English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Юнкер към страните-членки: Време е да поговорим!

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Какво не е наред с ЕС? Той е продукт на компромиса, резултатът от който е сложно законодателство, с много изключения, което създава джобове на интеграция и на практика само илюзия за единен пазар и за общност изобщо. Компромисът е дълбоко вграден в тъканта на ЕС, но тази тъкан стана много разнородна. В началото се е налагало да се правят компромиси между страни със сходни възгледи, ценностна система и виждащи развитието си в една посока. С разширяването на ЕС и ръста на популизма и евроскептицизма компромисът става все по-труден, заради сблъсъка с различни, напоследък все по-конфликтни ценностни системи. Диалогът се изроди в изнудване и търсене на сметка за минали събития. На някои страни-членки търпението се изчерпа и започват все по-често да се питат какъв е смисълът да се продължава така. Други пък смятат, че е по-добре да не се отваря темата за бъдещето, а да се върви сякаш нищо не се е случило. Трети са напълно инертни и са се оставили на течението. 

Друг проблем е, че при взимането на решения се прилага правилото за единодушието, въпреки че то не е задължително за всички форми на законодателна дейност. Това спъва работата на Съюза. В същото време обаче, прилагането на квалифицираното мнозинство внася допълнително напрежение между страните-членки, както се случи с квотното разпределение на бежанци. Тва накара Унгария да проведе референдум срещу това законодателство с подкрепата на Полша и други държави. Трети много сериозен проблем е, че често не се прилагат договорените решения или се деформират, когато стъпят на национална земя. Причините обикновено са политически - предстоят избори в някоя членка или пък правителството е от "нашето" политическо семейство, или има опасност от падане на правителството, ако мерките се приложат в пълен размер. Примерите са безброй и варират от Европейския семестър до върховенството на закона. 

Всичко това увеличава разделението между страните-членки и обрича Съюза на безвремие, тъй като той е абсолютно неспособен със сегашното си устройство и нагласи да взима бързо и ефективно решения. Съществуващите механизми за многоскоростно развитие допълнително усложняват конструкцията, тъй като независимо от напредналостта на интеграцията в отделните интеграционни кръгове, всички членки имат еднаква тежест, независимо колко дълбоко интегрирани са те. С други думи, ако група членки искат да минат на ново наднационално ниво, това ще изисква отваряне на договорите за ремонт, което ще бъде блокирано от онези, които искат по-хлабав съюз. Отварянето на договорите означава ЕС да изгуби още едно десетилетие в занимаване със себе си. 

Юнкер ще занесе в Рим кутията на Пандора

В последните месеци в ЕС започна все повече да се говори, че така повече не може да продължава и трябва нещо да се промени. Заговори се за многоскоростна Европа. По принцип идеята не е нова, но - внимание - има се нещо ново предвид. Европейското законодателство и сега допуска различни скорости на интеграция, но с презумпцията, че посоката е една. Сега вече се говори за избор на различни посоки, тоест за многопосочна или многостепенна Европа. На 25 март лидерите на страните-членки ще се съберат в Рим, за да отбележат 60-тата годишнина от подписването на Договора от Рим. Всички са единодушни, че това е добър повод да се направи анализ на направеното досега и да се начертае план за бъдещето. 

Ветеранът в европейската политика Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) представи тази седмица пред Европейския парламент пет сценария с призив страните-членки да си изберат. Това е на практика кутия на Пандора, чието отваряне ще промени радикално европейската политическа и икономическа карта. Сценариите са обобщение на всичко онова, за което вече се е говорило повече или по-малко. Това, което прави Бялата книга [на английски език] на Юнкер за бъдещето на Европа, е да систематизира. Тя по много достъпен и семпъл начин показва какви са плюсовете и минусите на петте сценария, какви ще са реалните последици и как това ще се отрази конкретно на живота на европейските граждани. В този смисъл Бялата книга на Юнкер е събитието на годината. 

