euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

"Европа" срещу страните-членки и обратното

Аделина Марини, July 6, 2011

Винаги са се водили ожесточени битки за многогодишния бюджет на ЕС, но никога така остро по линията Европа срещу страните-членки и обратното. Именно това се случи обаче във вторник, по време на дебатите по предложението на Европейската комисия за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014-2020 година в Европарламента. Вторият мандат на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу очевидно го е научил как може да се тича с няколко дини под една мишница, тъй като пред евродепутатите той заяви, че екипът му е гледал на бюджета не по бюрократичен и традиционен начин, а как да бъде направена връзката между отделните политики.

Освен това, бюджетът се съобразява със затягането на коланите в много от страните-членки и вместо да иска повече пари, прави разместване на приоритетите от гледна точка на бъдещето. С други думи, Комисията се е опитала да откликне на желанията на всички. Повече пари се предвиждат за образование, квалификация, младежта; за наука и изследователска дейност; за околната среда. Всичко това обаче стана повод за остри нападки между защитниците на "повече Европа" и онези, които се борят за националния бюджет.

Една полска скоба

Преди да очертая фронтовите линии трябва да спомена, че полското председателство беше радушно прието и дори похвалено на фона на преминалия малко преди това в Европарламента отчет на унгарското председателство, оставил противоречиви чувства у евродепутатите. От името на председателството по темата за МФР говори полският секретар по европейските въпроси към министерството на външните работи Миколай Довджелевич, който демонстрира изключително добра подготвеност като изрази надежда Европейският парламент да бъде важен партньор в "тази толкова предизвикателна задача като бюджета".

От влизането в сила на Лисабонския договор на 1 декември 2009 г., евродепутатите не спират да повтарят с повод и без повод за важната роля на Европейския парламент в законодателния процес на Съюза и фактът, че Полша започва с реверанс към институцията, чийто членове са пряко избрани от европейските граждани, издава наистина добра подготовка.

Г-н Довджелевич спечели симпатиите на депутатите и като обяви, че полското председателство смята да организира голяма конференция през есента, на която да бъдат обсъдени всички аспекти на МФР, на която са поканени и представители на ЕП. Това беше топло приветствано от евродепутатите, които не пропуснаха да напомнят, че идеята е тяхна и включва също участието на националните парламенти в обсъждането на приоритетите за финансиране през следващите 7 години.

От осанна до разпни го

От депутатите пръв по темата говори Salvador GARRIGA POLLEDO, тъй като той е докладчик по темата, като изрази известно разочарование, че макар Комисията да е взела предвид много от бележките на Европарламента, все пак се е стигнало до замразяване на ресурсите, което не оставя много възможности за преговори. Според него, разстоянието между Парламента и Съвета (страните-членки) се е увеличило. Той напомни, че Парламентът продължава да настоява за 5% увеличение на бюджета и изрази съжаление, че Общата селскостопанска политика (ОСП) е единствената общностна политика, която губи от този бюджет, докато други политики печелят. Въпреки това обаче, GARRIGA POLLEDO обяви, че Парламентът ще сътрудничи по време на преговорите.

Според лидера на социалистите и демократите, обаче, Martin SCHULZ, бюджетът е огледало на това, което политиците в страните-членки очакват и са склонни да допуснат. Той също критикува Комисията за това, че практически замразява бюджета.

Това, което разпали страстите беше изключително емоционалната реч на лидера на либералите Guy VERHOFSTADT (АЛДЕ), който започна с думите, че председателят Барозу е спазил обещанието, което е дал пред Парламента при избирането му за втори път начело на Комисията да направи смел бюджет, базиран на система от собствени ресурси, което е било и причината да бъде подкрепен за втори мандат. "Връщаме се отново към първоначалната идея, Договорът от Рим, за собствени ресурси". Бившият белгийски премиер похвали бюджета като го определи като добро предложение, но посочи, че трудното предизвикателство е публиката да бъде убедена, особено по отношение на собствените ресурси, че това не означава допълнителни данъци.

"Всъщност това е демократично предимство, защото дава възможност на хората да допринасят директно към европейските разходи". Според него, вместо данъкоплатците да внасят данъци в националния бюджет, откъдето политиците да преразпределят както сметнат за добре, чрез системата от собствени ресурси гражданите ще могат да участват пряко във финансирането на европейския бюджет. Guy VERHOFSTADT критикува остро и опонентите, според които не може във времена на фискални консолидации, бюджетът на ЕС да не бъде съкратен. Дори и да се намали бюджетът с 4 млрд. евро, на фона на 800 млрд. това по никакъв начин не решава проблема на онези правителства, които имат проблеми с разходите.

