English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Победители и губещи от гръцката криза

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Има нещо сбъркано в начина, по който се говори в ЕС, особено по проблем като гръцката криза 2.0. Антагонизирането на победители и капитулирали или пък на моята демокрация срещу твоята са великолепна илюстрация на един от най-големите проблеми пред ЕС в момента - устойчивостта на Съюза. Вярно е, че заглавията продават, но те също така градят обществено мнение и няма нищо лошо в това да са гръмки, но е проблем, ако са неверни. Гърция не капитулира в петък (20 февруари). Просто се спука балонът на СИРИЗА, почиващ на подвеждащи предизборни обещания. Само че вместо да се анализира на национално и европейско ниво колко вредно за демокрацията е използването на нефакти в предизборни кампании, изведнъж лошите момчета се оказаха онези, които искат строго придържане към общите ни правила. Като най-ярък представител на лошите момчета беше представен германският финансов министър Волфганг Шойбле, което също е невярно. Той съвсем не беше единствения, който настояваше Гърция да се придържа към ангажиментите си.

Не по-малко твърди и категорични бяха изявленията на Испания, Португалия, балтийските държави, Ирландия, а също и неевространи като Хърватия и България. В този смисъл нововъзпалената криза с Гърция е урок за всички популистки партии в Европа, които биха могли да разклатят еврозоната или ЕС като цяло. Днес е СИРИЗА, но утре може да са ПОДЕМОС. Всички те базират успеха си основно на подвежващи и често неверни съждения, предизвикани или от липса на компетентност за устройството на ЕС и еврозоната в частност, или съзнателно манипулиране на общественото мнение с цел облагодетелстване от общественото недоволство. 

Националната срещу европейската демокрация

И тъй като Гърция постоянно се опитваше да цака партньорите си с демократичната карта, всъщност в петък наистина победи демокрацията, само че не националната, а демокрацията на споделения суверенитет, тоест демокрацията на европейско ниво. В Еврогрупата, по думите на германския министър на финансите Волфганг Шойбле, но и други присъствали, ситуацията е била 18 срещу 1. Това означава, че Гърция е била напълно изолирана в своите опити да изкопчи необосновани отстъпки, каквито не са били възможни за останалите страни със затруднения. С други думи решението за Гърция е било взето напълно единодушно, което е повече от демократично и то във формат, в който са представени министрите на финансите на легитимно избрани на национални избори правителства.

Еврогрупата е напълно легитимен орган, създаден с протокол номер 14 в Договора за ЕС като неформален формат за обсъждане на конкретните отговорности, които споделят страните-членки от еврозоната. Тоест, решението как да се постъпи с Гърция не го е взела някаква наднационална институция, която няма нищо общо с демократичния процес, а министрите на финансите на страните от еврозоната, които са легитимно избрани от своите избиратели. Както обясни шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум, в Еврогрупата работим с 19 електорати.

Твърденията, че решението на Еврогрупата не се съобразява с резултата от националните избори, както и изказванията, че Гърция се бори за суверенитета си или че страните-членки са сдали суверенитет, звучат изключително нелепо, защото държавите са основен участник във взимането на решения на европейско ниво. Именно затова и обновеното икономическо управление на ЕС не работи - защото не се прилага от страните-членки, независимо че национално избраните евродепутати гласуваха с мнозинство промените - така наречените пакет от шест и пакет от две законодателни предложения - и въпреки че избраните на национално ниво премиери, президенти и министри също ги одобриха. По този повод Йерун Дайселблум каза пред икономическата комисия на Европарламента на 24 февруари, че в момента в ЕС има много лостове за фискалната политика, но няма почти никакви, които да накарат страните-членки да правят структурни реформи. И ето го парадоксът - ЕС е виновен за всички неволи в страните-членки, когато това им е удобно, а ЕС всъщност са правителствата, които взимат ключовите решения, но някои избират да не ги прилагат. 

На 20 февруари, когато мнозина обявиха капитулацията на Гърция под натиска на Еврогрупата и Германия в частност, стана нещо, което трябваше да се случи много отдавна - най-сетне беше проявена твърдост спрямо неглижирането на споделения суверенитет. Всички присъстващи на срещата в петък вечерта, с изключение на Гърция, очевидно си бяха научили уроците от криза 1.0, която разкри огромната взаимозависимост на икономиките в зоната на общата валута и възможностите за преливане на проблеми от една страна в друга. Не случайно вече се говори за преливане на позитиви между страните-членки, като ефекти от структурни реформи например, по формулировката на италианския министър на финансите Пиер Карло Падоан. Затова и повечето министри бяха категорични, че повече не бива да се правят компромиси с договорените на общоевропейско ниво правила. И това, което стана в петък беше, че новото гръцко правителство, представлявано в Еврогрупата от министъра си на финансите с марксистки възгледи Янис Варуфакис, разбра колко е голяма пропастта между обещанията, които то даде на гръцките избиратели и общоевропейските реалности. Истински сблъсък между националната демокрация и общоевропейската. 

