English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Възможна ли е общата европейска дипломация?

Published on , , София

Европейският парламент успя да спечели ценни точки в битката за бъдещата Европейска служба за външни действия. Върховният представител по външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън на свой ред спечели трудната битка с евродепутатите, които я приеха скептично и критикуваха безмилостно проекта й за Дипломатическата служба. Този първи опит на Съюза за обща, в буквалния смисъл, външна политика, показа всички подводни камъни на интеграцията - междуособните битки между страните- членки и европейските институции от една страна, борбата за влияние между самите страни-членки - от друга и конкуренцията между институциите, форсирана от Лисабонския договор, от трета.

Засега не са ясни точните параметри на споразумението, постигнато в понеделник, 21 юни, между Парламента, Съвета и Комисията. Според официалното изявление страните са постигнали "политическо споразумение по предложението за решение на Съвета за създаването, организацията и функционирането на Европейската служба за нъшни действия. В допълнение на решението, страните се споразумяха по текстовете на две декларации на върховния представител: за политическата отговорност и за структурата на централната администрация.”

Според чернова на политическата декларация, Катрин Аштън се ангажира да информира и да се консултира с Европейския парламент за текущата дейност на службата. Според текста, Върховният представител "ще отговори положително" на искането на евродепутатите - кандидатите да оглавят мисии, които парламентът намира за стратегически важни, да се явяват пред комисията по външни работи в ЕП за неформално събеседване, преди да поемат поста. Искане, което Аштън първоначално отхвърляше, но очевидно депутатите са надделели.

В срещата в Мадрид са участвали баронеса Катрин Аштън, испанският външен министър Мигел Анхел Моратинос, който оглавява ротационното председателство на съвета на министрите, Марош Шефчович, еврокомисарят за междуинституционалните връзки и администрацията, и група от трима евродепутати: Елмар Брок (ЕНП, Германия), Ги Верховстад (АЛДЕ, Белгия), Роберто Гуалтиери ( Група на Социалистите и демократите, Италия).

Официално не бяха съобщени подробности от разговорите в Мадрид, нито по параметрите на споразумението. Ясно е само, че Парламентът е извоювал да се формулира конкретно само 40 на сто от персонала да бъдат временни дипломати от страните-членки. Останалите 60 процента трябва да са постоянни служители, за да се гарантира общностният характер на службата - един от основните аргументи на евродепутатите срещу първоначалното предложение на Аштън. Освен това, няма да има квоти за държавите, въпреки настояването на новите членки. Службата ще има над 6 хиляди служители и собствен административен бюджет, който ще подлежи на политически контрол от европарламента - друга важна победа за институцията, която твърдеше, че Службата трябва да е политически отговорна пред евродепутатите.

Стратегическото планиране по страни ще се прави от службата, но окончателните програмни решения остават прироритет на комисията. Депутатите трябва да бъдат информирани предварително за стратегическите и политическите решения. Службата ще се ръководи от генерален секретар и двама заместници, както и генерален директор за бюджета и администрацията - за последния пост е настоял ЕП. Според EurActiv, като част от сделката, Картин Аштън е запазила правото да определи генералния секретариат. Настоящият френски посланик във Вашингтон Пиер Вимонт е спряган за т.нар. „първи между равни”, заемайки поста на изпълнителен генерален секретар. Триумвиратът ще бъде попълнен от полския министър по европейските въпроси Миколай Довгиелевич и германката Хелга Шмид.

Когато отсъства, г-жа Аштън, която ще отговаря за Службата, ще бъде замествана от съответните еврокомисари (Щефан Фюле - по разширяването, Андрис Пиебалгс - по развитието, и Кристалина Георгиева - по хуманитарната помощ) или от външния министър на страната, ротационен председател на съюза.

Депутатът от ЕНП Елмар Броок коментира, че постигнатото споразумение не обвързва директно Европарламента със законодателната процедура по отношение на службата, но е добро. EurActiv цитира лидера на Групата на АЛДЕ Ги Верховстад, който беше един от най-върлите противници на модела на службата, представен от Аштън, но сега е доволен от промяната в „първоначалната философия", която според него е била базирана на междуправителствения метод. „Сега имаме една амбициозна, по-широка ЕСВД, с 6,000-7,000 дипломати и служители, базирана на по-подходящия общностен метод, която защитава и дори засилва общностния подход по редица въпроси”.

Италианският социалист Роберто Гуалтиери пък коментира пред ДПА, че със споразумението се гарантира, че „Европейската комисия запазва отговорността си за всички финансови инструменти за външни действия. Групата на социалистите и демократите защити общностния подход и предотврати възможността страните-членки да поемат контрола над сътрудничеството за развитие и неговия бюджет”.

Според Групата на Зелените/ЕСА, постигнатато споразумение е стъпка в правилната посока, но все още има много да се направи: „Сега много зависи от това дали г-жа Аштън ще изпълни неясните обещания, които даде вчера (21 юни). Ако тя най-после покаже необходимите лидерски качества пред съпротивата на ревнивите национални правителства и ревнивия председател на ЕК, новата Служба наистина ще бъде способна да интегрира ефективно ресурсите на Комисията и Съвета и да направи Съюза водеща сила по отношение на човешките права, развитието и гражданския кризисен мениджмънт. В противен случай, всичко, което ще получим, е повече бюрокрация с малко добавена стойност за европейските граждани и за външната политика на Съюза.”

Ако евродепутатите успеят да гласуват решението за службата в началото на юли, теоретично е възможно първите назначения да са факт през октомври. Очаква се в сряда, 23 юни, Елмар Брок да представи доклад за срещата в Брюксел и подробности за споразумението, който да бъде гласуван на 8 юли. Според Брок, обаче, промените по отношение на управлението на бюджета и персонала няма да бъдат гласувани преди лятната ваканция.

Амбицията на Аштън е службата на бъде готова до 1 декември, когато се навършва една година от влизането в сила на Лисабонския договор. Именно в него за първи път Съюзът се сдоби с постоянен Върховен представител по външните работи и политиката на ситурността - постът, предоставен не без иронични коментари и силни забележки от баронеса Аштън. По силата на същия договор обаче, евродепутатите получиха нови правомощия и първият тест беше именно Дипломатическата служба. Въпреки заявката на самата Аштън чрез службата Европа да говори с един глас, засега звучи предимно хор от недоволни гласове, търсещи в бъдещата институция лостове за национално или институционално влияние.

Въпреки това, постигнатият компромис дава възможност работата по изграждане на Службата да продължи. Единственият недоволен от споразумението е Белгия. EurActiv отбелязва, че новината е била съобщена от белгийската преса със съжаление, че испанското председателство е успяло да осигури споразумение в последния момент, вместо заслугата да остане за застъпващото само след седмица белгийско председателство.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required