Все още безплатни уроци за България или Еврозоната като убежище

euinside, January 30, 2010

Въпросът, който най-много глождеше икономисти и политици от цял свят, но най-вече в Европа, беше дали Еврозоната е успяла да устои на тежката глобална финансова и икономическа криза и коя част от нейните правила точно са сработили като защитен механизъм. Именно заради това, дискусията за Еврозоната беше и една от най-посетените на тазгодишния Световен икономически форум в Давос. Още повече, че беше организирана по наистина интригуващ начин - на едно място бяха събрани премиерите на Гърция, Испания и президентът на Латвия, чиито държави изпитаха сериозни сътресения заради кризата, но не всички са членки на Еврозоната. Латвия не е. И точно заради това беше изключително интересно да се разбере кой какви изводи е успял да извлече. И не просто интересно, а и много поучително за страни като България, които се опитват да влязат по спешност във валутния механизъм, разчитайки, че това ще реши всичките им проблеми, без да се налага да полагат собствени усилия.

Съвсем естествено най-силен интерес предизвика участието на гръцкия министър-председател Георгиус Папандреу в панела, озаглавен "Преосмисляне на Еврозоната". Както той сам заяви в опит да прояви чувство за хумор: "Аз съм много търсен човек тук в Давос - търсят ме за панели, срещи, интервюта, което е разбираемо. Идвал съм много пъти в Давос и когато бях външен министър, но тогава пак бях търсен, защото Гърция по онова време беше една успешна история". След това г-н Папандреу сам си зададе въпросите "Но, какво стана оттогава досега? Дали е виновна Еврозоната?"

Още в самото начало гръцкият премиер даде ясно да се разбере, че вината за днешното състояние на гръцката икономика е изцяло на Гърция. "Не искам да политиканствам, но в предишното правителство управлението беше доста лошо, имаше огромен клиентелистко-патронистичен начин на работа, което доведе до огромна загуба на пари. Корупцията се разви сериозно и достигна най-високи нива. Освен това, не предприехме структурни реформи, за да променим икономиката ни, да я придвижим напред, да я направим по-конкурентна, което е възможно за Гърция". Най-тежкият проблем обаче е, че Гърция изгуби доверието в себе си, подчерта на няколко пъти Георгиус Папандреу.

Същевременно, той обяви, че правителството му е твърдо решено до 2012 г. да свали дефицита до под 3%, каквото е и изискването на Пакта за стабилност и растеж, като още тази година Папандреу обещава спад на бюджетния дефицит с 4 на сто. Независимо от трудностите обаче, Гърция ще извърши тежките структурни реформи и ще направи всичко по силите си, за да възстанови доверието на партньорите си от ЕС, Еврозоната, но и на инвеститорите. В този смисъл г-н Папандреу обясни, че Еврозоната е тази, която е успяла да предпази Гърция от още по-сериозни провали, защото е изиграла ролята на буфер.

Папандреу посочи и още един проблем, който оказва сериозно влияние върху усилията на страната му да излезе от тресавището - нещо, с което и България трябва много да внимава - спекулациите. Той доразви тезата на испанския си колега Хосе Луис Сапатеро за опитите за нападение срещу Еврозоната от, неназовани от двамата, политически и икономически интереси. Георгиус Папандреу обясни, че държави биват използвани като слабото звено на Еврозоната и това слабо звено постоянно се обстрелва. Той цитира случай от понеделник, когато Гърция е водила преговори за заем, което си е било своеобразен вот на доверие в способностите на гръцката икономика. На следващия ден влиятелният "Файненшъл таймс" е излезнал със статия, в която се обяснява, че Гърция е искала Китай да купи част от дълговите й облигации, опровергано впоследствие както от Атина, така и от Пекин. Независимо от това, стойността на гръцките облигации са претърпели пълен крах.

Приятно впечатление направи президентът на Латвия Валдис Залтерс, защото той говори със зрелостта на човек, осъзнал грешките си и помъдрял вследствие на това. И точно тази позиция на г-н Залтерс също заслужава повишено внимание и задълбочен анализ от страна на България, за да не повтаря същите грешки, каквито явни сигнали вече има.