Гърция е член на еврозоната от самото й начало, като за членството не е проведен референдум. За сметка на това обаче тогавашното гръцко правителство е представяло съзнателно неточни статистически данни за готовността на страната за членство. В този случай вината се споделя и от Европейската комисия, и Еврогрупата, които са си затворили очите за тази подмяна. Любопитното е, че година след присъединяването на Гърция към еврозоната проучване на Евробарометър на обществените нагласи показва, че Гърция е страната с най-висок процент хора, които не са информирани за новата валута изобщо. Това поставя под съмнение доколко демокрацията може да бъде качествена, ако се основава на лоша информираност. На въпроса дали година по-късно гърците смятат себе си за добре информирани в процеса на подготовка на приемането на единната валута, 63 на сто заявяват, че са били добре информирани, докато 36% отговарят, че не са били информирани. Това е най-високият процент недобре информирани в целия ЕС.

Този процент е бил най-малък в Люксембург. Най-зле информираните страни в това проучване са Гърция, Германия и Португалия, като Германия е голямата изненада в това изследване. Друга любопитна анкета на Евробарометър, но от 2014-а година, показва, че половината от анкетираните в Гърция, Италия, Франция и Испания не са съгласни с твърдението, че успешните реформи в други страни-членки са улеснили реформите в собствената им страна. Това само по себе си заслужава задълбочен анализ като се има предвид, че сега вече има предостатъчно информация за сравнение. Балтийските държави например често се позовават на собствения си опит, особено Латвия, която в момента председателства Съвета на ЕС, за да покажат, че реформите, колкото и да са болезнени, ако се извършат бързо и целеустремено, водят до добри резултати. Икономическите анализи на ЕК и международни организации са неоспоримо доказателство за това.

Резултатът от изследването на Евробарометър и то точно в най-съпротивляващите се срещу реформи държави поставя на изпитание и идеята на г-н Падоан за преливането на ефекти от структурните реформи от страна в страна. Често като отличен пример, че реформите работят се дава и Ирландия, а също и Португалия, която не е отличничка, но пък също е великолепна илюстрация, че успехът на реформите зависи от усилията - колкото по-малки са те, толкова по-умерен е и успехът. Само че всякакви аргументи губят смисъл в силно популистка среда и това стана особено ясно по време на сблъсъка между Гърция и Еврогрупата. Любопитна подробност е, че в страните, където са извършени дълбоки структурни реформи и резултатите вече се виждат, като правило няма популистки или евроскептични движения. Подобни политически сили се появяват в страните, където е най-силна съпротивата срещу промяна на статуквото. 

За популистите е важна лексиката, а за непопулистите - съдържанието

Основната причина за новия гръцкоевропейски конфликт е, че новото гръцко правителство на премиера Алексис Ципрас започна пълномащабна атака срещу всичко договорено с европейските партньори и МВФ от предишни правителства в замяна на нисколихвени заеми, които поддържат Гърция да не обяви неплатежоспособност. Атаката беше неаргументирана, без смислен анализ на алтернативата и без консултация с партньорите-кредитори. Това предизвика остра реакция от страна на Еврогрупата, тъй като такова безпардонно отношение към споразумения, засягащи всички останали 18 страни-членки на валутния клуб, поставя под въпрос самото оцеляване на клуба. Гърция обяви края и на програмата, и на институциите, които следят за изпълнението й (прословутата Тройка), но това беше заблуда, тъй като Атина не е отправяла официално искане за разваляне на договорките. Дебатите се водеха основно през медиите, които са хранителната среда за популистите. Нещо повече, в Гърция медиите не са известни със своята независимост и обективност. Това принуди френският еврокомисар на икономическите и паричните въпроси Пиер Московиси да призове за логика, а не за идеология.

В петък вечерта обаче, когато беше постигнато най-сетне споразумение как да се излезе от ситуацията, гръцкият министър на финансите обяви, че Гърция е успяла да комбинира идеологията с логиката и демокрацията с правилата. Сякаш е възможно демокрацията да съществува без правила! Постигнатото споразумение [на английски език] предвижда удължаване на досегашната програма на Гърция с четири месеца, а не с шест, както Атина искаше, срещу твърд ангажимент за конкретни реформи. Списъкът с реформи беше съставен в тясна координация с Еврогрупата. В началото на срещата гръцкият министър на финансите изглеждаше под огромно напрежение и беше загубил обичайната си самоувереност и екстравагантност, която вътрешната медийна среда му беше създала, но на брифинга след края на срещата той беше възвърнал увереността си. Направи впечатление, че за разлика от предходната среща на Еврогрупата, той предпочете да говори първо на гръцки. Това беше повече от ясен сигнал, че се обръща директно към гръцкия електорат.