Тази пламенна реч на лидера на либералите провокира Martin CALLANAN от групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) да заяви, че ако Guy VERHOFSTADT иска PR кампания за бюджета, първо трябва да се обърне към собствената си група, която отдавна настоява за озаптяване на европейските разходи. "Европа не е отговорът на всички наши проблеми. Обществото вече не вярва на това. Може би те искат по-добра Европа, но дори и във вашата Белгия никой не иска повече Европа. Никой не ви вярва, когато казвате, че гражданите ще имат директен принос. Тази МФР е поредният списък с желания на европейския елит. И не само Дейвид Камерън призовава за замразяване на бюджетите - правят го и премиерите на Нова Зеландия, на Холандия", добави британският евродепутат.

На това Guy VERHOFSTADT отговори, че дори и правителството на Франция е реагирало положително на предложението за собствените ресурси. "Мисля, че е назрял моментът, но вие явно не искате да дадете повече власт на вашите граждани".

"Не взимам уроци по демокрация от човека, който наложи Лисабонския договор без референдум", заключи Martin CALLANAN.

С това обаче критиките и споровете не приключиха ни най-малко. Евродепутатът от групата на Европа на свобода и демокрация (ЕСД), Marta ANDREASEN (Великобритания) припомни, че предишният бюджет (2007-2013) е трябвало да следва Лисабонската стратегия за растеж и заетост "и вижте къде сме сега. Предложението е за следване на Европа 2020. Тоест ЕС предлага да ни извади от кризата с още данъци", добави тя.

Друг британски евродепутат, Richard ASHWORTH също се включи в критиките, като атакува директно председателя Барозу с думите: "Г-н Барозу, вие сте се отдалечили от реалната икономика и реалните хора". "И, ако се чудите откъде да спестите разходи, започнете от своите служители, г-н Барозу, които получават в пъти по-високи заплати дори от премиера на Великобритания", обясни друг британски евродепутат.

Единственият български представител, който взе участие в обсъжданията беше Ивайло Калфин, от групата на социалистите и демократите, заместник председател на бюджетната комисия в Европарламента и участник в комисията по политическите предизвикателства, която изготви становище за бъдещата МФР. Г-н Калфин изрази разочарование, че всички цели, заложени в бюджета ще бъдат постигнати чрез значително намалено финансиране. Той постави и няколко въпроса. Ще могат ли регионите да стъпят на равна основа за създаването на по-свързана Европа? Не е ясно и как условността, която Комисията залага за получаването на средства ще бъде прилагана - механично или реалистично.

Предвижданите промени в кохезионната политика, по думите на Ивайло Калфин, може да накажат допълнително страните, които и без друго са в незавидно положение. Как ще бъде търсено финансиране и за извънбюджетните линии, попита още Ивайло Калфин. Става дума за няколкото програми, които са изнесени под черта като например спешния механизъм за реакция при кризи и Европейския глобализационен фонд.

Някъде в средата на дебатите председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу напусна залата. Вместо него, в отговор на множеството критики и въпроси, говори еврокомисарят на бюджета Януш Левандовски. Той се обърна към най-остро критикуващите депутати като заяви, че именно националните бюджети на техните страни се предвижда да бъдат увеличени тази и следващата година. "За всички, които критикуват - МФР е бюджет на таваните, на ограниченията на разходите. Това е същността на МФР. И ние поставяме някои резерви, някои потенциални разходи отвън".

Повечето големи политически групи в Европарламента подкрепиха предложението на Комисията като един от най-приветстваните елементи в него беше именно собствените ресурси. Нещо, по което се чуха много предложения в залата. Така например, отново беше повдигната идеята за налагане на въглероден данък като най-чиста и устойчива инвестиция в бъдещето. Съпредседателят на групата на Зелените и Европейския свободен алианс Daniel COHN-BENDIT пък предложи да се облагат с данъци телефонните компании и интернет транзакциите в ЕС, тъй като така компаниите ще поемат тежестта, а не гражданите. По думите му тези компании, а също и банките регистрират огромни печалби и без друго.

В следващите месеци се очертават наистина тежки преговори по МФР, като другата разделителна линия е между онези, които желаят повече инвестиции в образование, наука и научни разработки и другите, които искат пари за инфраструктура и директни помощи. Както винаги се получава обаче, вероятно ще надделеят интересите на онези страни-членки, които имат най-голям принос и влияние в ЕС. Както казва българската поговорка- който плаща, той поръчва музиката.