктуриране и оздравяване. Второто е директивата за гарантиране на депозитите, а третото е механизмът за банково преструктуриране. Ако по време на уикенда от изказвания на ключови министри на финансите (Франция и Германия) стана ясно, че вече са налице всички условия за постигане на споразумение по втория стълб на банковия съюз,  то във вторник сутринта настроенията бяха по-скоро песимистични.

Шведският министър на финансите Андерс Борг призна, че има риск да не бъде постигнато точно това решение, което наистина би подпомогнало икономическото възстановяване. Това би трябвало да се тълкува като по-скоро нецентрализирано решение с участие на Комисията като някакъв централен елемент. Той каза, че очаква дълга нощ и дори втора среща, но едва ли е предполагал, че нощта ще прерасне в престрелки с шефа на Еврогрупата Йерун Дайселблум. В рамките на преговорите имаше две публични дискусии. Първата, която беше планирана за малко след 10 часа средноевропейско време, закъсня с два часа, което затвърди очакванията за дълъг вторник. Макар че бяха изразени много конкретни позиции по време на първата публична дискусия, предавана пряко онлайн, личеше си, че министрите пазят козовете си за момента, когато камерите ще бъдат изключени.

Второто нещо, което направи впечатление беше масово изразеното желание не само от председателството и Комисията, но и от отделни министри, да се търси позиция, която ще бъде приета от Европейския парламент. Нещо, с което не се съгласи холандският министър на финансите и шеф на Еврогрупата Йерун Дайселблум, който се застъпи за по-твърд курс към Европарламента като каза, че вече много от основните елементи са договорени и мястото за маневриране спрямо парламента е прекалено малко. Той изрази доста сериозни възражения срещу опитите да се преотварят за преговори вече договорени още през юни неща, като например йерархията за вътрешна рекапитализация. Според Дайселблум, ако резултатът от преговорите с Европейския парламент е загуба на много строгите правила за създаване на равни условия и решаване на проблема "твърде голяма, за да бъде спасявана", то тогава едва ли ще бъде постигнато и съгласие за единния механизъм за банково преструктуриране (ЕМП).

И въпреки че по много от обсъжданите сутринта, а и късно вечерта проблеми, беше намерен компромис и председателството получи нов мандат за преговори с Европарламента, от сега е ясно къде ще настъпи разривът. Ключовата дума е междуправителствен. Още сутринта стана ясно, че нещата вървят в тази посока, след като германският финансов министър Волфганг Шойбле припомни, че е добре дискусията да се придържа към мандата, даден от лидерите на страните-членки, а именно първо да се постигне споразумение по директивата за банковото преструктуриране и оздравяване, и по директивата за гарантиране на депозитите, а на по-късен етап да се договори механизмът за банково преструктуриране, който да бъде "синхронизиран" с директивата за банково преструктуриране. Това на практика означава да се търси "външно" решение. Германия досега отказваше да даде съгласието си за ЕМП, тъй като смяташе, че той няма правно основание в договорите на ЕС.

Европейските институции и много страни-членки смятат, че член 114 от Договора дава достатъчно основание за създаването на такъв механизъм, но според Берлин, това не включва създаването на общ фонд. През уикенда г-н Шойбле сигнализира, че е готов на компромис, но едва снощи се разбра каква е цената - междуправителствено споразумение или по-точно хибрид от междуправителствен и общностен подход. Според чернова, която изтече в The Financial Times, на общностно ниво под формата на регламент ще се създаде механизма и управителния му съвет, фонда, механизма за взимане на решения, основните принципи за банковата такса, с която ще се пълни фонда, и правилата за вътрешна рекапитализация. С междуправителствено споразумение ще се решава въпроса с използването на единния фонд за банково преструктуриране, клаузите за компенсации на страните, които не участват в ЕМП, трансферите от националните оздравителни фондове към общия и други въпроси.