На какъв език ще се проведе брифингът е особено важно и силно подценявано в многоезична Европа. По принцип в ЕС почти всичко се превежда, ако не на всички езици в ЕС, то поне на основните 3. Това обаче не важи за националните брифинги след различните министерски формати. В някои случаи превод може да има на място, но ако брифингът се гледа онлайн, твърде често превод няма. Така много трудно може да се разберат становищата на ключови играчи - дали ще е германският министър на финансите или гръцкият му колега. Това е съществен недостатък за общоевропейската демокрация. Когато очите на данъкоплатци от други държави, инвеститори, кредитори и анализатори са вперени в гръцкия финансов министър, е някак нелепо да не се разбира какво се говори. 

След изявлението си на гръцки, г-н Варуфакис го препредаде и на английски език като ключовото в него беше, че отсега нататък Гърция ще решава кои да бъдат реформите, а не някой друг. Това се размина с развитието на събитията по-късно, когато стана ясно, че списъкът, който 18-те министри от еврозоната поискаха Атина да представи до края на понеделник (23 февруари), е бил съставен в тясна координация и с Еврогрупата, и с Европейската комисия. Това беше потвърдено и от говорителката на ЕК Мина Андреева. Според Янис Варуфакис, преговорите са показали, че понякога може да се каже "не" на предложения, "за които нямаш моралното право да приемеш". Той обяви също така, че е сложен края на изолацията на Гърция в Еврогрупата, продължила пет години. Все неща, които казани на гръцки език определено съдържат само част от истината. 

Другата част е, че нито програмата е прекратена, нито пък лошата тройка е минало. От изявлението на Еврогрупата от 20 февруари става ясно, че списъкът с реформи трябва да бъде базиран на сегашните договорености, тоест на съществуващата програма. Дали са съобразени със съществуващата програма ще бъде удостоверено от "институциите". Впрочем, тук е важно да се отбележи, че откакто избухна криза 2.0, в Брюксел започнаха съзнателно да избягват думата "тройка" и вместо нея говорят за "институциите", което също е нелепо, тъй като това е чисто лексикална подмяна на същото съдържание. Не случайно из брюкселските кулоари вече масово се шегуват с това. В изявлението се казва още, че удължаването на втората спасителна програма на Гърция цели да подпомогне завършването на прегледа на изпълнението на програмата и съответно отпускането на неизплатените по нея траншове. Новото е, че Гърция вече не може сама да разполага с парите по буфера на временния спасителен фонд HFSF. Еврогрупата реши, че останалите пари в него (10.9 млрд. евро) трябва да се използват за рекапитализация на гръцките банки, тъй като масовите тегления на спестявания, провокирани от острия сблъсък между СИРИЗА и Еврогрупата, застрашават стабилността на банковата система.

В полунощ на 23 февруари гръцкото правителство представи списък [на английски език] с реформи, който обаче предизвика смесени чувства. Макар че в крайна сметка беше одобрен от "институциите", това стана с много резерви. В своето писмо [на английски език] до Еврогрупата шефката на МВФ Кристин Лагард изрази притеснение, че списъкът не е достатъчно конкретен. Освен това в някои сфери липсват ясни гаранции, че правителството на Гърция "възнамерява да предприеме реформите, предвидени в Меморандума за икономическите и финансовите политики [програмата]. Отбелязваме по-специално, че няма нито ясни ангажименти към дизайна и изпълнението на предвидените цялостни реформи на пенсионната система и на ДДС-системата, нито недвусмислени намерения да се продължат вече договорените политики за отваряне на затворените сектори, за административни реформи, приватизация и реформа на пазара на труда. Както знаете, ние смятаме подобни ангажименти и намерения за критични за способността на Гърция да изпълни основните цели на подкрепената от пари програма, поради което тези сфери са и най-ясно обозначени в споразумението с Фонда", се казва в писмото на г-жа Лагард.

