English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Гърция получи обещание за сделка

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Стотици часове преговори, многобройни срещи през последната половин година, множество разменени удари под кръста, обиди, заигравки с историята, гавра с демокрацията и огромно разхищение на хартия и енергия бяха инвестирани в това Гърция да остане в еврозоната в режим на практическо преприсъединяване. След последния 17-часов маратон на лидерите на страните от еврозоната Гърция получи обещание за сделка, ако преди това изпълни в много кратък срок няколко предварителни условия, без които няма да има трета спасителна програма и съответно финансиране. И въпреки, че за френския президент Франсоа Оланд днешният ден е исторически за Европа, нямаше ликуване, нямаше ръкопляскания, нямаше бутилки с шампанско. Имаше само огромно изтощение и още повече престрелки между леви и десни в Туитър. Както обобщи ситуацията младият италиански премиер Матео Ренци, "Щастлив съм, че спасихме Гърция, но голямото предизвикателство е да спасим Европа". 

Според ветерана на европейската политика и преговорите по гръцката криза от самото й начало преди 5 години Жан-Клод Юнкер, в споразумението от снощи няма победители и победени. Това е един типичен европейски компромис, каза той на излизане от сградата на Съвета в Брюксел. Но, всъщност, губещи има и това е демокрацията. Тя е постоянният губещ в Гърция през последните шест месеца. Най-напред Сириза дойде на власт, след като предложи на демоса нереалистични и необосновани обещания. Вторият удар под кръста за демокрацията дойде с нелепия референдум, организиран само седмица преди датата на провеждането му. Една седмица кампания на базата на невалиден документ, при това през половината от тази кампания непреведен на гръцки език.

Да не говорим за създадената невъзможност за гласуване за мнозина от гръцките граждани. И третият силен удар дойде, след като само седмица след така наречения "празник на демокрацията", Ципрас прие в пъти по-тежки условия, от предлаганото още в началото на неговия мандат, напълно пренебрегвайки "волята на народа", с което показа, че референдумът е бил за него само част от инструментите му за натиск върху еврозоната, а не демократично упражнение, още по-малко "празник на демокрацията". Празникът на демокрацията тепърва предстои, когато започнат процедурите по одобрение на новото споразумение в националните парламенти в 19-членния валутен клуб. В този смисъл внимание заслужава репликата на холандския министър на финансите и шеф на Еврогрупата Йерун Дайселблум, че гръцкият парламент сега ще трябва да гласува в спешен порядък законодателни мерки до сряда, а националните парламенти на останалите членки на еврозоната, понеже са суверенни, ще гласуват евентуалната нова сделка с Гърция в зависимост от своя дневен ред. Както призна г-н Юнкер, условията пред Гърция са много по-тежки, отколкото бяха преди референдума. 

Доверието, Санчо!

Причината е в пълната загуба на доверие. Точно с това започва декларацията [на английски език] след края на срещата, в която думата се повтаря няколко пъти: "Предвид необходимостта от повторно изграждане на доверие с Гърция, срещата на върха на еврозоната приветства ангажимента на гръцките власти да подготвят закони без отлагане по първия пакет от мерки". До 15 юли гръцкият парламент трябва да гласува закони за опростяване на системата на ДДС и разширяването на данъчната основа; за осигуряване на пълната правна независимост на гръцката статистическа служба; пълно прилагане на разпоредбите на фискалния пакт - онова междуправителствено споразумение за фискална дисциплина, което предвижда автоматични дългови спирачки и създаването на независими политически фискални съвети, които да следят фискалната политика на правителствата. 

