English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Македония в зоната на здрача

Published on , , Загреб

Еврокомисарят за разширяването, чехът Щефан Фюле, си постави амбициозната задача да влее нова енергия в процеса на разширяване към Западните Балкани като въведе няколко нови инициативи, които обаче рискуват да създадат паралелни светове. Най-големият риск това да стане е в изключително трудния казус, който представлява Македония (бившата югорепублика). Труден, защото от самото й създаване малката двумилионна държава постоянно търси своя път и своето място, често прекрачвайки границите на приличното и на разумното. Европейската комисия обаче е твърдо решена да не остави Македония сама на себе си, тъй като това със сигурност ще доведе до поглъщането й в зоната на здрача.

Както този сайт писа през март, г-н Фюле предприе изключително амбициозна инициатива, която сам нарича "мост към процеса на присъединяване" - диалог на високо равнище за присъединяване. Целта на диалога е да поддържа у Македония и у Комисията ангажимент към европейската интеграция на страната, изпълняване на основните критерии за членство, докато се чака развръзката на спора между Скопие и Атина за името на бившата югорепублика, което е основната пречка пред това Македония да започне реални преговори за присъединяване. Диалогът, със звучното съкращение на английски HLAD, се състои от пет основни точки, които на практика очертават петте най-проблемни области на страната: медийната ситуация; върховенство на закона и основни права; реформа на публичната администрация; избирателна реформа; и изграждане на пазарна икономика.

Медийната ситуация: дори и при комунизма не е било толкова зле

Точно преди августовската ваканция на ЕС, на 24 юли, се състоя Съветът за асоцииране ЕС-Македония, който прозвуча много по-оптимистично отколкото оценките на журналисти, с които euinside се свърза в страната. В заключенията от срещата, простиращи се върху четири страници, се посочва, че ЕС оценява готовността на правителството да се справи с основните проблеми, посочени в HLAD. По отношение на свободата на медиите се казва, че е направен преглед на състоянието на свободата на изразяването и на медиите и се отчита продължаването на диалога между правителството и основните играчи. Отбелязва се и подготовката на проектозакона за гражданската отговорност при обида и клевета, като се казва, че това ще бъде "добра крачка напред, след като бъде одобрен от парламента".

Не толкова оптимистично обаче звучат мненията на двама журналисти от Македония. Според Душко Арсовски в страната доминират медиите, които защитават правителствените политики. Това, обяснява той, става особено ясно изразено след затварянето на телевизия А1 миналата година с аргумента, че дължи данъци на хазната. Колегата Ениса Байрами допълва, че на медиите, близки до властта, не са били правени финансови одити. Освен А1, пише още Душко Арсовски, в Македония затварят и три вестника, които са били собственост на същия човек - Велия Рамковски, който вече е в затвора заради укриване на данъци. "По този начин се отвори пространство за Сител и Канал 5 - две телевизии, които се ръководят от синовете на членове и лидери на партиите, участващи в управляващата коалиция на [премиера] Груевски. Това е в нарушение на закона, който забранява на лидери на партии или техни роднини да са собственици на медии. Тези медии дават по-голяма територия на правителствените дейности, а опозицията най-често е представена в негативна светлина".

Сходна е ситуацията и с най-тиражните македонски всекидневници "Дневник", "Утрински весник" и "Вест". Преди трите вестника са били собственост на германския концерн WAZ, който обаче се оттегли от Балканите и в момента ежедневниците са собственост на холдинг ОРКА на бизнесмена Орце Камчев, смятан за близък до правителството, обяснява още Душко Арсовски. В последно време, добавя той, на челните страници на "Дневник" се публикуват цели поредици от текстове, представящи Никола Груевски в положителна светлина.

Колегата Ениса Байрами, която е основател на новинарския уебпортал на албански език Шкипмедия, ми написа, че на практика се страхува да говори открито за медийното положение в Македония, тъй като се притеснява, че може да бъде арестувана без причина или пък медията й да бъде закрита, само защото мисли различно и се осмелява да говори истината. "Положението е по-лошо дори и от комунистическия период", казва тя. Повратният момент в медийната сага е настъпил след изборите през 2011 г. Тогава, пише Байрами, е внесен нов медиен закон, без предварителни консултации, който добавя нови 6 членове в медийния съвет - всички от коалиционната група на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ. И което е по-страшно от разказа на Ениса Байрами, македонското правителство е най-големият рекламодател в страната, което на практика е довело до съсипване на медийния пазар, тъй като, пише тя, повечето медии зависят финансово от правителствените реклами.

