English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Преговорите по бюджет 2014-2020 - катарзис за ЕС

публикувано на , , Загреб
Последна промяна на:

В самото начало на преговорите по многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2014-2020 г. най-спорният момент между страните-членки беше откъде да започнат преговорите - дали отгоре надолу (тоест първо от общата сума и после отделните политики) или обратното (първо от политиките, а след това да се договаря общата сума). Още тогава се очерта фронтовата линия между онези страни, които искат намаляване на европейския бюджет и тези, които искат запазването му. В началото надделя моделът отдолу нагоре, за да се стигне до днешната патова ситуация, при която някои страни дори отказват да преговарят по отделни елементи от преговорната кутия, докато не бъде договорена общата сума.

През лятото Комисията излезе с ревизия на първоначалното си предложение, основната промяна в което обаче е добавката за Хърватия, която е планирано от 1 юли 2013 да стане пълноправен член на съюза. Другата промяна е лекото увеличение на общата сума на 1,033 трилиона евро от 1,025 трилиона, което като дял от брутния национален доход на ЕС е 1.08% или малко увеличение в сравнение с бюджет 2007-2013 (1.06%). Сумата се разпределя по петте основни пера в бюджета, както следва:
- "Интелигентен и включващ растеж" - 48%
- "Устойчив растеж: природни ресурси" - 37%
- "Глобална Европа" - 7%
- "Администрация" - 6%
- "Сигурност и гражданство" - 2%

По-конкретно предлаганите от ЕК суми за най-големите общностни политики са:
- Земеделие и развитие на селските райони - 386.9 млрд. евро;
- Икономическо, социално и териториално сближаване - 376 млрд. евро;
- Изследвания и иновации - 80 млрд. евро;
- Външна дейност - 70 млрд. евро;
- Администрация - 62.6 млрд. евро;
- Механизмът "Свързване на Европа" - 40 млрд. евро и т.н.

До 29 октомври, когато кипърското председателство на ЕС предложи ревизираната преговорна кутия [на английски език], не се преговаряше с конкретни числа, а само по отделните компоненти. В кутията Кипър предложи намаление на общата сума с 50+ милиарда, което прави 983 млрд. евро, а плюсът означава, че е нужно да се намали още. Председателството предложи и минимални прагове по отделните политики:
- Земеделие и развитие на селските райони - 378.9 млрд. евро;
- Икономическо, социално и териториално сближаване - 326 млрд. евро;
- Външна дейност - не повече от 64 млрд. евро;
- Администрация - липсват числа;
- "Свързване на Европа" - до 36 млрд. евро.

Компенсация за Ялта

Това предложение обаче беше посрещнато изключително негативно от почти всички страни в преговорите. Някои страни-членки (особено в Северна Европа) настояха на старата си позиция за съкращаване на бюджета с най-малко 100 млрд. евро, като Швеция първа стреля във въздуха и заплаши, че ще наложи вето, ако искането й не бъде удовлетворено. Това вдигна високо градуса на преговорите и принуди канцлерът Мекрел да припомни, че след първия изстрел обикновено се стреля безразборно. Тя призова пред Европарламента в специално обръщение да се избягват ултиматумите.

България също беше сред страните, които възразиха срещу предложението на кипърското председателство. Според заместник финансовия министър Боряна Пенчева намаляването на общия бюджет е неприемливо. Тя добави, че ако все пак се стигне до намаление, България няма да направи компромис по следните три елемента: Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и парите за извеждане от експлоатация на ядрените мощности на АЕЦ "Козлодуй". България настоява да получи като компенсации за затварянето на ядрени мощности 450 млн. евро, вместо предвидените 208.5 млн.

Изненадата обаче дойде от Великобритания. Въпреки че Лондон винаги е очаквана съпротива по отношение на всякакво увеличение на бюджета на ЕС, изненадата дойде от другаде. Ако до момента премиерът Дейвид Камерън настояваше размерът на бюджета да бъде замразен на сегашните му нива (2007-2013), то Камарата на представителите го принуди да се бори за драстично орязване от 200 млрд. евро. Разразилата се буря изведе набързо на преден план опасенията от евентуално напускане на ЕС от Великобритания. Ако досега голямата опасност за ЕС беше излизането на Гърция от еврозоната, а оттам и от ЕС, то покрай преговорите по бюджета британското излизане от ЕС се очерта като доста по-вероятно.

