English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Как "Читанката" убива книгата

публикувано на , , София

Използвам момента преди връщането на учебниците, за да напиша този текст след неколкократни припламвания на музата в рамките на учебната година. Поради неудържимото темпо на учебната програма обаче все не достигаше време. Но тъй като сдаваме читанката, настъпи моментът за „годишен преговор”.

Всичко започна с уж невинния въпрос на сина ми „Мамо, кажи ми още произведения от Йордан Друмников!” Моля?!, възклицавам аз и, тъй като имам някакво усещане, че съм чувала това име като дете, правя бърза справка с „Гугъл” и откривам, че това е детски автор, бивш редактор във вестник „Септемврийче”. Че съм се натъквала на него като малка е повече от ясно, все пак съм дете на зрелия соц. Какво прави той в учебника на сина ми през 2010 година е интересен въпрос.

Бърза справка в съдържанието открива други познати ми от детството имена като Петя Йорданова, Лъчезар Станчев, Калина Малина, Леда Милева, Дора Габе, Лиляна Стефанова, Асен Босев, Чичо Стоян. Класиците са представени от Ран Босилек, Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Радичков, Ангел Каралийчев, Емилиян Станев, Елисавета Багряна. Има и „световна класика” в лицето на Екзюпери, Шарл Перо, Джани Родари, Астрид Линдгрен, Карло Колоди, Лев Толстой, Лафонтен, Езоп че даже и Тургенев.

Отделно от това има и автори като Борис Светлинов, Ана Александрова, Кирил Назъров, Атанас Цанков, Ангелина Жекова, Методи Христов, Лозинка Йорданова и още 5-6 други, които срещам за първи път в живота си. Преброих общо 66 автори, чиито произведения се изучават във втори клас.

Амбициозно нали? Сякаш авторите са преценили, че ако във втори клас децата не прочетат поне 120 произведения (средно от всеки по две), това ще се отрази гибелно на езиковата и общата им култура. Като се абстрахираме от количеството, иде ред и на същностния въпрос - за качеството. На какво основание са подбрани точно тези или по-точно всички тези автори? И каква е целта да са подбрани именно тези произведения?

За да отговорим на тези въпроси, трябва да си зададем основния въпрос, а именно каква е целта на предмета четене. Отговорът привидно е прост – да научи децата да четат. Това означава да разбират книгите, да ги осъзнават и да ги обичат. А как става това? Със сигурност не със заливане с купища произведения и смесване на зърното с плявата. Защото създаването на критерии също е част от процеса на ученето по четене. И въпросът не е как да разпознаем добрата книга, а как да разпознаем добрата книга за себе си. Ключът е в личното отношение към четенето, което трябва да се изгради у децата. Четенето не може да бъде задължение, за разлика от всички останали предмети. Самият процес на четенето е дълбоко личен и емоционален и тази специфична връзка с книгите не може да се изгради под заплахата от двойка.

Това, което предлагам аз, се базира на наблюденията над собствения ми син и не претендира за изчерпателност, а за принципен модел на формулиране на приоритетите. Предлагам от всичките 66 автори да се отсеят максимум една трета, които да се разпределят през учебната година така, че да може на всеки да бъде отделено достатъчно време за четене, обсъждане и собствена интерпретация.

Да вземем за пример Астрид Линдгрен. В читанката е публикувана една глава от „Пипи Дългото чорапче”. Децата я прочитат, в най-добрия случай я преразказват и преминават към следващия текст. А би могло, ако не се препускаше по съдържанието, в единия час децата да се запознаят с текста, да чуят повече за книгата и за самата Астрид Линдгрен, чиято история сама по себе си е интересен урок. За домашно децата могат да прочетат още една глава от книгата по избор, а в следващия час или два - да си разказват кой какво е прочел и да обсъждат каква всъщност е Пипи. Въпросът добро дете ли е Пипи би могъл да произведе интересна дискусия между осемгодишните.

На същия принцип биха могли да се изучат и останалите автори (онази една трета от сегашните 66), които да са представени с по едно произведение (или глава) в учебника, а децата да бъдат провокирани да прочетат допълнително. Жизнено важно е да има достатъчно време за обсъждане, за да могат да изразят свободно мнението си или дори липсата на такова - ако някой каже, че „Пипи Дългото чорапче” не му харесва, но се аргументира защо и посочи нещо друго, което му е приятно да чете, той също може да получи шестица.

А през лятото всички тези (и може би още) книги трябва да фигурират в списъка с препоръчителна литература, за да могат децата да прочетат цялата книга. (При по-големите четенето на книгите е изпреварващо, преди да се учат произведенията, но по-малките биха имали повече полза от обратния подход.)
Защото нали помните голямата цел, която поставихме пред предмета „Четене” - на първо място, децата да се научат да общуват с книгите, да имат елементарни умения да ги разбират на ниво сюжет и герои, а след това - да изградят собственото си отношение към тях. Повярвайте ми, няма дете, на което нито една книга на света да не му е интересна, децата просто не знаят как да общуват с книгите. И някой (училището, учителя, родителя) трябва да посредничи в началото, за да се осъществи контакт.

