English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Все още е рано за бюджет на еврозоната

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Драмата около британския въпрос отново върна в дневния ред говоренето за засилване на интеграцията в еврозоната - разговор, който върви по-скоро на теоретично ниво след представянето на втората пътна карта за задълбочаване на интеграцията в Икономическия и паричен съюз (ИПС) миналия юни. В момента тече работата по първата фаза в двуфазната програма, създадена от петимата председатели в ЕС - на ЕК, на Европейския съвет, на Еврогрупата, ЕЦБ и на Европарламента - така наречения доклад на петимата президенти. Втората фаза обаче е тази, която ще включи на по-висока скорост интеграцията във валутния клуб, тъй като там са предвидени промени, които изискват отваряне на устройствените договори за дълбоки поправки. Доколко това ще бъде възможно предвид отстъпките, направени за Великобритания, е въпрос, който до референдума на 23 юни не е на дневен ред. 

Една от най-големите интеграционни крачки, предвидени във втората фаза, е създаването на нещо като общ бюджет за еврозоната. Очертанията му са твърде неясни в доклада [на английски език] на петимата президенти и затова в момента разговорите са изцяло теоретични и хипотетични. В документа се говори за създаването на "фискална функция за стабилизиране на еврозоната", чиято цел ще бъде да смекчава големи макроикономически шокове. Как да изглежда тази функция ще реши специалната експертна група, която ще започне работа по нея. В доклада на председателите се задават само насоки или по-точно се казва какво не трябва да прави бъдещата "функция".

Тя не бива да води до постоянни и най-вече еднопосочни трансфери между страните-членки; не бива да се възприема за средство за изравняване на доходите между страните-членки; категорично не трябва да подкопава мотивацията за спазване на добра фискална политика, нито пък да обезкуражава провеждането на структурни реформи. Освен това, бъдещият "бюджет" не трябва да бъде използван и за управление на кризи. Посочва се, че постоянният спасителен фонд на еврозоната вече изпълнява тази функция. С други думи петимата председатели не виждат вариант въпросният фонд да положи основите на бъдещия бюджет. 

Какво не трябва да бъде бъдещата функция показва достатъчно ясно колко далече е еврозоната все още от подобна интеграционна крачка. Проблемът е обаче, че ситуацията във валутния клуб не е никак обещаваща. Растежът е неубедителен, тъй като се дължи на щедрата парична политика на ЕЦБ и на ниските цени на петрола. Тези два фактора скоро няма да се прменят, но вече се струпват тъмни облаци над глобалната икономика и вещаят нови проблеми, които биха могли да засегнат възстановителния процес в еврозоната. Беноа Кьоре, член на изпълнителния борд на ЕЦБ, предупреди, че еврозоната може и да не успее да преживее бъдещи икономически шокове. Той каза това по време на специално изслушване в Европарламента, организирано от комисията по иконономически въпроси и от бюджетната комисия. Темата беше именно евентуален бюджет на еврозоната. 

Беноа Кьоре каза, че много малко страни в еврозоната имат фискално пространство за маневри, ако се материализират рисковете за възстановяването. Всички други имат сериозни проблеми с публичните финанси. "Всички сме напълно наясно, че политическото внимание е като цяло фокусирано другаде, но не бива да избягваме от поглед целта за довършване на ИПС, за осигуряване на капацитет за абсорбиране на икономически шокове и за създаване на доверие днес в бъдещото представяне на ИПС", каза той в реч [на английски език], която си струва да бъде внимателно прочетена от началото до края, тъй като предлага както обилен анализ на сегашната ситуация, също и визия какво трябва да се направи, за да се продължи уверено нататък. 