Така както изглежда ситуацията на този етап, на междуправителствено договаряне се оставят на практика отношенията със страните, които са извън еврозоната. Еврокомисарят на вътрешния пазар Мишел Барние изрази сериозни съмнения, че Европарламентът ще приеме това. От дискусиите, проведени в Съвета обаче, става ясно, че друг изход наистина е невъзможен, защото темите, които обединяват евро- и неевространите са наистина твърде малко. Чехия изрази съпротива срещу така наречените държавни инструменти за стабилизация и настоя решението за сливане на фондовете за банково преструктуриране и гарантиране на депозитите да се взима от страните-членки. Беше повдигнат и въпроса кой да вземе решението за това, че е налице крайно неотложна ситуация или системна криза. Йерун Дайселблум е на мнение обаче, че ако тези решения се оставят на национално ниво, това ще опорочи цялата идея. По време на втората публична дискусия в 11 вечерта той посочи, че ако се оставят нещата на всяка отделна страна, тогава всяка банка с проблеми ще бъде системен риск.

Холандският министър смята, че трябва да се запише изрично, че Комисията е тази, която може да прецени дали има крайно спешна ситуация или системна криза. Андерс Борг също посочи, че да се остави на Съвета да вземе такова решение внася допълнителна сложност в и без друго твърде сложната система. Българският финансов министър Петър Чобанов също каза, че не е добра идея Съветът да взима решение за това дали е налице спешна ситуация. Според него това решение трябва да се взима от национален орган. Той изложи доста подробна българска позиция, която изразява много притеснения, основно свързани с особеностите на банковия пазар. Голямо притеснение за България е ограничението да се използват само до 5% от наличните средства в националния оздравителен фонд. Това е твърде рестриктивно за страни извън ЕМП, които няма да имат достъп до общия фонд. Българската делегация предложи нов текст, който да позволи да се използват и суми надвишаващи петте процента.

София се тревожи още от евентуални отрицателни ефекти за финансовата стабилност в страни, където финансовата структура на банките се базира основно на депозити и където финансовите пазари са слабо развити, каквато е ситуацията в България. И ако има напредък по отношение на подробностите в директивата за банковото преструктуриране и оздравяване, то ситуацията с ЕМП си остава все така сложна. Причината е, както обясни литовският финансов министър Римантас Саджиус, че директивата ще се отнася за всичките 28 страни-членки на ЕС, докато ЕМП ще покрива страните от еврозоната и онези, които се включат към него. Министрите се договориха да се срещнат отново следващата сряда, за когато останаха и най-трудните въпроси за договаряне, като въпроса с разпределението на гласовете в управителния съвет на фонда, неговия състав, тежестта на гласовете, капитала на фонда и етапите на набиране на средства.

Комисар Барние обясни, че никога досега в европейската история не са се обсъждали три толкова сложни текста едновременно. Постигнато е почти изцяло споразумение по обхвата на механизма, но подробностите остават за уточняване, добави литовският министър, който доста заобиколно обясни защо се е тръгнало към междуправителствено споразумение. "Разработихме схема, която няма да създава проблеми на всички страни-членки и те се чувстват комфортно с нея. Междуправителственото споразумение е един от ключовите елементи в тази схема, където изграждането на единния фонд ще бъде основно описан". До каква степен междуправителственият подход ще залегне в механизма и фонда ще зависи изцяло от това как ще протекат преговорите с Европейския парламент.

коментари
Питащият
16 декември 2013 18:41
Защо жабата и човека имат 5 пръста? В това е проблемът на банковата сфера в глобалната икономика. Правилата, които пишат лихвари и политици стотици години в един момент се оказват пречка , погрешни. Когато стигнеш до вода се налага да плуваш. Така че европейската и световна икономика има дълго да търсят решение в рамките на консервативното мислене и традиции, а решението може да дойде като гръм от ясно небе от тези,които искат да разрушат системата, да излязат от нея в поривът си за свобода. Сигурен съм, че ще се провалят не защото са тъпи и не схващат проблемите, а защото интересите и консерватизма на системата ще отлагат дори крайно необходимите мерки. Никой не иска да променя правилата на играта когато я печели.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.