English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Вотът на недоверие срещу Комисията на Юнкер - голям интерес, но нищо интересно

Published on , , Страсбург, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Още не изминали и първите сто дни, и първата политическа Европейска комисия беше подложена на вот на недоверие заради председателя й Жан-Клод Юнкер - бивш министър-председател на Люксембург няколко мандата и министър на финансите - заради аферата "Люкс Лийкс", за която euinside подробно писа. 76 евродепутати - групата на Найджъл Фараж Европа на свобода и пряка демокрация (ЕСПД) и независими, начело с Марин льо Пен - поискаха вота на недоверие като се позоваха на директивата за общата система за данъчно облагане на дружества-майки и дъщерни дружества от различни страни-членки, призивите на ЕП за борба с данъчните измами и укриването на данъци, споразумението на министрите на финансите на Г20 от миналата година за нови мерки за борба с избягването на корпоративното данъчно облагане и основополагащите документи на ЕС. 

В аргументите се посочва, че в резултат на агресивните схеми за избягване на корпоративното данъчно облагане в Люксембург, установени в периода, когато Жан-Клод Юнкер е бил премиер, страните-членнки на ЕС са изгубили потенциални данъчни приходи в размер на милиарди евро. Според авторите е недопустимо човек, който е отговорен за подобни политики, да изпълнява длъжността председател на ЕК и затова предлагат да се гласува вот на недоверие. Групата на Найджъл Фараж се състои основно от членове на неговата Независима партия на Обединеното кралство (UKIP) и представителите на антисистемното движение "Пет звезди" (M5S) на Бепе Грило в Италия. Към искането за вот на недоверие обаче се включиха и независими депутати, представители на евроскептични партии като Националния фронт на Марин льо Пен във Франция и националистичната партия на Геерт Вилдерс в Холандия. 

Искането за вот на недоверие влезе в дневния ред на ноемврийската пленарна сесия на Европейския парламент, като на практика я откри. В 5 следобед в понеделник, пред почти пълната зала се яви Жан-Клод Юнкер, заедно с всички членове на Колежа, без Гюнтер Йотингер. Това беше едно от най-чаканите събития, тъй като за първи път се поставя под съмнение Комисия още в самото начало на работата й. В ЕС вече има прецедент със свалянето на Европейска комисия - тази на Жак Сантер (също бивш премиер на Люксембург и бивш министър на финансите), която подаде оставка заради корупция през 1999-а г. Случаят "Юнкер" обаче е различен и съвсем не еднозначен. 

След разразяването на скандала Юнкер избра удобна теза, а именно, че не става дума за нищо незаконно, а за практики, които са на ръба на морала, но се прилагат в много други страни-членки на ЕС. Затова, вместо да дава обяснение за ролята си, той наблягаше във всички свои публични изяви на намерението си да се бори за данъчна хармонизация, натъртвайки едновременно с това, че е привърженик на справедливата данъчна конкуренция. Юнкер се яви на специално изслушване в Европарламента, когато изложи подробно своята теза и възгледи, но мнозина евродепутати не се почувстваха убедени. Въпреки това обаче, в навечерието на вота, традиционните политически групи твърдо застанаха зад Комисията. 

Дебатът започна с кратко изказване на автора на искането за вот Марко Дзанни от ЕСПД, според когото Юнкер не е на страната на европейските граждани, а на страната на едрия капитал. Г-н Дзанни дори обвини Юнкер, че на практика е откраднал милиони евро потенциални приходи. Той призова групата на Зелените да реши най-после дали е с голямата коалиция или "с нас за промяна на Европа". Още в самото начало на дебата си личеше, че големият интерес към него е бил напразно. Дискусията се превърна в първата голяма престрелка между проевропейските политически групи и евроскептиците. Битка, която макар малка по мащаб и сравнително слаба, показва потенциала на евроскептичното движение в Европа, ако то продължи да се разраства. За свалянето на Комисията са необходими гласовете на две трети от евродепутатите. Гласуването ще бъде в четвъртък, но четири от традиционните политически групи заявиха твърдо намерението си да гласуват против вота на недоверие. Неясна остана позицията на консерваторите (група на Европейските консерватори и реформисти). 

Съвсем очаквано, лидерът на групата на ЕНП Манфред Вебер заяви пълната й подкрепа за ЕК (Жан-Клод Юнкер е от семейството на ЕНП). Ако при предишното явяване на Юнкер в Европарламента по време на мини-пленарната сесия, се говореше по същество, този път лидерите на политически групи и отделни евродепутати се фокусираха върху взаимни нападки. Манфред Вебер припомни, че данъчната политика е в ръцете на суверенните страни-членки, а не на еврочиновниците и обвини директно Фараж и Льо Пен за нерешените проблеми на Европа. Той пропусна да отбележи обаче, че изгодните данъчни договорки са ставали по времето, когато Юнкер не е бил "европейски чиновник", а министър-председател на "суверенната държава" Люксембург. Джани Питела, лидерът на групата на Социалистите и демократите се концентрира в своето изказване върху това какво би станало, ако Комисията бъде отхвърлена. Най-големият проблем е, че ще се отложи приемането на инвестиционния пакет за 300 млрд. евро.