От трибуната на Европейския парламент в Брюксел канцлерът Меркел, малко преди да отиде за разговори с Камерън в Лондон, обяви, че не може да си представи ЕС без Великобритания. Тя каза също, че и за Великобритания загубата ще е голяма. "Когато сте някъде сами, загубени сред 7-милиардното население, не мисля, че е добре за Великобритания", добави тя. Към нея се включи и полският външен министър Радослав Шикорски, който публикува специална статия във вестник The Guardian, в която заяви, че британската позиция означава, че страната вече не е сила за модернизирането на европейския бюджет. "Да го кажем просто, остава само едно оправдание за британската отстъпка - Общата селскостопанска политика (ОСП). Това прави Обединеното кралство защитник на ОСП, тъй като ако тя изчезне, ще изчезне и британската отстъпка".

Оттам следва, продължава Радек Шикорски, че Великобритания ще концентрира усилията си върху кохезионните фондове, които са предназначени за най-малко развитите региони. "В Полша 52% от всички публични инвестиции идват от европейския бюджет. Повечето бенефициенти на бюджета са в централна Европа. Това е нашият собствен много закъснял 'Маршал план', благодарение на който ние можем най-сетне да настигнем и да поправим грешките, които претърпяхме след конференцията в Ялта от 1945 г."

Къде е Херман Ван Ромпой?

Една седмица преди срещата на върха на 22 и 23 ноември в Брюксел, шефът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой излезе със собствено предложение, което обаче не е публикувано официално. В проекта, с който euinside разполага, шефът на Европейския съвет предлага общата сума да бъде 973 млрд. евро, което е намаление с 60 млрд. евро на предложението на ЕК. Разпределението по основните пера на бюджета е следното:
- Икономическо, социално и териториално сближаване - 309.5 млрд. евро;
- Устойчив растеж: природни ресурси (вкл. ОСП) - 364.5 млрд. евро;
- Външна дейност - 65 млрд.;
- Администрация - 62 млрд.;
- "Свързване на Европа" - 46 млрд. евро, от които 10 млрд. ще бъдат прехвърлени от Кохезионния фонд.

За затварянето на първите четири блока от АЕЦ "Козлодуй" Херман Ван Ромпой предлага България да получи 185 млн. евро, което е значително под исканите от България 450 млн., а също и доста под предлаганото от ЕК.

На 21 ноември в навечерието на срещата на върха на европейските лидери на 22 и 23 ноември се състояха дебати по МФР в Европейския парламент. Още в началото на дебатите Андреас Мавроянис от името на кипърското председателство обяви, че Европарламентът е изключително настоятелен за запазване размера в предложението на ЕК. "Това се оказа невъзможно. Трябва да бъдем реалисти", каза той.

Интересен подход беше решението на председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу да се обърне към евродепутатите на френски. Обикновено Г-н Барозу използва английски език, като говори на френски, само когато му е зададен въпрос на този език. Речите му също така винаги се разпространяват на английски език. Но не и на 21 ноември. Речта му беше разпространена веднага след участието му в двучасовите дебати в Страсбург, но на френски. На въпрос на този сайт дали да очакваме и версия на английски получихме отговор, че можем да ползваме видеозаписа на изказването му с предложения симултанен превод.

Този път Барозу наблегна много повече на теми, които вълнуват евродепутатите, за което беше аплодиран. Така например той каза, че всеки милиард, който се свали от програмата "Хоризонт 2020", означава 4000 малки и средни предприятия да изгубят инвестиции в иновации и заетост. Това означава още, добави той, 6000 учени и техните екипи да не продължат работата си, което пък означава, че те няма да могат да допринесат за просперитета на ЕС. Само няколко процентни пункта по-малко за механизма "Свързване на Европа" ще означава, продължи председателят на ЕК, че Европа няма да е лидер в транспорта, няма да може да намали въглеродните си емисии и няма да има добри връзки между източната и западната част на континента.

Аплодисменти Барозу получи и за това, че според него и съвсем минимално орязване на бюджета за култура означава, че няма да може да се създават работни места "в този важен сектор" и ще се задуши европейската креативност, "която е нужна повече от всякога". Барозу получи одобрение и за това, че според него всеки опит да се ореже предложението на ЕК за създаване на европейски фонд за най-ощетените в Европа ще има драматичен ефект за 116 милиона европейци, от които 25 милиона деца, застрашени от социално изключване. Също толкова ужасяваща новина за много хора по света ще бъде и съкращение с малка част от процентния пункт на европейската помощ за развитие и хуманитарна дейност. С други думи - пълен отказ от отстъпление от предложението.

