English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Кризата в заетостта – новият приоритет на Брюксел

Published on , , София
Last change on

"Непрестанно влошаващата се ситуация със заетостта представлява най-голямото притеснение на европейските граждани и правителства, както и заплаха за стабилността, конкурентоспособността и просперитета на Европа в средносрочен и дългосрочен план. За периода 2008 – средата на 2012 г. безработицата се е повишила от 7% на 10.4% за целия ЕС (25 млн. души), а в еврозоната възлиза на 11.2%, което се равнява на близо 18 млн. души. Повече от един на всеки петима младежи не може да намери работа. Заетостта от своя страна също е по-несигурна: близо 94% от работните места, създадени през 2011 г. за граждани във възрастовата група 15-64 г., са на половин работен ден; 42.5% от младите служители са на временни договори. Дългосрочната безработица обхваща повече от 10 млн. души през 2011 г., а броят на гражданите на ЕС, които са на ръба на бедността или социалното изключване, се е увеличил на 116 млн. души".

С тези силно притеснителни данни започва документ, подготвен за пленарните сесии по повод двудневната конференция: „Работни места за Европа” в Брюксел, която приключи днес (7 септември). Основните теми, заложени в обсъжданията, бяха посветени на създаването на динамичен европейски трудов пазар чрез инвестиции в човешки ресурси, мобилност; анализ на влиянието на кризата върху заетостта с акцент върху „програмните държави” (страните с коригиращи програми с участието на МВФ – Гърция, Португалия, Ирландия от еврозоната и Румъния извън зоната на еврото), заплатите, домакинствата без доходи; секторите с потенциал за създаване на работни места – „зелената” икономика, здравният сектор и сферата на информационните технологии и комуникациите; политика за заетост за всички граждани в трудоспособна възраст и възможни стратегии за постигане на пълна заетост – гаранции, социална икономика.

Конференцията подчерта важността на мерките, обединени в пакета за увеличаване на заетостта, одобрен през април 2012 г., който включва препоръки към страните-членки за подобряване на националните им политики в тази област. В обсъжданията пролича категорично съгласие между представителите на европейските институции, бизнеса и академичната сфера, че справянето с безработицата трябва да се приоритизира и че за нейното овладяване е нужно да се действа своевременно и координирано.

Една от структурите, която още през 2009 г. разшири функциите си с цел по-адекватно присъствие в ситуацията на все по-ниска заетост - Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) - оповести годишния си доклад за 2011 г. преди няколко дни. Според данните в него малко над 21 хиляди съкратени работници са намерили подкрепа за откриване на нови възможности за работа. Мерките, които ЕФПГ предлага на незаетите лица, са свързани с активно индивидуално съдействие за намиране на нова работа, курсове за професионално обучение или преквалификация, временни стимули за участието им в организираните дейности или съдействие за започване на частен бизнес.

Според Ласло Андор - комисарят на ЕС по заетостта, социалните въпроси и приобщаване - тази структура е "пряк израз на европейската солидарност и практически механизъм, с чиято помощ отделните хора и регионите се възстановяват при масови съкращения". ЕФПГ съществува от 2007 г. и съгласно предложението на ЕК обхватът му трябва да се разшири в следващия финансов период 2014-2020 г. с цел предлагане на защита на временно заети или самостоятелно заети лица, както и мерки срещу масови уволнения при непредвидени кризи. От началото на създаването му близо 78 000 работници са получили подкрепа от фонда, а около 40% от хората, ползвали помощните мерки, скоро след участието си, са намерили нова работа.

Условията за предоставяне на помощ от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията са заложени в регламента на фонда, приет на 20 декември 2006 г. По това време структурата беше насочена основно към оказване на съдействие на граждани, загубили работата си в резултат от промени в моделите на световната търговия, произтичащи от глобализацията – затваряне или преместване на предприятия извън ЕС. Общо 500 млн. евро годишно може да бъдат отпуснати от ЕФПГ, когато за период от четири месеца в предприятие в държава-членка има най-малко 500 съкращения или при същия брой съкращения, но за период от девет месеца в предприятия (най-вече малки и средни фирми) в един регион или в два граничещи региона. Съдействие от фонда може да бъде търсено и в случаи, които не покриват първите две условия – например при големи съкращения в малки пазари на труда или в обосновани от съответната държава-членка случаи, в които заетостта или икономиката на регионално ниво е в сериозен срив.

До пролетта на 2009 г. фондът и съответната страна, подала заявление за ползване на механизма, поделяха по равно финансовата тежест на мерките за повторното интегриране на работници в региони или отрасли, понесли силен икономически удар. От 1 май същата година влезе в сила изменение на този регламент, съгласно което обхватът на ЕФПГ се разшири и молби за помощ можеха да бъдат подавани до края на 2011 г. на основание загуба на работни места поради финансовата и икономическа криза, а участието на националните източници беше намалено до 35%.

По данни на ЕК, обобщени в предложение за изменение на регламента от юни 2011 г. за 2009 г. и 2010 г. молбите, подадени във връзка с негативния ефект на глобализацията, са 10, обхващащи 9 643 работници, а заявленията с мотив финансовата криза – 46, отнасящи се за 44 464 работници. Според доклада за дейността на фонда през 2011 г. са взети общо 22 решения по 5 заявления от 2011 г., 16 - от 2010 г. и една молба, подадена през 2009 г. Средствата, които фондът е отпуснал възлизат на 128 млн. евро и ще бъдат насочени към 21 213 съкратени работници от дванадесет държави-членки.

България досега е кандидатствала веднъж за финансиране от ЕФПГ – през октомври 2009 г. – за Кремиковци АД. В доклада за дейността през 2010 г. е посочено, че заявлението е отхвърлено като неотговарящо на изискванията. От 2013 г. като част от Европейския семестър ЕК ще представи точков метод за оценка на представянето на правителствата по изпълнението на програмите им за повишаване на заетостта. Държавите от своя страна ще бъдат подпомагани от финансовите инструменти на ЕС (например Европейския социален фонд) в прилагането на реформите на национално ниво.

Тази седмица пролича силна политическа воля в Брюксел да се предприемат действия за обръщане на негативната тенденция в заетостта и постигане, в крайна сметка, на целите на стратегията „Европа 2020”. Топката остава в ръцете на правителствата на държавите-членки. Страните, на които се наложи да приложат най-строги мерки на съкращения, на конференцията днес получиха обещанието на новия генерален директор на Международната организация на труда към ООН Guy Ryder, че МОТ е готова да съдейства и че при тези държави е важно социалният диалог да се подсили, а при някои от тях, например Гърция, трябва първо да се възстанови.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required