А до 22 юли, Гърция трябва да приеме нов Гражданско-процесуален кодекс, чиято цел е да ускори значително съдебния процес и да намали разходите. От Гърция се очаква също светкавично прилагане на новата директива за банково преструктуриране и оздравяване. Всички тези мерки трябва да бъдат съгласувани и одобрени от институциите. В предишен вариант на споразумението всички тези мерки трябваше да бъдат гласувани от гръцките депутати до 15 юли. Чак след приемането им, плюс приемане на всички останали ангажименти в споразумението, може да бъде взето решение за започване на преговори по трета спасителна програма. Приемането на тези и  всички останали мерки трябва да бъде удостоверено от Тройката и Еврогрупата. Това също е ново изискване, което не присъстваше в предишните версии на споразумението. За него настояваха особено много балтийските републики. 

Гърция се бори за още по-тежка спасителна програма

За да получи изобщо вниманието на еврозоната, Гърция трябва да поеме ангажимент да подсили собствените си предложения за реформи, като те трябва да бъдат съпроводени от конкретни срокове за законодателна дейност и изпълнение, включително и количествени ефекти. Това, което се иска от Гърция на практика силно прилича на докладите на ЕК по разширяването след промяната на подхода. Там се поставят предварителни условия за отварянето на нови преговорни глави, както и за затварянето им. Всичко е обвързано със срокове, количествени и качествени измерители. На практика с третата си спасителна програма Гърция ще направи опит да се преприсъедини към еврозоната, като изпълни критерии, които досега не е изпълнявала. Тези критерии са добре познати както на държавите от разширяването, така и на самата Гърция от години. 

Става дума за амбициозна пенсионна реформа, която вече трябва да компенсира и за фискалния ефект от отхвърлянето на реформата от 2012-а година от Конституционния съд. До 15 октомври Гърция трябва да приеме клауза за нулев бюджетен дефицит или алтернативни мерки. Амбициозна реформа на пазара на стоки, което включва работа в неделя, регулиране на собствеността на аптеки, млекопроизводители и хлебопекарни, отваряне на затворените професии. Гърция трябва да либерализира и пазара на енергия чрез приватизация на електропреносната мрежа или алтернативен метод, който да гарантира конкуренция на пазара. Изисква се и реформа на пазара на труда с акцент върху модернизирането на колективното договаряне и колективните уволнения. Гърция трябва да приеме и необходимите стъпки за подсилване на финансовия сектор, особено по отношение на борбата с високия брой необслужвани кредити. 

Всичко това са реформи, през които наскоро премина Италия под ръководството на 40-годишния Матео Ренци, лидер на лявоцентристката Демократична партия на Италия. На излизане от Съвета, с изписана умора на лицето той заяви, че държавите трябва да се променят. Трябва да се вярва в реформите, каза той и припомни огромните промени, през които Италия премина и все още минава - радикална реформа на пазара на труда, изисквана от Италия по Европейския семестър от самото му създаване, пенсионна реформа и дори политическа реформа, която включваше промени в изборния кодекс и институционални промени в начина на взимане на решения в Италия. "Трябва да се инвестира в новото поколение", добави италианският премиер като подчерта, че е нужно и завръщане към европейските идеали и ценности. Той беше единствения европейски лидер, който открито говореше за огромната загуба на време и енергия през последните месеци.

Не пропусна да напомни това и рано тази сутрин, когато заяви, че не може да се проведат четири срещи, като натърти на четири, за да се договорят подробностите около гръцкия спасителен план, докато в същото време Европа е необходима в Египет, Либия, Близкия изток, преговорите с Иран. 

Най-спорната точка по време на преговорите тази нощ е била създаването на приватизационен фонд. Той трябва да бъде независим орган, в който ще бъдат прехвърлени всички активи за приватизация на обща стойност 50 млрд. евро. Фондът ще се управлява от гръцките власти под надзора на европейските институции. Той ще бъде базиран в Гърция, което е "голямата" победа на гръцката делегация, тъй като в първоначалния вариант на споразумението се настояваше да се използва вече готов фонд в чужбина, като Института за растеж в Люксембург. Фондът ще се занимава с продажбата и управлението на гръцки държавни активи, като половината от парите (25 млрд. евро) ще се използват за изплащане на дълговете на Гърция към спасителния фонд на еврозоната и за рекапитализация на гръцките банки, което вече е силно наложително, според шефа на Еврогрупата Йерун Дайселблум. 