Повечето политически групи защитиха предложението на ЕК с изключение на групата на Европейските консерватори и реформисти и на Европа на свобода и демокрация. Шефът на групата на ЕНП Жозеф Дол атакува директно Великобритания като обяви, че онези, които вярват, че ЕС е само търговска зона и общ единен пазар се заблуждават. "Това е общност на ценности и солидарност". Той каза още, че изцяло се подписва под мнението на Жозе Мануел Барозу. Лидерът на социалистите, австриецът Ханес Свобода пък заяви, че предлагането на различни суми за орязване на бюджета е "срамна надпревара към дъното", а Зелените и Европейския свободен алианс предупредиха, че Китай, Бразилия и Индия няма да чакат Европа да навакса. Според Хелга Трюпел (Германия) Камерън греши.

"Този разговор обобщава всичко, което трябва да се промени", беше мнението на Мартин Каланан, лидер на европейските консерватори (Великобритания). "Ако това беше инвестиционен бюджет, тогава как така 40% от него все още се харчат за субсидии за земеделието?", попита той. Чешкият евродепутат от същата група пък, Jan Zahradil, призова ЕП да даде пример като пръв намали разходите си. По думите му ще бъдат спестени 200 млн. евро, ако бъде сложен край на "подвижния цирк" - ежемесечните местения на депутатите от Брюксел за пленарните заседания в Страсбург, които обаче са включени в уставните договори на ЕС. Той смята още, че трябва да бъдат затворени информационните центрове на Европарламента в столиците на страните-членки, тъй като не знаел те с какво се занимават.

Българският евродепутат от групата на социалистите и един от двамата представители на Европарламента в преговорите Ивайло Калфин обяви, че дискусията се превръща в "счетоводна игра с нулева сума". Той каза, че нито предложението на Кипър за намаление на бюджета с 5 на сто, нито това на Херман Ван Ромпой за 8% съкращения са приемливи за ЕП. "Това, за което парламентът се бори е да осигури пари за политики, които вече са определени. Кой е определил тези политики? Самият Европейски съвет, лидерите, които сега отказват да осигурят финансите за осъществяването на тези политики".

Другият представител на ЕП в преговорите, германецът Reimer Böge (ЕНП, Германия), изрази притеснение от това, че Херман Ван Ромпой е излязъл със собствено предложение, което ще замени преговорната кутия като по този начин съветът (страните-членки) преминават към собствени договорки. Шефът на бюджетната комисия в ЕП Alain Lamassoure (ЕНП, Франция) пък посочи, че Ван Ромпой иска да превърне съвета в конклав, а Ханес Свобода директно попита защо г-н Ван Ромпой го няма в залата, за да защити своето предложение. В заключение от името на ЕК еврокомисарят по междуинституционалните въпроси Марош Шефчович (Словакия) се опита да развенчае някои митове и най-вече този, че в момент на рязане на разходи в националните бюджети не може да се иска увеличаване на европейския. По думите на Шефчович само в 5 страни-членки има наистина намаляване на бюджети. В останалите има намаляване на бюджетния дефицит, но реално се отбелязва увеличение на бюджетите.

Кипърското председателство, което на практика изпадна от преговорния процес, след като преговорната кутия, изготвяна от него, ще бъде заменена със заключения от съвета, обяви, че преговорите са катарзис за ЕС, през който "трябва да преминем всички заедно". Четвъртък е денят Х за ЕС. В писмото-покана [на английски език] до европейските лидери Херман Ван Ромпой написа, че "всички трябва да разберат, че с по-малко пари не може да се постигне същото, както преди. Трябва да се направи политически избор". Всъщност изборът, който ще направят лидерите в четвъртък и петък не е просто за пари. То е за нещо много повече от това. Ги Верхофстад, лидерът на групата на либералите в ЕП, го обясни така: "Ако искаме федерална Европа, от каквато имаме нужда, 1% от БНД не е достатъчно".

Той припомни също така, че се повтаря ситуацията от 2005 г., когато беше постигната сделка в последния момент по време на британското председателство с премиер Тони Блеър. Тогава обаче беше различно - нямаше я кризата в еврозоната, нямаше я и заплахата Великобритания да напусне ЕС. Ставаше дума за това искат ли европейците да ядат френско сирене. През 2012 г. става дума за това ще имат ли какво да ядат много безработни европейци и дали Европа ще продължи да губи пазарен дял на световните пазари.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.