Лъч на надежда се прокрадва откъм Македонската национална телевизия, за която Душко Арсовски смята, че под натиска на Брюксел ще бъде реформирана. В момента тя е технически изостанала с години, основно представя правителствената гледна точка и не допуска опозиционни позиции. Телевизията е финансово зависима от държавния бюджет. Сега обаче са въведени някои промени, които дават възможност на телевизията да се финансира от вноски, реклами и от държавния бюджет. "Искра на надежда за някаква промяна идва от новото ръководство [на телевизията], което обещава до края на септември да смени сегашния образ на телевизията и новините да се правят според професионалните стандарти", пише Арсовски. Купено е ново оборудване. "Реформата на МТВ се споменава във всеки годишен доклад на Европейската комисия за Македония и ако настъпи някаква промяна, тя трябва да се приема за резултат от натиска на Брюксел", казва журналистът.

Ениса Байрами обаче звучи по-песимистично. Тя пита "как при тази медийна обстановка, с тези събития, може да се очаква подобряване в Македония?"

ХЛАД или напредък?

Съветът за асоцииране Македония-ЕС, след срещата си на 24 юли, отбелязва напредък в икономическата сфера. Според Съвета има напредък към изпълнението на икономическите критерии и функционирането на пазарната икономика. "Приветства подходящата макроикономическа политика на страната в контекста на глобалната криза". Призовава обаче, предвид перспективата за присъединяване, страната да подобри ефективността и ефикасността на пазара на труда, да подсили административния капацитет и регулаторните и надзорни агенции, както и да подобри върховенството на закона и правоприлагането на договорите. "ЕС приветства мерките, предприети за намаляване на безработицата", е друго положително звучащо изречение от заключенията след края на Съвета за асоцииране. Думи, които са в разрез с впечатленията на колегите Душко Арсовски и Ениса Байрами.

Ениса цитира изчисления на големи международни медии (тъй като липсват официални денни), според които за проекта "Скопие 2014" правителството харчи 500 милиона евро, което е гигантска сума за размера на икономиката на малката балканска република. Проектът, освен че е скъп, но и предизвиква напрежение в отношенията на страната със съседите, тъй като предвижда изграждането на 20 високи статуи и над 100 по-малки, пресъздаващи "древна Македония", сред които и 22-метровата статия, наричана "Войник на кон", но всъщност на всички е ясно, че тя символизира образа на Александър Велики.

Заключенията на ЕС се разминават и с данните на Международния валутен фонд за икономическата ситуация в Македония от юни тази година. Там, точно по отношение на фискалната политика се посочва, че действително властите са постигнали през 2011 година целта си за намаляване на дефицита, но на касова основа - трик, който използва и българското правителство по отношение на ЕС преди две години. МВФ подчертава обаче, че "дефицитът щеше да бъде доста по-висок, ако бяха включени също правителствените плащания и възстановяването на ДДС". За 2012 г. правителството е обявило бюджетен дефицит от 2.5% от БВП, но "това беше базирано на твърде оптимистичен растеж и очаквания за приходи", е оценката на фонда. И въпреки дребните хитринки, МВФ отчита, че Македония има добра история на изпълняване на целите си за бюджетния дефицит като съкращава разходи, когато е необходимо. Въпреки отбелязания растеж от 3% миналата година, МВФ отчита, че икономическото възстановяване отслабва предимно заради външни фактори.