По течението

Първият сценарий на Юнкер е ЕС да продължи по сегашния си маршрут. Това означава да се придържа към плановете си за бъдещето, съдържащи се в програмата на ЕК, в декларацията от Братислава и други документи, които предвиждат засилване на интеграцията в еврозоната, в борбата с тероризма, задълбочаване на сътрудничеството в областта на отбраната. Според ЕК плюсовете от този сценарий са, че конкретни резултати ще има. Ще бъдат запазени правата на европейските граждани, произтичащи от европейското законодателство. Минусите са, че Съюзът ще продължи да бъде излаган на изпитания за единството, а това означава нестабилност. По-конкретно този сценарий ще доведе до подсилване на единния пазар, който ще се разшири към дигиталната сфера и енергетиката; ще подобри функционирането на еврозоната; ще доведе до постепенно ускоряване на сътрудничеството в сферата на граничния контрол и ще се върви към обща система за убежище.

По отношение на външната политика и отбраната ще има напредък, но той ще е умерен. Общият бюджет ще бъде частично модернизиран. Този сценарий обаче няма да успее да изпълни изцяло очакванията на европейските граждани. В Бялата книга на Юнкер се потвърждава констатацията на върховната представителка на ЕС за външната политика Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи), че меката сила на ЕС вече е изчерпан подход. 

Разхлабване на ЕС

Вторият сценарий може спокойно да се нарече британски, въпреки че към него аспирации имат и други страни като Унгария и Полша. Този сценарий връща няколко интеграционни скорости назад и превръща Съюза в най-обикновен единен пазар. Страните-членки преминават основно към двустранен подход на договаряне, премахва се солидна част от европейското законодателство. Този сценарий обаче поставя въпроса доколко е възможен за реализация, тъй като за да бъде пазарът наистина единен, е нужно законодателството в много сфери да е хармонизирано, за да се улесни свободното придвижване на стоки, услуги, хора и капитали. В момента пазарът на услуги продължава да е фратментиран. Вече се забелязват и процеси на фрагментация на възможността за свободно придвижване като се налагат различни законови ограничения в страните-дестинации. 

Според ЕК, при този сценарий ще се запазят различията в много сфери като потребителските, социалните и природните стандарти, както и в данъчната сфера и използването на държавни субсидии. ЕК вижда в него риск от надпревара към дъното. Резултатът от това ще бъде, че свободното движение на хора и услуги няма да бъде гарантирано. Еврото също ще пострада, ще има повече проверки по националните граници, заради липсата на достатъчно сътрудничество в сферата на сигурността и миграцията. 

Тук трудно може да се откроят плюсове. ЕК смята, че правата на гражданите, произтичащи от европейското законодателство, с времето ще бъдат ограничени. Като цяло този сценарий ще увеличи пропастта между очакванията и изпълнението на всички нива. Това, което не пише в този сценарий, но може да се извлече като минус от британския случай е, че премахването на европейското законодателство ще изисква солидни законодателни усилия в страните-членки, което ще ги блокира с години, ще ги изолира от заобикалящия ги все по-агресивен свят и ще ги направи уязвими. Не е ясно доколко те имат и капацитет за подобен къртовски труд. Тук се крият огромни рискове за нестабилните демокрации. 

Многоетажна Европа

Третият сценарий изглежда на този етап най-реалистичен. Той предвижда създаване на коалиции на желаещите да задълбочават интеграцията си в различни сфери по избор. И в момента европейското законодателство предлага подобни възможности, като например с процедурата за засилено сътрудничество се уреди въпроса с презграничното прехвърляне на имуществени права между семейни или несемейни двойки (включително и еднополови), с данъка върху финансовите транзакции, със създаването на европейска прокуратура и др. Проблемът с тази процедура е обаче, че по закон за нея се изисква да има минимум 9 желаещи членки. Ако страните-членки изберат този сценарий, тогава вероятно ще трябва да се помисли да отпадне задължителният праг. 