Това е централен приоритет на Комисията на Юнкер и на Европарламента, и се очаква с огромно нетърпение в ЕС. Официалното представяне се очаква да бъде по време на тази пленарна сесия на ЕП (подробности очаквайте по-късно). Той обрисува изключително черна картина, предизвикана от нов продължителен процес на подбор на нов Колеж на комисарите. Третата най-голяма група в Европарламента - тази на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) - не беше особено сигурна каква позиция да заеме. От името на групата говори полският евродепутат Ричард Легутко, който заяви, че случаят "Люкс лийкс" определено е проблем и Жан-Клод Юнкер не е успял да се представи убедително по време на изслушванията му. Според него, "Люкс лийкс" е петно, което ще преследва Юнкер до края на мандата му. Освен това не може той да разследва сам себе си. Разследването трябва да се извършва от друг, заключи г-н Легутко. 

Ги Верхофстад взриви атмосферата като атакува остро ЕСПД, цитирайки критиките на основателя на Независимата партия на Великобритания Алън Скед. Наскоро г-н Скед заяви, че партията се е превърнала в чудовището Франкенщайн - ксенофобска и расистка партия. Верхофстад атакува и Марин льо Пен. Нито тя, нито депутатите на Фараж обаче не обърнаха внимание на факта, че бившият белгийски премиер и лидер на групата на либералите (АЛДЕ) всъщност изказва цитат. Британски член на Европарламента цитира правилника на Европарламента и попита председателя Мартин Шулц защо не е санкционирал Ги Верхофстад за нанесените обиди. Г-н Шулц му припомни, че Верхофстад не е изразявал собствено мнение, а е цитирал чуждо. Верхофстад каза още, че с искането си за вот на недоверие са били разкрити тайните взаимоотношения между Найджъл Фараж и Марин льо Пен. След изборите двамата водиха преговори за обща група, но те се провалиха и в момента Марин льо Пен е независима евродепутатка. 

Обединената левица потвърди, че няма да подкрепи вота на недоверие, но подчерта, че проблемът "Юнкер" съществува и не може да бъде отречен. В дебата се включи и Марин льо Пен, която след продължително връщане на огъня към г-н Верхофстад заяви, че става дума за конспирация между многонационални компании и Люксембург. В края на дебата Юнкер отново взе думата като заяви, че не той е измислил "схемата Юнкер" и за пореден път повтори, че тя се прилага в много страни-членки, с което не се съгласи един от депутатите в групата на ЕСПД Стивън Улф (Великобритания), който посочи, че не се забелязва никоя друга страна-членка да е приютила стотици многонационални компании. Юнкер призова също да му се има доверие, че ще изпълни всичките поети пред Европарламента ангажименти, защото, по думите му, той се обръща към Европейския парламент. Това би трябвало да означава, че за него тази институция се ползва с огромен респект и пред нея не може да се лъже. 

Юнкер се обърна към евродепутатите с молба да оставят еврокомисарите на мира. В крайна сметка всички обвинения са адресирани само и единствено към мен. Ако някой ще си ходи, то това трябва да съм аз, застъпи се той за Комисията си. Дебатът продължи малко повече от час, но беше разочароващ и без решение. Едно от исканията на някои групи - на либералите и Зелените - за създаване на специална анкетна комисия в Европарламента - на практика не може да се реализира, тъй като няма основание за това. Няма данни за извършено престъпление на този етап, а разследването на ЕК под ръководството на еврокомисаря за конкуренцията Маргрете Вестагер все още продължава. Вотът на недоверие ще се гласува в четвъртък, но отсега е ясно, че той няма шанс да успее. Въпреки това, ще е интересно да се види в кои политически групи е имало "бунтовници" (гласували против партийната позиция). 

Традиционните политически групи се оказаха твърде неподготвени да реагират в подобна битка, а тя предвещава, че в този мандат ще има още много такива, като със сигурност Жан-Клод Юнкер ще даде още поводи за това, най-малкото заради обещанието му да създаде първата политическа Комисия. Основните политически групи възприемат доминацията си за даденост, отказвайки да приемат реалността, че възходът на евроскептичните, ксенофобски и националистични партии продължава и ако не бъдат взети адекватни мерки, те може и да доминират следващия парламент. Това е огромен проблем, защото като цяло този тип партии не предлагат алтернатива. Те са просто против - всичко и всички. Но те носят със себе си скандала, а това се харесва на медиите. Точно тук издишат традиционните политически сили, които по време на този дебат затвърдиха убеждението, че за този мандат е сключена голяма сделка, в което не би имало нищо лошо, ако каузата си заслужава. Засега обаче те не успяват да покажат, нито че има кауза, нито че тя си заслужава. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required