Половината от останалите пари ще се използва за намаляване на общото количесто дълг, а другата част ще се използва за инвестиции. За целта Гърция трябва да създаде прозрачни процедури за приватизация и адекватна система за оценка на активите на базата на принципите и стандартите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Премиерът на Ирландия Енда Кени каза на излизане от преговорите, че е припомнил на гръцкия си колега Ципрас опита на Ирландия с подобен фонд, макар и в по-малки размери. "С участието на Тройката можехме да използваме значителни суми от парите от приватизация за инвестиции в създаването на работни места при условие, че това не пречи на целите за бюджетния дефицит, определени от Тройката", обясни г-н Кени пред журналисти. 

Друго искане към Гърция е да модернизира администрацията си като значително увеличи капацитета й и я деполитизира. Това трябва да стане под надзора на Европейската комисия. Първото предложение в тази посока трябва да бъде предоставено до 20 юли. Германският канцлер Ангела Меркел акцентира специално върху този елемент. Тя каза, че той е също толкова важен, колкото и приватизационния фонд. Реформата на публичната администрация е основния стълб в стратегията за разширяване на ЕК за тази година. В миналото Комисията не беше особено успешна в откъсването на администрацията от политическо влияние. В момента има и други страни-членки на ЕС, които имат частично деполитизирани държавни администрации. Процесът е доста труден и бавен. 

Изобщо Гърция трябва да приеме всичко, което беше искано от нея със споразумението от 20 февруари и да се продължи да се надгражда върху програмите от предишни години. Това са "минималните" изисквания, които Гърция трябва да изпълни, само за да ангажира вниманието на еврозоната за нови преговори. В замяна Атина получава подсладител - ако изпълни всичко това безропотно, тогава еврозоната ще обмисли облекчаване на дълга, но без това да включва ново подстригване. Облекчението може да бъде единствено под формата на удължаване на гратисния период (в момента 10 години, от които вече минаха 3) и разсрочване. Това обаче няма да стане преди пълното изпълнение на договорените мерки в евентуална нова прогама и ще започне да се обсъжда чак след първия преглед на програмата, тоест след първите 3 месеца от началото на новата програма. 

Партньорите на Гърция от еврозоната заявяват, че са наясно с финансовите нужди на Гърция, особено необходимите за отваряне на банките в Гърция, но ЕЦБ и надзорният механизъм ще проведат цялостна оценка чак след края на лятото. Дотогава Гърция ще трябва да се оправя сама. Междувременно, страната трябва да продължи да плаща задълженията си към МВФ и еврозоната без закъснения. Ако закъснее, преговори няма да има. Според оценките в споразумението, Гърция се нуждае от 7 милиарда евро до 20 юли и допълнителни 5 млрд. до средата на август. Предвид острата криза във финансовия сектор, евентуална трета програма ще включва създаването на буфер от 10 до 25 млрд. евро за рекапитализация. Към евентуалната стойност на програмата трябва да се добави и пакета от 35 млрд. евро, който предложи Жан-Клод Юнкер, за инвестиции. Става дума за мобилизирането на средства от различни европейски програми за стимулиране на икономиката. 

Унижение или приемане на реалността?

Тази нощ в дългото очакване на белия или черния дим от комина на Консилиума в Брюксел в туитърсферата избухна остър конфликт. Едни твърдяха, че исканото от Гърция е истински преврат, докато други бяха на мнение, че не е. За едни това е отмъщението на еврозоната и Меркел в частност, а за други - просто лотично развитие на събитията. Лидерите на ЕС единодушно отхвърлиха твърденията за унижение. "Не мисля, че гърците са били унижени или някой друг е загубил нещо", увери шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Според германската канцлерка Ангела Меркел, споразумението има повече предимства, отколкото недостатъци. Френският президент Франсоа Оланд, най-големият защитник на Гърция до последния час, заяви, че победителят от преговорите е Европа. "Това, което се обсъждаше, не е интереса на една страна срещу останалите, а интереса на Европа", каза той и нарече деня исторически. 