Как трябва да изглежда бъдещият бюджет е въпрос на политическо решение, каза той, но предложи някои много важни насоки. Най-напред е от голямо значение фискалните политики в еврозоната да водят към макроикономическа стабилизация и за връщане на доверието на финансовите пазари в устойчивостта на публичните финанси. Това, особено днес, звучи като анатема, тъй като бежанската криза послужи като мощен катализатор за връщане на стария отпор срещу строгите фискални правила на еврозоната. Разговор, начело на който отново е италианският премиер Матео Ренци. Той обаче не е единствения, който настоява за разхлабване на коланите, които и без друго не бяха особено силно стегнати навсякъде. Беноа Кьоре предупреди обаче, че тук вече съвсем не става въпрос за "теология". "Това е политически и икономически императив". "Пазарите трябва да вярват в способността на нашата рамка за управление ефективно да координира фискалните политики в ИПС, а гражданите трябва да са уверени, че общите правила се спазват", каза той пред евродепутатите от двете комисии на 2 март вечерта.

Последното е много важно, тъй като евентуален бъдещ фискален капацитет (или бюджет) ще се финансира от сегашни или бъдещи данъци, които ще плащат същите тези данъкоплатци и компании, които вече финансират националните си бюджети. Тоест, новата "сграда" няма да бъде стабилна, ако националните бюджети не са устойчиви. Преминаването към по-силно споделяне на риска изисква съразмерно преминаване към съвместно взимане на решения със силни общи институции. Достъпът до общия бюджет на еврозоната трябва да е при строги условия за спазването на фискалните правила, заложени в Пакта за стабилност и растеж (ПСР). Френският член на ЕЦБ повтори това, което много лидери на ЕС отговарят на Матео Ренци, когато започне да настоява за повече гъвкавост - пактът съдържа достатъчно гъвкавост в себе си. 

И още нещо много важно, което г-н Кьоре каза пред евродепутатите - фискалните рискове не произтичат непременно от фискални действия, а от неустойчиви икономически и финансови политики. Затова трябва да се върви към нов процес на изравняване, което включва и политическо изравняване. Шефът на холандската централна банка Клаас Кнот, който също участва в дискусията, споделя тезата, че причините за кризата невинаги са фискалните политики. Най-силно пострадалите от кризата страни в еврозоната - Гърция, Португалия, Ирландия и Испания - дължат това на недостатъчна бюджетна дисциплина преди кризата. Друга причина са сериозните макроикономически баланси, трупани през годините. Затова фискалната консолидация беше неизбежна в дългосрочен план, каза той. Точно заради това обаче, създаването на бюджетен стабилизационен фонд (друго наименование на потенциален бюджет на еврозоната) много по-трудно ще се реализира на практика, отколкото изглежда на теория. 

Според Клаас Кнот предизвикателствата пред бъдещия бюджет са няколко, но едно от тях е той да бъде политически приемлив за страните-членки. Това в сегашния политически котекст в ЕС може да се окаже решаващо, когато започне обсъждането на конкретен законодателен проект, ако изобщо това стане скоро. Холандският централен банкер очерта четири предизвикателства пред бъдещия бюджет на еврозоната. Първото е, че типа асиметрични шокове, които еврозоната преживя, трудно ще се стабилизират ефективно с ограничен фискален капацитет. С други думи размерът има значение и тук бяха направени сравнения с общия европейски бюджет, който е около 1% от брутния национален доход на ЕС. Друг проблем е, че стабилизационните фондове по принцип са насочени към бизнес цикъла, който обикновено трае около 8 години. Това е доста ограничен период от време, което означава и вноските в бъдещия фонд да бъдат временни. В еврозоната бизнес-циклите като цяло са добре синхронизирани от въвеждането на еврото досега за разлика от финансовите цикли, които са и по-продължителни - 16-20 години. 