Основният въпрос сега е дали инициативата за диалог на високо равнище за присъединяване, от която лъха толкова много оптимизъм и надежда, няма да се окаже всъщност истински студ в опитите за реформиране на Македония. Душко Арсовски отговаря на този въпрос като посочва, че правителството представя новата инициатива като голям успех за Македония. Нещо повече, правителството дори се е похвалило, че е изпълнило всичките си ангажименти и сега ще чака само тези постижения да бъдат потвърдени от Брюксел. Диалогът се представя като възможност Македония да напредва в евроинтеграцията. Даже някои официални представители, цитирани от Арсовски, смятат, че Македония до започването на преговорите ще е приключила работата по голяма част от поетите ангажименти.

Ениса Байрами от своя страна не вижда по какъв начин диалогът може да бъде от полза, след като основните въпроси на интеграцията са блокирани. "Името на страната е спънка пред членството в ЕС от 2005 г.; докладите на ЕК са по-скоро 'доклади на стагнацията', отколкото 'доклади за напредъка', тъй като икономическият спад е очевиден, както и безработицата; повишаването на националистичните чувства с въвеждането на Скопие 2014 [...]; етническите спорове между македонци и албанци са продължаващ проблем; албанският партньор в коалицията DUI бива пренебрегван по важни въпроси от управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ, а DUI на практика не успява да защити основните права на албанските малцинства", пише още тя и заключава, че ЕС като цяло "е твърде сляп и глух за ставащото в Македония, тъй като постоянно говорят дипломатично, твърдейки, че Македония се справя добре и само се нуждае от още реформи. Не знам какво означава всъщност това 'справя се добре'".

През юни в рамките на Софийския форум за Балканите, македонският вицепремиер по европейските въпроси Теута Арифи заяви в отговор на въпрос на euinside, че за Македония HLAD е изключително важен инструмент, който няма да намали натиска върху Македония да осъществява реформи. Дори напротив - диалогът ще запази динамиката на администрацията и в обществото.

"Като цяло виждаме, че много работа е започната и че някои резултати вече започват да се появяват. Сега е време да се продължи по добрия път, да се проследят вече поетите ангажименти. Това е начинът да се постигне положителен климат по-късно тази година, когато страните-членки ще вземат решения за процеса на разширяване", каза по време на Съвета за асоцииране комисар Фюле. Думите му дават широко поле за интерпретации, което явно е и забележката на Ениса Байрами, защото от една страна казват, че много работа е само започната и дава ясно да се разбере, че може и да се каже, че има постигнати резултати, но липсва убеденост в дипломатичния тон. Накрая следва заплахата, че голямата оценка ще бъде дадена от страните-членки. Сред тях са България и Гърция, които се чувстват постоянно атакувани от малката бивша югорепублика, което най-силно пролича по време на дебатите в Европарламента по-рано тази година.

И все пак, както казаха и Душко Арсовски, и Ениса Байрами, надежда има. Тя може да бъде подсилена, когато спорът за името с Гърция престане да бъде единствената спънка пред европейската интеграция на Македония. Страната трябва ясно да разбере, особено на фона на демократичните проблеми и натиска върху медиите в страни-членки на ЕС като Унгария, Румъния, а също и България, че без свобода на изразяването и независими медии всички опити за реални реформи са обречени. И в този смисъл е наистина похвално, че за ЕК първата от петте точки по инициативата HLAD е именно медийната обстановка, където обаче мониторингът трябва да бъде безкомпромисен и задълбочен, защото дяволът винаги е в подробностите, което много ясно може да се види в медийната ситуация в България - там тихо и кротко пазарът беше окрупнен и премина в ръцете на един собственик. Резултатът е показване на министър-председателя от сутрин до вечер по телевизии, радиа и вестници - безкритично и безпросветно.