"Латвийската валута беше вързана за еврото през 2005 г. Очаквахме, че тази обвързаност ще ни вкара в Еврозоната за 3 г. Това не стана. Не получихме еврото, но придобихме опит, а той е, че правителството не изпълняваше фискалната дисциплина много стриктно и засега не трябва да мислим за Еврозоната. През третото тримесечие на 2008 г. трябваше да вземем много трудно решение - дали да изоставим връзването с еврото и да преминем към обезценяване или да запазим обвързаността с единната валута и да преминем към вътрешна девалвация. Трябва да кажа, че сме на второто решение от около година и засега то работи. Изпълнихме всички цели, дори и бюджетният ни дефицит е по-нисък отколкото очаквахме", разказа латвийският държавен глава пред претъпканата аудитория в Давос.

Последва още по-откровено изявление: "Но, присъединяването към Еврозоната не е наша самоцел, защото трябва да си отговорим на въпроса към каква еврозона искаме да се присъединим. Не искаме просто да си сложим етикета на член, което да ни даде висок рейтинг и да ни създаде добър имидж. Нашата цел наистина е да възстановим устойчивостта и да развием икономиката ни".

С прословутия си стил на говорене, който можем да обозначим като банкерска дипломатичност, председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише обясни какво точно представлява Еврозоната и защо поведението на всеки нейн член има огромно значение. За да е по-разбираемо, г-н Трише направи паралел със САЩ като обясни, че става дума за икономическа зона, състояща се от 16 държави с около 330 млн. души население. Става дума точно за обща икономика, по думите на Трише, защото тези 16 страни са се съгласили да работят под общата рамка на ЕС, на институциите, които сами са създали, в рамката на единния пазар и на единната валута.

Същевременно обаче той припомни, че Гърция не е Финландия, Испания не е Германия точно както щатът Мисури не е Калифорния, нито пък Канзас е Флорида. С това изявление не беше съгласен модераторът на дискусията - анализаторът от престижния институт Чатъм Хауз в Лондон Робин Ниблет. Той припомни на председателя на ЕЦБ, че в САЩ имат няколко много сериозни предимства - общ език, общи трудови профсъюзи, свободно движение на работници. На това Жан-Клод Трише отговори така: "Разбира се има разлики, но парадоксът в известен аспект е, че в САЩ има голяма специализация щат по щат. Разбира се, напълно съм съгласен, че трябва да разглеждаме този паралел много внимателно. Но, моето предупреждение е, че говорим за наистина грандиозна по размер икономика".

Неговата прогноза е, че през тази година бюджетният дефицит в Еврогрупата ще бъде около 6%, по данни на МВФ, докато дупката в бюджета на САЩ ще бъде около 10 на сто от БВП. Подобни са данните и за други високо индустриализирани страни като Япония, добави още Трише. Според него обаче, именно Пактът за стабилност и растеж - рамката с правила, която принуждава правителствата да спазват строга бюджетна дисциплина, е спасила страните с евро от по-сериозни неприятности. Мнение, изразено и от другите участници в дискусията, на която не дойде полският президент Лех Качински.

Същевременно Трише припомни, че всяка отделна страна си има свои проблеми, които трябва да решава сама у дома. Той каза, че това важи особено по отношение на Гърция.

Най-невзрачен в дискусията се оказа испанският премиер Хосе Луис Сапатеро, чиято страна в момента председателства Европейския съвет. Възможно е тази невзрачност да се дължи и на техническите проблеми с превода. Той говори на испански, а почти през половината време от 1-часовата дискусия на организаторите на форума им беше трудно да се справят с превода, което наложи думите на испанския премиер да бъдат превеждани консекутивно от негов асистент. Той разказа, че страната му е успяла да избегне сериозна банкова криза заради това, че е създала още преди години стабилни банкови институции. Независимо от това, трусът на глобалния икономически крах е бил усетен осезаемо в Испания. За това обаче е нужно да си спомним откъде тръгна страната, посъветва Сапатеро.

Испанският премиер каза също, че не вижда сериозна опасност за Еврозоната. "Никой няма да изостави еврото. Даже мисля, че все повече страни ще се присъединяват вбъдеще. Също така никоя страна няма намерение да напусне ЕС, напротив - повече страни ще искат да се присъединят и това е най-доброто доказателство за нашата успешност. Еврозоната предложи стабилност и ни даде възможност да се преборим с кризата с монетарния отговор на ЕЦБ, което улесни условията за фиансовите пазари и институции".