Така стигнахме до голямата цел на образованието въобще - детето да открие собствените си интереси и да изгради собственото си отношение към света. Училището трябва да му помага в това, редом с родителите, а не да го затрупва с тонове излишна информация. Защото, особено когато са малки, децата трудно отсяват важното от неважното. И е лесно да бъдат объркани че Екзюпери е точно толкова добър колкото Иван Иванов, например. А той не е и за това има обективни причини. Спорът кои точно автори и книги да се изучават може да бъде тежък, но не е там работата. Въпросът е на децата да се дават малко, но качествени и разнообразни автори и произведения, които наистина да ги заинтригуват и да им покажат, че четенето не е досадно задължение, а друг начин за познаване на света.

И защо през лятото, след Иван Вазов, Астрид Линдгрен, Ран Босилек или Лафонтен, да не прочетат „Хари Потър” и да не направят сравнение? Може да не смятате (нито пък аз) че е изключителен литературен образец, но е феномен на съвременната култура (развлекателна индустрия, ако ви харесва повече), близък до децата и познат на повечето поне от екрана. В края на краищата, целта продължава да бъде една - децата да се научат да четат и да мислят. Да преценяват, да отсяват, да критикуват, да се аргументират.

Аз си спомням само една своя шестица по литература - тази, която получих, след като обясних защо не харесвам книгата „Хоро” от Антон Страшимиров. Ще се гордея със сина си, ако и той получи такава.

коментари
ivo_isa
26 май 2010 23:46
Това не е предмет литература за да се разглеждат автори. Както казахте, това е четене. и тук са важни късите интригуващи текстове с  уклон към нравоучението. Например:
"Сините листа": http://www.euclick.bg/files/potatoes/Genoveva_Iotova/KARTOF2/Tekst.htm
"Фантазьори",
"Кост от око": http://www.sibir.bg/blog/stiff_12/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=27603 
"Приказка за гвоздите": http://www.chitanka.info:82/lib/text/9196
"Приказка за мечката и лошата дума":  http://bglog.net/Obrazovanie/11206
Ралица Ковачева
27 май 2010 06:42
Можем дълго да спорим относно това какво е интригуващ текст. Освен това, предполагам и Вие сте възрастен човек, така че нашето мнение едва ли е сто процента релевантно за децата. Затова може да се опита с фокус групи например, поне за част от текстовете, които са по-малко познати. Но, прощайвайте, да се пълнят учебниците със стихчета, написани като че ли специално за учебника, не повишава нито учебната, нито художествената им стойност. А все пак четенето прави първите стъпки към литературата и те трябва да водят именно към нея. Защото иначе учителките ще продължават да обясняват, че децата не могат да прочетат цяло произведение защото не могат да проследят по-дълъг сюжет с повече герои за по-продължително време. 
ivo_isa
27 май 2010 08:15
Мислех, че съм пояснил с примерите... Това са разкази, които аз помня отпреди около 38 години.
Петър Порумбачанов
28 май 2010 15:38
Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4
Съгласен съм с вас, г-жо Ковачева,поне ще се отнася до проблемите за които пишете. Правите добри предложения, нокогато говорим за държавната образователна система,  промяната е толкова тежка и тромава, та почтиневъзможна. Може да вярвате, че нещо ще се промени, ако сте убедена, че щечуете една и съща дума (в началото и края) при игра на счупен телефон с 1000човека.
 Единствената разлика, между моя и вашия син се състои в това, че аздавам на моя онова, което искате да получи вашия (разбира се имам предвидконкретно методиката – да се научим да четем). Колко е хубаво, че хората виждатпроблемите. Очаквам, да започнат да виждат и реалните решения.
Ралица Ковачева
28 май 2010 17:40
Г-н Порумбачанов, аз също смятам, че помагам на сина си да попълни липсите в училищната методика. Въпросът е, че не всички родители искат или могат да го правят, а всички деца имат право на нормално образование, в конкретния случай, имат право да се научат да четат и да обичат да четат. И не съм съгласна със заключението ви, защото смятам, че съм предложила решение на проблема. Разбира се, то е лично мнение, но все отнякъде трябва да се започне. И ако МОН направи един "брейнсторминг" по този въпрос, мисля, че ще се родят добри идеи. 
anonymous
31 май 2010 11:43
" За домашно децата могат да прочетат още една глава от книгата по избор, а в следващия час или два - да си разказват кой какво е прочел и да обсъждат каква всъщност е Пипи. Въпросът добро дете ли е Пипи би могъл да произведе интересна дискусия между осемгодишните."

От подобни дискусии ми се повръщаше в училище. Напомняха ми бабичките пред блока, които обсъждаха квартала. Литературата винаги ми е била много лесна, но много неприятна. И обичах да си чета за удоволствие, ама други книги. Чак сега, когато отдавна съм забравил училището, забелязвам колко смислени и интересни са повечето неща, които са били в програмата. Меракът да заместите Хари Потър с нещо, което на Вас Ви харесва, да го набиете в главата на детето, просто за да видите, дали няма все пак да влезе, е също толкова сполучлив начин да го отвратите от четенето. Ако не е със силен характер като мен, та само да си намери и другата литература, интересната.
Ралица Ковачева
31 май 2010 16:38
Аз не разбирам защо да съм заместила "Хари Потър", след като, напротив, съм го предложила?! А и защо да не се поучим от Вашия опит и вместо децата сами да открият след много години какво са пропуснали в опит непременно да бойкотират училището, да им помогнем да открият удоволствието от четенето, при това на най-различни неща, за да могат да изберат това, което на тях самите им допада. А изречението "Литературата винаги ми е била много лесна, но много неприятна. " показва именно лошата "научна" методология, по която се преподава. Така че, всъщност, може би сме на едно мнение.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.