Плюсовете на третия сценарий са, че единството на ЕС27 ще се запази, като същевременно се облекчи напрежението от постоянните спирачки, които се удрят от евроскептични правителства. Проблеми може да настъпят от начина на взимане на решения и отчетността на този процес. ЕК очаква, че с този сценарий ще се надгради първия сценарий в областта на еврозоната, Шенген (плюс миграция и правосъдие), външна политика и отбрана, европейски бюджет (чрез създаването на допълнителни бюджети за отделните интеграционни кръгове). 

Повече чрез по-малко

Четвъртата опция е страните-членки да се съсредоточат само върху онези сфери, за които имат съгласие и да спрат да работят по онези, по които няма консенсус. Според ЕК областите, в които може да има консенсус са иновации, търговия, сигурност, миграция, управление на границите и отбрана. Сферите, по които постепенно ще спре сътрудничеството, тъй като добавената стойност е малка или не може да се изпълнят дадените обещания, са регионално развитие, здравеопазване, заетост и социална политика, които не са свързани директно с функционирането на единния пазар. Ако страните-членки изберат този сценарий, това ще означава бедните да се оправят сами. Ще се наложи цялостна преработка на общия бюджет и спиране на еврофондовете за страни като България, тъй като резултатите са спорни. 

Плюсовете според ЕК са, че така много по-ясно ще се разпределят отговорностите между Брюксел и столиците, и хората много по-добре ще разбират как функционира Съюзът. Проблемът е обаче, че страните-членки изпитват сериозни трудности да се договорят кои области трябва да са с приоритет и кои не. Това разделение се вижда всеки път, когато се договаря следващата 7-годишна финансова рамка на ЕС. 

Квантов скок напред заедно

Петият сценарий, на който заложиха всички проевропейски групи в Европейския парламент, предвижда сериозни интеграционни крачки в много сфери по начин, който да направи Съюза много по-ефективен. Плюсовете според ЕК са много по-бързо взимане на решения, а минусите - че има риск част от обществото да бъде още по-дистанцирана, заради усещането, че ЕС отнема твърде много правомощия от националните власти. Проблем, който е налице и сега. Този сценарий предвижда задълбочаване на интеграцията на единния пазар чрез хармонизиране на стандартите и по-силно налагане, търговията да се изнесе изцяло на наднационално ниво. Еврозоната се предвижда да извърви целия път, очертан в доклада на петимата председатели. Създаване на отбранителен съюз и ЕС да говори с един глас във външната политика. Последиците за европейския бюджет също се очертават сериозни - по-голям бюджет, захранван и от собствени ресурси; отделен бюджет за еврозоната. 

Обаче

Вече текат дебати в публичното пространство кой е най-високоскоростният сценарий, като мнозина посочват петия. Третият обаче изглежда доста по-бърз в интеграционно отношение, но той е също така и сценарият, институционализиращ многоскростна Европа като концепция. При представянето на Бялата книга Жан-Клод Юнкер изрично предупреди, че тя не предлага нищо конкретно, за да остави дебата в ръцете на страните-членки и свободата те да решат как точно да продължат напред. Ако страните-членки изберат този сценарий, то поправката на устройствените договори изглежда неизбежна, а с това настъпват и големите опасности за страни с бавна скорост като България, тъй като всеки интеграционен кръг най-вероятно ще поиска промяна на правилата за влизане в този кръг.

Това вече се вижда в разширяването на целия ЕС към страните от Западните Балкани и Турция. Важно е да се отбележи впрочем, че в Бялата книга няма промяна на позицията спрямо разширяването. Посочва се изрично, че не се очакват нови членки в "краткосрочен план". Промяната се наблюдава и в Шенген. България и Румъния технически (на хартия) са изпълнили критериите за членство, но няколко страни-членки, водени от Холандия, са категорично против, защото нямат доверие на тези страни предвид неуспеха им (особено на България) да се справи с корупцията по високите етажи и да създаде независима съдебна система. За членството в еврозоната засега няма формални пречки, но шефът на ЕЦБ намекна миналата година, че приемането на нови членки ще предизвика сериозни размисли, заради опита с Гърция и други държави, чието състояние носи потенциални рискове за общата валута. 