Той подчерта, че суверенитетът на Гърция е бил запазен. Това се вижда и от текста на споразумението, където на Гърция й е оставена възможност сама да избира кои да бъдат мерките. От нея се очаква единствено постигане на фискален ефект за намаляване на бюджетния дефицит и съответно намаляване на публичния дълг в среда на възстановяваща растежа си икономика. Ирландският премиер Енда Кени призна, че цялата ситуация е била доста нараняваща. Преговорите, каза той, бяха реалистични, откровени и прагматични. "Ползата за Гърция от това споразумение е потенциала икономиката й да започне да расте", добави ирландският министър-председател. 

Всички бяха единодушни, че топката повече от всякога е в полето на Гърция. Г-н Юнкер заяви, че Грихзодът е избегнат и като форма, и като съдържание. Трябва да се добави обаче, засега, тъй като, въпреки неговата увереност, все пак съществува възможност споразумението да не бъде одобрено от гръцкия парламент или от други страни-членки. Освен това, рискът правителството на Алексис Ципрас да падне продължава да стои, като алтернативата не е особено обнадеждаваща на фона на радикализираната политическа атмосфера в страната. Трудно може да се предвиди какъв е рискът, ако падне правителството, но всички вече са наясно какво губи Гърция, когато тя се откъсне от животоспасителните си системи. За това напомни и Франсоа Оланд като посочи, че в момента Гърция няма достъп до финансовите пазари и разчита на финансиране единствено от ЕС. 

Реакциите на политическите групи в Европарламента бяха смесени. Според лидера на най-голямата група, ЕНП, Манфред Вебер (Германия), днешното споразумение не е края, а едва началото на "дълъг път пред нас". "Европейските принципи остават непроменени, обаче. Правилата трябва да се спазват. Фактът, че условността е значително запазена, е основна точка за групата на ЕНП", каза г-н Вебер. Социалистите и демократите приветстваха споразумението, но отправиха остри критики срещу германския финансов министър Волфганг Шойбле. В изявление лидерът на групата Джани Питела (Италия) посочи, че "безотговорното и опасно намерение на Шойбле да изрита Гърция от еврозоната беше отхвърлено". Той призова да се сложи край на "междуправителствена Европа, като се даде път на общностния подход, за да може ЕС да стане по-интегриран и силен". 

Лидерът на третата по големина група на Европейските консерватори и реформисти, Сайед Камал (Великобритания), посочи, че дори и гръцкият парламент да одобри всичко, Гърция ще получи в най-добрия случай поредната "скъпа лепенка". "Страните, които също са подложени на затягане на коланите, с право се питат колко дълго още ще плащат сметката", добави британският консерватор и заключи: "Еврозоната и националната демокрация се превърнаха в несъизмерими демократични концепции. Вероятно това е нещото, което са искали основателите, но цената е изключително висока". Добилият силна популярност в България покрай гръцката криза лидер на групата на либералите Ги Верхофстад заяви, че начинът, по който е сключена сделката за Гърция не е този, по който ЕС трябва да работи. "Не можем да продължим да позволяваме еврозоната да бъде държана заложник на крайно леви и крайно десни. Единодушието парализира нашия Съюз и изправя страните една срещу друга", каза той и призова: "Нека променим Европа, така че това никога повече да не се повтаря". 

Еврозоната ще държи животоподдържащите системи включени най-късно до 20 юли. Ако дотогава Гърция не покаже, че е напълно способна да проведе исканите реформи и да ги приеме като свои, системите ще бъдат изключени. Дори и да избере първото обаче, гръцката сага няма да приключи. Тя тепърва предстои, защото реприсъединителният процес ще бъде също толкова труден, колкото и присъединителния, и също толкова времеемък. Въпросът е как това ще се отрази на интеграционните намерения на еврозоната. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required