Стана дума, съвсем очаквано, и за призивите за облекчаване на критериите в Пакта за стабилност и растеж, които вече и много страни-членки на Еврогрупата не изпълняват. Според латвийския президент обаче, независимо от изкушението, именно дисциплината е тази, която предпазва от сериозни трусове. "Но, трябва да е ясно, че Евроклуба е клуб на равни и равенството трябва да бъде критерий. Трябва да признаем това. Основното е да се спазват критериите".

Тази позиция застъпи и председателят на ЕЦБ, който добави и още, че трябва да се подобри надзора върху прилагането на структурните реформи, което и без друго е взето като решение от страните-членки. Нужно е да има и постоянно наблюдение върху развитието на икономиките в Еврозоната. Същевременно обаче, Трише припомни, че сега не е време за размисъл, а за сериозна работа и то не само за страните, приели единната европейска валута, а за целия ЕС.

Много интересен въпрос беше поставен от Чарлз Грант, програмен директор на неправителствената организация Център за европейска реформа, базиран в Лондон: "Много е трудно да се види кое правителство, независимо колко е талантливо или мъдро, как ще успее да реформира политическите и социални структури, които пречат на икономическите реформи, на бюджетната консолидация, на увеличаване на производителността. Как изобщо ще ни убедите, че ще възстановите здравето на вашите икономически структури?" Въпросът е фундаментален, тъй като поставя на кантар обещанията на политиците срещу реални фактори като манталитет, исторически натрупвания, лоша дисциплина, нереформирана администрация и т.н.

Според испанския премиер обаче, въпросът не стои с такава сила, защото Испания се води 7-ма в света по конкурентоспособност. Независимо от това, той обяви, че съвсем скоро ще бъде одобрен пакет с мерки за ограничаване на публичните разходи, ще бъде реформирана социалната сфера, а също и трудовата политика, особено по отношение на колективното трудово договаряне, работоспособността и наемането на млади хора без квалификация. Той защити избирателите си като заяви, че те много добре съзнават, че имат ангажименти за модернизиране на испанската икономика.

Папандреу също излезе от острия въпрос като обяви, че всеки грък вече е наясно, че е нужна промяна и застава зад правителството. Нещо повече - кабинетът има мнозинство и в парламента, което би трябвало да гарантира изпълнение на неговата програма. Гръцкият премиер каза и нещо, което заслужава много сериозен анализ: "Бяхме успешни в миналото. Това не е въпрос на ДНК, а на политическа воля, а ние я имаме". Той неколкократно спомена по време на дискусията за миналите успехи на Гърция, но именно те бяха подложени на сериозни съмнения, след като стана ясно, че Атина е представила не особено точни данни за финансовото си състояние, когато е влизала в Еврозоната. Ако Гърция наистина иска да изчисти името си като страна, на която не може да се има доверие, то тогава ще бъде хубаво новото гръцко правителство да бъде честно докрай.

Що се отнася до политическата воля, това е нещо, с което политиците много обичат да се заиграват, без да са напълно наясно какво означава това. А, значението е съвсем буквално: да имаш волята да направиш онова, което може и да срути рейтинга на теб или на твоята партия, но в дългосрочен план е добро за държавата и за обществото.

Любопитен въпрос зададе български гражданин, от чието представяне euinside не успя да разбере цялото му име, нито къде работи. Стана ясно само, че е г-н Каменов. Той попита гръцкия премиер следното: "Г-н Папандреу вие сте отдаден европеец и много добър адвокат по образование и практика, помня. Вярвате ли, че блокирането на границите е добро поведение на член на ЕС и ще бъде ли възможно за гръцкото правителство да плати компенсации на България? И още нещо, завиждате ли България за влизане в Еврозоната догодина?"

На първата част от въпроса, Георгиус Папандреу отговори, че разбира проблема с блокадата на българо-гръцките граници от протестиращи гръцки фермери, но не е склонен да похарчи нито 1 евро неефективно. "Искаме структурни реформи и ще се опитаме да ги постигнем, но няма да изхърляме пари и това е част от връщането на доверието към нас". Гръцкият премиер не отговори на втората част на въпроса, тъй като той беше зададен и твърде некоректно. България не може да влезе в Еврозоната догодина, а и това не е политическо решение, което може да се използва като лост какъвто е случаят, например с присъединяването на Македония към ЕС.

Давос