comments
Левскар
8 август 2012 20:27
Фюле е най-добре да си плюе в пазвата и да започне да шамари олигофренското комунистическо творение наречено ФЮРОМ. Твърдо вето за ЕС и НАТО на това подобие на държава и дано се разпадне възможно най-скоро.
Македонец
9 август 2012 07:53
Тендензиозен текст. Треба авторот на крајот да си ги објави и спонзорите - така ќе биде пообјективно... Текстот започнува сио тоа како Македонија ги прегфрлува границите на приличното и разумното... Со што? Дали Македонија оспорува нечие име и идентитет? Дали Македонија го создаде спорот за името или Грција?
Доста измеќарски текст...
Читател
9 август 2012 11:26
Македонските власти и медии всекидневно демонстрират нежеланието си да влязат в ЕС и НАТО без Сърбия. Македония не е независима държава и това го знаят всички, не само компетентните лица, а и мнозинството македонци. Подозрението, че в БЮРМ господстват хора, зависими от силовите центрове на УДБА, се споделят дори от дребните чиновници в ЕК.
Престъпно към ЕС и НАТО ще бъде измислената държавица да стане техен равноправен член.  
Бугарина
11 август 2012 10:46
Хич не им понася истината на "македонците". От 'измеќарски'-я текст явно доста ги е позаболяло. Очаквайте нашествието на форумните македонци
Бугарина
11 август 2012 10:51
Чакайте че се присетих македонците на какво ми приличат. На зомбираните северно-корейци...
Макета, ня'а се оправите ако така гледате на света. По-вероятно е той(света) да ви оправи като ви го отпори за пореден път четвъртит.
Все пак успех в израстването като "нация" и ви пожелавам Велика Червена Победа.

Македония на ТРИ ВСЕЛЕНИ!
anonymous
12 август 2012 02:41
не разбирате проблема е или неискате да го разберете. От страни всичко се вижда.
Даме
8 октомври 2012 19:34
Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 Българският народ и неговите политически водачивинаги са залагали на чувството за съпричастност, солидарност и подкрепа къмнашите братя от Македония. Сръбските политици и техните югокомунистически иУДБА-шки Скопски мекерета винаги са залагали на отчуждението, клеветата,противопоставянето, лъжата, злосторството и омразата към България. Няма нуждада отговаряме на умишлените им провокации и да падаме до тяхното ниво, но на ЕК и Щефан Фюле трябва да бъде даден категоричен знак от България, че Скопие умишлено "произвежда" конфликти със съседните й държави. Ето какво бе заявил наскоро по една емблематична арабскателевизия известният македонски публицист, писател и преводач Ким Мехмети"Кой има интерес от нова дестабилизация на Македония". "Убеденсъм, че на Балканите има няколко центъра, които смятат, че държавните границивсе още не са очертани окончателно в региона. В тази връзка смятам, че вБелград продължава да действа "лабораторията", която иска да докаже,че някои от съществуващите държави са несъстоятелни, нямат бъдеще и правятвсичко възможно... (Прочети целия коментар) за да докажат,че те нямада просъществуват като такива. Те се опитват и да внушат, че е необходимовсичко да се определи изначално и отново". По мое мнение определеникръгове и от по-мощни държави вероятно стоят зад дестабилизирането на ЗападнитеБалкани и зад саботиране на влизането им в НАТО и ЕС !
Даме
8 октомври 2012 19:36
Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 Българският народ и неговите политически водачивинаги са залагали на чувството за съпричастност, солидарност и подкрепа къмнашите братя от Македония. Сръбските политици и техните югокомунистически иУДБА-шки Скопски мекерета винаги са залагали на отчуждението, клеветата,противопоставянето, лъжата, злосторството и омразата към България. Няма нуждада отговаряме на умишлените им провокации и да падаме до тяхното ниво, но на ЕК и Щефан Фюле трябва да бъде даден категоричен знак от България, че Скопие умишлено "произвежда" конфликти със съседните й държави. Ето какво бе заявил наскоро по една емблематична арабскателевизия известният македонски публицист, писател и преводач Ким Мехмети"Кой има интерес от нова дестабилизация на Македония". "Убеденсъм, че на Балканите има няколко центъра, които смятат, че държавните границивсе още не са очертани окончателно в региона. В тази връзка смятам, че вБелград продължава да действа "лабораторията", която иска да докаже,че някои от съществуващите държави са несъстоятелни, нямат бъдеще и правятвсичко възможно,... (Прочети целия коментар) за да докажат,че те нямада просъществуват като такива. Те се опитват и да внушат, че е необходимовсичко да се определи изначално и отново". По мое мнение определеникръгове и от по-мощни държави вероятно стоят зад дестабилизирането на ЗападнитеБалкани и зад саботиране на влизането им в НАТО и ЕС !
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required