Има и още нещо, което не е очертано в петте сценария, но на което Жан-Клод Юнкер акцентира в речта [на английски език] си при представянето на Бялата книга в сряда следобед - общите ценности. Това е една много сериозна разделителна линия, която е в основата на днешното напрежение между някои нови и старите членки на ЕС. Различията в разбиранията на фундаментите на ЕС като демокрация, правова държава, основни права през последните месеци прераснаха в истинска конфронтация и дори състезание между две противоположни идеологии. В този смисъл дебатите по процедурата срещу Полша за защита на върховенството на закона, както и за защитата на основните права и демокрацията в Унгария са особено показателни.

В речта на г-н Юнкер имаше и силно послание към евроскептиците и популистите, за които не е запазено място в бъдещата европейска архитектура, както и към онези, за които Брюксел е врага. Предлагам ви няколко цитата от речта на г-н Юнкер пред евродепутатите, които показват много ясно какъв е поводът да се поиска препотвърждаване на европейския обет:

"Ще дойде денят, убеден съм, когато договорите ще трябва да бъдат адаптирани, тъй като има колективна воля за това. Днес такава колективна воля не съществува". 

"Патриотизмът на 21-ви век е двуизмерен: щастлив патриотизъм, който гледа навътре и е форма на солидарност, и е продължение на патриотизма, насочен навън. Има ценности, които продължават да ни свързват: мир, демокрация и солидарност, върховенството на закона - често застрашено - е основата, която ни помага да изградим по-справедливи общества, равно достойнство на всички човешки същества, свободна и независима преса". 

"Демокрацията е европейски продукт и ние ще го защитаваме навсякъде и с цялата ни мощ". 

"Бъдещето на Европа не може да бъде държано като заложник на избирателните цикли, партийна политика или краткосрочни победи".

"Да бъдем честни: колко дълго имаше пропаст между това, което хората очакват и това, което Европа е способна да осигури?"

"Не трябва да караме хората да вярват, че можем да им свалим звездите, ако сме способни само да им осигурим телескоп. Трябва да спрем да пробутваме намеренията си и да се концентрираме там, където можем да осигурим най-ясни резултати". 

ЕК планира да организира серия от дебати в националните парламенти за бъдещето на Европа, но обещава да бъде безпристрастен наблюдател. "Противно на това, което може би се е правило в миналото, ЕК няма да дава рецепти, няма да диктува, няма да инструктира. Комисията иска да слуша преди да реши. Никакви диктовки - това е несъвместимо с характера ми. Аз не съм диктатор", каза Жан-Клод Юнкер, който наскоро предприе битка срещу страните-членки да спрат да възприемат Брюксел като врага. Предстои Комисията да предложи конкретни предложения в няколко сфери. Лидерите на страните-членки ще имат възможност за първи път да обсъдят Бялата книга по време на пролетната им среща на върха на 9-10 март. Юнкер се надява, че те ще я вземат като основа и за разговорите си в Рим на 25 март. Очакванията му са през декември страните-членки да са готови с избора си. 

Вече е назрял политическият момент за това. Идеи циркулират от всички страни, както euinside писа. Там, където няма различия в ценностната система има различия в скоростта или подхода, или и двете. Но има и идеологически различия. Унгарският премиер например иска хлабав съюз, при който страните-членки имат правото сами да избират ценностите си. На тази позиция е и Полша. В тази група е и лидерката на Националния фронт във Франция Марин льо Пен, която води в социологическите проучвания за президентските избори тази пролет. След като тези идеи вече са казани веднъж, а понякога и повече веднъж в публичното пространство, време е страните-членки да си кажат и очи в очи дали искат и как да продължат заедно. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required