English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Гръцката трета спасителна програма попадна в окото на валутната буря

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Можете ли да си представите, че основната тема на извънредната среща на Еврогрупата за Гърция не е самата Гърция? Трудно е наистина, но е факт. Третият пакет от заеми срещу реформи, който вече е договорен и предстои да бъде одобрен от министрите на финансите на страните-членки на валутния клуб днес, се превърна в жертва на глобалната валутна буря. Основната тема на петъчната среща не е какво точно да съдържа коригиращата програма за Гърция - нещо, което е малко или много договорено без някои подробности, които обаче нямат фатален характер. Основната тема е дали Международният валутен фонд ще участва в нея. Конфликтът между ЕС и МВФ зрееше отдавна, но вече се превърна в сериозна пречка за подписването на третата програма. Проблемът е, че МВФ започна преди няколко месеца да настоява за облекчаване на гръцкия дълг, който в момента основно се държи от публични кредитори - държави и международни организации. Мнозина в еврозоната обаче, начело с Германия и Финландия, са категорично против отписване на дълг.

Тази нощ, докато гръцкият парламент разгорещено обсъждаше съдържанието на поредната спасителна програма, Международният валутен фонд излезе с декларация [на английски език] след приключването на специалната мисия на Фонда в Атина, ръководена от Делия Велкулеску. В нея се посочва, че МВФ остава тясно ангажиран с гръцкото правителство и европейските партньори и ще прецени дали да участва с финансиране. Решението ще зависи от това дали ще се предприемат мерки за облекчаване на гръцкия дълг. Повечето страни-членки на паричния съюз са категорично против. Шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум призна преди началото на срещата днес следобед, че проблемът с дълга наистина е огромен. Този въпрос обаче ще се решава най-рано през октомври, когато трябва да е готов и докладът за устойчивостта на гръцкия дълг.

Финландският финансов министър Александър Стуб описа ситуацията като параграф 22. "МВФ би участвал единствено, ако има облекчение на дълга, а ние искаме МВФ да участва, но без облекчение на дълга", каза той. Стуб и други министри заявиха, че са склонни на облекчение на дълга, но не като сума, а като срокове. Г-н Стуб вижда евентуално облекчение първо под формата на промяна на падежите, след това като ново облекчение на лихвите и едва накрая може да се мисли и за трета крачка. Най-напред обаче трябва да се гарантира участието на МВФ. Ако Фондът откаже  участие, тогава няма да има трета спасителна програма, а ново мостово финансиране, отсече германският министър на финансите Волфганг Шойбле. 

Словашкият финансов министър Петер Кажимир заяви, че евентуално преструктуриране на дълга може да се разглежда като награда за изпълнението на програмата, а не като предварително условие. Колегата му от Малта Едуард Шиклуна също призна, че на този етап и дума не може да става за подстригване на дълга. Мнозина от министрите не очакват срещата да продължи кратко, но и никой от тях не очаква самата програма да създаде проблеми. Някои виждат политически рискове. Александър Стуб намекна, че политическата ситуация в Гърция може да се превърне в проблем. За това говори и словашкият му колега. Според Петер Кажимир, най-важната част от програмата е нейната "собственост". Вече се говори отново и за избори. Да си спомним, че третата спасителна програма беше дерайлирана именно от предизборната кампания миналата година, напомни г-н Кажимир. За предсрочни избори от известно време говори гръцкият премиер Алексис Ципрас, който все повече губи подкрепа в собствената си партия. 

МВФ поставя облекчението на дълга като ултиматум, тъй като фондът сериозно помрачи имиджа си с участието си в спасителните операции в Европа и особено в Гърция. Проблемът обаче не е толкова имиджа на Фонда, колкото неговото оцеляване, след като стана ясно, че на бял свят предстои да се появи негова конкуренция в лицето на Азиатската инфраструктурна инвестиционна банка (AIIB), която се представя като конкурент на Бретънудските институции - МВФ и Световната банка. В статия [на английски език] за американското външнополитическо списание The Foreign Affairs Ребека Лиао пише, че създаването на AIIB означава, че МВФ и Световната банка - двата доминиращи играчи в кредитирането на развитие и международна финансова регулация - вече имат азиатски колега. Най-важното от всичко, пише тя, е, че тази банка ще отпуска пари без да поставя предварителни условия. 

Инициативата за създаването на банката е на китайското правителство и вече близо 40 държави от региона са заявили подкрепа, както и 20 извън региона, сред тях и европейски правителства. Важен фактор в момента са и валутните атаки, които китайското правителство организира като само за една седмица китайската централна банка девалвира юана два пъти. Това показва, че втората по големина икономика в света е твърдо решена да играе по други правила. При така стеклите се обстоятелства еврозоната попадна в окото на бурята. Икономическият и паричен съюз на ЕС се грижи само за интересите на еврото и тесните национални интереси на всяка отделна членка, докато шефката на МВФ Кристин Лагард трябва да балансира между интересите на всичките си над сто членове, сред които Китай, САЩ, Русия. Нещо повече, бившата министърка на финансите на Франция се бори и за втори мандат на поста управителен директор на МВФ, който вероятно ще бъде белязан от въпроса за оцеляването на Фонда.

Искането за облекчаване на дълга преди Гърция да е показала способност да изпълнява програмата си би било катастрофално и деморализиращо за еврозоната. Това е третата програма поред, като нито първата, нито втората могат да се похвалят с особен успех. Не толкова защото са много лоши, а заради лошо изпълнение и липса на вяра в смисъла от нея в самата Гърция - така наречената "собственост". Отписването на дълг най-напред ще деморализира останалите страни с голям публичен дълг, а след това ще създаде още по-големи проблеми в страните с добра фискална дицсиплина, които се явяват като донори. Подобен ход ще налее още вода в мелницата на антиевропейските партии в момент, когато европейската солидарност е необходима на друго място - борбата с миграцията. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required