Освен това в еврозоната различията все още са значителни по отношение на конкурентоспособността, текущата сметка, ръста на кредитите и цените на жилищата. Така че, ако бъдещият бюджет е насочен директно и само към бизнес-циклите, той ще може да стабилизира само малка част от финансовия цикъл. Ако обаче бюджетът е насочен към финансовите цикли, това ще доведе до много продължителни трансфери. Нещо, което страните-членки в момента не са готови да приемат, каза още г-н Кнот. Друго предизвикателство е, че фискален капацитет на еврозоната неизбежно ще въздейства на националните фискални политики. Той може дори да доведе до увеличаване на данъците. Също като Беноа Кьоре Клаас Кнот напомни, че и на национално, и на ниво еврозона данъкоплатците са едни и същи. "За съжаление няма как да облагаме с данъци извънземните в космоса", пошегува се той, но на никого в залата не му беше смешно. 

Проблемът може да се изостри, ако на този фонд, бюджет или капацитет му се даде възможност да взима заеми. Това означава, че той би могъл да окаже влияние върху прилагането на Пакта за стабилност и растеж. Затова, ако се тръгне към подобна стъпка, това трябва непременно да върви ръка за ръка с много по-строго прилагане на фискалните правила със силен акцент върху нивата на дълга. Третото предизвикателство е, че такъв фонд би могъл да увеличи споделянето на публичния риск. Той значително се увеличи през последните години чрез механизмите на спасителния фонд на еврозоната. Проблемът е обаче, че страните-членки все още се различават твърде много не само по отношение на дълга и текущата сметка, но и по отношение на адаптивността им, когато става дума за конкурентоспособност и никак не маловажното качество на институциите. 

Клаас Кнот споделя възгледа, който сме чували много пъти от шефа на Еврогрупата - холандския министър на финансите Йерун Дайселблум - а именно, че стабилизация може да се постигне и с частно споделяне на риска. Той цитира "добре известно проучване", според което частната подялба на риска през интегрирани финансови пазари има много по-голям стабилизиращ ефект - около 62%, отколкото публичното споделяне през федералния бюджет, чийто ефект е около 13%. Проблемът с частното споделяне на риска е, че европейският пазар е слабо развит. Изграждането на съюз на капиталовите пазари е "отлична начална точка" за това, смята централният банкер на Холандия.

От дискусията с евродепутатите стана ясно още, че икономическото сближаване, строгото придържане към договорените правила и изнасянето на вземането на решения на наднационално ниво са най-важните условия, за да може евентуален бюджет на еврозоната да има смисъл. Не по-малко важно е каквото и да се прави, да бъде на общностно ниво и да се прави крачка по крачка, нищо че според някои евродепутати няма време за това. Може и да няма време, но политическата и икономическата конюнктура не позволяват друго. Първата стъпка трябва да бъде възстановяване на доверието. Според Клаас Кнот обаче, това ще бъде трудно като се има предвид, че изпълнението на конкретните нациионални препоръки по Европейския семестър е изключително слабо. "Създаването на правилата е различно от прилагането им. Докато правилата са само на хартия и не се спазват достатъчно на терен, ще бъде много трудно да се изгради достатъчно доверие", каза шефът на холандската централна банка.

Най-важното заключение от дискусията беше на Беноа Кьоре, според когото голяма роля за сегашната несигурност на инвеститорите е неяснотата за бъдещето на еврозоната и по какъв начин тя ще абсорбира шоковете. Затова, препоръча той, е необходимо да се начертае ясна пътна карта, която сама по себе си ще намали значително несигурността и ще доведе до растеж. Друго заключение от дискусията на 2 март е, че отлагането на решаването на проблемите в еврозоната няма да доведе до по-успешното решаване на бежанската криза и до успех в борбата с тероризма. "Ако рисковете за възстановяването се материализират, това няма да направи по-лесно решаването на бежанската криза или борбата с тероризма", каза Беноа Кьоре. Голямата спънка за интеграцията на еврозоната обаче не е само в това, че всички са изцяло погълнати от решаването на миграционната криза, а и предстоящия треферендум във Великобритания. Той ще бъде решаващ за бъдещето на валутния клуб. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required