Шефът на Европейската централна банка Марио Драги също изрази недоволство от това, че много от реформите в списъка на Атина се различават от ангажиментите в програмата. Въпреки това обаче, всички участници в Тройката одобриха списъка като "добра начална позиция" за преговори. Списъкът, който изтече в няколко медии, наистина е цялостен, тоест обхваща много сфери, но е доста общ и без конкретни срокове. Това вероятно е и малката победа на Янис Варуфакис, който заяви след първото си участие в Еврогрупата на 11 февруари, че не е реалистично да се очаква, че Гърция може да направи кой знае какво за няколко месеца (колкото би траяло удължаването на програмата). Сред поетите ангажименти е реформа на данъчната система с цел увеличаване на събираемостта, борбата с избягването на данъци, премахване на данъчния имунитет, премахване на данъчните изключения и др. Прави впечатление, че много от реформите, които ЕС и МВФ очакват от Гърция са същите, които се очакват и от страните от процеса на разширяване.

Това са борба с корупцията, организираната престъпност, реформа на администрацията с цел повече прозрачност. Между другото, в стратегията за разширяването на ЕС за 2015-а година именно реформата на публичната администрация е очертана като основен приоритет. Гърция се ангажира да намали броя на министерствата (от 16 на 10), броя на "специалните" съветници в правителството, да ореже привилегиите на членовете на кабинета и на парламента. Друг от ангажиментите на Гърция, който съвпада с очакванията на ЕС към страните, които се стремят към членство в Съюза, е промяна на законодателството за политическите партии и то основно по отношение на финансирането им. Това, което прикова вниманието ми, докато четях списъка, е ангажиментът към медиите. 

Гръцкото правителство обявява, че ще активира "незабавно" замразеното законодателство, което регулира приходите на медиите (електронни и печатни). Целта е да се гарантира, че медиите ще плащат на държавата за използваните честоти по пазарни цени. Обещава се и забрана на действието на медии, които са постоянно на загуба и които нямат прозрачен процес на рекапитализация. Създаването на прозрачна и електронна институционална рамка за обществени поръчки е друг ангажимент, който може да бъде открит като препоръка в докладите по изпълнението на условията в Механизма за сътрудничество и проверка, с който България и Румъния влязоха в ЕС. 

Не напускане, а оставане в ЕС

Основният извод, който може да се направи от криза 2.0 е, че тя е дълбоко системна, тъй като отразява недостатъчната подготвеност на някои страни-членки да бъдат част от ЕС и еврозоната в частност. В крайна сметка сблъсъкът между Гърция и Еврогрупата беше чисто ценностен. Миналата година сръбският първи вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич отбеляза, че ако сега някои от страните-членки на ЕС бъдат подложени на същите условия и изисквания за присъединяване, те няма да могат да ги изпълнят. Той дори предложи къде на шега, къде съвсем сериозно, всички страни-членки да преминават през редовни "медицински" прегледи на всеки десет години. На фона на гръцката ситуация идеята му изглежда все по-необходима, защото гръцката драма показва, че освен че има страни, които се стремят към членство в ЕС, очевидно има и държави, които се стремят да останат в Съюза. 

По време на изслушването на Йерун Дайселблум в Европарламента много от евродепутатите го разпитваха за възможно напускане на Гърция. Отговорът му беше, че твърде много капитал (основно политически) е бил инвестиран в паричния съюз и много работа е била извършена, така че трябва да се продължи по този път. Това е особено валидно за страни, в които общественото мнение подкрепя оставането. Не мога да спра да мисля обаче за думите на г-н Дачич, защото те показват нещо много важно - тезата за европейската сила да трансформира проблемни общества все повече ерозира заради случаи като Гърция (и не само). И ако ЕС не прояви твърдост спрямо прилагането на собствените си правила, рискува да се разпадне на съставните си части, много от които са потенциална заплаха, именно защото така и не са успели да се трансформират напълно и затова много от най-опасните политически явления намират в тях хранителна среда. Така че, засега очевидно оръжието е свалено, но гръцката криза съвсем не е приключила. Тепърва предстоят преговорите по бъдещето на Гърция след приключването на сегашната й програма. 

Как ще протекат те, ще отекне много силно в страните, където популистките движения са най-влиятелни. Именно затова ЕС трябва да е безкомпромисен и да не допуска изключения без солидна аргументация. И е крайно време да се сложи край на сблъсъка между националната и европейската демокрация. По време на предизборната кампания в Гърция често се говореше за това, че никой не бива да се меси в нея, поради което представители на ЕК не се срещаха с тогава все още опозиционната партия СИРИЗА. Това е грешка, защото едва ли са нужни доказателства в подкрепа на очевидното, че резултатите от изборите в една страна имат пряко въздействие върху всички останали. Като пазител на договорите, ЕК има задължение да каже на избирателите това, което безотговорни политици предпочитат да премълчат или просто не знаят. Прякото въздействие на едни национални избори върху всички не е страничен ефект, а съвсем очаквана последица от факта, че членките са се договорили да споделят суверенитета си помежду си. Точно затова правилата са толкова важни. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required