English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Кундърс: ЕС или ще изнася стабилност, или ще внася нестабилност

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Дошло е време разделно в ЕС. Съюзът трябва да покаже, че не е само организация за добрите времена, но може да се справя и в лошите, защото алтернативата е или ЕС ще изнася стабилност, или ще внася нестабилност. Това каза холандският външен министър Берт Кундърс, чиято страна на 1 януари пое председателството на Съвета на ЕС. Той се срещна с депутатите от външната комисия на Европейския парламент, за да им представи приоритетите си. И докато той беше кратък и лаконичен, фокусирайки се върху основният проблем на ЕС, а именно липсата на силна външнополитическа визия, евродепутатите го заляха с всички външнополитически проблеми, с които Съюзът е заобиколен - от Русия през Балканите до Иран и Саудитска Арабия. Наложи се министърът да припомни, че много неща са се променили от последното холандско председателство през 2004-а година досега. Лисабонският договор въведе поста постоянен представител за външната политика и сигурноста, който, както гласи брюкселският жаргон, носи две шапки - оглавява новата външна служба на ЕС, но е член и на ЕК. 

Заради тези си две функции върховният представител председателства срещите на министрите на външните работи. В момента на този пост е италианката Федерика Могерини (Социалисти и демократи). Все пак председателството може да задава дневния ред на Съвета по външни работи. По време на изслушването на Кундърс неколкократно беше споменато, че ЕС не бива вече да е само символ на меката сила. Нужно е и втвърдяване. Г-н Кундърс се съгласи с това, като заяви, че очаква до края на председателството (30 юни) да е готова новата външнополитическа и отбранителна стратегия на Съюза, която трябва да е много по-политическа, по неговите думи. "Повече не може само да говорим за това", каза той. Става дума за новата глобална стратегия на ЕС, която трябва да наследи стратегията, предложена от предшественика на Федерика Могерини Хавиер Солана още през 2003-а година. 

Лидерите на страните-членки възложиха на г-жа Могерини да разработи новата стратегия до юни 2016-а година, която ще включва борба с тероризма и организираната престъпност, киберсигурност, енергетика и промени в климата, миграция и движение, и останалите обичайни за такива документи теми. Не стана ясно от изказването на Берт Кундерс какво точно имаше предвид като каза, че е необходимо външната политика на ЕС да стане по-политическа. Това обаче е в тон с новата европейска модна линия, след като председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обяви при избирането му на поста, че желае да направи ЕК по-политическа. Това означава политически, а не чиновнически подход към правилата и основните принципи на ЕК. С други думи означава гъвкавост при прилагането на правилата.

Изглежда, че Холандия е узряла за подобен подход поне по отношение на външната политика, тъй като министър Кундърс спомена по време на изслушването, че е важно ЕС да бъде строг и да държи на принципите си по отношение на страните от разширяването, но е не по-малко важно да отчита геополитическия контекст и да съобразява динамиката на процеса с него. В този смисъл Берт Кундърс призна, че раздвижването в процеса на разширяване с Турция се дължи и на геополитическия фактор. "Отварянето на нова глава в преговорите с Турция става в контекста на разширяването, но и на геополитическите събития", каза той по време на изслушването, продължило час и половина. Всички страни-кандидатки в по-голяма или по-малка степен имат проблеми с върховенството на закона. Ние обаче трябва да имаме предвид във всеки един етап коя е правилната динамика, обясни холандският първи дипломат без да навлиза в подробности.

Да за отварянето на глави 23 и 24

За това настоя британският евродепутат Ричард Хауит (Социалисти и демократи, Великобритания). Кундърс се съгласи, че е важно отварянето точно на тези две глави, които покриват най-проблемните области в страните-кандидатки и които, според новия подход на ЕК, се отварят в началото на преговорния процес и се затварят последни. Турция започна преговори преди смяната на подхода, а Сърбия след това, но и за двете тези глави все още не са отворени. Кундърс изрази надежда, че това ще стане по време на холандското председателство, но случаят на Турция е малко по-сложен, тъй като отварянето на точно тези две глави е блокирано от Кипър. Ако има раздвижване по кипърския въпрос, тогава ветото ще бъде вдигнато. Холандският министър беше предпазлив в очакванията си, но натърти, че се надява, че успех е възможен, тъй като в момента са създадени добри условия за това. 

Неяснота за кандидатурата на Босна и Херцеговина

Берт Кундърс не беше толкова категоричен по въпроса как да се постъпи, когато Босна и Херцеговина подаде молба за членство. Това се очаква да стане следващата седмица. Дейтънската държава няколко пъти се опита да подаде молба, но беше разубеждавана от ЕС. В миналото, защото липсваше какъвто и да било напредък по тогавашните приоритети на Съюза - изпълнението на решението на Европейския съд за правата на човека по делото Сейдич-Финци, създаването на координационен механизъм по европейските въпроси и дълбоки реформи. Нищо от това не е факт, но ситуацията с БиХ се промени значително миналата година, след като ЕС се съгласи да промени подхода. Споразумението за стабилизиране и асоцииране беше размразено и се създаде положителен климат в страната. Върховната представителка и страните-членки обаче са предпазливи по отношение на следващата крачка - подаването на молба за членство. 

Според Федерика Могерини, тази молба трябва да бъде достоверна, тоест зад нея да стои сериозно усилие. За ЕС това ще е поредното предизвикателство дали ще успее да вземе правилното решение. Хърватия твърдо стои зад това Съюзът да приеме кандидатурата. Хърватските евродепутати бяха особено активни по време на изслушването във външната комисия на ЕП като настояха холандското председателство да направи необходимото. Според Андрей Пленкович (ЕНП), членството на БиХ ще бъде лепилото, което ще запази страната цяла и функционираща. Той директно помоли холандския външен министър да приеме босненската кандидатура. Колежката му Дубравка Шуица (ЕНП) го подкрепи като напомни, че геополитическият контекст е изключително важен. Заради принципа да се изнася стабилност и да не се внася нестабилност, ЕС трябва да има включващ подход към Босна и Херцеговина, особено предвид геополитическия контекст. Един от приоритетите Ви трябва да бъде да приемете молбата за членство на БиХ, посочи тя.

Холандският дипломат отговори, че ако БиХ подаде молба, председателството ще я получи и ще я препрати на Съвета. Страните-членки са тези, които трябва да я одобрят. Той беше критикуван от румънския евродепутат Кристиян Дан Преда (ЕНП), който е докладчик за БиХ, защото в програмата на председателството думата "разширяване" напълно отсъства. Според него е много важно как ЕС ще реагира на предстоящата молба за членство на БиХ. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required